DeFakto.bg DeFakto.bg
Въз основа на предимството на правото на Съюза националният съд не трябва да се съобразява с подобно решение на националния върховен съд
Радостина Стефанова Камишева
Пред Централен районен съд Пеща, Унгария е образувано наказателно производство пред срещу шведски гражданин, който не владее унгарски език. В рамките на първия разпит, проведен от разследващите органи той е ползвал услугите на устен преводач и е бил уведомен за повдигнатите срещу него обвинения. Няма обаче никаква информация за начина, по който е бил избран устният преводач и са били проверени неговите умения, нито за това дали устният преводач и обвиняемият са можели да се разбират. Всъщност в Унгария не съществува официален регистър на писмени и устни преводачи, нито пък се съдържат в унгарската правна уредба условия за избор на преводачи в рамките на наказателното производство. Поради това сезираният съдия смята, че нито адвокатът, нито съдът са в състояние да проверят качеството на устния превод. Според него при такива обстоятелства има вероятност да бъдат нарушени правото на обвиняемия да бъде уведомен за правата му и правото му на защита.
При тези условия, националният съдия е отправил до Съда на ЕС преюдициално запитване относно съвместимостта на унгарската правна уредба с Директива 2010/64, отнасяща се до правото на устен и писмен превод в наказателното производство (JO 2010, L 280, p. 1), и с Директива 2012/13, отнасяща се до правото на информация в такова производство (JO 2012, L 142, p. 1). Той иска да установи и дали в случай на несъвместимост е възможно наказателното производство да бъде продължено в отсъствие на подсъдимия, като в унгарското право това е предвидено в определени случаи, когато подсъдимият не се е явил в съдебното заседание.
След сезирането на Съда на ЕС, Върховният съд на Унгария се е произнесъл по протест на унгарския главен прокурор срещу акта за преюдициално запитване, като го е обвил за незаконосъобразен, без обаче да засяга правните му последици, тъй като по същество поставените въпроси не били релевантни и необходими за решаването на съответния спор.
По същите мотиви като изложението в решението на Върховния съд срещу отправилия запитването съдия е образувано дисциплинарно производство, решението за образуването на което междувременно е оттеглено. Посоченият съдия има съмнения относно това дали подобно производство и решението на Върховния съд са в съответствие с правото на Съюза и по какъв начин това решение би се отразило на по-нататъшния ход на образуваното пред него наказателно производство, поради което отправя допълнително преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Решението на Съда
На първо място, Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че системата на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, установена с член 267 ДФЕС, не допуска вследствие на протест в интерес на закона национален върховен съд да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено от по-низшестоящ съд, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на спора в главното производство. Всъщност подобен контрол за законосъобразност е сходен с контрола за допустимост на преюдициалните запитвания, който само Съдът има правомощие да упражнява. Освен това подобна констатация за незаконосъобразност може, от една страна, да отслаби тежестта на отговорите, които Съдът ще даде, и от друга, да ограничи упражняването на правомощието на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда, поради което може да ограничи ефективната съдебна защита на правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза.
При това положение принципът на предимство на правото на Съюза изисква по-низшестоящият съд да не се съобразява с решението на върховния съд на съответната държава членка. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че впоследствие Съдът може евентуално да обяви за недопустими преюдициалните въпроси, поставени от по-низшестоящия съд.
На второ място, Съдът констатира, че правото на Съюза не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство за това, че е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС. Само възможността за образуване на такова производство може да засегне предвидения в член 267 ДФЕС механизъм, както и независимостта на съответния съдия, която е от основно значение за правилното функциониране на този механизъм. Освен това възможността от образуване на подобно дисциплинарно производство може да възпре всички национални съдилища да отправят преюдициални запитвания, а това би могло да застраши еднаквото прилагане на правото на Съюза.
На трето и последно място, Съдът разглежда задълженията на държавите членки по Директива 2010/64, що се отнася до устния и писмения превод в наказателните производства. В това отношение държавите членки трябва да предприемат конкретни мерки, за да гарантират, от една страна, че устният и писменият превод са достатъчно качествени, така че заподозреният или обвиняемият да разбере повдигнатото срещу него обвинение. В това отношение създаването на регистър на независими писмени или устни преводачи е едно от средствата за постигане на тази цел. От друга страна, приетите от държавите членки мерки трябва да позволят на националните съдилища да проверяват дали устният превод е достатъчно качествен, за да се гарантират справедливостта на производството и упражняването на правото на защита.
След тази проверка националният съд може да стигне до извода, че поради неадекватното качество на устния превод или невъзможността да се установи неговото качество дадено лице не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение. При това положение Директиви 2010/64 и 2012/13, тълкувани във връзка с правото на защита по смисъла на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допускат наказателното производство да бъде продължено задочно.
(Решение от 23 ноември 2021 по дело C-564/19, IS (Незаконосъобразност на определението за преюдициално запитване)
*Заглавието е на Дефакто
