Общият съд отменя частично решението на Комисията, с което на Intel се налага глоба от 1,06 милиарда евро

Историята

С решение от 13 май 2009 г.1 Европейската комисия е наложила глоба на производителя на микропроцесори Intel в размер на 1,06 милиарда евро за злоупотреба с неговото господстващо положение на световния пазар на процесори2 x863 в периода между октомври 2002 г. и декември 2007 г. чрез прилагането на стратегия за препятстване на конкурентите да навлязат на пазара.
Според Комисията характерни за тази злоупотреба са били два вида търговско поведение, възприето от Intel по отношение на неговите търговски партньори, а именно т.нар. голи ограничения и условни отстъпки.  Във връзка с последните по-конкретно Intel предоставило отстъпки на четири стратегически производители на оригинално оборудване в областта на информатиката (Dell, Lenovo, Hewkett-Packard (HP) и NEC), с условието те да купуват от него всички или почти всички свои процесори x86. Също така Intel предоставило плащания на европейски търговец на микроелектронни устройства (Media-Saturn-Holding) при условие той да продава компютри, снабдени изключително с процесори x86 на Intel. Тези отстъпки и плащания (наричани по-нататък „спорните отстъпки“) осигурили лоялността на четирите производители на оригинално оборудване и на Media-Saturn, като по този начин значително намалили способността на конкурентите на Intel да се конкурират въз основа на качествата на своите процесори x86. По този начин антиконкурентното поведение на Intel довело до намален избор за потребителите и до по-слаби стимули за иновационна дейност.
Подадената от Intel жалба срещу това решение е отхвърлена изцяло от Общия съд с решение от 12 юни 2014 г. 4. По жалба също на Intel това първоначално съдебно решение е отменено от Съда с решение от 6 септември 2017 г., като делото е върнато на Общия съд за ново разглеждане5.
С искането за отмяна на първоначалното съдебно решение Intel упреква Общия съд по-конкретно, че е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не преценил спорните отстъпки с оглед на всички релевантни обстоятелства по случая.  Във връзка с това Съдът констатира, че Общият съд, както и Комисията, са се основали на предпоставката, че предоставените от предприятие с господстващо положение отстъпки за лоялност по самото си естество са годни да ограничат конкуренцията, поради което не е необходимо да се анализират всички обстоятелства по случая, и конкретно да се прилага критерият AEC (наричан на английски „as efficient competitor test“)6. При все това в своето решение Комисията прави задълбочен анализ на тези обстоятелства, който я довежда до извода, че всеки също толкова ефективен конкурент би бил принуден да прилага цени, които не биха били рентабилни, и следователно разглежданата практика за предлагане на отстъпки би могла да има отстраняващ ефект по отношение на такъв конкурент. Въз основа на това Съдът прави извода, че тъй като критерият AEC е имал действително значение за преценката на Комисията за годността на спорната практика да породи отстраняващ ефект по отношение на конкурентите, Общият съд е трябвало да разгледа всички доводи на Intel относно този критерий и неговото прилагане от Комисията. Тъй като Общият съд не е предприел такова разглеждане, Съдът е отменил първоначалното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от Общия съд, който следва да прецени с оглед на изложените от Intel доводи годността на спорните отстъпки да ограничават конкуренцията.
С решението си от 26 януари 2022 г., произнасяйки се по върнатото за ново разглеждане дело, Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която то квалифицира спорните отстъпки като злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС и налага глоба на Intel за предприетите от него действия в тяхната съвкупност, определяйки ги като злоупотреба.

