DeFakto.bg DeFakto.bg
Сериозното разминаване между Европейското законодателство и практиката на Прокуратурата на Република България за разгласяване на материали от разследването по делата, без да се съобразява презумпцията за невиновност и без възможност на пострадалите да се защитят, налагат спешни законондателни промени на чл. 198 НПК.
Това се казват в предложение за законодателни промени на адвокатско дружество „Манджукова, Шопов, Петров” до министъра на правосъдието Надежда Йорданова, което е внесено в четвъртък ( 6 януари) в Министерството на правосъдието.
Формалното позоваване на ‘чл.198 от НПК, без отчитане на ясната уредба на презумпцията за невиновност в Директива (ЕС) 2016/343 и предвидените в нея рестриктивни изключения от правилото за неразгласяване, е нарушение и засяга пряко едно от основните граждански и процесуални права – правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, пише в изложението.
„През последните две години, от встъпването на настоящия главен прокурор на Република България – Иван Гешев, се наложи последователната практика на ПРБ да „огласява” факти, доказателства, обвинителни тези и дори само подозрения, свързани с текущи досъдебни производства, по отношение на различни лица, понякога имащи качеството на обвиняеми, а понякога и само на „заподозрени” по смисъла на Директива (ЕС) 2016/343 на ЕС, посочват адвокатите.
Проблемът и нуждата от законодателни изменения идват от начина, по който прокуратурата тълкува и прилага разпоредбата на чл. 198 от НПК, която предвижда по изключение разгласяване на материали по делото с разрешение на наблюдаващия прокурор. Този текст се използа обаче превратно за селективно разпространение на доказателства в подкрепа на обвинителната теза и в нарушение на правата на гражданите, се казват в изложението си адвокатите. В процесуалния закон липсва конкретна разпоредба, която урежда предпоставките и законната цел за разгласяване на материалите по разследването, както и гаранции за спазването на презумпцията за невиновност, категорични са те.
Българската държава е длъжна да въведе механизъм, с който обвиняемите и заподозрените да могат да защитят правата и законните си интереси, в случай на нарушаване на презумпцията за невиновност спрямо тях. Такъв механизъм би била изрично уредената законодателна възможност на засегнатите лица да обжалват пред съд постановлението, с което наблюдаващият прокурор дава разрешение по чл. 198 НПК – и то преди материалите да бъдат разгласени.
Предложението е аргументирано с разпоредби на европейското законодателство, практиката на съдилищата и примери за злоупотреби с огласяването на материали от досъдебните производства в нарушение на презмупцията за невиновност, както и с невъзможността на пострадалите да се защитят от произвол спрямо правата им.
Разминаването между Европейското законодателство и практиката на ПРБ по прилагането на чл. 198 НПК, улеснена от несъвършената и несинхронизирана с презумпцията за невиновност уредба на процесуалната възможност за разгласяване на материали от разследването в досъдебното производство, налагат спешни законодателни промени, отбелязват те. Адвокатите сочат още, че подобна законодателна инициатива може успешно да бъде съчетана с вече крайно належащото транспониране на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновното и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Адвокатското дружество прилага и примери за огласени факти и доказателства от прокуратурата в нарушение на презумцията за невиновност (виж по долу)
Пълният текст на законодателната инициациатива:
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Конституционно призвание на адвокатурата е да защитава правата и законните
интереси на гражданите. Като нейни членове, считаме за наше задължение да отправим
до Вас настоящото предложение за спешно упражняване на правомощието Ви да
инициирате законодателна промяна в чл. 198 НПК, уреждащ възможността за
разгласяване на материали от разследването в досъдебното производство. Причина за
тази необходимост е най-новата практика на Прокуратурата на Република България по
прилагането на чл. 198 НПК, която засяга пряко едно от основните граждански и
процесуални права – правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за
невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Представяме на Вашето
внимание подробни съображения в подкрепа на предложението ни.
1. Разпоредбата на чл. 198 НПК – предмет и цел.
