DeFakto.bg DeFakto.bg
Съюзът на съдиите в България предлага на Президента Румен Радев конкертни и обосновани предложения за изменения и допълнения на Конституцията. Те са отправени до държавния глава във връзка с правомощията му по чл. 154, ал. 2 от Конституцията да инициира промени в основния закон.
В писмо до държавния глава, председателят на на ССБ Татяна Жилова ССБ посочва, че предлаганите изменения са „минимално необходимата промяна за начален тласък на реформата в прокуратурата с цел привеждане на устройството и функциите й в съответствие с принципите на правовата държава и върховенството на правото„. Промените предвиждат въвеждане на независимо разследване на главния прокурор от съдия ad hoc, избиран от Наказателната колегия на ВКС, изменения в състава на Прокурорската колегия, механизъм за временно отстраняване на Обвинител 1, нови правомощия за Пленума на Висшия съдебен съвет, съответно на Прокурорската и Съдийската колегии. Предлага се също да бъдат разширени възможностите на Висшия адвокатски съвет, Омбудсмана и съдилищата да сезират Конституционния съд, да отпаднат правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и др.
Това ще даде възможност и за последващи законодателни изменения в съдоустройствения и в наказателнопроцесуалния закон за укрепване на индивидуалната професионална самостоятелност на всеки прокурор от горестоящите му прокурори, казват съдиите. Те подчертават, че всички предложени изменения са от компетентността на Обикновено народно събрание, защото засягат само сферата на съдебната власт – не изземват, а само преразпределят правомощия вътре в системата, създават по-добра организация на система на управление, липсват каквито и да било елементи на посегателство от страна на другите две власти върху упражняване на съдебни компетентности.
Съдиите казват още, че: Сегашният модел на организация на съдебната система, формата на конкурсите, начините на командироване и разликите във възнагражденията на съдиите от различните нива на системата срещат висока степен на неприемане и критичност. По конкретните предложения за това, какви да бъдат промените, мненията на анкетираните съдии са значително по-разнообразни и по тях не винаги съществува ясно изразен консенсус. Това показва нуждата от провеждане на задълбочени дебати по съдебната реформа, в които да участват както съдии, така и представители на гражданското общество и на академичната общност.
ССБ посочва също, че огласява предложенията си за промени до държавния глава, както и нагласата на съдиите за съдебната реформа, за да станат част от обществените дебати. Повод за обръщението към президента Радев са организираните от него дебати за формулиране на обосновани и разумни идеи за промяна на Конституцията в края на 2019 г. и началото на 2020 г., както и резултатите от анкета относно съдебната реформа, която Управителният съвет на Сьюза на съдиите проведе в края на 2021 г.
Публикуваме пълното мотивирано становище на Съюза на съдиите в България за комплексни промени в Конституцията.
Становище на Съюза на съдиите в България и предложение за промяна на Конституцията на Република БългарияI. Смятаме, че въпреки крайно разширителното тълкуване на понятието „форма на държавно управление“, направено в Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, е възможно Обикновено, а не Велико народно събрание, да извърши промени в Конституцията относно възможността за разследване на главния прокурор за извършено от него престъпление от общ характер, за статуса и функциите на прокуратурата и за внасяне на корекции в съществуващата структура на съдебната власт, и по-конкретно в органа за администриране на съдилищата и прокуратурата.
Съгласно Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително, т.е. формата на държавно управление трябва да се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република, а в това понятие трябва да се включват също структурата, организацията, условията и начинът на формиране на мандатите на Народното събрание, президента и вицепрезидента, Министерския съвет, Конституционния съд и органите на съдебната власт. Посочено е, че към формата на държавно управление се отнасят и възложените на тези органи правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между властите.
