Последни новини
Home / Актуално / Съдия Васил Петров: Необмислен законопроект може да направи невъзможно пътуването с дете в чужбина

Съдия Васил Петров: Необмислен законопроект може да направи невъзможно пътуването с дете в чужбина

Defakto.bg

Контрапредложения на предложения за промени в Семейния кодекс

Съдия Васил Петров

Васил Петров, доктор по право
съдия в СРС

Министерството на вътрешните работи е изготвило законопроект 1 , който, ако бъде приет без сериозни изменения, може да направи невъзможно пътуването на дете с родител в чужбина.
Законопроектът е за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, но по стар български нормотворчески обичай с преходните и заключителните разпоредби се изменят и други закони, включително и Семейният кодекс.
Законопроектът цели да създаде необходимата национална уредба, която в пълнота да осигури прилагането на няколко регламента на Европейския съюз относно Шенгенската информационна система и пътуванията в рамките на ЕС. Целта е да се улесни сътрудничеството между държавите по отношение препятстването на трафика на хора, незаконната миграция, намирането на изчезнали лица и др. въпроси, включително и с цел препятстване на т. нар. „родителско отвличане“ на деца – когато в нарушение на правото на упражняване на родителските права едно дете се извежда в друга държава без съгласието на другия родител, настойник, попечител.
Законопроектът си мисли, че постига тази цел, като създава нов чл. 127б от СК със следното дълго заглавие: „Забрана за напускане на страната на дете, изложено на риск от извеждане от страната по смисъла на чл. 32, ал. параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията.“
Законопроектът предвижда нов чл. 127б СК в 6 алинеи.

 Чл. 127б.

(1) Районният съд по настоящ адрес на детето, разглежда искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете, при конкретен и явен риск от незаконно
извеждане на детето от страната от родител, настойник, попечител или роднина. За периода до произнасяне на съда с влязло в сила решение, детето може да напуска
страната само с разрешение на съда. Съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол на Министерството на вътрешните работи за образуваното производство.
(2) Извеждането на дете от страната е незаконно, ако е извършено при наличие на условията по чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 21 февруари 2003 г. – ДВ, бр. 20 от 2003 г.,в сила от 1 август 2003 г., обн. ДВ. бр.82 от 2003 г. ).
(3) Производството започва по молба на родител, настойник или попечител. Съдът изслушва другия родител, настойник, попечител или роднина, освен ако не се
яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът се произнася с решение в срок до 14 дни от образуване на делото. С решението си съдът може да наложи забрана детето да напуска страната за срок до две
години и може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
(5) Съдът изпраща незабавно препис от решението на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи по настоящ адрес на детето,
както и до органите за граничен контрол на Министерството на вътрешните работи.
(6) Съдът може да отмени забраната на напускане на страната преди изтичане на срока по молба на родител, настойник или попечител, ако се представят доказателства,
че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал. Съдът разглежда молбата за отмяна на забраната по реда, предвиден в ал. 3 и 4.

За мен като съдия от т.нар. „брачно“ отделение на СРС, което разглежда исковете и молбите, касаещи деца, вкл. исковете по чл. 127а СК за заместване съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина, мога да кажа, че проектираният текст е писан от хора, които нямат пряк досег с българското семейно право, не познават практиката на българските съдилища, нито практическите проблеми в материята.
По българското право правото да се изведе и върне детето в и от чужбина, т.е. правото да се пътува с дете, е право, което се упражнява съвместно от двамата родители. Дори напр. при развод, когато съдът предостави родителските права за упражняване само на единия родител, правото да се пътува в чужбина пак се упражнява съвместно.
Законодателят е създал специален иск (чл. 127а, ал. 2 СК), с който да се преодолее бездействието или противопоставянето на другия родител на пътуването в
чужбина на детето само с единия родител, ако е в интерес на детето да пътува.
Тези производства понастоящем не са „бързи“ по смисъла на чл. 329 ЗСВ и се разглеждат на две инстанции. Според процесуалната особеност на всеки казус и според
натовареността на съответния районен съд те могат да продължат от 1-2 месеца до години.
Представете си сега, че сте родител, който след много време, усилия и нерви е спечелил подобно дело против другия родител, и най-сетне ще може да заведе детето за
10 дни на почивка в Гърция или напр. на екскурзия в Турция. В деня на екскурзията обаче другият родител подава молба до районния съд, в която неоснователно твърди, че вие всъщност искате да изведете незаконно детето в чужбина, т.е. целите да не го върнете.  Молбата може да е абсолютно безпочвена, но съгласно ал. 1 на новия чл. 127б СК съдът е длъжен да уведоми незабавно органите на граничен контрол на МВР за делото и молбата автоматично блокира излизането на детето в чужбина – екскурзията ви пропада. Детето може наистина да напуска страната до постановяване на решение, но с разрешение на съда във всеки един случай, а това няма как да стане и никой съд няма как да се произнесе същия ден.  В такъв случай изобщо се обезсмисля воденето на дело по чл. 127а, ал. 2 СК и изобщо пътуванията на деца в чужбина стават невъзможни.