Възможността за разгласяване на материалите по делото във фазата на досъдебното
производство съществува още в отменения Наказателно-процесуален кодекс, приет
през 1974 г. Там тя е уредена по следния начин:
Разгласяване на материалите по предварителното производство
Чл. 179. (1) Материалите по предварителното производство не могат да се
разгласяват без разрешение на прокурора.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е необходимо, прокурорът или
следователят предупреждава срещу подпис лицата, които присъствуват при
извършване на следствените действия, че не могат да разгласяват без
разрешение материалите по делото и в противен случай ще носят
отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.
В действащия Наказателно-процесуален кодекс, обнародван през 2005 г.,
разпоредбата, вън от номерацията на законовия текст, остава непроменена:
Разгласяване на материалите по разследването
Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без
разрешение на прокурора.
(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство
предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на
действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение
материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от
Наказателния кодекс.
Както е видно, фокусът на оскъдната законодателна регламентация на
разгласяването на материалите по разследването не е върху основанията за
допустимост, а тъкмо в разрешителния режим на това разгласяване – „Материалите
по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.” В
Наказателно-процесуалния кодекс липсва конкретна разпоредба, която да предвижда
предпоставките и законната цел, евентуално обосноваващи разгласяването на
материалите по разследването, както и такава, която да обвързва упражняването на
това правомощие с кореспондиращо на него задължение за гарантиране спазването на
презумпцията за невиновност /както е подробно изяснено по-долу/.
Независимо от това, смисълът и целта на предвидената законова възможност могат
да се извлекат от лингвистичния, структурен и логически анализ на чл. 198 НПК в
неговата цялост. Така например, прочитът на двете алинеи на разпоредбата
автоматично налага очевидния извод, че основното правило се състои в забраната да се
разгласяват материалите по делото, която забрана се простира спрямо всички – от
органите на досъдебното производство до третите лица, участвали или присъствали на
действия по разследването. Съответно, разгласяването на материали по делото е
предвидено като изключение от общото правило, допустимо само след даване на
разрешение от страна на прокурора.
От друга страна, няма съмнение, че след като съществува законова възможност,
оформена като изключение от общата забрана, тя не може да е самоцелна, а следва
също да се подчинява на целите на закона. Такава цел би могла да бъде
необходимостта от разкриване на обективната истина чрез информиране на
обществото, за да се търси неговото съдействие (например при издирване на лица,
търсене на свидетели и пр.). Условията и предпоставките за допустимост на
разгласяването на материалите (по изключение) биха могли да се очертаят, изхождайки
от общите принципи на наказателния процес – разкриване на обективната истина (чл.
13 НПК), вземане на решения по вътрешно убеждение (чл. 14 НПК), правото на защита
(чл. 15 НПК), презумпцията за невиновност (чл. 16 НПК). Например, необходимостта
от разкриване на обективната истина би обосновала приложимост на изключението по
чл. 198, ал. 1 НПК, но при ограничението на чл. 16 НПК – разгласяването на
материалите следва да бъде направено в степен и по начин, които не надвишават
необходимото за постигане на конкретната цел по чл. 13 НПК, както и при
задължително съобразяване на презумпцията за невиновност и правата и законните
интереси на засегнатите лица.
Горното тълкуване на чл. 198 НПК намира подкрепа и в практиката на Върховния
административен съд, който в съдебни производства по обжалване на откази за
предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена
информация неведнъж е извършвал сравнителен анализ на предоставянето на
информация по реда на ЗДОИ, от една страна, и разрешаването да се разгласят
материали от разследването по реда на чл. 198 НПК, от друга страна.
Така в Решение № 11711 от 05.08.2019 г. по адм. д. № 12928 / 2017 на Върховния
административен съд е посочено следното:
„Предвиденият специален ред за разгласяване на материалите от разследването, в
това число и относно информацията, съдържащата се в актовете на компетентните по
разследването органи, съставени в хода на наказателното производство, е несъмнено
свързан със специфичния характер на наказателното производство и необходимостта от
гаранции, обезпечаващи дейността на органите по разкриване на обективната истина и
опазване доброто име, законните права и интереси на лицата, участници в
наказателното производство.
