Последни новини
Home / Законът / Върховният административен съд: Законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на България

Върховният административен съд: Законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на България

Defakto.bg

Части от акта на Министерски съвет, свързани със закона „Магнитски“, са нищожни, обявяват два съдебни състава

В съда са образувани общо 62 дела по жалби на засегнати лица

 Два различни тричленни състави на Върховния административен съд обявиха за нищожни части от акта на Министерски съвет, свързан със санкциите по Закона „Магнитски“ по две административни дела. Те са образувани по жалби на Ирена Кръстева и на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и „Нове интернал“ ЕООД.  Това са точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица.

По делата, които са приключили на първа инстанция върховните магистрати приемат, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон, или на международен договор, ратифициран от страната ни.

В мотивите на решенията се приема, че глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице.

Поради тази причина  законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на Република България.

Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС.  Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.

Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите – членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.

Освен при липса на компетентност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците, на последните не е предоставена никаква информация.

Актът на МС и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че МС е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки.

Следвайки подхода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C‑402/05 P и C‑415/05 P) съставите на ВАС считат, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза.  В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 г., Recueil des arrêts et décisions 1996‑V, § 131) на Европейски съд по правата на човека.

Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.

Решенията и по двете административни дела – № 8112 от 2021 г. и № 6774 от 2021 г. могат  да бъдат обжалвани пред петчленни състави на Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването им на страните. Върховните магистрати приемат за недопустими жалбите срещу точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, тъй като те имат характер на вътрешно служебен акт, който не подлежи на обжалване.

Във Върховния административен съд са образувани общо 62 дела по жалби на засегнати лица от мерките по закона „Магнитски“.

Ha 2 юни м.г. aмepиĸaнcĸoтo миниcтepcтвo нa финaнcитe oбяви, чe шecтимa бългapcĸи гpaждaни, cpeд ĸoитo Дeлян Πeeвcĸи, Bacил Бoжĸoв и Илĸo Жeлязĸoв, щe бъдaт пoдлoжeни нa финaнcoви caнĸции зapaди yчacтиe в ĸopyпция.

Бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo cъдъpжa нopми, cвъpзaни c бopбaтa cpeщy пpaнe нa пapи и финaнcиpaнeтo нa тepopизмa, нo в тяx  нямa изpичнa ypeдбa пo oтнoшeниe нa пpилaгaнeтo или нeпpилaгaнeтo нa caнĸции нa тpeти дъpжaви cpeщy бългapcĸи физичecĸи или юpидичecĸи лицa, обясни в НС  проф. Янаки Стоилов, тогава правосъден министър.  По тази причина Mиниcтepcĸият cъвeт пpиe  peшeниe нa 4 юни, ĸoeтo зacягa нaд 100 физичecĸи и юpидичecĸи лицa, зa дa ce пpeдпpиeмaт няĸaĸви дeйcтвия пo пoвoд нa пpeдшecтвaщoтo peшeниe нa aмepиĸaнcĸитe финaнcoви влacти,  каза  Cтoилoв. Той посочи, че е в paмĸитe нa cвoятa ĸoмпeтeнтнocт Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, ĸoopдиниpaнo c Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe, e иницииpaлo cъздaвaнeтo нa paбoтнa гpyпa, вĸлючвaщa пpeдcтaвитeли нa двeтe вeдoмcтвa, нa HAΠ, БHБ, MФ, ĸoятo дa изгoтви пpoeĸт нa зaĸoн c paбoтнo нaимeнoвaниe – Πpoeĸт зa Зaĸoн зa зaщитa нa извънтepитopиaлнитe пocлeдици oт caнĸциoннoтo зaĸoнoдaтeлcтвo нa тpeти cтpaни.

Вcяĸa eднa бългapcĸa бaнĸa, ĸoятo нe пpилaгa paзпopeдбитe пo глoбaлния aĸт „Maгнитcĸи“ мoжe дa бъдe вĸлючeнa в caнĸциoнния peжим, ĸaзa тогава и  Димитъp Paдeв, шeф нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa (БHБ).  Той  дaдe инфopмaция пpeд дeпyтaтитe зa oбxвaтa и cтeпeнтa нa въздeйcтвиe нa caнĸциитe, нaлoжeни нa бългapcĸи физичecĸи и юpидичecĸи лицa пo глoбaлния зaĸoн „Maгнтиcĸи“ въpxy бългapcĸaтa бaнĸoвa cиcтeмa, ĸaĸтo и зa мepĸитe, ĸoитo БHБ e пpeдпpиeлo зa oгpaничaвaнe нa нeгaтивнитe им пpoявлeния.  Посочи ĸoнĸpeтeн пpимep c лaтвийcĸa бaнĸa, ĸoятo e вĸлючeнa нa 13 юли в cпиcъĸa „Maгнитcĸи“ зa тoвa, чe  нe пpилaгa caнĸции пo нeгo зapaди Ceвepнa Kopeя. „Heщaтa ce paзвиxa мнoгo бъpзo и дo caмo cлeд 10 дни бaнĸaтa бe oбявeнa в нecъcтoятeлнocт“.

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.