DeFakto.bg DeFakto.bg
от Наташа Добрева[1]
При неразкрито престъпление против личността, пострадалите имат право на обезщетение за вреди причинени от професионална небрежност на разследващите полицаи. Тези вреди се състоят от недоволство, разочарование и недоверие от работата на правоприлагащите органи, от продължително очакване извършителят да бъде открит и наказан, което не се е осъществило; от усещане за липса на правова държава. Правното основание на такъв иск е чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 13 от НПК, който гласи: „Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.“ То настъпва след влизане в сила на оправдателна присъда, с която подсъдимият е признат за невинен в извършване на престъпление против личността.
Искът е родово подсъден на граждански съд, където от гражданския съдия се изисква да извърши преглед на един наказателен процес и да установи допуснати пропуски в него и некачествено извършени следствени действия. Тази задача на гражданския съдия е значително улеснена, ако в хода на наказателния процес наказателните съдии предварително са установили такива пропуски и те са коментирани в мотивите на техните актове.
Такъв е случаят с гражданско дело № 2094/2020 на Районен съд Видин, който този месец уважи искове за вреди от некачествено разследване на грабеж с последвала смърт. Гражданският съдия направи обширни препратки към решенията на Апелативен съд София и Върховен касационен съд по приключилия наказателен процес: „въззивната инстанция и касационната инстанция сочат, в мотивите си, конкретни бездействия на разследващите органи”.
За да заключи, че са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, Районен съд Видин описа противоправното поведение, от гледна точка на задължението по чл. 13 от НПК:
“Установени са противоправни деяния, бездействия, на съответните разследващи органи, служители на ответната страна, които деяния са довели до липсата на ефективно и законоосъобразно с изискванията на НПК първоначално разследване на обстоятелствата, свързани с нанесения по отношение на пострадалата Е.П.Б. побой на 15.10.2015г. и в дните преди това. Бездействията се изразяват в:
– Не е извършено освидетелстване на задържаните лица;
– Пострадалата не е разпитана, както и не е предприето действие по разпознаване;
– Не е съхранен видеозапис;
– Едва на 27.10.2015г. е започнало действително разследване, след медийен отзвук;
– Наличие на извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия, неподкрепени с доказателства;
– Задържане на подсъдимия без осигуряване на адвокатска защита и без разясняване на съответните му права по НПК;
– Не е извършвано действие по претърсване и изземване, обиск или освидетелстване по отношение на подсъдимия при задържането му;
– Подсъдимият е посочил, че е използвал отвертка за разбиване дома на пострадалата на 15.10.2015г., като отвертката не е установена на мястото посочено от подсъдимия;“
След това, Районен съд Видин установи причинно-следствената връзка: „В настоящият случай установените нарушения при разследването са довели до невъзможност за установяване на обстоятелствата относно смъртта на пострадалата.“
Накрая, неимуществените вреди бяха доказани с показанията на един свидетел и с интервюта на ищците в медии. Съдът осъди Областна дирекция – Видин на МВР да заплати на всяка от ищците по 12 500лв обезщетение, което представлява пълният претендиран размер. Като отправна точка за определяне на претендираното обезщетение в исковата молба беше взета разпоредбата на чл. 13 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, който гласи: „Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от държавата на парична сума, като максималният й размер за лице по чл. 3, ал. 1 или за лицата по чл. 3, ал. 2 не може да надвишава 10 000 лв.“ В бъдеще, при развитие на съдебната практика за професионална небрежност на разследващи полицаи, размерът на присъжданите обезщетения може да расте.
Целта, която се преследва с това исково производство, е да се създаде вътрешно средство за защита на гражданите, което да замества жалба до Европейския съд по правата на човека, що се касае до някои оплаквания по Член 2 /право на живот/ и Член 3 /право на телесна неприкосновеност/ от КЗПЧОС. Пълният текст на решението на Районен съд Видин по гр.д. 2094/2020 е достъпен тук:
[1] Адвокат от Софийска адвокатска колегия; пълномощник на ищците по делото-предмет на статията.