…
Установеният в НПК ред и начин на разгласяване на материалите и актовете,
изготвени в хода на разследването, е съобразен с буквата и духа на процесуалния закон,
уреждащ правилата за провеждане на наказателни производства. Така установеният ред
представлява изключение от общия принцип да се търси, получава и разпространява
информация съгласно чл. 41, ал. 1 КРБ. Изключението е въведено по законодателен път и е
свързано с факти и обстоятелства от категорията на изброените в изр. 2 на с.р. В случая,
неприложимостта на разпоредбите на ЗДОИ към подаденото от Р. Босев заявление за
достъп до обществена информация не може да има за последица накърняване, ограничаване
на правото на заявителя да получава и разпространява информация и идеи съгласно
разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ, както и на правото му на ефикасни правни средства за
защита пред съответните национални власти, закрепено в чл. 13 от същата. Както в
националното ни законодателство, така и съгласно ЕКПЧ, правото да се търси достъп до
обществено значима информация не е абсолютно и безусловно. Самата същност и
упражняването на това право следва да се оценяват в контекста на конкуренцията на идеи
и ценности, предопределящи развитието на едно демократично общество. В случая,
предоставеното със ЗДОИ право на достъп до обществена информация е ограничено от
самия законодател посредством необходимостта от защита на други ценности, права и
интереси, преценени също като подлежащи на конституционна закрила, доколкото с
тях се гарантира основен принцип на правораздаването по наказателни дела –
разкриване на обективната истина, а оттук – и защитата правата и законните
интереси на гражданите, участващи в наказателното производство.”
Следователно, смисълът и целта на предвидената с чл. 198 НПК изключителна
възможност за разгласяване на материалите от разследването в досъдебното
производство, както и пределите на тази възможност, не са трудни за идентифициране.
Проблемът и съответно нуждата от законодателни изменения идват от начина, по
който овластеният да прилага разпоредбата орган – Прокуратурата на Република
България, тълкува и прилага тази разпоредба.
2. Презумпцията за невиновност – основен принцип в българския наказателен
процес и в Европейското право в областта на наказателното правосъдие.
Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. и
нуждата от нейното транспониране.
Едно от основните права на гражданите, конституционно и процесуално уредено, е
правото на справедлив процес. Един от основните принципи в наказателното
производство, гарантиращи правото на справедлив процес, е презумпцията за
невиновност. В българското законодателство уредбата на този принцип се изчерпва с
кратките текстове на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от
НПК, гласящи, че „обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното
с влязла в сила присъда”. Презумпцията за невиновност е предмет и на четвъртата
мярка по т.нар. „Пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени
лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство“, приета през 2009
г. от Съвета на ЕС, уредена в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на
Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за
невиновното и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство (наричана по-долу за краткост „Директивата“). По-
специално, тя е развита в глава 2 на Директивата, съдържаща общо 5 члена.
Първият от тях – чл. 3, преповтаря основния текст на принципа, като го обвързва
със задължението на държавите-членки да гарантират спазването му: „Държавите
членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до
доказване на вината им в съответствие със закона.” Тук е мястото да уточним, че,
въпреки че фигурата на заподозрения формално отпадна от българския наказателен
процес преди повече от десет години, формулировката на разпоредбата, отчитайки и
допълнителните разяснения, съдържащи се в параграф 12 от Преамбюла на
Директивата, позволяват да се определят адресатите на презумпцията за невиновност.
Това са не само официално обвинените лица, но и всяко друго лице, от момента на
задържането му или от момента, в който компетентните органи, чрез действия или
актове, в това число неофициално оформени, са дали да се разбере, че даденото лице е
заподозряно в извършването на престъпление или дори на предполагаемо такова.
Следователно, в наказателното производство, провеждано по реда на НПК,
презумпцията за невиновност следва да се разпростира и върху лицата, задържани за
24 часа със заповед за арест по реда на ЗМВР, както и спрямо лица, имащи качеството
на „свидетел”, когато от обстоятелствата по делото може да се съди, че са всъщност
главни заподозрени.
Следващите четири члена развиват по-подробно няколко различни аспекта на
презумпцията за невиновност, като отново обвързват тези аспекти със задължение на
държавите членки да гарантират спазването им.
