DeFakto.bg DeFakto.bg
Съгласно международния правен стандарт прокурорите не би следвало да участват в решаването на кадрови въпроси на съдиите, но няма изискване, още по-малко забрана съдии да участват в управлението на прокуратурата
Съдия Галина Захарова, зам.- председател на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия, и кандидат за председател на Върховния касационен съд в навечерието на процедурата за избор, депозира във ВСС отговорите на поставените й писмени въпроси от Милен Василев – съдия в Апелативен съд – София, Български институт за правни инициативи и „Институт за правосъдие и демокрация“ Фондация.
Публикуваме отговорите на съдия Захарова на въпросите, поставени „Институт за правосъдие и демокрация“ Фондация. Останалите може да се видят на интернет сайта на ВСС в раздел „Процедура за избор на председател на Върховния касационен съд“.
1.Какво правно тьлкуване влагате в латинската сентенция, че „председателя на ВКС“ е ”primus inter pares”?
Председателят на ВКС действително е „пръв сред равни”, което положение произтича от естеството на принципа за независимост на съдебната власт, т.е. на съдиите, които са органите па същинската съдебна власт, доколкото те са тези, които упражняват властта да решават делата. Затова и съдиите нямат „началник“. Нито ВСС, нито председателите на съдилищата са „началници“‘ на съдиите, те имат единствено и само администаративни функции, които са предвидени, за да обезпечат съществуването на добра организация на съдилищата, която да позволява съдиите ефективно (независимо, почтено и компетентно) да правораздават. В ЗСВ са уредени изчерпателно правомощията на председателите на съдиите, включително на председателя на ВКС (чл. 14, ал, 1), като всички те по съдържание са именно в тази насока. Иначе казано, изразът „пръв сред равни“ изразява концепцията за независимост на съдийската професия, която се администрира по хоризонтала, като ролята на председателя включва, освен задължението да правораздава наравно с останалите, и да бъде лице на конкретната общност на съдиите от съда за връзка с обществото.
2. Одобрявате ли идеята за въвеждане на правната фигура на магистрат, ксйто да бъде определен на случаен принцип по чл. 9 от ЗСВ, който да разследва при наличие на данни за извършено престьпление и законен повод главния прокурор на Република България и който след приключване на разследването да не бъде кариерно зависим от разследваното лице, т.е. да бъде назначен за съдия във Върховния касационен съд? Ако „не“, то какъв според Вас е по-подходящия вариант?
3. Одобрявате ли идеята за въвеждане на правната фигура на магистрат, който да бъде директора на НСлС или пенсиониран магистрат, коййто да разследва при наличие на данни за извършено престьпление и законен повод главния прокурор на Република България? Ако „не““ – то какъв според Вас е по-подходящия вариант?
(Отговори на въпрfоси ( № 2 и № З): – Не одобрявам идеята каквато и да е служба да бъде автоматично основание за повишаване на прокурор или съдия, без да бъдат преценявани качествата, необходими за пълноценното осъществяване на по-високата длъжност. Подобен подход крие очевидната опасност да се превърне в средство за деморализиране, за властова корупция. Угрозата е най-голяма, когато се предвижда автоматично повишаване във ВКС, който има конституционната задача да гарантира качествено и предсказуемо правосъдие за всички граждани, които са потьрсиди защита пред съда. Ако във ВКС бъдат назначавани хора, които не са преминали през оценка на дължимите качества за длъжностга вьрховен съдия, може да се компрометира способностга на целия съд да изпълни убедително за обществото конституционната си задача.
Независимостта на разследващия главния прокурор може да бъде гарантирана реално с комплексен набор от мерки, които ще постигнат своята цел, само ако се разглеждат и бъдат въведени като система. Те са задължение на законодателя, като са достатьчно ясно адресирани от констатациите на ЕСПЧ по делото Колеви, в решенията на Комитета на министрите към СЕ, формат „Права на човека“, становища на Венецианската комисия, по-специално № 855/2016 г., особено № 968/2019 г. Първата група от този комплекс от мерки е свързана с промяна на модела на прокурорската колегия (ПК), така че тя да не осъществява дейността си под влияние на главния прокурор.