Преценка на Общия съд

Най-напред Общият съд уточнява обхвата на спора след връщането на делото за ново разглеждане.  Във връзка с това той посочва, че единствената грешка, обосновала отмяната на първоначалното съдебно решение, се състои в това, че в него са оставени без внимание доводите на Intel, оспорващи приложения от Комисията анализ AEC.  При тези условия Общият съд преценява да възпроизведе в своя анализ всички констатации, за които Съдът не е установил допусната грешка.  В случая става дума, от една страна, за констатациите в първоначалното съдебно решение относно т.нар. голи ограничения и тяхната незаконосъобразност с оглед на член 102 ДФЕС. Според Общия съд всъщност поначало Съдът не е обезсилил направеното в обжалваното решение разграничение между прилагането на подобни ограничения и другите действия на Intel, за които единствено се отнася въпросният анализ AEC. От друга страна Общият съд възпроизвежда съдържащите се в първоначалното съдебно решение съображения, съгласно които в обжалваното решение Комисията е доказала наличието на спорните отстъпки.
След това уточнение Общият съд разглежда на първо място исканията за отмяна на обжалваното решение като излага посочения от Съда метод за определяне на годността на дадена схема за отстъпки да ограничи конкуренцията. Във връзка с това той припомня, че макар въведена от предприятие с господстващо положение на пазара схема за отстъпки да може да се квалифицира като ограничение на конкуренцията, доколкото поради нейното естество могат да се презюмират ограничителните ѝ последици върху конкуренцията, в случая става дума за оборима презумпция, което при всички случаи не освобождава Комисията от разглеждане на антиконкурентните последици от нея. Така, ако предприятие с господстващо положение твърди в хода на административното производство, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи отстраняващия ефект, в който е упрекнато, Комисията трябва да анализира годността за отстраняване на схемата за отстъпки.  В рамките на такъв анализ тя трябва да провери, от една страна, значението на господстващото положение на предприятието на съответния пазар, от друга страна — степента на пазарно покритие от страна на спорната практика, а също така условията и правилата за предоставяне на разглежданите отстъпки, продължителността и техния размер, и да прецени евентуалното  наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни. Освен това когато Комисията е приложила критерия AEC, той става част от доказателствата, които тя трябва да вземе предвид, за да прецени годността на схемата за отстъпки да ограничи конкуренцията.
На второ място, Общият съд проверява най-напред дали преценката от страна на Комисията на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията се основава на така определения метод. По този въпрос в самото начало той посочва, че в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че приложеният все пак от нея критерий AEC не е бил необходим, за да се прецени дали спорните отстъпки на Intel представляват злоупотреба. При дадените обстоятелства Общият съд счита, че тази констатация не е задоволителна. Тъй като съгласно съдебното решение по жалбата критерият AEC има реално значение за преценката от страна на Комисията на годността на разглежданата практика на отстъпки да има отстраняващ ефект, Общият съд е трябвало да разгледа доводите на Intel по отношение на този критерий.
На трето място, Общият съд припомня правилата относно разпределянето на доказателствената тежест и изискуемата степен на доказване, доколкото анализът на годността на спорните отстъпки да ограничават конкуренцията се вписва в доказването на съществуващо нарушение на правото на конкуренцията — в случая на злоупотреба с господстващо положение. По този начин приложимият също в случая принцип на презумпцията за невиновност предполага Комисията да докаже наличието на подобно нарушение, при необходимост чрез улики, които са точни и непротиворечиви, така че да се отстрани всяко съмнение по този въпрос. Когато тя твърди, че установените факти могат да се обяснят единствено с антиконкурентно поведение, наличието на разглежданото нарушение не следва да се приеме за доказано в достатъчна степен, ако засегнатите предприятия успеят да изложат друго, достатъчно правдоподобно обяснение на фактите. От друга страна, когато Комисията се основава на доказателства, които поначало могат да установят наличието на нарушение, засегнатите предприятия трябва да оборят тяхната доказателствена стойност.
На четвърто място, с оглед на тези правила Общият съд разглежда доводите относно грешките, за които се твърди, че били допуснати от Комисията в нейния анализ AEC. Във връзка с това той приема, предвид доводите на Intel относно направената от Комисията преценка на съответните критерии за анализ, че Комисията не е доказала надлежно годността на всяка от спорните отстъпки да породи отстраняващ ефект.
В действителност, първо, що се отнася до прилагането на критерия AEC спрямо Dell, Общият съд счита, че при обстоятелствата по случая Комисията действително е могла с основание да се позове на данни, които са известни на други икономически оператори, освен предприятието с господстващо положение, за да направи преценка на „спорната част“7. При все това, след разглеждане на представените от Intel по този въпрос доказателства, Общият съд заключва, че те пораждат съмнение в резултата от тази преценка, приемайки съответно посочените от Комисията доказателства за недостатъчни да потвърдят годността на предоставените на Dell отстъпки да породят отстраняващ ефект през целия разглеждан период. Второ, според Общия съд същото се отнася и до анализа на предоставените на HP отстъпки, по-специално тъй като твърденият отстраняващ ефект не е бил доказан за целия период на нарушението. Трето, по отношение на отстъпките, предоставени под различни условия на интегрирани в групата NEC дружества, Общият съд установява две грешки, които опорочават анализа на Комисията — едната засяга стойността на условните отстъпки, а другата се отнася до недостатъчно оправданата екстраполация спрямо целия период на нарушението на резултати, свързани само с едно тримесечие.

Четвърто, Общият съд приема също така, че не са достатъчни доказателствата за годността на предоставените на Lenovo отстъпки да породят отстраняващ ефект, тъйкато Комисията е допуснала грешки в цифровата преценка на разглежданите предимства в натура.

Поради това той отменя изцяло в обжалваното решение разпоредбата, с която се налага глоба на Intel в размер на 1,06 милиарда евро за установеното нарушение.