Така, чл. 5 от Директивата задължава държавите членки да гарантират, че
заподозрените и обвиняемите няма да бъдат представяни като виновни пред съда и
обществеността чрез използването на прекомерни мерки за физическо възпиране. Чл. 6
и чл. 7 от Директивата уреждат положения и права, които съществуват отдавна в
българския наказателен процес, но ги доразвиват по начин, който да не оставя поле за
стеснителни интерпретации: обвинението носи тежестта на доказване на вината, а
заподозрените и обвиняемите имат право да запазят мълчание и да не се самоуличават,
без упражняването на това право да може да се ползва срещу тях.
За целите на настоящото предложение искаме да обърнем особено внимание на
чл. 4 от Директивата, който подробно – в три разпоредби, развива задължението
на държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите няма да се
представят като виновни в публичните изявления на държавните органи, както и
в съдебни решения, различни от тези, произнасящи се по въпросите на вината.
Изключение правят актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината
(например Постановление за привличане на обвиняем, Обвинителен акт), както и
предварителните решения от процесуално естество, взети от съдебните или други
компетентни органи, които се основават на подозрения или уличаващи доказателства
(например съдебните определения или прокурорските постановления, с които на
обвиненото лице се определя мярка за неотклонение).
Важно е да се отбележи, че задължението обвиняемите да не се представят като
виновни обвързва всички компетентни органи, пряко обвързани с конкретното
наказателно производство, в това число съд, прокуратура, следствени органи, полиция,
но също така и министри или други публични длъжностни лица (например
служителите на КПКОНПИ), видно от параграф 17 от преамбюла на Директивата.
Алинея 3 на цитираната норма изрично постановява, че задължението обвиняемите
и заподозрените да не бъдат представяни като виновни не възпрепятства публичните
органи да разпространяват публично информация относно наказателното
производство, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с
наказателното разследване или от обществен интерес. За да се разбере правилно
обхвата на предвиденото изключение, трябва да се съобразят разясненията, съдържащи
се в параграф 18 от преамбюла на Директивата. Така например, съображение, свързано
с наказателното разследване, би била необходимостта от показване на видеоматериал,
с цел идентифициране на предполагаем извършител, а обществен интерес би
представлявала необходимостта от информиране на населението за опасност, свързана
с екологично престъпление или необходимостта да се информира обществеността за
състоянието на наказателно производство, с цел предотвратяване нарушения на
обществения ред. Захранването на обществения интерес по определено
разследване, както и популяризирането на обвинителната теза, не попадат сред
тези изключения. В тази връзка, в същия параграф 18 от преамбюла на Директивата
следва изричното уточнение, че използването на съображения за прилагане на
изключението от общата забрана обвиняемите и заподозрените да бъдат представяни
като виновни следва да бъде ограничено до случаите, когато това би било „обосновано
и пропорционално”, като дори в този случай „начинът и контекстът, в който се
разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е
виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.”
Чл. 10 от Директивата задължава държавите членки да гарантират, че
заподозрените и обвиняемите разполагат с ефективни правни средства за защита,
в случай че правата им по Директивата са нарушени.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Директивата, държавите членки са длъжни да я
транспонират (да приведат законодателството си в съответствие с разпоредбите й,
приемайки, където е необходимо, нужните разпоредби или законодателни изменения)
най-късно до 01.04.2018 г. Към настоящия момент Директива (ЕС) 2016/343 на
Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. не е транспонирана. Същата е
описана като „Релевантен акт от европейското законодателство” в Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван
в ДВ, бр. 7/2019 г., съобразно задължението на държавите членки да се позовават на
съответните директиви при приемането на транспониращите ги мерки. Нито една
законодателна промяна, извършена с това изменение на НПК обаче, не може да бъде
отнесена към Директивата, транспонираща частично или изцяло описаните по-горе
аспекти на презумпцията за невиновност. Следователно, описаните разпоредби на
Директивата имат понастоящем директен ефект, но въпреки това те не се спазват.
