Последни новини
Home / Законът / Последни решения за 2021 г. на Европейския съд срещу България

Последни решения за 2021 г. на Европейския съд срещу България

Defakto.bg
Светла Маргаритова, pravanachoveca.com

Доц. Светла Маргаритова

Европейският съд постанови последни съдебни решения срещу страната ни преди приключването на календарната година 2021 г.  – едно по основателност, в което е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок  и три по допустимост, с които жалбите са обявени за недопустими поради това, че са депозирани след изтичането на 6-месечния срок.

 

Едно от решенията е постановено от Комитет от трима съдии (Shiyankova-Kasapska v. Bulgaria, application no. 10108/16). То е по повод невъзможността на съпругата на починал жалбоподател да получи обезщетение за неимуществени вреди за прекомерната продължителност на наказателния процес, който е бил воден срещу него. Основната жалба пред Европейския съд е била депозирана през 2007 г., но след въвеждането на компенсаторните средства за защита с изменението на ЗСВ и ЗОДОВ през 2012 г. Европейският съд върна всички висящи жалби за прекомерна продължителност на съдебния процес, обявявайки ги за недопустими, тъй като бе предвидена възможността тези производства да продължат в България и жалбоподателите да получат компенсация. Именно в този период съпругът на жалбоподателката умира и тя не може да продължи производството пред Европейския съд, а Инспекторатът на ВСС  отказва да й изплати обезщетение, тъй като не е била страна в производството нито пред ЕСПЧ, нито пред националния съд.

Европейският съд обаче намира, че в случая молбата на жалбоподателката пред българските власти е продължение на започналата вече процедура пред него и затова тя е имала право на обезщетение. Същевременно нейната  жалба пред Европейския съд не е същата като на съпруга й, тъй като е имало нови обстоятелства, които не са били известни на Съда и са се случили в един последващ момент. Затова Съдът приема, че жалбата е допустима, разглежда я по същество, констатира прекомерната продължителност на наказателния процес в продължение на 13 години и установява нарушение на чл. 6§1. Той присъжда обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателката.

Три от решенията са по допустимост и са свързани с оплаквания на турски граждани, които са влезли незаконно на територията на България и са били заловени при опита им да преминат българо-румънската граница на 13 октомври 2016 г.(W contre la Bulgarie, requête no 33034/18; X contre la Bulgarie, requête no 47996/17; Y contre la Bulgarie, requête no 52906/17). Те са били уволнени от длъжностите, които са заемали и са се опасявали, че ще бъдат обвинени и съдени за участие в неуспелия преврат срещу турския президент Ердоган през 2016 г. Всеки един от тях твърди, че е поискал политическо убежище от българските власти, защото се е опасявал, че в Турция ще бъде преследван за участие в престъпление, което не е извършил. Властите не са регистрирали обаче техните молби за политическо убежище.Те са  транспортирани първоначално в Центъра за бежанци в Любимец, след което са предадени на турските власти на 15 октомври 2013 г. Всеки един от тях е бил осъден на различни срокове лишаване от свобода и е изтърпявал присъдата си след това.
В своите жалби твърдят, че са били подложени на унизително и нечовешко третиране от страна на граничните власти, че предаването им на турските власти е довело до осъждането им и изтърпяването на наказание в тежки условия, че не им е изяснено на техния език в какво са обвинени, както и че са им дадени за подписване документи на български език без да им бъде обяснено какво е съдържанието им – оплаквания по чл. 3,5,6 и 8 от Конвенцията.

Европейският съд намира и трите жалби за недопустими като депозирани след изтичането на 6-месечния срок, считано от деня, следващ  датата, на която те са предадени на турските власти (16 октомври 2016 г., а жалбите са депозирани съответно на 19 юни 2018, 12 юни 2017 и 23 юни 2017 г.), докато срокът е изтекъл на 15 април 2017 г. Същевременно жалбоподателите не успяват да докажат, че са били възпрепятствани да сезират Съда в един предходен момент (докато са били в затвора), а и тримата чрез свои близки са успели да депозират жалбите си на по-късен етап без да твърдят, че не са били посещавани и преди това от роднините си. Липсата на финансови средства и невъзможността да се посъветват с адвокат(каквито твърдения те излагат) не им е попречила  да подготвят все пак своите жалби и да ги изпратят до Съда в един по-късен момент. Наред с това не е установено, че те са направили опит да използват някои  от вътрешноправните средства за защита по повод екстрадирането им и отказа за предоставяне на убежище.

Поради това Съдът приема, че не са налице предпоставките по допустимост и не разглежда жалбите по същество.

 

About De Fakto

Проверете също

Министър Асена Сербезова съди прокуратурата за 70 000 лв. заради незаконно обвинение

Здравната министърка в оставка проф. Асена Сербезова е завела дело за обезщетение срещу прокуратурата по …

Петър Обретенов: Конституцията не е военен устав

  Насрочените от  президента за понеделник 27 юни консултации с ПП и БСП не се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.