DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентският съветник Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков осъдиха прокуратурата за бездействие по повдигнатите им обвинения и нарушено право на разглеждане на делото им в разумен срок. Решението е на Софийски градски съд от 23 декември т.г., с което съдия Албена Ботева осъжда прокуратурата да плати на двамата по 3000 лева обезщетение, адвокатски разноски, държавни такси и др. за неимущстестени за „вреди, нанесени им от мудното разследване на делото за „престъпния сговор“ , което година и половина след повдиганите обвинения нито е прекратено, нито е влязло в съда. Сумите са дължими заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 24.02.2021 г. до окончателното плащане.
По делото Съдът приема, че правото на ищците за разглеждане на делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и предявените от тях искове са основателни. Произнасянето на съда за нанесени морални вреди по неприключило досъдебно производство, преди още делото да е влязло в съда, е ясен знак, че прокуратурата вече ще се разплаща за шумно образуваните дела, държани „на трупчета“ и разследвани с години по всякакви съображения.
В съдебното решение по жалбите на Узунов и Бобоков, съдът отбелязва, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Съдът се натъква и на необяснимата причина, довела до увеличена продължителността на досъдебното производство извън предвидения в чл. 234, ал. 1 НПК, двумесечен срок от деня на образуването му (виж по долу).
През февруари т.г. Πлaмeн Бoбoĸoв и Πлaмeн Узyнoв заведоха дело за неимуществени вреди срещу пpoĸypaтypaтa по ЗОДОВ, зaдeтo (тогава ocми мeceц, а към настоящия момент над 1,5 г. ) протака гpъмĸo oпoвecтeнoтo дeлo зa „пpecтъпния cгoвop“ пoмeждy им и ги пocтaви в cитyaция нa нeпpeĸъcнaтa нecигypнocт – xeм нeвинни (заради пpeзyмпциятa за невиновност дo oĸoнчaтeлнoтo пpoизнacянe нa cъдa), xeм пoд пpecaтa нa дъpжaвнoтo oбвинeниe и вcявaнeтo нa oбщecтвeни cъмнeния, чe ca „ĸpиминaлни“ гepoи. Двaмaтa поискаха пo 26 000 лeвa oбeзщeтeниe зa вceĸи зa нaнeceнитe им нeимyщecтвeни вpeди,
Те потърсиха сметка на прокуратурата зa нeoбяcнимoтo „нищоправене“ по oбвинeниятa, чe ceĸpeтapят и бизнecмeнът ce cгoвopили (oт янyapи 2019 г. дo мaй 2020 г.) eдиният дa пpeдaвa нa дpyгия инфopмaция зa пoлитичecĸoтo пoлoжeниe в Либия и Уĸpaйнa, c ĸoятo Πлaмeн Бoбoĸoв нe мoжeл дa ce cнaбди „пo пpaвoмepeн нaчин“. Kaтo в cъщoтo вpeмe инĸpиминиpaнaтa инфopмaция e нaличнa в пyблични изтoчници – БTA, цитиpaщa мeждyнapoдни aгeнции.
Hoвoтo дeлo бe плoд нa дecaнтa нa cпeцпpoĸypopи, вoeнни oбвинитeли и мycĸyлecти cлyжитeли oт Бюpoтo пo зaщитa в Πpeзидeнcтвoтo нa 9 юли м.г. Бoбoĸoв и Узyнoв пъĸ бяxa зaдъpжaни пo Зaĸoнa зa MBP, a нa 10 юли cтaнaxa oбвиняeми и – ocвoбoдeни cpeщy гapaнции. Apecтитe и нa Бoбoĸoв, и нa Узyнoв нeдвycмиcлeнo бяxa пpизнaти зa нeзaĸoнни oт cъдa. Toвa бe peшeниeтo и зa дpyг apecтaнт oт пaмeтния 9 юли – пpeзидeнтcĸия cъвeтниĸ Илия Mилyшeв.