3.Превратна интерпретация на директивата от прокуратурата по
чл. 198 НПК в нарушение на презумпцията за невиновност.
През последните две години, от встъпването на настоящия главен прокурор на
Република България – Иван Гешев, се наложи последователната практика на
Прокуратурата на Република България да „огласява” факти, доказателства,
обвинителни тези и дори само подозрения, свързани с текущи досъдебни производства,
по отношение на различни лица, понякога имащи качеството на обвиняеми, а понякога
и само на „заподозрени” по смисъла на Директивата. Основанията за тези
„огласявания” бяха различни – предвид обществения интерес, в отговор на изказвания
на обвиняеми и техни адвокати (!), а дори и с оглед подготвяно обжалване на съдебно
определение, с което се отказва налагането на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обвиняемо лице /например делото, известно на обществеността като „Делото
НАП Лийкс”/. Нито едно от тези основания не попада в обхвата на изключенията по
чл. 4, ал. 3 от Директивата. Сред тези, донякъде хаотични и ad hoc основания за
разгласяване на обвинителни тези, на доказателства и дори на лична кореспонденция
на заподозрени и обвиняеми, постепенно изкристализира един основен мотив:
„разгласяването става с разрешението на наблюдаващия прокурор – на основание чл.
198 НПК”. По този начин прокуратурата дори спря да намира за необходимо да
обосновава нуждата от разгласяване на информация по текущи разследвания –
наблюдаващият прокурор е разрешил! Край на дебата!
Така, от една сравнително невзрачна и слабо използвана разпоредба, текстовете на
чл. 198 НПК се превърнаха в основен инструмент на прокуратурата за „борба“ с
престъпността. Както вече посочихме, в процесуалния закон, уреждащ наказателното
производство, липсва конкретна разпоредба, която да урежда предпоставките и
законната цел, обосноваваща разгласяването на материалите по разследването, както и
такава, която да обвързва упражняването на това правомощие с кореспондиращо на
него задължение за гарантиране спазването на презумпцията за невиновност.
Следователно, формалното позоваване на тази разпоредба, без отчитане на ясната
уредба на презумпцията за невиновност в Директива (ЕС) 2016/343 и предвидените в
нея рестриктивни изключения от правилото за неразгласяване, се явява нарушение на
последната и засяга пряко едно от основните граждански и процесуални права –
правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за невинен до доказване на
противното с влязла в сила присъда.
Следва да отбележим, че на 12.06.2020 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен
съвет, явяваща се висшия кадрови орган на прокуратурата, бе сезирана от сдружение
на адвокати „Обединение на свободните адвокати“ с искане да се ангажира със
становище относно най-новата практика по прилагането на посочения чл. 198 НПК от
страна на прокуратурата – и в частност от главния прокурор, изцяло в нарушение на
презумпцията за невиновност. Прокурорската колегия реагира с бърз публичен отговор
под формата на отворено писмо, разпратено до всички медии, с което заяви, че приема
това искане за недопустим натиск върху независимостта на прокуратурата, добавяйки
и бланкетното твърдение, че „Прокуратурата може да предоставя информация на
медиите в интерес на правосъдието и обществеността, когато тази информация е
обоснована и пропорционална, при съблюдаване правата на участниците в
досъдебното производство.” Прокурорската колегия на ВСС също така отбелязва, че
„презумпцията за невиновност не засяга актовете на обвинението, които имат за
цел да докажат вината на обвиняемия, като например обвинителния акт, който е
публичен.” Държим да отбележим на свой ред, че нито едно от огласяванията,
извършени от прокуратурата и станали известни на цялата общественост, не касае
актове на прокуратурата, още по-малко обвинителни актове, защото огласяването е
факт в началната фаза на разследването – в някои случаи дори преди повдигане на
обвинение. Става въпрос за по съществото си едностранни тези, даване на
недопустими квалификации и селективно разпространение на доказателства в
подкрепа, разбира се, на обвинителната теза. Що се отнася до интересите на
правосъдието и съблюдаването на правата на участниците в производството, оставяме
на Вас да прецените, въз основа на официалните съобщения на прокуратурата по
изброените по-долу огласявания, дали упоменатото е действително така и дали са били
налице предпоставките за обективиране на тези огласявания, такива както са
предвидени в параграф 18, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Директивата.