Предложеното разширително тълкуване на понятието за форма на държавно управление обаче следва да се чете внимателно, като се има предвид, че задължителна сила има диспозитивът на решението, но не и неговите мотиви. Тълкуването на диспозитива на Решение № 3/2003 г., съобразено с актуалните социални и политически реалности, води до следните изводи:
– в диспозитива му се посочват елементите на понятието „форма на държавно управление“ и се уточнява, че не всяко изменение в тези елементи води до промяна във формата на държавно управление, а само такова, което засяга принципа на народния суверенитет, разделението на властите, политическия плурализъм или независимостта на съдебната власт (т. 2 от диспозитива на решението). Само ако има такова засягане, ще се изисква свикване на Велико народно събрание;
– няма пречка Обикновено народно събрание да промени Конституцията и да предвиди възможност, при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер от главния прокурор, той да бъде разследван от друго длъжностно лице, различно от прокурор, определено ад хок в предвидена процедура и при необходимост;
– от посочения в диспозитива критерий несъмнено следва, че няма да настъпи промяна в баланса между властите, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт, ако в Конституцията се предвиди нов ред за сезиране на Висшия съдебен съвет за започване на процедура за временно отстраняване на главния прокурор, доколкото не се отнема правомощие на решаващия орган;
– позоваването на цитирания в диспозитива критерий установява и липсата на нарушение на принципите на правовата държава, на разделението на властите и независимостта на съдебната власт, ако бъде задълбочено разделението на функциите на двете колегии на Висшия съдебен съвет, защото става дума за диференциация на функции, а не за тяхното отнемане или възлагане на органите от другите две власти;
– няма да бъдат нарушени критериите, установени с Решение № 3/2003 г., и ако се прецизират правомощията на прокуратурата, защото така те ще се приведат в съответствие с принципите на правовата държава и с конституционно установеното положение, че съдилищата са основен носител на съдебната власт и единствени осъществяват функцията по правораздаване.
Позоваването на Решение № 3/2003 г. за отклоняване на каквито и да е изменения в статуса и функциите на прокуратурата и механизмите за носене на отговорност и отчетност обичайно подценява значението на Решение № 8/2005 г. на Конституционния съд, в което се приема, че всякакви организационни и структурни промени в съдебната власт са възможни, щом не засягат принципа на разделение на властите. В Решение № 8/2005 г. Конституционният съд отхвърля искане за обявяване за противоконституционен на текста, който дава възможност на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения. Аргумент за това, че предлаганите от нас промени може да бъдат извършени от Обикновено народно събрание, е и Решение № 5/2009 г. на Конституционния съд, в което се аргументира конституционосъобразност на вливането на следствието в структурата на прокуратурата, както и Решение № 3/2004 г., с което Конституционният съд обяви, че не е необходимо Велико народно събрание, когато Република България се отказва от част от суверенитета си в полза на Европейския съюз. II. По отношение на възможността главният прокурор да бъде разследван от независим орган за извършено от него престъпление от общ характер
1. Не може да се очаква при настоящата структура на прокуратурата, още повече разгледана в контекста на дългогодишна политическа злоупотреба с нея и въздействието на този процес върху подбора и кадровото израстване на прокурорите и състава на Прокурорската колегия и неговата зависимост от главния прокурор, при наличие на данни за престъпление главният прокурор да бъде разследван обективно, всестранно и пълно от редови прокурор.
Липсата на процесуални гаранции за независимост на редовите прокурори се дължи на централизираната и йерархична структура на прокуратурата на Република България. В чл. 14, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено, че прокурорите взимат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Същевременно в процесуалния закон е предвидено задължение на прокурора да изпълнява писмените указания на по-висшестоящия прокурор, като последният може и да отменя актовете на по-нисшестоящи прокурори. На върха на прокуратурата е главният прокурор, който съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Това правомощие е доразвито в разпоредбите на чл. 136, ал. 4 – 6 и чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт, както и в чл. 46, ал. 4 – 5, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс. При действащото законодателство главният прокурор има възможност да влияе върху досъдебното производство срещу него, като лично или чрез друг нему подчинен прокурор контролира актовете на разследващия орган и/или на наблюдаващия прокурор.
