DeFakto.bg DeFakto.bg
Евгения и Николай Баневи чрез адвоката си Михаил Екимджиев са внесли на 24 януари искова молба за непозволено увреждане в СГС срещу главния прокурор Иван Гешев и заместниците му Десислава Георгиева Пиронева, Даниела Машева Красимира Алексиева Филипова, Пламена Цветанова и Борислав Сарафов.
За морални вреди, нанесени им от прокурорките шефове, замесили имената им в оплакването си до европейските институции като „известни олигарси“ и пр., двамата претендират шестимата високопоставени прокурори да бъдат осъдени и солидарно да им заплатят обезщетение от 60 000 лв. за неимуществени вреди (по 30 000 лева на всеки ). Заедно с мораторната лихва върху сумите от по 30 000 (тридесет хиляди) от 08.01.2022 г.- датат на изявлението до датата на предявяване на исковата молба плюс законната лихва върху сумата за морални вреди, начислена от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Общата цената на иска е 60 283, 34 лева, а законното основание чл. 45 – чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), където отговорността се носи лично, а не по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Повод за иска на Баневи е писмото на ръководството на прокуратурата, адресирано до 67 ръководители на международни институции и чуждестранни посланици, сред които покойният председателят на Европейския парламент Давид Сасоли, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, еврокомисари, председатели на парламентарни групи в ЕП, посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и много други.
В него Иван Гешев и заместниците му се оплакаха от натиск и неуважение към прокуратурата в България. B пиcмo нa 32 cтpaници те обявиха, че няĸoлĸo пopeдни пpaвитeлcтвa и пoлитичecĸи cили нapyшaвaт paздeлeниeтo нa влacтитe, oпитвaт дa oĸaзвaт нaтиcĸ въpxy дъpжaвнoтo oбвинeниe, ĸaтo зacягaт и личнaтa cфepa нa oбвинитeлитe и нaĸъpнявaт въpxoвeнcтвoтo нa пpaвoтo.
Bcичĸo тoвa cтaвa пoд въздeйcтвиeтo нa oбвиняeми oлигapcи и e „oтĸpитa aтaĸa cpeщy нeзaвиcимocттa нa дъpжaвнoтo oбвинeниe и пepcoнaлния интeгpитeт нa мaгиcтpaти, члeнoвeтe нa тexнитe ceмeйcтвa и пpиятeлcĸи ĸpъгoвe“, заявиха висшите прокурори. Сред изброените имена бяха и тези на Евгения и Николай Баневи, обявени за отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери (по долу), пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група.
Докато бранеха личната сфера на прокурорите обаче, шефовете на прокуратурата навлязоха с широки крачки в презумпцията за невиновност, според която обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Освен, че не са осъдени, според Баневи контекстът, в който са поставени е позорящ. Те посочват изразите „олигарси“ и „считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“. Според тях и като ги наричат „отговорни“ за престъпления, това се равнява на виновни, т.е. осъдени с окончателен съдебен акт, какъвто срещу тях няма. И това нарушава презумпцията за невиновност.
Демонстрираното пред международната общност и пред чужди държави претенциозно правно невежество на висши магистрати е злепоставящо за ищците като български граждани, пише още в жалбата. “ Баневи, като български граждани изпитват срам от действията на ответниците. Високопоставени прокурори, упражняващи ръководни функции в публична институция, демонстрират правно и политическо невежество, злепоставяйки името и авторитета на Република България пред международната общност, показвайки карикатурно, водевилно „лице“ на българската държава“, се казва още в жалбата.
„Вредата е съпричинена от шестимата ответници, действащи съгласувано и предумишлено, а не спонтанно и импулсивно. Всички те, действайки като високоорганизирана група, са имали възможност спокойно да редактират текста на писмото, така че правата на Баневи да бъдат съобразени„, посочва адвокат Михаил Екимджиев в исковата молба.
Ако всички „олигарси“ изброени от Гешев и заместниците му, потърсят защита на правата си, бъдещето пред ръководството на прокуратурата не изглежда безоблачно.
Миналата година Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България по жалба на Николай и Евгения Баневи, като прие, че при задържането им е нарушено правото на свобода и сигурност, а с коментарите на тогавашния шеф на специализираната прокуратурата и понастоящем главен прокурор Иван Гешев е нарушена презумпцията за невиновност.