Авторите на законопроекта са пропуснали изобщо някои основни положения на българското семейно право

По българското право родителска власт или подобна власт (custodia –непосредствен надзор) над дете може да има родител, настойник, попечител и лице, упражняващо заместваща грижа по чл. 137 СК вр. чл. 26-28 ЗЗДет. (при настаняване на дете извън семейството). Не изобщо някакъв роднина.   Дори бабата и дядото трябва да
водят иск по чл. 128 СК или да бъдат определени за упражняващи заместваща грижа по чл. 137 СК, за да имат право на контакт с детето, респ. да упражняват
заместваща грижа.
Законопроектът предвижда като легитимирани лица, които могат да предявяват молба за забрана за пътуване на дете в чужбина, и като лица, против които може да се
предяви подобна молба, наред с родителя – и попечителя и настойника.  Попечител и настойник на деца може да се назначи преди всичко когато и двамата родители са
починали, поставени под запрещение или лишени от родителски права. Във всички тези случаи родителите нямат родителски права и е неизвестно защо ще може
попечител или настойник да води дело или да отговаря по молба за забрана за пътуване на детето в чужбина. Вярно е, че съгласно ал. 1 на новия член дете може да бъде в риск от незаконно извеждане в чужбина от „роднина“ и молбата за съдебна забрана може да се подаде от попечителя или настойника против такъв роднина или против лишения от родителски права родител. Извеждането на детето обаче в тази хипотеза не нарушава семейноправна норма, тъй като нито родителят, нито роднината имат в случая родителски права. Извеждането нарушава административното законодателство по пътуванията в чужбина, за което трябва да следят полицейските власти, а не съдът.
Напротив, в законопроекта е изпусната цяла една категория лица – лицата, упражняващи заместваща грижа по чл. 137 СК вр. чл. 26-28 ЗЗДет. (при настаняване на дете извън семейството). Като брачен съдия мога да кажа, че

столицата е пълна с т.нар. „евросираци“

2 и изобщо деца с живи родители, които или трайно работят и живеят в чужбина, или по друга причина, вкл. пълна незаинтересованост, не полагат преки грижи за децата си и не живеят заедно с тях. В тези случаи, които са многобройни, социалните служби и впоследствие съдът настаняват децата извън семейството на майката и бащата, често при близък роднина (баба, дядо, чичо, леля, пълнолетен брат или сестра) или в приемно семейство.  Именно това лице, при което детето бива настанено, упражнява заместваща грижа по чл. 137 СК, но то понастоящем не може да пътува с детето в чужбина, не може напр. да го заведе дори за 1-дневна екскурзия до близък град в съседна държава. В законопроекта липсва каквато и да било идея, че законодателят знае за съществуването на такава категория лица, имащи сходна на родителската власт по отношение на детето.
По-нататък, законопроектът постановява, че районният съд разглежда молбата за съдебна забрана за пътувания на деца в 14-дневен срок от постъпването й. Това е
смешно дори като идея.

