DeFakto.bg DeFakto.bg
До 15 януари България трябва да изпрати в Брюксел коригирания План за възстановяване и устойчивост в частта върховенство на правото
Що се отнася до отговорността на главния прокурор, аз няма да се откажа и ще направя всичко възможно да се създаде механизъм, по който да му се търси отговорност.
Така министър Надежда Йорданова отгововори на питане, дошло от ДПС по време на първото заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси, където тя отговаря на актуални въпроси на депутатите. От ДПС попитаха как може да се изглади кризата между МВР и прокуратурата, а министърът коментира, че упражняването на правомощия не е институционална война и е валиден принципът, че „власт власт възпира“.
Йорданова съобщи, че срещу България има 14 процедури за нарушения и неизпълнени ангажименти в рамките на ЕС. Една от които е пред завеждане на иск от Европейската комиисия пред Съда на ЕС. Казусът е във връзка с търговския регистър и свързаността му с европейската система за бизнес регистрация. В момента България е единствената държава-членка, която не е свързана към тази система. До края на юни тестовете по свързаност се очаква да приключат и да не се стига до финансови корекции, допълни Йорданова. Тя добави, че има още няколко процедури във втора фаза, по които „ЕК няма да ни чака много“, те са свързани със законодателни инициативи, които ще бъдат внесени в спешен порядък в НС.
В контекста на дългогодишно неизпълени ангажименти, министърът напомни делото „Колеви срещу България“, като един „сериозен, голям и нерешен проблем“ заради това, че България не е изпълнила решението на Съда по човешките права от 2009 г. „Това е решението, което установява, че в България няма реален и ефективен механизъм за разследване на главния прокурор„, напомни министърът.
„По това решение ние сме обект на засилен мониторинг от страна на Съвета на Европа. В рамките на Комитета на министрите, формат Права на човеак“ този въпрос е разглеждан два пъти през 2021 г., а през юни месец 2022 г – отново ще бъде разгледан. Призовавам ви да прочетет мариала от заседанието на Комитета на министрите от началото на декември . Там се съдържат потресаващи неща. Разследването за убийството на прокурора Николай Колев отново е спряно през 2020 г. и към началото на декември не е възобновено. В рамките на това проиводство бившият главен прокурор Филчев е разпитван два пъти. Доста формално. Филчев и към настоящия момент е съветник на прокурора Гешев. Как точно ви изглежда тази ситуаиця?!“, попита на свой ред Надежда Йорданова.
Аз считам, че е мой дълг като министър на правосъдието, е да не си затварям очите, а в рамките на своите правомощия да предприема всички мерки първо за търсене на отговорност от главния прокурор, отбеляза тя.
От гледна точка на главния прокурор Гешев – той би следвало да освободи от присъствието си съдебната система, защото сме свидетели на поредица от негови действия с които не само, че не си изпълнява задължанията, н о и отмества дебата в неправилна посока“, категорична бе в отговора си Йорданова.
По-рано на въпрос от „Продължаме промяната“ какви ще са мерките за отговорността на главния прокурор, министърът каза, че се предвижда, при данни за извършено престъпление от главния прокурор, да бъде избиран висш магистрат на случаен принцип и по специфичен механизъм, който ще води разследване и съответно ще решава дали да повдигне обвинение. Специален механизъм ще позволява изборът на обвинител за подобни случаи, да се прави измежду съдии и прокурори с висок ранг. Подобен магистрат, за да не е йерархично зависим по какъвто и да е начин от главния прокурор, законът ще осигурява автономност. Ще бъдат предвидени и гаранции, че след приключване на мандата на проверяващия прокурор, няма възможност главният прокурор да се саморазправя с него. Ако производството приключи без обвинение или с оправдателна присъда, проверяващият магистрат ще заеме позиция на съдия на съответното ниво.
Обмисля се и механизъм, докато тече разследването, главният прокурор да бъде временно отстраняван от поста.
На експертно ниво, въпросът е все още дискусионен, каза Йорданова. “Но най-сигурният механизъм по отношение на главния прокурор е изменението на конституцията”, категорична бе тя.
До 15 януари България трябва да изпрати в Брюксел коригирания План за възстановяване и устойчивост в частта върховенство на правото, заяви министърът след изслушването в парламентарната комисия. Основният текст, по който България работи, е именно за контрола и отчетността на главния прокурор. Именно в тази посока работят и експертите, тъй като предложението, което е дошло от Европейската комисия, е било разследване срещу главния прокурор да се води от съдия-следовател. Такава фигура обаче у нас няма и затова се търси решение именно в избора на магистрати от върховно ниво.
В отговор на въпрос на ГЕРБ дали при разделянето на антикорупционната комисия КПКОНПИ на две, разследващите функции на едната половина няма да се дублират с разследващи функции по Наказателно-процесуалния кодекс на други органи. Министърът заяви, че няма да има припокриване на функции, защото с изменения в НПК ще се прецизира кръгът от правомощия на всеки орган. Йорданова увери, че текстовете вече са на финалната права и предстои да влязат за обсъждане в съответния експертен съвет на четиричленната управленска коалиция.
Крум Зарков от БСП попита какво се случва с новия регистър за особените залози, който трябваше да заработи от 1 януари. Правосъдният министър призна, че регистърът се бави вече 6 години, но поиска поредна отсрочка от 1 г., защото е установила, че софтуерът още е на етап “Задание” в “Информационно обслужване”, нито е започнал подбор на кадри в Агенцията по вписванията. След въпрос на Андрей Михайлов от ИТН, дали заради проблеми с работата на новата Единна информационна система на съдилищата няма да се наложи да се върне старата, министърът призна, че има такъв вариант и че трябва да се избере по-малкото зло, но причините за зациклянето на новата система са различни – от недоизпипан софтуер до недообучени съдии.
След въпрос на Атанас Славов от “Демократична България”, Йорданова заяви, че ще пише нова стратегия за съдебната реформа, след като срокът на старата изтече миналата година. А на въпрос на колегата му Христо Иванов за формите на юридическо образование, министърът отговори, че трябва да се преразгледа въпросът дали то да е само в редовна, а не и в задочна форма на обучение.
Заседанието на комисията започна със спор за режима за влизане в Народното събрание по време на извънредната епидемична обстановка.
При гласуване на проекторешение влизането да става само със „зелен сертификат“ депутатите от управляващата коалиция се разделиха.
Това е проекторешението, което беше предвидено да влезе днес и в пленарната зала, но беше е пратено в комисии, за да се обсъди първо там.
Срещу него възразиха с различни мотиви – от „Възраждане“, които са категорично против „зеления сертификат“, от „Има такъв народ“, защото настояват за повече време за обсъждане, и от ДПС, защото според тях предложението е внесено в Правната комисия в нарушение на правилата.
Срещу това предложение бяха и от ГЕРБ-СДС, но техните депутати избраха опцията „въздържал се“. Финално „за“ обсъждането му бяха само от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“, но гласовете им не стигнаха, за да имат мнозинството от половината плюс един и точката да влезе в дневния ред.