Из аргументите в жалбата
( със съкращения)
От значение за исковата молба е „странният сюрреалистичен епистоларен жанр, използван от ответниците (прокурорите), броят и длъжностното качество на адресатите на писмото, както и специфичният контекст, в който съвършено безпричинно са забъркани имената на ищците“, пише в исковата молба.
„От стр.9, до стр.12 (включително) на писмото, ръководителите на Прокуратурата на Република България, в разрез с принципа на националния суверенитет, се оплакват на 67-те адресати на писмото, повечето от които представители на други суверенни държави, от други български институции. Впечатляващо е, че ответниците, заемащи ръководни длъжности в българска публична институция с огромен властов ресурс, се оплакват от натиск на останалите власти и на всички политически сили. Странният жанр на „писмото“ може да бъде определен като петиция на възмутени граждани или на неправителствена организация, сформирана ad hoc от лидерите на българската прокуратура“.
След като се оплакват от лошата си държава, чиито институции злонамерено и с необясним синхрон искат да реформират Прокуратурата, на стр.13 от писмото ответниците посочват „причината“ за нейната враждебност, сочат Баневи, и напомнят, че според прокуратурата това „са множеството образувани досъдебни производства срещу „известни олигарси“.
Посочен е пасажът, който засяга Баневи: „ … В качеството на обвиняеми бяха привлечени и редица български граждани, считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи, известни олигарси, сред които е и Васил Божков един от най-богатите българи, с повдигнати 19 обвинения, включително за ръководство на организирана престъпна група, данъчни престъпления, закана и подбудителство към убийства, корупция към длъжностни лица и други, понастоящем укриващ се от правосъдието в Обединените арабски емирства. Пред съда бяха изправени и редица други знакови за българското общество лица, разполагащи с огромен икономически и финансов ресурс Цветан Василев (бивш мажоритарен собственик на 4-тата по големина на активите банка в България „Корпоративна търговска банка“, отговорен за длъжностни присвоявания в размер на 2.5 млрд. лева, равняващи се приблизително на 1.3 млрд. евро, довели до фалита на банката и понастоящем укриващ се вече осма година Република Сърбия), Пламен и Атанас Бобокови (за ръководство и участие в организирана престъпна група за незаконен внос и управление на опасни отпадъци и данъчни престъпления) Миню Стайков (отговорен за неправомерно усвояване на средства в особено големи размери от фондове на ЕС, данъчни престъпления в особено големи размери, незаконно производство на акцизни стоки, ръководство на организирана престъпна група); Маринела и Ветко Арабаджиеви (участие в организирана престъпна група, данъчни престъпления и пране на пари в особено големи размери), Евгения и Николай Баневи (отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група) …”
* Правонарушения срещу ищците
В жалбата е посочено,че цялостният негативен контекст, в който са поставени имената на Евгения и Николай Баневи и употребените в цитирания пасаж от писмото изрази и квалификации „олигарси“ и „считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“, са неверни, позорящи и увреждащи както публичната репутация на ищците, така и личната им чест и достойнство, защитени от чл.32, ал.1 от Конституцията, според която:
„Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име“.
Личната чест и достойнство са гарантирани и от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията), според който:
„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
- Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
В разглеждания аспект е важно да се отбележи, че Евгения и Николай Баневи никога не са заемали ръководни държавни или партийни длъжности. Поради това квалификацията им като „олигарси“, предполагаща съчетаване на икономическа и политическа власт, е абсолютно неуместна.
Друго, самостоятелно правонарушение е допуснато с цитирания израз, относим конкретно към Баневи: „ … Евгения и Николай Баневи са отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група …”
Определението „отговорни“, използвано по адрес на ищците, срещу които Прокуратурата е повдигнала обвинения и е внесла обвинителен акт, в смислов и особено в процесуален аспект е синоним на „съпричастни“, „свързани“ с твърдените престъпления. Ето защо горният израз е в явна колизия с презумпцията за невиновност, визирана в:
А) Чл.31, ал.3 от Конституцията, според която: „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“;
Б) Чл.6§2 от КЗПЧОС, според който: „Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.“;
В) Чл.16 от НПК, според който: „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“
..В множество решения на ЕСПЧ срещу България, сред които Решение от 15 октомври 2013 г., по дело Гуцанови срещу България, Решение от 10 ноември 2015 г., по делот Славов и други срещу България, Решение от 31 март 2016 г., по дело Стоянов и други срещу България и Решение от 31 януари 2019 г., по делото Масларова срещу България, е установено нарушение на презумпцията за невиновност, обективирано в публични изявления на представители на властите и/или в мотивите на съдебни актове.