В приложение към настоящото изложение неизчерпателно представяме конкретни
примери от последните месеци за грубо погазване на Директивата от страна на
прокуратурата. По-голямата част от тях представляват директни цитати от нарочните
прессъобщения, с които съответните доказателства биваха огласявани. Разбира се,
става въпрос за селективно и частично публикуване на такива доказателства – само
онези и само в онези техни части, които ползват обвинителните тези. В почти всички
случаи тези огласявания бяха придружавани от публични изказвания на главния
прокурор Иван Гешев, който не пропускаше щедро да раздава квалификации на
съответните заподозрени или обвиняеми лица, както и да представя твърденията на
прокуратурата като крайни, доказани и необорими факти.
4. Заключение
От изложеното дотук е видно, че разминаването между Европейското
законодателство и практиката на Прокуратурата на Република България по
прилагането на чл. 198 НПК, улеснена от несъвършената и несинхронизирана с
презумпцията за невиновност уредба на процесуалната възможност за разгласяване на
материали от разследването в досъдебното производство, налагат спешни
законодателни промени. Това е необходимо, включително с оглед задължението на
българската държава, съобразно чл. 10 от Директивата, да предвиди механизъм, с
който обвиняемите и заподозрените да могат да защитят правата и законните си
интереси, в случай на нарушаване на презумпцията за невиновност спрямо тях. Такъв
механизъм би била изрично уредената законодателна възможност на засегнатите лица
да обжалват пред съд постановлението, с което наблюдаващият прокурор дава
разрешение по чл. 198 НПК – и то преди материалите да бъдат разгласени.
Следва да отбележим също така, че Върховният касационен съд на Република
България вече отклони като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет да се
произнесе с тълкувателно решение относно пределите на приложимостта на чл. 198
НПК, тъй като поставените въпроси не касаят противоречива практика на съдилищата.
При това положение единственият път за преустановяване на порочната практика на
прокуратурата е инициирането и извършването на законодателни изменения.
Предвид изложените съображения, призоваваме Ви да извършите спешен анализ на
действащата национална законодателна уредба, на положенията на Европейското
право и на практиката на прокуратурата, относими към приложението на чл. 198 НПК,
както и да инициирате законодателни промени за усъвършенстването на
процесуалноправната уредба, така че НПК да се прилага в съответствие с
действителния смисъл, заложен в него, а и с действителната му цел – при съблюдаване
на презумпцията за невиновност и другите права и законни интереси на гражданите.
Като естествен резултат от предприемането на горните мерки неминуемо ще се
достигне до преустановяване на злоупотребите, осъществявани от българската
прокуратура. Подобна законодателна инициатива може успешно да бъде съчетана с
вече крайно належащото транспониране на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския
парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновното и на правото на лицата да присъстват на съдебния
процес в наказателното производство.
Оставаме на разположение за допълнителна дискусия по темата.
06.01.2022 г. С УВАЖЕНИЕ
ПРИМЕРИ ЗА ОГЛАСЯВАНИЯ НА “ФАКТИ” И ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ СТРАНА НА ПРОКУРАТУРАТА
В НАРУШЕНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА (в по-голямата си част цитираните в прессъобщенията лица
са посочени с пълните им имена и са заменени с инициали за целите на настоящото
изложение)
ДАТА: 01.08.2019 г.
ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРБ
По повод протеста на Апелативната специализирана прокуратура за
определената мярка за неотклонение парична гаранция на собственика на
И. Т. и с разрешение на наблюдаващия прокурор, публикуваме части от
доказателствения материал, събран в хода на разследването.
Заличени са всички лични данни, факти и обстоятелства, увреждащи интересите на
трети страни, както и нецензурни думи и изрази.
Установено е, че има неуспешни опити за нерегламентиран достъп до 49 търговски
дружества.
Относно личните данни на магистрати, такива са събирани основно за прокурори и
следователи, а папката е със заглавие: Ne se chistiiiii.