Няма и не може да има бързо производство по семейно дело в СРС, не само защото делата се „джуркат“ само между 12 брачни съдии – при 1,8 милионна души в
София, всеки от които по няколкостотин висящи дела, а защото в София призоваването отнема 1-2 месеца.  За да има бързо решение на някакъв неотложен въпрос, той или изобщо не трябва да минава през съд, или трябва да се решава в закрито заседание, по реда на обезпеченията и евентуално от дежурен съдия.
Делата в София, ако се прокара този законопроект, ще отнемат средно по 4-6 месеца, а не 14 дни.   Това трябва да е ясно за всеки. Всяко дело, което се гледа в открито
заседание, влиза в графика на състава и той го насрочва за когато може и иска, а не за когато пише в закона. Следва да се има предвид, че съдиите в София поначало не спазват сроковете за насрочване и за писане на решения, дори и обективно да имат понякога възможност. Напр. аз нарочно никога не спазвам 3-седмичния срок за първо о.с.з. по бързите дела (издръжки и домашни насилия), просто защото знам, че шансът призовкарите в София да не успеят да призоват редовно страна по делото за такъв кратък срок е огромен.
Ако по някое дело трябва да има спешно произнасяне в същия или на следващия ден, това може да стане само ако се минава по дежурство. Оттук и предложението за
обезпечителни мерки по чл. 389 ГПК, което правя.
Предлагам контрапредложение за изменение и допълнение както на чл. 127а СК, който сега действа, така и на бъдещ чл. 127б СК, тъй като признавам, че е
законодателен пропуск да няма уредба за съдебна забрана за пътуване на дете в чужбина.

Предлагам желаната бързина да се постигне чрез възможността в тези производства да се постановяват обезпечителни мерки.  Нарочно предлагам обезпечение по чл. 389 ГПК, а не привременни мерки, защото при привременните мерки е прието да се иска становище на противната страна в кратък 3-, 7- или 14-дни срок и доклад на социалните служби, а и някои съдии ги гледат в открито заседание.  Т.е. те са безсмислени, ако се цели спешно произнасяне.
Празнота в закона, който действа понастоящем е и липсата на възможност за съда да разреши пътуване на дете в чужбина до произнасяне на съдебното решение по иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.  Достатъчно е да посочим тук случаите на болни деца, които трябва да заминат за операция или консултация в чуждо лечебно заведение. И за тези случаи е подходящо съществуването на обезпечителни мерки.

Предложение de lege ferenda (в курсив – мой текст, В. Петров)

Чл. 127а

(1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите или от родителите и лицето, упражняващо заместваща грижа по чл. 137 СК. Когато родителите са починали, неизвестни, поставени под запрещение или лишени от родителски права, въпросите се решават от лицето, упражняващо заместваща грижа по чл. 137 СК.
(2) Когато не се постигне съгласие по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Производството започва по молба на родителя или лицето, упражняващо заместваща грижа по чл. 137 СК. Съдът изслушва ответника или ответниците, освен
ако той или те не се явят без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Съдът може да постанови по реда на чл. 389 ГПК обезпечение на молбата, включително като разреши за определен срок и при определени условия пътуване или пътувания на детето в чужбина до постановяване на решение по спора, когато това е в несъмнен интерес на детето.

Чл. 127б

(1) При промяна на обстоятелствата след постановено решение или подписано споразумение по предходния член или при риск от риск от извеждане от страната по
смисъла на чл. 32, ал. параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862, съдът може по молба на някое от лицата по чл. 127а, ал. 1 СК или на директора на ДСП по настоящ адрес на детето да отмени или измени мерките относно пътуванията на детето в чужбина и ползването на необходимите лични документи за това, уредени по реда на ал. 1 и по ал. 2 на предходния член.
(2) Спорът се решава по реда на чл. 127а, ал. 2-4 СК. Съдът може да постанови по реда на чл. 389 ГПК обезпечение на молбата, включително като забрани за определен срок и при определени условия пътуване или пътувания на детето в чужбина до постановяване на решение по спора, когато това е в несъмнен интерес на детето.
(3) Съдът може да отмени забраната на напускане на страната по молба на някое от лицата по чл. 127а, ал. 1 СК или на директора на ДСП по настоящ адрес на
детето, ако се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал или при промяна на обстоятелствата. Съдът разглежда молбата за отмяна по реда на чл. 127а, ал. 2-4 СК.“.

1 Достъпен на Портала за обществени консултации от 09.09.2021 г.

2 Неологизмът “евросирак” означава дете, на което един или двама родители работят в друга европейска държава, съгласно Речника на новите думи в българския език на БАН.

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.