2. На следващо място нито един прокурор не разполага с функционални гаранции за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор. Ако той се избира дори и с мнозинство от 2/3 от Прокурорската колегия на ВСС, то в този избор участва и главният прокурор, както предвиждаше проектът на правителството. Опитът от работата на Прокурорската колегия на ВСС показва, че почти всички предложения на главния прокурор се приемат с пълно одобрение от останалите членове на тази колегия. Тези резултати изглеждат логично следствие на факта, че повечето от членовете на колегията са били прокурори преди това и им предстои след изтичането на мандата да се върнат обратно в прокуратурата. По този начин всеки прокурор, включително и този, комуто е възложено да разследва главния прокурор, ще бъде в пълна зависимост от него, когато се решават важни за разследващия прокурор кадрови въпроси като атестиране, участие в конкурси и повишение, образуване и провеждане на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, командироване без или със съгласие – правомощия по чл. 147, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 227 от ЗСВ.
3. Смятаме, че решението на проблема със създаване на механизъм за независимо и безпристрастно разследване на главния прокурор в случай на извършено от него престъпление от общ характер следва да се търси в три насоки:
3.1. предвиждане на механизъм за временно отстраняване на главния прокурор за периода, докато продължава разследването срещу него;
3.2. промяна в структурата и състава на Прокурорската колегия, така че тя да бъде превърната в ефективен инструмент за обществен контрол върху функционирането на институцията, като се постигне ясното принципно отграничение на процеса на кадрово управление, дисциплиниране и обучение на прокурорите и следователите от този на съдиите и се гарантира функционалната автономност на редовите прокурори от горестоящите прокурори при работа по конкретни преписки;
3.3. създаване на процедура за разследване на главния прокурор, която да гарантира максимална безпристрастност и независимост на разследващите органи и да внушава в обществото доверие в убедителността и ефективността на процеса. Това би могло да бъде постигнато, когато разследването на главния прокурор се осъществява от орган, който не му е подчинен функционално и процесуално. Освен това ще се постигне и друг полезен ефект – ще се създаде допълнителна възможност за утвърждаване на прозрачни и легитимни механизми за отчетност и контрол на прокуратурата, включително и когато има основателни съмнения за интегритета на нейния ръководител.
Предлаганите мерки са комплексни и само цялостното им нормативно уреждане и точно прилагане може да доведе до положителен и убедителен резултат.
В Прокурорската колегия общият брой членове е единайсет, като понастоящем петима от тях се избират от Народното събрание, четирима прокурори се избират от прокурорите в страната, един следовател се излъчва от следователите, а главният прокурор е член по право. При тази структура на колегията влиянието на главния прокурор в дейността на кадровия орган е гарантирано, доколкото практиката сочи, че от парламентарната квота се излъчват действащи прокурори, които след приключване на мандата им се връщат отново в прокуратурата.
За да може да се гарантира, че съставът на колегията ще даде възможност за осъществяване на реален външен контрол и отчетност на прокуратурата, необходимо е членовете, които не са бивши и/или бъдещи прокурори, да са малцинство.
Затова предлагаме: един от членовете на Прокурорската колегия да се избира от прокурорите в страната; един следовател – от следователите; седем от членовете на колегията – от Народното събрание, като изискването за тях е да бъдат излъчени от други юридически професии; един от членовете да се избира от общото събрание на съдиите в страната; главният прокурор да е член по право, но председателстването на колегията да се осъществява от изборен член, излъчен с решение на мнозинството от останалите членове. Участието на съдия в Прокурорската колегия се налага като противотежест на съществуващото правно положение повдигането на обвинението от прокуратурата да е нейно суверенно правомощие, което не подлежи на съдебен контрол, включително при започване на съдебната фаза на наказателния процес след внасяне на обвинителния акт. Подобна организация на обвинителната функция изисква в правната уредба да бъдат предвидени разумни механизми за оценка на качеството на обвинението, които да го превръщат в значимо обстоятелство за кариерата на прокурорите и следователите. Предвиждането на такива адекватни кариерни механизми ще действа дисциплиниращо и ще способства за утвърждаване на ясна ценностна професионална йерархия.Новите състав и структура на прокурорската колегия ще дадат възможност да се предвидят и нови състав и структура на Съдийската колегия, така че да се създаде мнозинство на съдиите, избрани от съдии. Това е основна гаранция за независимостта на съда, позната в демократичните държави, които са възприели модела за администриране на съдебната власт от съдебни съвети, и е повтаряща се препоръка от органите на Съвета на Европа от повече от десет години. Предлагаме в Съдийската колегия, която се състои от 14 членове, 8 от членовете да се избират от общото събрание на всички съдии в страната, 4 от членовете да се избират от Народното събрание и да не са действащи съдии към момента на избора, а председателите на двете върховни съдилища да са членове по право.В посочения смисъл следва да бъдат изменени разпоредбите на чл. 130а, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията.