Публикуваме и част от свидетелски показания, които ще бъдат представени в
цялост на Специализирания наказателен съд:
…..
Действията по разследването продължават.
ДАТА: 09.08.2019
ИЗТОЧНИК: МЕДИЯ – WWW.NEWS.BG
https://news.bg/crime/spetsprokuraturata-otkrehna-vratata-po-deloto-napliyks.html
За втори път от началото на скандала НАПлийкс Специализираната прокуратура
публикува доказателства от обвинението срещу собственика на ……. ……….,
изпълнителния директор ……. и служителя ……..
От специализираната прокуратура са публикували 4 PDF файла, озаглавени
„Застрахователни дружества”,, „Разпити резюме”, „Справка телеграм” и „………” – на
името на собственика на фирмата ………в, който вчера бе върнат в ареста с
постановление на Апелативната инстанция. Мярката му е постоянен арест и отменя
първоинстанционната мярка с гаранция от 100 000 лв. Припомняме, миналата
седмица прокуратурата направи публични други доказателства, на което адвокатите
на тримата обвиняеми реагираха с теза, че обвинението се опитва да въздейства
на съда и обществото.
Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура
заявяват, че правят публикацията на материали, тъй като считат, че българските
граждани имат право на информация по въпроси, които представляват за тях
законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона
тайна или не се засягат чужди права.
ДАТА: 23.08.2019 Г.
ИЗТОЧНИК: МЕДИЯ – ТЕЛЕВИЗИЯ БТВ
/https://btvnovinite.bg/bulgaria/prokuraturata-otnovo-publikuva-dokazatelstva-ot-
razsledvaneto-na-probiva-v-nap.html/
Специализираната прокуратура оповести нова порция доказателства по случая с
кибератаката срещу НАП. За компютърен тероризъм са обвинени ….като новата
голяма публикация съдържа експертна справка, която свързва ….с писма на обявилия
се за извършител до медиите, както и стенограма на разговорите във фирмата след
ареста му.
Тезата на държавното обвинение, че … са рекетирали фирми чрез пробиви в
сигурността, пък е подкрепена с протоколи от разпити на предполагаеми „жертви”.
„Подчертаваме, че тези доказателства са разгласени с разрешение на
наблюдаващия прокурор, както и след като същите са били предмет на съдебно
обсъждане”, отбелязва на сайта си специализираното обвинение. (необходима
забележка – така нареченото „съдебно обсъждане” всъщност е разглеждане на
мярка за неотклонение и 1) не е окончателен съдебен акт; 2) не се произнася по
въпросите на вината и 3) не дава абсолютно никакъв законов аргумент за
разгласяване на доказателства)
ДАТА: 28.01.2020
ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
Предвид призива на президента към главния прокурор на Република България да
обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд за
задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията, високия обществен и
медиен интерес, Прокуратурата на Република България предоставя следната
информация:
В хода на образувано и водено от Специализираната прокуратура наказателно
производство, наблюдаващите прокурори на 22.01.2020 г. са извършили цялостен
анализ на доказателствената съвкупност, включително и на приобщени по делото
веществени доказателствени средства (събрани чрез използването на специални
разузнавателни средства експлоатирани от ДАНС, спрямо командира на ВВС генерал-
майор Ц.Ст.). При така извършения анализ са констатирани данни и доказателства „за
висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на
разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република
България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с
изпълнение на службата му“.
Анализът на проведените телефонни разговори разкрива, че същите са по повод
вероятно извършвана проверка от КПКОНПИ по отношение на г-жа Д.Р.
Наблюдаващите прокурори считат, че може да се приеме във висока степен на
достоверност предположението, че пълното извършване на тази проверка на
КПКОНПИ е била осуетена поради укриване на документи.
С постановление от 23.01.2020 г. наказателното производство е спряно, тъй като
съгласно Конституцията на Република България държавният глава се ползва с
имунитет, изразяващ се в неотговорност за действията, извършени при изпълнение на
служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията
(чл. 103, ал. 1 от КРБ) и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на
наказателно преследване (чл. 103, ал. 4 от КРБ). Наблюдаващите прокурори са приели,
че това би било единственото правилно процесуално решение при липса на трайна
практика на КС и ВКС, като всяко друго такова може да бъде предприето, респективно
осъществено в нарушение на забраната за наказателно преследване срещу президента.