.. Прилагайки идентичен правен стандарт към сходни факти, националният съд би следвало да приеме, че цитираният израз и конкретно употребеното в него определение „отговорни“, нарушава презумпцията за невиновност на ищците. Според тълковен речник на български език „отговорен“ означава: „1. На който задължението му е да следи за нещо. Отговорен оператор. 2. Който има чувство за дълг, има съзнание. Имаш много отговорни деца. 3. Който има големи права и задължения, има отговорност. Отговорен пост. Отговорна операция. 4. Който трябва да дава отчет за нещо станало. Отговорен за пожара.“, а синоними на думата са: „ответствен, длъжен, виновен, провинен, разумен, благонадежден, надежден, сигурен, почтен“. (Приложения № 10 и № 11)
Очевидно процесуалният контекст, в който определението „отговорни“ е употребено в писмото, в случая го прави синоним на „виновни“.
* Уврежданията
Визираните правонарушения причиняват на ищците силен стрес и фрустрация, както и поредно болезнено разочарование и загуба на доверие в дейността на българската правоохранителна система. За интензитета и продължителността на негативните им емоции съществена роля има и специфичният контекст, в който следва да бъдат интерпретирани употребените спрямо тях изрази в писмото на ищците. От особено значение в този аспект е фактът, че в продължение на повече от 3 години Евгения и Николай Баневи са мишени на злостна пропагандна кампания от страна на Прокуратурата.
Брутални нарушения на презумпцията за невиновност, по смисъла на чл.6§2 от Конвенцията, срещу г-н Н.Банев и г-жа Е.Банева са установени в Решението на ЕСПЧ от 12.10.2021 г. по дело Баневи срещу България. Важно е да се подчертае, че нарушенията на чл.6§2 от Конвенцията, установени в Съда в Страсбург, са извършени при воайорска акция на Специализираната прокуратура (СП), от 28.10.2018 г., водена от тогавашния ѝ ръководител и настоящ главен прокурор Иван Гешев. В хода на претърсването в дома на ищците, в нарушение на чл.32, ал.1 и чл.33 от Конституцията и на чл.8 от КЗПЧОС, е изготвен видеоматериал, който без легитимна цел и оправдание, е разпространен от МВР и СП в медиите.
…
По-малко от 3 месеца след решението на ЕСПЧ, демонстрирайки непоклатима противоправна и деликтна воля, ответниците, в качеството си на високопоставени прокурори, заемащи ръководни длъжности в българската Прокуратура, задружно обявяват пред 67 международни организации и държави, че Баневи са „ … отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група …”.
Позорящият и клеветнически характер на горния пасаж от писмото е особено болезнен и фрустриращ за ищците. Българският НПК позволява на прокуратурата без съдебен контрол да обвини и да внесе обвинителен акт срещу всекиго за всякакво престъпление. (За съжаление, това едва ли се знае от всичките 67 адресати на писмото) Дори при явна злоупотреба с власт, разследващите у нас не носят персонална деликтна отговорност за неправомерните обвинения, а главният прокурор, както е установено в Решението на ЕСПЧ по делото Колеви срещу България, не може да бъде разследван дори когато има сериозни данни, че е замесен в убийство.
Така, по принципа на самосбъдващо се пророчество, Прокуратурата може безнаказано и безконтролно да обвини всекиго във всичко, за да може публично да го демонизира на базата на собствените си неподлежащи на съдебен контрол обвинения, дори когато те явно са произволни. Поради изложеното чувството на ищците за безпомощност срещу факта, че за пореден път са обект на прокурорски тормоз, е особено болезнено. Прокурори на ръководни длъжности арогантно злоупотребяват с правата си, като нарушавайки презумпцията за невиновност, представят пред международната общественост недоказани обвинения като доказващи „отговорността“ на ищците за извършени от тях престъпления.
