Последни новини
Home / Актуално / Софийски окръжен съд е осъден да плати обезщетение от над 1,5 млн. лв. за конфискация на недекларирани средства

Софийски окръжен съд е осъден да плати обезщетение от над 1,5 млн. лв. за конфискация на недекларирани средства

Defakto.bg

Софийски окръжен съд (СОС) е осъден да заплати обезщетение от 1 565 289,87 лева на немски гражданин, претърпял имуществена вреда от окончателно решение, взето в нарушение на европейското право.  Вместо да се обърне с преюдициално запитаване към Съда на ЕС,  СОС е  наложил конфискация на недекларирани средства в противоречие  с общностните  правила и така е извършил „достатъчно съществено нарушение“, за да отговаря за акта си.

Обезщетението заедно със законната лихва се  дължи от датата на произнасянето на съда – 16.02.2016 г.,  а не от 27 януари  2021 г., когато е заведена жалбата на пострадалиця по ЗОДОВ. Това се казва в решение на съдия Валентин  Борисов от Софийски градски съд.

Казусът

На 15 юли 2008 г. немският ражданин  Й.Я. при преминаване през Митнически пункт Калотина  не е декларирал сумата от 800 320 EUR (осемстотин хиляди триста и двадесет евро), с левова равностойност 1 565 289.87 лв.  Според  българския закон, той е не е изпълни задължение да  декларира паричните средства и  така е нарушил разпоредбатата на чл.  чл. 251, ал. 2 НК.  За това е осъден  на 1 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок от районен съд – Сливница, а недекларираната сума –  отнета в полза на държавата. След обжалване,  на 16. 02. 2016 г. Софийският окръжен съд (СОС) изцяло потвърждава размера на наказанието лишаване от свобода и отнемането на сумата.

Ищецът, по реда на ЗОДОВ оспорва конфискацията като извършена в противоречие с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, който не допуска държавите-членки да предвиждат като санкция отнемане/конфискация на недекларираните пари.

Немският гражданин се позовава  на практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, според които отнемането на  недекларираната сума като допълнителна санкция е несъразмерна, доколкото води до „прекомерна индивидуална тежест” за лицето. Сочи, че Регламентът е акт с общо приложение, задължителен е и се прилага пряко във всички страни членки  с предимство пред нормите на националното право, които му противоречат, поради което съдът е следвало да приложи общностното право.  „Като не го е приложил съдът е допуснал съществено нарушение на това право и ищецът претендира парично обезщетение в размер на отнетата с присъдата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на присъдата в сила“.

Като ответник СОС посочва, че  е  постановил законосъобразен акт. Заявява, че преди постановяване на решението си от 16. 02. 2016 г. не е съществувала практика на Съда на ЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларирана сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на Съюза. Излага  мотиви, че решението му не е не може да бъде да бъде квалифицирано като достатъчно съществено поради явно несъобразяване с практиката на Съда на ЕС в съответната област.

Твърди още, че в случая би следвало да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание на Република България, в качеството му на законодател, тъй като не е синхронизирал вътрешното право с това на ЕС и към когото е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС. Освен това посочва, че за дата в която е изпаднал в забава, трябва да се приеме датата на подаване на исковата молба – 27. 01. 2021 г., „от която дата евентуално да се дължи лихва, а не както е посочил ищецът – от датата на постановяване на окончателното решение“.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура, който участва в производството на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, също намира, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на СОС и прави искане искът да бъде отхвърлен като неоснователен

Изводите на съда за противоречие с правото на ЕС

След анализ на  фактите по делото, съдът стига до извода за сериозно нарушение на общностните  правила и практиката на европейските съдилищата – при   постановяване на присъдата от 16.02.2016 г. Софийски Окръжен съд не се е съобразил с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005г., който не допуска като санкция конфискация на недекларирани средства от  държавите-членки.   Решението на СГС се позовава на актове на Съда на Европейския съюз ( определение от 12.07.2018г. по делото Д.П., Р.А.Ч., С-707/17,  както и на на практиката на Европейския съд по правата на човека по делата Ismayilov с/у Русия, Grifhorst с/у Франция и Moon с/у Франция) , в които недвусмислено е прието, че налагането на конфискация на недекларираната сума като допълнителна санкция е несъразмерно, доколкото води до „прекомерна индивидуална тежест” за лицето. 