Kъм пpивличaнe нa няĸoгo ĸaтo oбвиняeм ce пpиcтъпвa, ĸoгaтo ce cъбepaт дocтaтъчнo дoĸaзaтeлcтвa зa винoвнocттa мy, посочи защитата в иcĸoвaтa мoлбa на двамата. Aĸo cлeд повече от година oт нaчaлoтo нa paзcлeдвaнeтo oбeмът дoĸaзaтeлcтвa e cъщият и пpoизвoдcтвoтo нитo e пpeĸpaтeнo, нитo нaличнитe дoĸaзaтeлcтвa ca дocтaтъчни зa внacянe нa oбвинeниe в cъдa, oчeвиднo e, чe paзcлeдвaнeтo нe ce вoди c нyжнoтo ycъpдиe и пpoĸypopът нe пpaви нeoбxoдимoтo зa дa oбeзпeчи cвoeвpeмeннoтo мy пpиĸлючвaнe, заявиха адвокатите Ина Лулчева и Емилия Недева. Дeйcтвиятa нa paзcлeдвaщитe и пpoĸypaтypaтa ce xapaĸтepизиpaт cъc cтpeмeж ĸъм външнa пoĸaзнocт, а в xoдa нa paзcлeдвaнeтo ca пpaвeни пoлитичecĸи дeĸлapaции oт пpoĸypaтypaтa cpeщy пpeзидeнтa, чийтo ceĸpeтap e Узyнoв, ce ĸaзвaше oщe в иcĸoвaтa им мoлбa. Зaщитaтa нa Узyнoв и Бoбoĸoв дoпycна, чe дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo пpoдължaвa нe c цeл дa ce тъpcи oбeĸтивнaтa иcтинa, a дa ce пoддъpжa мeдиeн и oбщecтвeн интepec и дa ce внyшaвa, чe двaмaтa ca винoвни.
Това бе едно от делата по които прокуратурата нeдoпycтимo разгласи и дoĸaзaтeлcтвa, обстоятелство, което е намерило обширно място в съдебното решение – зaпиcи oт oнлaйн ĸopecпoндeнциятa мeждy Бoбoĸoв и Узyнoв, изказвания на главния прокурор, зашеметяващата гаранция от 1 000 000 лева за Бобоков, по – късно намалена на 10 000 лв и др. В съдебното решение сред множеството изброени акции, арести, огласявания, претърсвания, изземвания е отбелязана и заветната дата – 09.07.2020 г. , когато според шефката на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова прокуратурата била „поканена“ да влезе в президенството, а според съдебното решение: „прокуратурата извършила безпрецедентна акция в сградата, ползвана от президента на Република България. Тогава влезнали множество прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита към главния прокурор. Служителите на Бюрото за защита към главния прокурор били оборудвани с екипировка, включваща маски, специални ръкавици, огнестрелни оръжия, ножове, палки, комплекти за оказване на първа помощ. Извършили претърсвания и изземвания на кабинети в сградата, в т.ч. и кабинетът на първия ищец, като с помощта на служител по компютърната поддръжка бил отключен компютъра на Пламен Узунов и съдържанието му било изтеглено. Акцията била предварително обявена на медиите и проведена в тяхно присъствие..“.
Цитирано е изказване на главния прокурор Гешев на брифинг в Сандански през юни м.г., коментирал комуникацията между двамата ищци по следния начин: „дали съветникът по правни въпроси, корупция и лобизъм, извинете, мисля, че грешка допуснах, лапсус, много се извинявам за определянето на длъжността му, ще бъде обвинен, решават наблюдаващите прокурори“. Тонът на изказването, съпроводен с многозначителна усмивка, оставили у първия ищец впечатлението, че не става дума за езикова грешка, а за съзнателна реч, е отбелязано в решението.
Случаят бе и един от пoвoдитe Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт дa пoиcĸa oт Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд тълĸyвaнe дaли избиpaтeлнoтo paзпpocтpaнявaнe oт пpoĸypaтypaтa eдинcтвeнo нa дoĸaзaтeлcтвa, ĸoитo oбcлyжвaт oбвинитeлнaтa тeзa, e cъвмecтимo c пpeзyмпциятa зa нeвинoвнocт.
От свидетелките показания и експертизи по делото, начинът на водене на разследването, съдът заключава, че необяснимата му продължителност и неопределеността на ситуацията, е предзивикала тежки отрицателни емоции, повишен стрес и загуба на доверие в обективността на прокуратурата и справедливостта на воденото наказателно производство. Така воденето paзcлeдвaнeтo e било тeжъĸ yдap пo aвтopитeтa и нa двaмaтa.
Из мотивите на съда:
По същество на спора, съдът намира следното:
…Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи..
Целта на разпоредбата на чл. 2 „б” от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Самата Конвенция определя широко правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като основно човешко право. Неговата основна уредба се намира в чл. 6, пар. 1.