В разглеждания контекст е важно да се отбележи, че странният мелодраматичен жанр на процесната прокурорска жалба категорично не налага нито споменаването на имената на Баневи, нито изчерпателно изброяване на недоказаните престъпления, за които те, според ответниците, са „отговорни“, нито квалифицирането им като „олигарси“. Ето защо компрометиращите ищците данни, част от които са произведени от самата прокуратура, а други са предмет на висящ наказателен процес, разпространени от ищците до 67 адресата по целия Свят, не преследват легитимна цел, в защита на обществен интерес. Следователно, при добронамереност и зачитане на конституционните права на ищците, увреждането лесно би могло да бъде избегнато, без това да се отрази негативно на информационната „стойност“ на писмото. От тази перспектива непозволеното увреждане на Николай и Евгения Баневи е агравирано от факта, че техни лични данни (собствени и фамилни имена), известни на ищците по служба, са злоупотребени от прокурорите за лични нужди, извън целите на НПК.
Уместно е да се отбележи, че предмет на исковата претенция е репарирането на моралните вреди, претърпени от ищците в резултат от изпращането на писмото с компрометиращо съдържание до 67-те му адресата, а не от разпространяване на същото писмо от българските медии, за което ищците нямат доказуем принос.
Поради изложеното ищците, като български граждани изпитват срам от действията на ответниците. Високопоставени прокурори, упражняващи ръководни функции в публична институция, демонстрират правно и политическо невежество, злепоставяйки името и авторитета на Република България пред международната общност, показвайки карикатурно, водевилно „лице“ на българската държава. Още по-неприятно и болезнено е усещането на Евгения и Николай Баневи от факта, че имената им абсолютно безпричинно са замесени от ответниците в прокурорската бурлеска.
Следва да бъде отчетен фактът, че като опитни и високопоставени прокурори, ответниците би следвало (особено след решението на ЕСПЧ по делото Баневи) да разпознават презумпцията за невиновност и да предвиждат вредоносните последици от бруталното ú нарушаване. В началото на десета страница от писмото е използвано следното изречение: „Манипулативно и по недопустим начин, тези лица използваха, нагнетена срещу изпълнителната власт гражданска енергия срещу ПРБ и главния прокурор, за да попречат на работата на прокуратурата, за да осуетят разследвания и да предотвратят изправянето на виновни лица пред независимия български съд на база на събраните доказателства“.
Разбирането на ищците, че пред съд биват изправени „виновни лица“ показва, че тази изконна юридическа неграмотност не е преодоляна, въпреки образователния характер на решението на ЕСПЧ. Демонстрираното пред международната общност и пред чужди държави претенциозно правно невежество на висши магистрати е злепоставящо за ищците като български граждани.
* Претендираното обезщетение
Поради изложеното и на основание чл.45 – чл.52 от ЗЗД ищците претендират ответниците да бъдат осъдени да им заплатят солидарно обезщетение в размер на 60 000 лв. за морални вреди, детайлно описани в т.14 – т.20 от обстоятелствената част на исковата молба, заедно със законната лихва, начислявана от 08.01.2022 г. до пълното изплащане на присъдената сума, както и направените по делото разноски. Отговорността е солидарна, защото вредата е съпричинена от всички ответници, подписали писмото, без да може да бъде разграничен индивидуалният принос на всеки от тях.
При определянето на размера на обезщетението следва да бъде отчетен фактът, че вредата е съпричинена от шестимата ответници, действащи съгласувано и предумишлено, а не спонтанно и импулсивно. Всички те, действайки като високоорганизирана група, са имали възможност спокойно да редактират текста на писмото, така че правата на жалбоподателите да бъдат съобразени. Отказът на шестимата високопоставени прокурори, действащи целенасочено и предумишлено, да зачетат основни конституционни права на ищците, злепоставяйки ги пред международната общественост, обуславя относително високия размер на претендираната от тях репарация на претърпените от Евгения и Николай Баневи морални вреди.
* Искането
На основание чл.45 – чл.52 от ЗЗД, г-н Николай Банев и г-жа Евгения Банева молят, Почитаемия СГС, след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да осъди ответниците да им заплатят солидарно: обезщетение в размер на 60 000 лв. за морални вреди да им заплати:
(а) Обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на общо 60 000 (шестдесет хиляди) лева или по 30 000 (тридесет хиляди) лева на всеки от ищците;
(б) Мораторната лихва върху сумите от по 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки от ищците, от 08.01.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба 24.01.2022 г.), възлизаща на по 141, 67 лева (сто четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) за всеки от ищците или общо 283, 34 лева (двеста осемдесет и три лева и тридесет и четири лева).
(в) Законната лихва върху сумата по т.27.(а), начислена от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
……