Във връзка с горното, Прокуратурата на Република България публикува постановление
за спиране на наказателно производство от 23.01.2020 г., от което е заличена
информацията нямаща отношение към посочената причината за спиране на
наказателно производство, ведно с част от ВДС (аудио-файлове).
Предоставената информация се разпространява след разрешение на
наблюдаващите прокурори по реда на чл. 198 от НПК.
Прокуратурата на Република България заявява, че всички поставени на вниманието на
обществеността въпроси, са подробно изяснени в отправеното от главния прокурор на
Република България искане за задължително тълкуване на чл.103 от Конституцията и
така публикуваните материали от досъдебното производство.
Постановление
Аудио 1
ДАТА: 22.06.2020
ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
Във връзка с отделените материали по досъдебно производство на Специализирана
прокуратура и образуваното ново за престъпно сдружение с цел търговия с влияние,
днес в Следствения отдел при СП е призован за разпит П.Б.
……
При продължаващия анализ на големия обем от информация – над 200 GB, съдържаща
се в експертното заключение, е констатирана допълнителна комуникация между
обвиняемия П.Б. и П.У., секретар по правните въпроси и антикорупция на президента.
Същата може да има отношения към дългогодишната професионална ангажираност на
П.У. в системата на МВР, както и в качеството му на министър на вътрешните работи в
периода 27.01.2017 г. – 04.05.2017 г., а и като представител на администрацията на
държавния глава. С оглед на високия обществен интерес и след разрешение от
наблюдаващите прокурори по реда на НПК, Специализирана прокуратура
публикува снимков материал от осъществена комуникация между П.Б. и
„Prezident-Pl. U.”, отнасяща се до три отделни случая: Първият случай се отнася до
искане от 10.08.2017 г. на руски гражданин за придобиване на българско гражданство.
След проведено интервю, на 13.09.2018 г. Съветът по гражданство не е уважил молбата
за българско гражданство, с оглед постъпило възражение от страна на Държавна
агенция „Национална сигурност“, поради причини засягащи националната сигурност
на Република България. Видно от кореспонденцията, осъществена чрез мобилно
приложение, на 22 януари 2019 г. П.Б. изпраща до „Prezident-Pl. U.” снимка на
неуважената молба на руския гражданин.
ДАТА: 02.07.2020
ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
Специализирана прокуратура публикува част от текстова комуникация между
вероятно лице с имунитет от една страна и обвиняемия П.Б. от друга.
Във връзка с множеството запитвания от медии, високият обществен интерес и с
цел представяне на обективната истина, Специализирана прокуратура публикува
част от текстова комуникация между вероятно лице с имунитет от една страна и
обвиняемия П.Б. от друга.
Комуникацията се публикува с разрешение на наблюдаващите прокурори,
съгласно чл. 198 НПК. Същата се съдържа в експертиза на мобилен телефон,
ползван от П.Б.
Анализът на комуникацията установи размяна на съобщения между посочените лица
със следното съдържание:
На 29.09.2019 г. в 16:15 ч. P.B. изпраща на Prezident – R. R. съобщение с текст:
…..
Горното се публикува и с оглед поредно изнасяне на неверни твърдения в ефира
на национална телевизия.
Анализът на информацията, съдържаща се в изготвената експертиза и приложенията
към нея, продължава.
ДАТА: 14.07.2020
ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
Специализирана прокуратура отдели материали от досъдебното производство, водено
срещу обвиняемия В. Б. и други лица, за участие в организирана престъпна група и
други престъпления.
На база отделените материали е образувано ново досъдебно производство за
престъпление по глава Първа от Наказателния кодекс, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.
Част от събраните материали представляват веществени доказателствени средства,
събрани по реда на НПК.
На 10 юни 2020 г. обвиняемият В. Б. провежда разговор с лице, за което са налице
данни от справка на ДАНС, че е О. С..