4. Освен нова структура и състав на Прокурорската колегия следва да се въведе и процедура за временно отстраняване на главния прокурор, която да гарантира независимост и ефективност на разследването, водено срещу него.Конкретното ни предложение е да се създаде нова т. 9 на чл. 130а, ал. 2 от Конституцията, която възлага ново правомощие на Пленума на Висшия съдебен съвет със следното съдържание:
„По искане на 1/5 от народните представители или на петима членове на Съдийската колегия на ВСС отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.”
Целта на тази разпоредба е да се създаде институционална и функционална независимост на органите, които ще водят разследване срещу главния прокурор. Предвижданото отстраняване по инициатива на част от народните представители или членове на Съдийската колегия на ВСС не противоречи на приетото в Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, тъй като не променя формата на държавно управление и съществуващите баланси между правомощията на конституционно установените държавни органи. Правомощието на Висшия съдебен съвет да отстранява главния прокурор не отпада, а само се въвеждат нови субекти, различни от прокурора, които да притежават инициативата да искат отстраняване в случаите на основателно подозрение за извършено престъпление. Искането за временно отстраняване от народни представители покрива критерия за обществен надзор върху разследването срещу главния прокурор (каквито са изискванията на решението „Колеви срещу България”, както и становищата на Венецианската комисия по въпроса), а необходимият брой на депутатите, които инициират процедурата позволява преодоляване на възможната зависимост от партийните мнозинства в Народното събрание.
5. Третата мярка, която предлагаме е създаване на процедура за разследване на главния прокурор.
Намираме, че най-удачно е функцията по обвинение в такова досъдебно наказателно производство да се осъществява от съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (НК на ВКС). Същият ще бъде определян за разследващ ad hoc след получаване на жалба от пострадал от престъпление или сигнал с данни за престъпление, от което няма пострадал в смисъла на чл. 74 НПК. Съдийската колегия ще взема с мнозинство решение за образуване на досъдебно производство, след което ще пристъпи към определяне на разследващ на случаен принцип измежду всички съдии от НК на ВКС.
Така се създават функционални и процесуални гаранции за независимост при наказателното разследване на главния прокурор. Това не изисква промяна на Конституцията от Велико народно събрание, защото не се засяга „формата на държавното управление“ дори и според тълкуването на това понятие, направено в Решение №3/2003 г. на Конституционния съд. Разследването няма да се извършва от представител на законодателната или изпълнителната власт, а от представител на съдебната власт, който обаче няма да е в положение на зависимост от главния прокурор.
За целта е необходимо да се промени разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, като се предвиди, че в случаите, когато се води досъдебно наказателно производство срещу главния прокурор, Съдийската колегия на ВСС образува досъдебното производство, определя съдия от Наказателната колегия на ВКС избран на случаен принцип за разследващ ad hoc, който да ръководи разследването и/или сам да го извършва и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; да упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.
Разследващият ad hoc, след приключване на наказателното производство срещу главния прокурор, отново ще продължи работата си в НК на ВКС. По този начин се гарантира пълна независимост на неговата работа поради факта, че както преди, така и по време и след приключване на делото той няма да е в йерархична и процесуална зависимост от главния прокурор и прокуратурата. Наред с това временното отстраняване на главния прокурор обезпечава обективното провеждане на разследването, защото преодолява опасността да се създават пречки от страна на подчинените на главния прокурор прокурори.
