DeFakto.bg DeFakto.bg
От 25 на 40 % да се увеличат нормативно признатите разходи за адвокатите
За това настоя председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента. Искане в този смисъл вече е изпратено до 47-то Народно събрание, с копие до председателя на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански (виж по-долу).
С 1000 души е намалял броят на вписаните адвокати, като причините са основно икономически. И това е само за една година. Категорично не споделяме досега лансираното становище, което разделя българското общество и поставя нас, адвокатите в група, за която COVID пандемията сякаш не съществува. За разлика от различни професии, които ползват до 60 % нормативно признати разходи, ние сме длъжни да поддържаме офиси/кантори. За които дължим наеми, застраховки, СОТ, абонаменти, консумативи, тези офиси трябва да са оборудвани с компютри, копирни машини, софтуерни продукти и какво ли още не. Държавата най-сетне трябва да разбере, че без адвокатите ще блокира целия обществен живот, заяви пред комисията Ивайло Дерменджиев.
Текстът на искането (със съкращения):
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Адвокатурата и адвокатската дейност са един от основните гаранти за справедливостта и правовия ред в държавата, а също така и за оптимално функциониране на законодателната, изпълнителната, а най-вече и на съдебната власт. Същевременно от редовната дейност на съда в голяма степен зависи и нормалната и редовна дейност на адвокатите, чиято основна работа се състои в процесуално представителство. Адвокатите са сериозен и редовен платец към хазната, като плащат значителни данъци и осигуровки, възлизащи на общ приход към държавния бюджет в размер на милиони всяка година.
Наред с това, напълно погрешно е схващането, че адвокатът е синоним на просперитет и икономическо благоденствие. През последните години, огромна част от адвокатската дейност се изземва от различни търговци, консултанти, счетоводители, лица, които поддържат онлайн платформи и др., като в България адвокатският труд е силно обезценен, а броят на юристите от глава на населението – внушителен. Пандемията COVID-19 блокира работата на съда, поради което за два месеца през пролетта спря напълно и почти изцяло работата на адвокатите, а те и техните семейства бяха почти напълно лишени от доход.
Същевременно, сегашната несигурност, свързана с работата на съда, повишаването на броя болни и заразени лица в съдилищата, налага отлагането на дела и повторно блокиране на работата на съдилищата. С това обаче, разходите на адвокатите не намаляха, а напротив, защото продължиха да плащат разходите за своите офиси, както и за заплати за деловодители, секретари, адвокатски сътрудници и друг персонал, включително като самоосигуряващи се лица продължиха да плащат редовно своите осигуровки.
Пандемията COVID-19 засегна изключително тежко както индивидуалните адвокати, упражняващи самостоятелно професията, така и адвокатските дружества и сдружения. Напълно съзнаваме, че това важи както за адвокатската, така и за други свободни професии. Нашата работа обаче, свързана с риска от своят характер на свободна професия, беше ограничена почти напълно от държавата, търговският оборот се сви почти до минимум, като бизнесът ограничи почти изцяло разходите си за юридически услуги, а не бяхме подпомогнати по никакъв начин. Нямахме възможност да се възползваме от почти нито една от мерките, предоставени от държавата, както на първия, така и на втория етап при предоставяне на помощи с изключение на общата възможност за всички български граждани за получаване на безлихвен заем от Българската банка за развитие. Подобна възможност обаче не представлява работещ механизъм за адвокатите и почти незначителен брой от тях са се възползвали от нея. Същевременно други свободни професии като артисти например, бяха подпомогнати от държавата. За адвокатите не бяха предвидени нито данъчни облекчения, нито удължаване на сроковете за подаване на данъчни декларации за плащане на данъци и осигуровки, нито възможност да се възползваме от някоя от целевите програми, одобрени от правителството, като например програмата за „Подкрепа на мирко и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” или други мерки, насочени към бизнеса.
В повечето страни от Европа държавата помисли за свободните професии, в това число и за адвокатите. Например, в Италия всеки адвокат с деклариран доход до 35 000 евро за 2018 г., при направено искане за компенсация, получава за периода на кризата по 600 евро месечно. Във Франция адвокатите дори не беше необходимо да правят искане – получиха компенсациите пряко. В Германия, на федерално ниво, адвокатските кантори с до 5 служители имат право на безвъзмездна помощ от 9000 евро месечно за срок от 3 месеца, а ако служителите са от 5 до 10 на брой, помощта е 15 000 евро за срок от три месеца, като отделно се получават и помощи от самата провинция.
Липсата на подкрепа и отношение от страна на държавата към адвокатската професия в такъв труден момент е показателен за общото отношение към адвокатурата.
Същевременно, адвокатите сме убедени, че не само, че трябва, но и сме и работим като сериозен, надежден и сигурен партньор на държавата и без нашата работа, България не би могла да бъде правова европейска държава със стабилна икономика.
Със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение адвокатите бяха принудени да ограничат почти изцяло своята дейност, като техните кантори и те самите са изправени пред сериозни финансови затруднения.
Тези индивидуални адвокати, които не са част от състава на адвокатски дружества и сдружения, които имат тази възможност и назначават деловодители, секретари, административни сътрудници и помощен персонал същевременно са поставени в изключително неизгодни условия, защото разходите, които те извършват, за да си осигурят подкрепа в дейността си от този персонал, не се признават за необходимо присъщи разходи извън стандартно признатите разходи в размер на 25 на сто от приходите. Същевременно, всички адвокати, които упражняват единствената частна професия, която е конституционно уредена в чл. 134 от Конституцията на Република България, трябва да покриват високите стандарти, свързани със защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица.
За тези адвокати, които не могат да се обединят в адвокатски дружества и сдружения, съществува забрана и за регистрацията им като търговци. Такава забрана не съществува за преобладаващата част от останалите свободни професии, които ползват същия режим на данъчно облагане и ползване на нормативно признати разходи в размер на 25 на сто от приходите им.
Поради всичко изложено, се обръщаме към Вас с молба за спешна намеса, която да подпомогне ефективно адвокатската дейност, без да предизвика допълнителни преки разходи за бюджета и същевременно ще демонстрира на практика заявяваната готовност за сътрудничество и подкрепа от страна на държавата към адвокатурата. Предлагаме в спешен порядък промени в данъчния режим на адвокатите, който да позволи икономическото им оцеляване чрез увеличаване на нормативно признатите разходи от 25% на 40%.
Обръщаме внимание, че не за пръв път отправяме такова искане, като призивът ни за законодателни промени към изпълнителната власт беше посрещнат с обещание за предприемане на конкретни мерки за облекчаване на дейността на адвокатите. Изразяваме надежда, че данъчните проблеми пред адвокатите ще бъдат решени по справедлив и балансиран начин. Посочените мерки няма да натоварят пряко бюджета, ще подпомогнат адвокатската професия за справяне с предизвикателствата от пандемията, но и в дългосрочен план са икономически справедливи и пропорционални на рисковете, особеностите и дейността на адвокатската професия, като считаме, че са напълно обосновани от икономическо и социално гледище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