Това е възможно, като се постигне разграничение между кадровата (и дисциплинарна) власт на главния прокурор върху редовите прокурори и функционалната му власт (процесуалната, по разследванията, като най-високата длъжност в йерархията). Ако съставът на ПК е такъв, че да осигурява решително мнозинство на обществената квота, избирана от НС. при пълно разгръщане на принципа на прозрачност на процеса по излъчване на убедителни професионални кандидатури, влиянието на главния прокурор върху кариерната съдба на прокурорите ще бъде минимизирано в безопасна за обществото степен. Втората трупа е свързана с осигуряване на независимост на органа, който при достатьчно данни за престьпление на главния прокурор, ще провежда разследване и евентуално ще внася обвинителния акт. Съветьт на Европа застьпва тезата, че този орган може да бъде съдия избиран на случаен принцип, защото разследващият трябва да бъде извън структурата на прокуратурата. Това предложение -трябва сериозно да се обмисли, с оглед рамките на конкретния ни конституционен модел
4. Според Вас необходимо ли е реформа на „съдебната карта“? Ако „ да“ – то какво според Вас трябва да се изразява (например изменения и Допълнения в процесуалните закони, в частта им относно родовата и местната подсъдности и/или други)?
Необходима е реформа на съдебната карта и това е въпрос от областга на самоуправлението на съдебната власт. В този смисъл тази реформа не е свързана с промяна на процесуалштге закони, в т. с промяна на правилата на подсъдносгга, които са резултат от вземане на политическо решение. Изходната позиция при преценка на това дали съществува необходимост от изменения в актуалната съдебна карта, т.е. в броя и местоположението на законоустановените по вид и нива съдилища, са обществените нужди за достьп до правосъдие и възможността съдиите да правораздава ефективно и ефикасно. Сегашната съдебна карта е въведена при съществено различен от настоящия демографски профил на отделните райони и области в страната. Това води до неравномерна натовареност на съдилищата поради това. че в едни райони е намалял притокът на дела. а в други напротив, забелязва се трайно увеличаване. Дали правилното решение преминава през кадрово преливане на съдийски и административен щат от едно съдилище в друго или се налага уедряване на районните съдилища в даден район (например и поради това, че разстоянието между седалищата на два районни съда е пренебрежимо малко) може да бъде прененено въз основа на сериозен комплексен демографски и икономически анализ.
Важно е обаче да се подчертае, че този въпрос трябва да бъде решен комплексно. изхождайки от цялостна оценка на всички обуславящи го фактори и възможните му последици. Съдебната карта не може и не трябва да бъде решавана без широко обществено обсъждане, без диалог с останалите власти и други държавни органи, професионални общности.
5. Необходими ли са конституционни и законодателни изменения и допълнения по разделяне на Висшия съдебен съвет на Висш съдебен съвет, в който да се съобразят всички препоръки на Венецианската комисия и приоритет да имат „съдиите, избирани от съдии” и Висш прокурорски съвет?
Поддържам идеята за професионално ръководство на всички органи на съдебната власт. По мое мнение обаче не може и не бива да се тьрси реципрочност между администрирането на съда и управлението на прокуратурата. Прокуратурата, за разлика от съда, е йерархична система и за да изпълни пълноценно конституционната си роля да разкрива престьпленията и да привлича към наказателна отговорност извършителите, се изисква близко взаимодействие с изпълнителната власт (особено с МВР). Съгласно чл. 105. ал. от Конституцията на Република България на министерския съвет е въложено да ръководи и осъществява вътрешната политика на страната, а наказателноправната политика е един от аспектите на вътрешната политика. Същевременно ефективността на наказателноправната политика в най-голяма степен зависи от управлението на прокуратурата.
В този смисъл кандидатурите за главен прокурор следва да имат съществено различен профил от този на кандидатите за председатели на върховните съдилища. За разлика от председателите на върховните съдилища, фигурата на главния прокурор е конституционно уредена като самостоятелен едноличен орган. Поради това е възможно, а в определени обществено-политически ситуации и етапи на държавно развитие и полезно, да бъдат избирани за главни прокурори външни на ВКП и дори външни на прокуратурата юристи с високи професионални и нравствени качества.
5.2. Считате ли, че настоящата конституционна и законодателна уредба за удачна, изразяваща се в това, че в гласуването за председател на ВКС и ВАС вземат участие и членове на Прокурорска колегия? Смятате ли, че настоящата конституционна и законодателна уредба за удачна, изразяваща се в това, че в гласуването за главен прокурор вземат участие членове на Съдийската колегия?