Несъмненият висок професионализъм, компетентност и високи нравствени качества, необходими за заемането на длъжността съдия в НК на ВКС, биха били гаранция както за качествено справяне с високото професионално предизвикателство, каквото би представлявало всяко едно наказателно разследване на главния прокурор, така и за независимостта на съдията, който ще трябва да осъществява временно дейността на разследващ ad hoc.
Има престъпления, по които сезирането не може да се осъществи от пострадал, защото няма такъв (например престъпления против правосъдието, длъжностни престъпления или документни престъпления) или не е постъпил изричен сигнал от трети лица, но въпреки това, например чрез медии или по друг начин, публично са станали достъпни достатъчно данни за извършено от главния прокурор престъпление от общ характер.
За такива случаи следва да се предвиди възможност по искане на всеки член на Съдийската колегия на ВСС да се постави на обсъждане разпространената информация и да се пристъпи евентуално към гласуване на решение от колегията за образуване на досъдебно наказателно производство. В случай на образуване на такова от Съдийската колегия на ВСС, то незабавно да се изпраща на НК на ВКС, където на случаен принцип да се определи измежду съдиите разследващ ad hoc, който да ръководи разследването и/или сам да го извършва и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; да упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.
В дейността си по осъществяване на функцията по обвинение в едно такова наказателно производство прокурорът ад хок (съдия от НК на ВКС) ще бъде подпомаган по реда на НПК от органите на МВР, следствието и ДАНС, като последните ще бъдат длъжни да изпълняват неговите постановления.
Предлагаме изменение и допълнение на чл. 130а, ал. 2 и ал. 5 от Конституцията относно правомощията на Пленума на Висшия съдебен съвет, съответно на Прокурорската и Съдийската колегии. При последната промяна на основния закон през 2015 г. на Пленума на Висшия съдебен съвет бяха възложени правомощия, свързани с обучението и бюджета, които следва да бъдат предоставени на колегиите, защото така последователно ще се реализира заложеният в предходните изменения принцип за отделното администриране на прокуратурата и съдилищата. По този начин ще се укрепи независимостта на съда като основен носител на съдебна власт и ще бъдат съобразени и изричните препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право в Становище от 2017 г. – https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2017)018-e
Предложение за изменение и допълнение:
Член 130а, ал. 2 и ал. 5 се допълват и изменят така:
(2) т. 2 и т. 3 на ал. 2 се отменят.
т. 7 се изменя така:
= прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор
(5) В съответствие със своята професионална насоченост всяка от колегиите решава следните въпроси:
Създава се нова т. 6:
= т. 6: взема решение за прекратяване на мандата на изборен член на съответната колегия при условията на чл. 130, ал. 8;
Създава се нова т. 7:
= т. 7. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
Създава се нова т. 8:
= т. 8. изготвя проект на бюджет на съдилищата и прокуратурата и го внася за разглеждане в Пленума;
Създава се нова т. 9:
= 9. съответната колегия на Висшия съдебен съвет дава разрешение за повдигане на наказателно обвинение срещу съдия, прокурор и следовател при условията на чл. 132 от Конституцията. Искането пред съответната колегия се прави от главния прокурор и към него се представят съответните доказателствени материали. Решението се взема с мнозинство от 2/3 от членовете на колегията;
Създава се нова точка 10:
= 10. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд;
Създава се нова точка 11:
= 11. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет образува досъдебно производство срещу главния прокурор при наличие на достатъчно данни и законен повод, включително по жалба на пострадал от престъплението или неговите наследници и по искане на член на колегията.
Освен предложеното изменение на чл. 130а, ал. 2 от Конституцията предлагаме и изменение в чл. 127 от Основния закон, който регламентира правомощията на прокуратурата.