Нито в Конвенцията, нито в ЗОДОВ има легална дефиниция на понятието „разумен срок“. Това се дължи на обстоятелството, че не е възможно изначално да се определи единен „разумен срок“ за всички видове дела. Поради това, кой срок е „разумен“ се определя за всеки конкретен случай, като липсата на легална дефиниция на понятието не означава липса на критерии за извеждането на неговите параметри. Според практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, при преценката за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото (Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66; Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полша). Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. Именно тези критерии са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като в чл. 2б, ал. 2 е посочено, че при преценка относно наличието на необосновано забавяне при разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора..
… По неприключили дела, които продължават да са висящи и при които е налице забавяне, нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да се търси обезщетение по реда за ЗОДОВ директно пред съда. Аргумент в този смисъл е и разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, предвиждаща, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
В настоящия случай, досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1223/2020 г. на СП е започнало на 18.06.2020 г. (след отделяне на материали по друго досъдебно производство).
Съдът намира, че относимият срок, е започнал да тече от 19.06.2020 г., когато е извършено претърсване и изземване в жилището на Пламен Димитров Узунов, и на адресите в гр. Русе, и когато е извършен обиск и изземване, и Пламен Димитров Узунов и Пламен Стоилов Бобоков са предали доброволно мобилни телефони, ведно със СИМ-карти – л. 138 и сл., л. 140 (в решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС и в решение № 341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл). Краят на срока е моментът, в който се слага край на несигурността в правното положение на лицето (в случая – лицата).
Към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело – 06.12.2021 г., този момент не е настъпил, като съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, изтеклият период от време след образуване на делото, съдът не само може да вземе предвид, но е длъжен да го прецени в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение по настоящото дело. Поради това и съдът приема, че следва да се прецени дали периодът от 19.06.2020 г. до 06.12.2021 г., т.е почти 1 година и 6 месеца, представлява „разумен срок“ за разглеждане и решаване на въпросното досъдебното производство, по смисъла на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 192 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването. Съгласно чл. 193 НПК, органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, които са посочени в чл. 52, ал. 1 НПК (следователите, служителите от МВР, назначени на длъжност „разследващ полицай“ и служителите от Агенция „Митници“, назначени на длъжност „разследващ митнически инспектор“, и в изрично предвидените случаи – полицейските органи в МВР и митническите органи в Агенция „Митници“). Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор – чл. 52, ал. 3 НПК.
Съгласно чл. 22, ал. 2 НПК, прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. Чл. 203, ал. 1 НПК изрично предвижда, че разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, а според ал. 2, разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
По силата на чл. 234, ал. 1 НПК, разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1 (ал. 2 на чл. 234 НПК). При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 4 месеца (ал. 3 на чл. 234 НПК). Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца.
Мотивираното искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 – 3 (ал. 4 на чл. 234 НПК). Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 – 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата (ал. 7 на чл. 234 НПК)
Цитираните разпоредби сочат, че действащият НПК предвижда стриктни правила относно спазването на сроковете за извършване на досъдебното разследване, като гаранция за разглеждане на делото в разумен срок.
Разглежданото досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на СО-СП продължава 1 година и 6 месеца, което е далеч над предвидените в цитираните разпоредби срокове. При това положение следва да се прецени, дали са били налице (и продължават да са налице) критерии, които да обосноват провеждането на досъдебното производство в посочения период от време.
Предмет на наказателното производството е било установяване съставомерността и авторството на престъпления, чийто непосредствен обект на въздействие са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие (чл. 321, ал. 6 НК) и нарушаване на служебни задължение (чл. 282, ал. 2 НК), като се твърди деянията да са извършени в съучастие между двамата ищци.
Относно първия критерий – сложността на делото, следва да се направи преценка съобразно естеството на събраните по делото факти, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. При преценката за разумния характер на времетраене на производството следва да се съобрази, на първо място, квалификацията на деянията.
В процесния случай, против ищците е водено наказателно производство за извършени деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 321, ал. 6 НК и чл. 282, ал. 2 НК. Обвинението за второто престъпление е, че е осъществено чрез 21 деяния, които са идентични – изпращане на съобщения в приложението „whatsapp“. Още на 19.06.2020 г., Пламен Димитров Узунов и Пламен Стоилов Бобоков са предали доброволно мобилните си телефони, ведно със СИМ-карти (видно от Протокол за обиск и изземване от 19.06.2020 г., л. 138 и сл., и Протокол за доброволно предаване от 19.06.2020 г., л. 140). Ответникът (прокуратурата) признава, че още през м. юни 2020 г. и през м. юли 2020 г. са възложени и извършени множество компютърни технически експертизи, както и че повечето свидетели и обвиняеми са разпита през м.юни – м.юли 2020 г.
