DeFakto.bg DeFakto.bg
Закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури, уреждане на статуса на работещите в тях съдии, прокурори, следователи и администрация, както и приключването на висящите дела при спазване на принципа за неизменност на състава. Това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публикуван днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Общественото обсъждане е предвидено със срок от от 28 януари 2022 г. до 11 февруари 2022 г.
Със законопроекта се предлага и отмяна на „кариерните и финансови бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС (ИВСС), както и „кариерните бонуси“ за административните ръководители на съдилищата и прокуратурите и техните заместници. Става дума за възможността на всеки член на съвета или на инспектората – след приключване на мандата си да се върне на работа в съдебната система на същата или на по-горна позиция.
„Структурните и организационни промени по отношение на звената на специализираното наказателно правосъдие имат за цел да гарантират конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите. За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели“, пише в мотивите към законопроекта. В него се предвижда промените да влязат в сила два месеца след обнародването им в Държавен вестник.
Показателни за неефективността на специализираното наказателно правосъдие са данните за дейността му, съдържащи се в годишните доклади на Специализирания наказателен съд. Анализът на получените данни сочи, че делата по същество (наказателните дела от общ характер) са приблизително 3% от общия брой постъпили дела в съда. Така например за 2020 г. от постъпилите общо 6 418 дела само 174 са по същество. Останалите 6 244 са от частен характер, като почти половината от тях се отнасят до съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, разпит пред съдия и разрешаване на различни процесуално-следствени действия – достъп до трафични данни, претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция. Останалата част или общо 2 992 броя от делата от частен характер са за разрешаване за прилагането на специални разузнавателни средства (СРС).
По отношение на наложените наказания – преобладава наказанието „лишаване от свобода“ до 3 години. През 2020 г. са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, на 168 души е наложено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, а останалите 58 са получили по-тежки присъди.
В мотивите към законопроекта се припомнят и критичните оценки по отношение на ефективността на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури в Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. и в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. Посочват се и изводите от „Индексът за възприятие на корупцията“ в годишните доклади на „Трансперънси интернешънъл“ в последните години, според които България остава най-корумпираната страна Европейския съюз (ЕС).
„Видно от представените становища и доклади, изградената като паралелна (на общите съдилища) подсистема на специализираното наказателно правосъдие не води до постигане на формулираните при създаването ѝ цели, а създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт и ерозира върховенството на правото“, се сочи още в документа.
Законопроектът подробно урежда процедурата по приключването на висящите съдебни производства.
Предвижда се всички дела, които са започнали и са висящи в специализирания и апелативния специализиран съд (който е втора инстанция) да бъдат поети от Софийския градски съд (СГС), а съдиите, които са докладчици по тях, ще бъдат командировани, за да ги довършат.
„Първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския градски съд и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието. Съдиите от съдебните състави, които не са преназначени в Софийския градски съд, се командироват за участие в разглеждането на делата до приключване на производствата по тях„, е посочено в преходните и заключителни разпоредби на проекта за промени в Закона за съдебната власт.
Висящите дела в апелативния специализиран съд ще се прехвърлят в Софийския апелативен съд, а докладчиците – се командироват, за да си ги довършат или да изготвят мотивите си.
Делата, по които не е проведено разпоредително заседание, т.е. все още не са започнали ще се изпратят по подсъдност за разглеждане от окръжните съдилища и съответните апелативни съдилища. За това ще има 7 дневен срок от влизането в сила на промените.
Досъдебните производства, които се водят от специализираната прокуратура ще се изпращат на съответните прокуратури по компетентност, като за предаването на делата ще са отговорни административните ръководители. И за това има предложен 7 дневен срок от влизането в сила на промените.
Уреден е кадровият статус на съдиите и прокурорите в специализираните съдилища и прокуратура.
Съдиите от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд ще бъдат преназначени в действащите съдилища.
За целта е необходимо в 14-дневен срок от обнародване на закона те да подадат заявление до Съдийската колегия на ВСС, в което да заявят дали да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването си в Специализирания наказателен съд, съответно в Апелативния специализиран наказателен съд, или да бъдат преназначени в окръжен, съответно в апелативен съд. Аналогична възможност е предвидена за прокурорите от Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура, както и за следователите от следствения отдел в Специализираната прокуратура.
С влизането на закона в сила се прекратява мандатът на съдебните заседатели, избрани за участие в производствата пред Специализирания наказателен съд, с изключение на съдебните заседатели, участващи в производства, по които е проведено разпоредително заседание. В тези случаи съдебните заседатели се считат за избрани за Софийския градски съд и мандатът им се прекратява от датата на обявяване на мотивите към присъдата или от датата на прекратяване на наказателното или съдебното производство“, е записано в проекта като предложение за съдебните заседатели.
Отмяната на „кариерните бонуси“
При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от ИВСС, се премахва възможността те да се възстановяват на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт.
За административните ръководители и техните заместници се премахва възможността да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт, след освобождаване от съответната длъжност, като се запазва възможността те да се върнат на заеманата преди избора длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт.
„Кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати. Не може да бъде приета тезата, че функциите на ВСС и тези на ИВСС могат да бъдат приравнени на функционалните правомощия на съдиите, прокурорите и следователите, каквото на практика се получава в сега действащите текстове“, се казва в мотивите.
Законопроектът предлага и премахване на специалните привилегии на членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите от ИВСС по отношение на правото да получават парично обезщетение, обвързано със стажа им в посочените институции.
Аргументът за това е, че функциите на членовете на Съвета и инспекторите са административни и контролни, т.е. те се различават от функциите при осъществяване на съдебната власт от магистратите, поради което не са налице и основания за приравняването им и съответно не създават основание за изплащане на посоченото обезщетение, свързано с магистратския стаж.
I
