Петър Обретенов
Стана безпощадно ясно, че прокуратурата е основният политически играч, който крепи статуквото в България. В брифинг пред медиите, на който те бяха допуснати като слушатели, но без право да задават въпроси, зам. главният прокурор Красимира Филипова изчете позиция на ПРБ по повод на българското становище за Плана за развитие и устойчивост на ЕК.
В тази позиция в прав текст се обвиняват „ централните органи на изпълнителната власт” и в частност – служебното правителство, че „ обслужват единствено и само политически интереси” като предвиждат конкретни мерки за отчетността и отговорността на главния прокурор. Въвеждането в Плана на мерки свързани със съдебната реформа било по настояване на служебното правителство, а не на ЕК. Целта била да се отклони общественото внимание, да се измести „ фокусът на обществото” от реалните проблеми върху личността на главния прокурор. „Абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост за реформи в прокуратурата и в частност за отчетността на главния прокурор”, се казва в тази забележителна по наглост позиция. Обвинява се служебното правителство, че си е позволило допълнения – добавяне на акценти към първоначалния ни проект във връзка с гореказаното., които „ са придобили вид на неадекватен за конкретната тема придатък”. Не било ясно „ по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са свързани точно с отговорността на главния прокурор” Предвидените мерки изисквали конституционна промяна, а това водело до логичния извод, че те са резултат от непознаването „ на актуалната нормативна уредба и практиката на Конституционния съд. ПРБ не можела да бъде отговорна за действията или бездействията на законодателния орган и на органите на изпълнителната власт.
Такава филипика против действията на законодателната и изпълнителната власт и в частност – на служебното правителство не си позволи нито една политическа партия. Дори опозицията в последните три парламента не обяви за „ абсолютно несъстоятелни” намеренията за реформа в прокуратурата.
Дават ли си сметка Иван Гешев и подопечните му прокурори,, че тяхната „ позиция” е par excellencee политическа акция в защита на последният бастион на статуквото, което, в сегашната политическа ситуация, се крепи на тяхното, а не на изпълнителната и законодателна власти, бездействие, а понякога и на откровена защита, каквато представлява и това публично обявяване на война на политическите сили, които олицетворяват процес на промяна, започнал с протести не само против бившата власт, но и срещу прокуратурата и главния прокурор? Съзнават ли, че какви законодателни и конституционни промени са необходими е въпрос на политическа воля, делегирана от суверена и не е тяхна работа да преценяват какви политически интереси стоят зад тях? Парламентът съществува именно затова – да се отстояват политически интереси. Още по – малко влиза в компетентността им да преценяват изискванията на Плана за възстановяване и устойчиво развитие, забележките на Комисията и допълненията направени от служебното правителство във връзка с тях – дали са адекватни, след като в първоначалния ни проект те липсвали. Ами, точно затова – за липса на конкретизация – ЕК ни върна проекта. и това само Гешев и неговата прокуратура не го разбраха! А по какъв начин бизнес средата и корупцията са свързани с отговорността на прокуратурата и на главния прокурор е ясно на всеки български и чуждестранен предприемач. Това само Гешев и неговата прокуратура не го разбраха!
Излишно е да влизам в подробности за конкретните случаи, защото проблемите с прокуратурата и статута на главния прокурор висят не от вчера като дамоклиев меч върху нашето развитие като правова държава.
Става съвсем ясно, че доброжелателните призиви Гешев доброволно да подаде оставка и да ни освободи от бремето на тежката процедура изискваща освобождаването му от длъжност се посрещат с тази открита атака срещу върховните институции на държавата и преобладаващото обществено мнение. Това е илюстрация на определен манталитет, на възпитание и култура. Един уважаващ собственото си достойнство мъж, при създадената ситуация даже да вярва,че е прав, би подал оставката си, за да не е причина за подобно конфузно, за авторитета на държавата, положение.
Тази „ позиция” на Гешев, защото е съвсем ясно, че Красимира Филипова е само негов говорител, е негова защитна реч срещу обвиненията на българското общество и европейските институции за превишаване на власт до степен на беззаконие и прикриване на престъпления. Тя само затвърждава убеждението, че прерогативите на прокуратурата трябва да се ограничат до конституционното й правомощие на орган, който ръководи разследването и привлича към отговорност лицата извършили престъпления, а на главният прокурор трябва да се отнеме ролята на политически играч, определящ баланса между политическите сили.
Изявления като това на Филипова, които имат несъмнен и откровен политически подтекст, нямат място в една европейска държава, ако не искаме да сме прокурорска, а не парламентарна република.