Съдът отбелязва също, че искът правилно е насочен срещу СОС и отхвърля като неоснователон твърдението, че  той трябва да се насочи срещу Народното събрание, което не е съобразило законодателството с разпоредбите на общностното право. Посочено е, че според законодателните разпоредби отговорен по иска за вреди е държавният орган, който ги е причинил.

Изследвана е връзката: 1/нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, 2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

       Най-напред съдът установя, че според  Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета  за предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари , всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата – членка.  Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна.

Според регламента обаче средствата  могат да бъдат временно задържани, ако не са декларирани след издаване на административно решение според условията на национланото законодателство. Но тъй като разпоредба от НК чл. 251, ал. 2 НК,  е в пряко противоречие с чл. 4, § 2 от Регламента, който не допуска отнемането на недекларираната сума,  СОС е допуснал нарушение като я е приложил и  конфискувал сумата, вместо да я задържи, докато  компетентните органи звършат необходимия контрол и проверка във връзка с произхода й, предназначението и местоназначението й.  По делото няма твърдения, а и данни, такава проверка да е извършвана, констатира съдът.

Това решение на съда е в  явно нарушение и на принципа на пропорционалност, установен в регламента, e посочено в решението.„Такова е тълкуването, дадено със служебно известните на съда определения на СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С707/17 и от 30.01.2019 г. по дела С-335/18 и С-336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от РС-Свиленград, СГС и САС, с които е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл. 251, ал. 1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 9, параграф 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и Съвета.  

Съгласно съдебната практика направеното тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, т. е. от 2007 г, когато Република България се присъединява към ЕС“, обяснява  решението.

Защо решението на СОС е „ достатъчно  съществено“

Съдът  намира, че  нарушението на СОС  е достатъчно съществено, за да бъде ангажирана отговорност,  тъй като  е постановил окончателен съдебен акт – решение от 16.02.2016 г. „Според разпоредбата на чл. 267, ал. 3 ДФЕС, националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира Съда на ЕС по относим за главния спор въпрос относно тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС“, пише в мотивите.

В случая СОС е бил длъжен служебно да отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл. 251, ал. 2 НК с общностното право, а неизпълнението на това задължение, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт, който противоречи на правото на ЕС, следва да бъде квалифицирано като достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, приема съдът и отхвърля като неоснователно възражението, че   нарушението не е съществено.

Решението не е съобразено и с практиката на СЕС, установява съдът.  Цитирано е и решение по преюдициално запитване от 16.07.2015 г., R. C., дело С- 255/14, с което е прието, че член 9, пар. 1 от Регламент № 1889/2005 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране се налага като санкция глоба, която съотвества на 60 процента от недекларираната сума, когато последната е по – голяма от 50 000 евро. На това основание отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума на още по-силно основание не би могло да се счита съразмерна мярка.

Съдът стига и до извода, че е  налице и пряка причинно – следствена връзка между нарушението на правото на ЕС от страна на СОС и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума. Загубата й е директно следствие от постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК и следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото.

Като се позовава на практика на ВКС Съдът отхвърля като неоснователно и възражението на СОС, че обезщетението се дължи от депозиране на исковата молба, а не от влизане на съдебния акт в сила на 16. 02. 2016 г.   Съдът не присъжда разноски по делото в полза на ищеца, защото не са поискани от него.

В заключение на  основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, осъжда  Софийски Окръжен съд да заплати на немския гражданин конфискуваната сума в размер на 800 320 евро с левова равностойност 1 565 289,87 лева, представляваща претърпяна от него имуществена вреда за нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на краен съдебен акт в противоречие с чл. 4 § 2 и чл. 9 §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. на ЕП и на Съвета. Обезщетението се дължи заедно със със законната лихва от 16.02.2016г. – датата на нейното отнемане в полза на държавата до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Окончателно: ВАС отхвърли спора за дипломата на главния прокурор Иван Гешев като „юрист“

Състав на Върховния административен съд (ВАС)  отхвърли като недопустимо оспорването на   дипломата на главния прокурор …

Омбудсманът поиска от държавата спешна компенсация за тройно по-високите сметки за газ

Омбудсманът Диана Ковачева настоя пред служебния министър-председател Гълъб Донев и служебния министър на енергетиката Росен …

Един коментар

  1. Точно така!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.