DeFakto.bg DeFakto.bg
Общият съд с пояснения за законосъобразността на „хибридна“ процедура, при която се съчетават процедурата за постигане на споразумение и обикновеното административно производство в областта на картелите, и от друга, относно понятието „единно продължено нарушение“
В решение от 27 септември 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“)1 Европейската комисия констатира, че дружествата Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH, три правни субекта от групата Scania, извършващи дейност в областта на производството и продажбата на тежкотоварни камиони, предназначени за превоз на дълги разстояния (наричани по-нататък заедно „Scania“), са нарушили нормите на правото на Съюза за забрана на картелите2, като в периода от януари 1997 г. до януари 2011 г. са участвали с конкурентите им в тайни споразумения с цел да бъде ограничена конкуренцията на пазара на средни и тежкотоварни камиони в Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Европейската комисия глоби шведската компания за тежкотоварни превозни средства „Скания“ с 880 523 000 EUR за участие в картел, след като установи, че в период от 14 години тя е действала в тайно споразумение с други пет производители при ценообразуването.
Брюксел постигна решение за уреждане на въпроса с MAN, DAF, Daimler, Iveco и Volvo/ Renault, но „Скания“ тогава отказа да съдейства в разследването на Комисията.
Обжалваното сега решение е прието след провеждането на т.нар. „хибридна“ процедура, при която се съчетават процедурата за постигане на споразумение3 и обикновеното административно производство в областта на картелите.
В случая всяко предприятие, адресат на изложението на възраженията, включително Scania, потвърждава пред Комисията волята си да участва в обсъждания с оглед на
постигането на споразумение. След обсъждане с Комисията обаче Scania решава да се оттегли от посочената процедура. Съответно Комисията приема решение за постигане на споразумение по отношение на предприятията, подали официално заявление в този смисъл4 , и продължава отнасящото се до Scania разследване.
С решението си от 2 февруари 2022 г. Общият съд отхвърля подадената от Scania жалба за отмяна на обжалваното решение, като дава пояснения относно законосъобразността на „хибридна“ процедура в областта на картелите и относно понятието „единно продължено нарушение“.
Съображения на Общия съд
Що се отнася до законосъобразността на проведената от Комисията „хибридна“ процедура, Общият съд отбелязва като начало, че противно на поддържаното от Scania, решението на Комисията да следва такава процедура не води само по себе си до нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, на правото на защита или на задължението за безпристрастност. Всъщност разпоредбите, уреждащи процедурата за постигане на споразумение, не са пречка Комисията да следва такава процедура при прилагането на член 101 ДФЕС. Освен това съгласно съдебната практика в рамките на подобни процедури Комисията има право да приеме, на първо място, решение за постигане на споразумение, и на второ място, решение по обикновената процедура, стига да следи за спазването на горепосочените принципи и права.
Въпреки това уточнение Общият съд проверява дали при обстоятелствата по настоящия случай Комисията е спазила посочените принципи.
Що се отнася до оплакването за нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, Scania поддържа, че в решението за постигане на споразумение се определя
окончателната позиция на Комисията по отношение на същите деяния като посочените в изложението на възраженията и въз основа на същите доказателства като използваните в обжалваното решение се стига до извода, че тези деяния, в чието извършване Scania също е участвало, съставляват нарушение.
В това отношение Общият съд отбелязва, на първо място, че в нито един пасаж от мотивите на решението за постигане на споразумение, разглеждани в тяхната цялост, и с оглед на особените обстоятелства, при които е прието, не може да бъде разбиран като преждевременно изразено становище относно отговорността на Scania.
На второ място, Общият съд пояснява, че обстоятелството, че адресатите на решение за постигане на споразумение са признали отговорността си, не би могло да има за последица имплицитното признаване на отговорността на предприятието, решило да се оттегли от посочената процедура, поради евентуалното му участие в същите деяния, признати за нарушение в решението за постигане на споразумение. Всъщност в рамките на обикновеното административно производство, провеждано след приемането на подобно решение, засегнатото предприятие и Комисията се намират, в сравнение с процедурата за постигане на споразумение, в така нареченото положение на „tabula rasa“, при което отговорността предстои да бъде установена.
Така, от една страна, Комисията е обвързана единствено от изложението на възраженията и от друга, е длъжна да преразгледа преписката с оглед на всички релевантни обстоятелства, включително всички сведения и доводи, изтъкнати от заинтересованото предприятие при упражняването на правото му да бъде изслушано. Следователно възприетата от Комисията правна квалификация на фактите по отношение на страните по постигнатото с нея споразумение сама по себе си не предполага, че Комисията непременно ще възприеме същата правна квалификация на фактите по отношение на предприятието, което се е оттеглило от такава процедура. В този контекст няма пречка Комисията да се основе на общи доказателства в двете решения в рамките на хибридната процедура.
