DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейската комисия не бива да обвързва въпроса за парите по Плана за възстановяване и устойчивост с реформата на прокуратурата в България, както и с отчетността на Главния прокурор. Това се разбра от позицията на ПРБ, изчетена пред журналисти от зам.главния прокурор Красимира Филипова в присъствието на цялото й ръководство.
В изявлението бе посочено, че забележките на ЕК за недостатъчната отговорност на главния прокурор в плана за възстановяване, са предизвикани от служебното правителство, което е настояло за нови изисквания в тази посока. Но не от “ небходимост“, а заради личността на главния прокурор“, обяви Филипова. Европейските институции не могат да се намесват във вътрешнодържавни процеси, не е ясно по какъв начин борбата с корупцията има общо с отчетността на главния прокурор, се разбра от изявлението още.
ВКП определя, акцентите, поставени от служебното правителство, „въпреки възраженията на прокуратурата„, като „неадекватен придатък“ в плана за устойчиост.
По думите на Филипова така се правят опити за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и главния прокурор.
Специално място бе отделено на неизпълненото решение по делото „Колеви“ от 2009 г. – изпълнението на това решение е ангажимент на българската държава, се казва в позицията. И още: Прокуратурата не може да бъде отговорна за бездействието на другите власти. Позицията ще бъде изпратена до ЕК, ЕП, посолствата на ЕК, Сащ и Великобритания, заяви в заключение зам.главният прокурор Филипова.
Въпроси на журналистите не бяха позволени.
Цялата позиция на ПРБ за неверни твърдения, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост:
Ръководството на Прокуратурата на Република България
категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на
законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и
фигурата на главния прокурор. Ежедневно сме свидетели на изказвания на
политици, които освен, че не отговарят на обективната действителност,
имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската
държава е в пряка зависимост от личността на главния прокурор. В
резултат на този подход, вместо да се търсят, обсъждат и намират решения
на реалните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира
върху главния прокурор.
Истината е, че Планът за възстановяване и устойчивост по никакъв
начин не е обвързан с горното и целта на тези изказвания е манипулиране
на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор
и овладяване на прокуратурата.
Всъщност фактите са следните:
Въвеждането в Плана на мерки, свързани със съдебна реформа, е по
изричното настояване на служебното правителство, а не на Европейската
комисия.
Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради
липсата на средства за отчетност и отговорност на главния прокурор, както
и, че европейските институции, за да одобрят Националния план за
възстановяване и устойчивост, изискват предвиждане на мерки в тази
насока. Задължени сме да обясним на българското общество, че
Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният стълб на Плана
за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа за
страните от ЕС за смекчаване на социалните и икономическите
последствия на кризата, свързана с COVID-19. Средствата, които се
отпускат са на базата на националните планове на държавите – членки за
реформи и публични инвестиции, които трябва да отговарят на
приоритетите на ЕС, да подкрепят зеления преход, да отразяват
специфичните за страната предизвикателства и да укрепват цифровата
трансформация. Макар плановете да подлежат на оценка и приемане от
Европейската комисия и Съвета на ЕС, европейските институции не могат
да поставят изисквания за конкретни мерки и да се вмесват във вътрешно –
държавни процеси. В този смисъл, абсолютно несъстоятелни са
внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата
и в частност, за отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни
мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо
възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да
бъдат поставяни като условие от ЕК. Предвид това е ясно, че твърденията
на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат
единствено и само политически интереси и да генерират негативно
отношение към прокуратурата и главния прокурор. Факт е, че коментарите
при последното връщане на Плана от 15 октомври 2021г. и допълненията
към него от 17-19 ноември 2021г., които са 207 и са в обем от 43 страници,
са основно насочени към предложенията, изискващи финансиране, и тези,
свързани със здравната реформа. Не европейските ни партньори изискват,
а служебното ни правителство е предложило реформи в прокуратурата и
фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от
конкретната личност, заемаща длъжността.
Показателни са разликите в различните версии на Плана за
възстановяване и развитие на България в хронологичен аспект.
Първоначалният вариант на плана е още от есента на 2020г., а вторият е
изпратен на ЕК в началото на месец февруари 2021г. Коментарите на
Европейската комисия по втория вариант са относно формулирането на
предвидените в плана реформи, както и за хоризонталните елементи на
планираните инвестиции и проекти, свързани с дигитализацията в
публичната администрация, единната информационна система за
електронно правосъдие, управлението на публичните предприятия,
изменения в правната рамка в областта на прането на пари и с
необходимостта от включване на мерки, в изпълнение на препоръките по
линия на Механизма на ЕС за върховенството на правото. При вземането
предвид на направените коментари едни проекти са заменени с други и са
включени нови предложения за реформи, включително за реформи в
съдебната система. Първоначално предложенията касаят принципни
положения, но впоследствие от служебното правителство са добавени
акценти за прокуратурата и за отчетността и отговорността на главния
прокурор, които са несъответни и по никакъв начин не се свързват с идеята
за финансиране на дейности, подкрепящи икономическата стабилност.
Въпреки възраженията на прокуратурата и изразяваните междинни
становища, акцентите не са променени, а са придобили вид на неадекватен
за конкретната тема придатък.
В последният вариант на проекта за план от 15 октомври 2021г.