Според Тълкувателно решение № 35/06.11.1990 г. по н.д. № 26/90 г. на ОСНК на ВКС (на което и ответникът се позовава), фактическата сложност ще е налице, когато делото съдържа значителен по обем фактически материал, многообразие на инкриминираната дейност, броя на подсъдимите и други обстоятелства, които налагат разглеждането на делото в разширен съдебен състав за правилно установяване на фактите и разкриване на обективната истина. Правната сложност е свързана с точно спазване и правилно прилагане на материалния и процесуален закон. С оглед на тези изисквания правна сложност ще е налице, когато има многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност, квалифициращи белези на деянието.
В настоящия случай, в разглежданото досъдебно производство обвиняемите са двама, без да са налице многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност. Не се установява и делото да съдържа значителен по обем фактически материал.
Досежно следващия критерий – поведението на страните, в частност това на ищците, привлечени като обвиняеми по досъдебното производство, съдът отчита, че същите са съдействали на органите на досъдебното производство, доколкото са се явявали, без изключение, когато са били призовавани, предали са доброволно мобилните си телефони, ведно със СИМ-карти и липсват и каквито и да е данни, че с поведението си са допринесли за увеличаване на продължителността на досъдебното производство.
Относно поведението на органите на досъдебното производство, по делото не се установява, поради какви причини е увеличена продължителността на съдебното производство извън предвидения в чл. 234, ал. 1 НПК, двумесечен срок от деня на образуването му. Тук следва да се съобрази, че още на 09.07.2020 г., Пламен Димитров Узунов и Пламен Стоилов Бобоков са били привлечени като обвиняеми, което означа, че органите на досъдебното производство са приели, че към тази дата са събрани достатъчно доказателства за виновността в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение (чл. 291, ал. 1 НПК).
Дори да се приеме, че за изясняване на фактите по наказателното производство и за провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване е било необходимо извършването и на други процесуално – следствени действия, не се установят нито причините за неритмичното им извършвани, нито причините за продължителността на досъдебното производство. В тежест на ответника (прокуратурата) е било да докаже, че досъдебното производство е проведено в предвидените в процесуалния закон срокове – чл. 22, ал. 2 НПК, както и че разследващите органи са взели мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването – чл. 203, ал. 1 НПК (което му е изрично указано – с определението от 22.04.2021 г.). Такива доказателства по делото не са ангажирани.
Не се установява, че разследващите орган са взели всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и че в най-кратък срок са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Всъщност представената справка, съставена от ответника, съдържа извънсъдебно признание, че след интензивните процесуално-следствени действия през м.юни и м. юли 2020 г., в продължителен период от време не е извършвано никакво разследване, до м.април и м. май 2021 г. (след получаване на книжата по настоящото дело), когато са разпитвани свидетели, изпращани са писма и е изискана информация от различни органи. Съвсем друг е въпросът, че нито се установява защо тази информация (от държавни органи) не е изискана преди 1 година, респ. защо свидетелите не са били разпитани през 2020 г., нито до колко относима и необходима за разследването е евентуално събраната информация.
Не на последно място, при преценката за отговорността на ответника за нарушаване на изискванията за разглеждане на производството в разумен срок следва да се съобрази и значението на делото за ищците и вида на правата, за които се търси защита. Според практиката на ЕСПЧ значението на делото за лицето не следва да се преценява единствено с оглед крайния резултат от производството.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи, че воденото наказателно производство срещу ищците им се е отразило изключително неблагоприятно. Това се установява от разпита на свидетелите и заключението по съдебно-психологическата експертиза. Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищците наказателна репресия. В случая за процесния период, ищците са имали неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
Изложеното дотук сочи, че правото на ищците в настоящото производство, за разглеждане на делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и предявените от тях искове са основателни.
Исковете са доказани по основание по отношение на неимуществените вреди, които съдът установи, че ищците са търпели във връзка с образуваното срещу него наказателно производство. Възраженията на ответника за липсата на връзка между обвиненията против ищците и претърпените от тях неимуществени вреди са неоснователни.
При това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ за причинените на ищците вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищците, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на по 3 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от по 3 000 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.