С оглед на тези съображения и като се има предвид, че Scania не е оспорило, че е имало възможност да представи всички доказателства, за да оспори фактите и доказателствата, на които Комисията се е основала в обикновеното административно производство, в това число и включените в преписката след изложението на възраженията, Общият съд изключва наличието на нарушение на принципа на презумпцията за невиновност в настоящия случай.
Що се отнася до оплакването за нарушение на правото на защита, Общият съд отбелязва, че в решението за постигане на споразумение Комисията по никакъв начин не е
предрешила въпроса за отговорността на Scania за нарушението. Следователно обстоятелството, че то не е било изслушано в процедурата по приемането на
посоченото решение, не води до нарушение на правото му на защита.
По оплакването за нарушение на принципа на безпристрастност, Общият съд констатира, че Scania не е доказало, че в хода на производството по
разследване Комисията не е осигурила всички гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността ѝ при разглеждане на делото. Всъщност, когато в рамките на обикновеното производство разглежда доказателствата, представени от страните, избрали да не се споразумяват, Комисията ни най-малко не е обвързана от фактическите констатации и правните квалификации, които е възприела в решението за постигане на споразумение. Освен това, като се има предвид, че водещият принцип в правото на Съюза е принципът на свободата при събирането на доказателства и че Комисията разполага със свобода на преценка относно целесъобразността на приемането на мерки по разследване, отказът ѝ да приеме нови мерки по разследване не е в противоречие с принципа на безпристрастност, когато не е доказано, че неприемането на такива мерки се дължи на пристрастността на Комисията.
Що се отнася до понятието „единно продължено нарушение“, Общият съд разглежда условията за наличие на такова нарушение в случая и за подвеждането на Scania под
отговорност за него.
Колкото до констатацията за наличие на единно продължено нарушение, Общият съд припомня, че противно на твърденията на Scania, тази констатация не предполага
непременно да се установи, че са налице няколко нарушения, всяко от които попада в обхвата на член 101 ДФЕС, а да се докаже, че различните установени деяния се вписват в общ план, насочен към постигането на единна антиконкурентна цел.
В случая Общият съд констатира, че Комисията надлежно е доказала, че тайните контакти, осъществени във времето на различни равнища, по-специално на равнище на ръководните органи между 1997 г. и 2004 г., на по-ниско равнище в седалището между 2000 г. и 2008 г. и на германско равнище между 2004 г. и 2011 г., взети заедно, са част от общ план, насочен към постигането на единната антиконкурентна цел да бъде ограничена конкуренцията на пазара на средни и тежкотоварни камиони в ЕИП.
По-конкретно, за наличието на връзки между трите равнища на тайни контакти свидетелства фактът, че участниците в срещите винаги са били служители на едни и същи предприятия, че проведените на различните равнища срещи са се припокривали във времето и че е имало контакти между служителите от по-ниско равнище в съответните седалища на участниците в картела и служителите на германско равнище. Освен това естеството на споделената информация, участващите предприятия, целите и съответните продукти са останали едни и същи през целия период на нарушението. Съответно, макар тайните контакти на равнище на ръководните органи да са били прекъснати през септември 2004 г., един и същи картел, с едно и също съдържание и със същия обхват, е продължил да съществува след тази дата, с единствената разлика, че участвалите служители са били от различни организационни равнища в участващите предприятия, а не от равнището на ръководните органи.
В този контекст твърдението, че служителите на Scania на германско равнище не са знаели, че обсъжданията между тях се явяват продължение на практиките, които са съществували на другите две равнища, или че служителите на Scania, участвали в срещите на по-ниско равнище в седалището, не са знаели за срещите на равнището на ръководните органи, не е от значение за констатацията за наличие на общ план. Всъщност съзнанието за съществуването на такъв план трябва да се преценява на равнището на участвалите предприятия, а не на равнището на служителите им.
Що се отнася до подвеждането под отговорност за нарушението, Общият съд отбелязва, че по аналогичен начин факторите, определящи възможността за подвеждане
под отговорност за единното продължено нарушение, трябва да бъдат преценявани също на равнището на предприятието. В случая, доколкото предприятието Scania е участвало пряко във всички релевантни аспекти на картела, Комисията е в правото си да търси от него отговорност за нарушението в неговата цялост, без да е длъжна да доказва изпълнението на критериите за интерес, знание и приемане на риска.
1 Решение C(2017) 6467 final на Комисията от 27 септември 2017 година относно производство по член 101 ДФЕС
и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (Дело AT.39824 — Камиони).
2 Член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.
3 Тази процедура е уредена в член 10а от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година
относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г.,
стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242). Тя позволява на страните по
делата за картели да признаят отговорността си и в замяна да бъде намален размерът на наложената им глоба.
4 Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП
(Дело AT.39824 — Камиони). Това решение е прието на основание член 7 и член 23, параграф 2 от Регламент
(ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция,
предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език,
2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