Категорична съм, че е необходимо да бъде задълбочена промяната на модела на ВСС, започнала с разделянсто му на две колегии, за да бъдат удовлетворени международните изисквания администрирането на съда да се извършва от орган, в който избраните от съдии членове са решително мнозинство. Това налага промяна на състава на двете колегии с увеличаване на численостга на обществената (политическа) квота в ПК и намаляване на същата квота в СК. Същевремнно следва управлението на щата и образованието на съдиите да бъде изцяло в компетентността на СК. За да се гарантира върховенството на правото е важно и съдиите избрани от съдии, да имат решаваща роля в избора на председателите на върховните съдилищае
6. Отговорите на въпросите по т. 5.2, и 5.3. обуславят и отговор на този вырос. Правомощията на главния прокурор са напълно различниот тези на председателите на върховните съдилища поради това и не бива изборът на председателите на върховните съдилища да отговаря на едни и същи изисквания с избора на главен прокурор.Същото е валидно и за състава и правомощията на ПК и на СК. За да се гарантира реален външен контрол и отчетност на прокуратурата, следва да се прецени дали не е необходимо членовете на ПК, които не са бивши и/или бъдещи прокурори, да са малцинство. Съгласно международния правен стандарт прокурорите не би следвало да участват в решаването на кадрови въпроси на съдиите, но няма изискване, още по-малко забрана съдии да участват в управлението на прокуратурата. Така например участието на съдия в ПК може да се приеме като част от система от мерки, необходими, за да се постигне баланс между правата на гражданите и съществуващото правно положение повдигането на обвинението от прокуратурата да е нейно суверенно правомощие, което не подлежи на сьдебен контрол. Участието на съдия в ПК може да бъде ефективен механизьм за това оценката на качеството на обвинениего (прокурорската работа) да се взема предвид при кариерното израстване на прокурорите и следователите.
7. Какво е Вашето правно мнение като правораздаващ и правоприлагащ съдия в Наказателна колегия на ВКС относно Концепцияга за наказателна политика 2020-2025 г. и как ВКС може да подпомогне?
Прави впечатление общата тенденция концепциите за наказателна политика в последните години да са научно и емпирично добре обосновани. За съжаление обаче конкретната политическа практика не се основаваше на тях. В последните години се забелязва устойчива тенденция за увеличаване на наказанията в НК без какъвто и да било криминологически анализ, което не носи никаква полза нито за правата на гражданите, нило за защита на общественото спокойствие. Изисква се реална работа за превенция, като се въздейства върху основните криминогенни фактори (от такива, свързани с бедност и социално декласиране на уязвими хора или групи, до тези, които проитичат от непотистките назначения в държавната администрация и тьрпимостга на властовата корупция) и се усъвършенства системата за изпълнение на наказанията, което ще доведе до реално намаляване на рецидивната престьпност. ВКС може и активно участва и понастоящем в този процес със становища по проекти за нормативни актове и в работни групи.
8. Смятате ли, че по време на действие (продължителността) на мандата на председателя на ВКС, той следва да правоприлага и правораздава (разглежда и разрешава правни спорове) по начин, по който правоприлагат и правораздават другите съдии във ВКС или основен фокус на председателя на ВКС следва да бъде административното ръководство?
Задълженията на председателя на ВКС по администриране на съда и на съдебната власт като член на ВСС по право изискват посвещаване на значително време за качественото им изпълнение. Но за да има реален поглед върху работата на съда, председателят следва да взема участие в съдебни състави за разглеждане на конкретни дела при намалена натовареност и в тьлкувателната дейност на съответната на професионалния му профил колегия. Това положение е закрепено в чл. 114, ал. 1, т, 7 от ЗСВ и следва да бъде изпълнявано.
9. Смятате ли, че е необходимо конституционно изменение на чл. 129, ал. 2 от Конституцията на РБ, с което да се намали продължителностга на мандата на председателя на ВКС, респективно председателя на ВАС и главния прокуурор?
Разбирам вложената конституционна целесъобрааност в продължителностга на мандатите на председателиле на върховните съдилаща и главния прокурор за постигане на жизнеспособно разделение на властите. Но животьт показа, че мандат от 7 године и твърде дълъг и защото е изключително изтощителен за самия носител на мандата, който, ако упражнява правомощията си с пълния капацитет на своите способности, е изправен пред сериозната опасност да изчерпи потенциала си, защото подобна значителна продължителност сама по себе си крие немалък риск за обществото, ако титулярът на власт се окаже склонен към налагане на авторитарни практики.
Акцентите са на Дефакто
