Софийският градски съд осъди журналист и главен редактор на 60 000 лева обезщетение и 7000 лева разноски по делото за припомняне на факти за бившия шеф на СГС Светлин Михайлов. Уникалното обезщетение е отсъдено в навечерието на Коледа, а двамата журналисти са осъдени солидарно да платят на Михайлов рекордна сума от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски.
Осъдените са Борис Митов, работил в „Медиапул“, а сега – в „Свободна Европа“ и главната редакторка на „Медиапул“ Стояна Георгиева. Делото е заведено от съдията Светлин Михайлов по повод четири публикации от февруари 2018 г. в сайта „Медиапул„. В тях Митов припомня публично известни и многократно коментирани в медиите факти, свързани с мандата на Михайлов начело на градския съд между 2004 и 2009 г. Коментира и имущественото състояние на съдията, който към онзи момент официално е декларирал, че притежава над 1 млн. лв.
По това време Михайлов е кандидат отново да оглави СГС, а Митов отразява процедурата по избор на председател.
Според съда Митов е причинил неимуществени вреди на съдията с публикациите си, в които обаче журналистът припомня известни факти и изказвания.
Обидата, нанесена на Михайлов според съда, е заради за статиите:
„Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
„Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“
„Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.
В тях авторът припомня публично известни факти, свързани с мандата на Михайлов начело на градския съд между 2004 и 2009 г. В статиите се коментира и имущественото му състояние, който към онзи момент официално е декларирал, че притежава над 1 млн. лв.
Според съдия Даниела Попова публикациите съдържат „позорящи за ищеца твърдения“, вследствие на които той е претърпял редица неимуществени вреди, включително влошаване на физическото и психическото му състояние. Според свидетел по делото децата на ищеца се отдръпнали от него, „което било най-тежкото“.
От мотивите на решението не става ясно кои обстоятелства в посочените статии са неверни, нито къде има „неприлични, вулгарни и цинични“ изрази, каквито според съдебната практика са необходими, за да е налице обида, пише „Свободна Европа.
Като „позорящи за ищеца твърдения“ в статиите на Медиапул съдия Попова описва това, че Михайлов „е участвал в скандална разработка, че се е радвал на благоразположението на политическа партия, докато е бил председател на СГС, че е ползвал откраднат в Германия джип, който е конфискуван у нас, че има неясноти относно начина на генериране на имуществото му, че е взел подкуп в работата си“.
В решението ѝ не се споменава, че по делото са представени разсекретени от ДАНС разрешения за СРС-та по разработката „Галерия“, подписани лично от Михайлов. Не се анализира и обстоятелството, че още през септември 2007 г. „Дневник“ съобщава, че тогавашният председател на СГС е сред номинациите на ДПС за член на ВСС, обсъждани в рамките на управляващата в онзи момент тройна коалиция (2005-2009).
От решението не става ясно и как фактът, че Михайлов е ползвал краден служебен джип може да бъде позорящ, при положение, че е публично известен от години. По отношение на твърдението за взет подкуп съдия Попова пропуска, че Медиапул цитира бившия член на Висшия мюсюлмански съвет Ашим Хаджи Асан. При това – с уточнението, че „тези твърдения така и не доведоха до разследване и съдебно дело“, напомня изданието.
Въпреки представени доказателства, че става въпрос за публично известни факти и изказвания, съдията приема, че „всички изрази, използвани в статиите от техния автор по отношение на Михайлов, съдържат негативно мнение за ищеца, изразено чрез употребата на обидни изрази“.
Съдия Попова посочва, че „всички изрази, използвани от автора на статиите, са позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и предизвикват еднозначна негативна оценка, с което са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца“. Въпреки, че съдът никъде в решението си не посочва такива изрази, е постановено, че „обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящият случай“, коментира „Свободна Европа“.
В решението е цитирано, че правото да се изразява мнение и конституционно гарантираното, но с уговорката, че „то не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго“. Съдия Попова коментира в решението си конституционните ограничения на свободата на словото, без изобщо да се спира на практиката на европейския съд. Тя посочва, че „безспорно, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки, но само доколкото изявленията засягат въпрос от обществен интерес и не се унижава достойнството на коментираното лице или не се засяга честта му с изнасяне на невярна позоряща информация“.
Не е споменато, че още през 1996 г. Конституционният съд (КС) дефинира пределите на свободата на словото в България. В решение №7 от 4 юни 1996 г. КС прие, че „тя важи не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението“. Според конституционните съдии „такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова“.
Решението на съдия Даниела Попова срещу Медиапул не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, където Михайлов в момента е редови съдия. Заради големия размер на финансовите му претенции към журналистите този казус може да стигне и до Върховния касационен съд, прогнозира Свобода Европа.