Правосъдието се осъществява от съдилищата, поради което възлагането на други държавни органи на квазиправораздавателни функции противоречи на чл. 119, ал. 1 от Конституцията. В Решение № 8/2005 г. на Конституционния съд е прието за неоспоримо разбирането, че държавното правораздаване се осъществява от конституционно установените съдилища. Поради това и Конституционният съд счита, че промяна в основния закон, с която се прогласява изрично, че съдилищата са основен носител на съдебната власт и единствени осъществяват държавно правораздаване, не представлява промяна във формата на държавно управление, доколкото това следва и от сега съществуващата конституционна уредба на правомощията, функциите и задачите на съдилищата в Република България.
Освен правомощието да участва в дела прокуратурата има правомощие да отменя незаконосъобразни актове – чл. 127, т. 5 от Конституцията.
Конституцията не уточнява чии са тези актове. Очевидно тази разпоредба е реминисценция на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от Конституцията от 1971 година, която установяваше задължение на главния прокурор да осъществява „надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите“. Такава или подобна разпоредба в действащата Конституция няма.
Правомощието на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията противоречи на правомощието на съдилищата да осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи по чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Ако правомощието на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията се изразява в правомощието й да подаде протест срещу незаконосъобразен акт, то това е повторение на правомощието по т. 6 – в предвидените със закон случаи да участва в граждански и административни дела, тъй като чл. 6 от ГПК изрично сочи, че съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора.
Поради това предлагаме чл. 127 да се измени така: „т. 5 се отменя, т. 6 става т. 5.“.
V. По отношение на идеите за разширяване на възможностите за сезиране на Конституционния съд
Както в обществото, така и в доктрината с основание се критикува крайно ограниченият достъп до конституционно правосъдие и досегашното развитие показва стремежа на законодателя постепенно и внимателно да разширява кръга на лицата, които имат право да сезират Конституционния съд, както и усилията на Конституционния съд да разшири правомощията на лицата при упражняване на правото им да го сезират.
В обществото широко се лансира идеята да се отиде в другата крайност, като се даде възможност на всеки гражданин да сезира Конституционния съд с индивидуална конституционна жалба. Преминаването от едната към другата крайност е често явление, но това никога не е водело до добър практически резултат.
Първоначалната идея на конституционния законодател заслужава респект, тъй като защитава ценности, от които не бива да се отказваме с лека ръка:
1) Конституционният съд не бива да бъде претоварен с дела, за да има реалната възможност да постанови крайния си акт в кратко време, след като приеме делото за разглеждане, та да не продължи дълго съмнението в противоконституционността на оспорения закон, както и да бъдат ограничени вредите от прилагането му, ако неговата противоконституционност бъде прогласена; съответно да не продължи дълго съмнението в начина на тълкуване на Конституцията.
2) Кръгът на лицата с право да сезират Конституционния съд неслучайно е установен в самата Конституция, като е ограничен до лица, които имат отговорността и капацитета да обосноват сериозно и да проведат успешно искането си, тъй като повторно искане по същия предмет, макар и предявено от други лица, не може да бъде прието за разглеждане.
Предвид изложеното е разумно да бъде разширен кръгът на лицата с право да сезират Конституционния съд, съответно техните правомощия, както следва:
– да бъде намален броят на народните представители – например на 20 или 24, но не по-малко 10-12;
– да отпаднат ограниченията по предмет за Висшия адвокатски съвет и за омбудсмана;
– вместо на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд инициативата да се предостави на съда по дела, които разглежда.
Така може да бъде постигната по-ефективно целта конституционното правосъдие да достигне до всеки гражданин, когато има действителна нужда от това и в разумен срок.
Ако вече не се е обърнал към съда, гражданинът няма реална нужда от конституционно правосъдие; и ако искането му не е достатъчно добре направено, съдът ще може да го допълни, доуточни и преформулира, така че то да може да бъде прието за разглеждане от Конституционния съд.
Подобно конституционно правомощие на съда ще кореспондира добре с правомощието му да сезира Съда на Европейския съюз при съмнения за противоречие на национален нормативен акт с правото на Европейския съюз.
