DeFakto.bg DeFakto.bg
За първи път бе избран председател на ВКС в прозрачна и публична процедура без кандидатурата му преди това да е минала през политическо одобрение. Това заяви съдия Калин Калпакчиев, доскорошен председател на ССБ в отговор на въпрос на Дефакто за единодушния вот на ВСС, който поставя Галина Захарова начело на върховната съдебна инстанция.
Според Калпакчиев заслугата се дължи на многодишните усилия на съдийската общност да запази съдийската си независимост от натиск и външни вмешателства.
Той подчерта безспорната кандидатура на Галина Захарова, като компетентен професионалист, етичен и нравствен човек, който не случайно получи на два пъти единодушна подкрепа за поста от върховните съдии. Изборът й е шанс за ускоряване на реформа в съдебната власт, категоричен е Калин Калпакчиев.
Единодушният избор на съдия Галина Захарова за председател на ВКС „е важен ден от строителството на съвременната българска демокрация“, заслужава да го отпразнуваме, защото ние сме си го изработили сами“ – така съдия Мирослава Тодорова коментира избора на новия председател на ВКС пред Веселин Дремджиев в студиото на „Денят“.
Никой няма съмнение, че съдия Захарова не се е виждала нито с настоящия, нито с предишния министър-председател, нито с който и да било министър-председател, каза Тодорова. В този смисъл изборът на Галина Захарова „е важно постижение, не само защото общностно сме го направили възможно, но и защото е резултат на култура и цивилизованост„, отбеляза тя. Съдиите показаха, че наистина имат ресурс да отстояват обществения интерес, каза Тодорова.
Според нея, „този състав на ВСС не е изживял катарзис, а по – скоро е показал „чувствителност към политическата конюнктура„.
И още:
Ефективното наказателно разследване на главния прокурор може да се осъществява само от напълно независим от прокуратурата субект – такъв може да бъде съдия, каза Мирослава Тодорова.
Според мен това е един от крайъгълните камъни на необходимата реформа на наказателното правосъдие и то съвсем не заради конкретно наказателно разследване на конкретен главен прокурор. А защото възприемането на подобна визия би означало да се разчупи догмата, че прокуратурата трябва да има пълен монопол върху функцията по наказателно преследване. Пълният монопол върху наказателното преследване, заключването на решението дали да се обвини, или не, винаги и само в една-единствена институция без никакви възможности за външен контрол, е една от най-големите нормативно заложени наудачи на нашата система на наказателно правосъдие.
Пълното разделяне на съдийското и прокурорското управление е опасно