в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията,
т.6.2. е озаглавена „Повишена отчетност на главния прокурор и неговите
заместници“ /стр.192-193/. Не е ясно по каква причина бизнес средата и
противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на
главния прокурор. Анализът на конкретните мерки показва, че част от тях
вече са налични в българското законодателство, а реализирането на друга
част е обусловено от промени в Конституцията. Логичен е изводът, че
включването им е резултат или от непознаването на актуалната
нормативна уредба и практиката на Конституционния съд, или са
преднамерено формулирани така, че да предпоставят невъзможност за
изпълнението им в обозримо бъдеще. По този начин липсата на
европейски средства по Механизма за възстановяване и развитие, тяхното
забавяне или намаляване, ще бъдат обяснявани с недостатъчната отчетност
на главния прокурор и ще превърнат прокуратурата и главния прокурор в
център на общественото недоволство и средство за натиск върху
съответните представители на изпълнителната и законодателната власт.
Така например в мярка 2.1. към т.6 /вж. стр.192 от Плана/ е
предвидено въвеждане на задължение за главния прокурор да отговори на
поставените по доклада за дейността на прокуратурата по прилагането на
закона, противодействието на престъпността и реализирането на
наказателната политика въпроси, постъпили в хода на общественото
обсъждане на доклада. В алинея 4, изр.3 на член 138а от ЗСВ /ДВ, бр.62 от
2016г./ е предвидено, че при обсъждането на докладите на главния
прокурор народните представители може да поставят и писмени въпроси,
постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във
връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря. Следователно и
към настоящия момент главният прокурор е задължен да отговаря на
въпросите, като пределът на тези въпроси е ясно установен с Решение №6
от 06.06.2017г. на Конституционния съд по к.д.№15/2016г. Всъщност
границите на взаимодействието между законодателната власт и
прокуратурата са очертани от Конституционния съд още с Решение №9 от
4 октомври 2011г. по к.д. №7/2011г. Сходно е фактическото положение и
при предвиденото въвеждане на ефективна годишна отчетност на
разследванията и осъдителните дела за корупция, което съществува и сега
в ПРБ, а при необходимост от подобряването му, то би могло да се
постигне бързо във вътрешно – организационен план, без каквито и да
било специални мерки. В този смисъл подобни мерки, неизискващи
никакво финансиране и нямащи никаква връзка с икономическата
стабилност на страната, остават необясними.
Мерките под надслова „Въвеждане на ефективен механизъм за
търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез
създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа
независимост на разследването срещу тях“ /вж. стр.193 от Плана/, с
изключение на тази по т.3.1., възможна и по сега действащия НПК, са
несъвместими с Конституцията и могат да се реализират само след
съответни промени. Нещо повече – някои от тях вече са били предмет на
измененията в НПК и ЗСВ от началото на 2021г., обявени за
противоконституционни. В този смисъл е препоръчително подробното
запознаване и съобразяване с Решение №7 от 11 май 2021г. на
Конституционния съд по конституционно дело №4/20201г., с Решение
№11 от 23 юли 2020г. по конституционно дело №15/2019г. и с Мнение
№968/09.12.2019г. на Европейската комисия за демокрация чрез право,
съдържащо становище по Законопроект за изменение и допълнение на
Наказателно – процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно
наказателно разследване срещу висши магистрати от 2019г.
Без да се впускаме в подробности в проблемите, свързани с
решението по делото „Колеви“ на ЕСПЧ, обект на внимание през
последните десет години, държим да отбележим, че изпълнението на това
решение е ангажимент на българската държава, а не на правоприлагащите
органи. Прокуратурата на Република България не е и не може да бъде
отговорна за действието или бездействието на законодателния орган или
на органите на изпълнителната власт. Прехвърлянето на подобна
отговорност е недопустимо и всякакви внушения в тази насока засягат
основните принципи на правовата държава. Прокуратурата изпълнява и ще
продължи да изпълнява закона такъв, какъвто е, защото това е нейно
задължение, и няма да позволи да бъде използвана като оправдание за
несполуките на законодателната и изпълнителната власт.
Напомняме, че само в условията на взаимодействие между
трите вида власти е възможно постигането на върховенството на правото и
реализирането на приоритетите на българската държава.
Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще
бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на
посолствата на държавите – членки на Европейския съюз, на посолствата
на САЩ и на Обединено кралство Великобритания.
Премиерът Кирил Петков: Сделка за оставката на Иван Гешев няма да правим
Няма да правим сделка за оставката на главния прокурор Иван Гешев, заяви снощи пред Би Ти Ви премиерът Кирил Петков. Той повтори, че много се надява главният прокурор Иван Гешев да реши да си подаде оставката, а на въпрос дали ако го стори, ще бъде изпратен някъде като посланик, Петков отговори, че ще го поздрави, че е направил нещо отговорно за българската правосъдна система. „Ще спести на всички доста време. Ние сделки не правим. Искаме нормално, работещо правосъдие. Нямаме политическа задача някой да бъде наказан за нещо, което не е направил“, каза Петков. „Той (Гешев – бел.ред) няма имунитет срещу престъпления. Ако някъде по пътя е направил корупционна грешка или новата КПКОНПИ открие такива неща, те могат да дадат данни на новия инспекторат, който пък може да реши дали това уронва престижа на прокуратурата. Чакаме от КС съд решение дали министърът на правосъдието може да повдига въпроса за уронване на престижа“, каза Петков.
