DeFakto.bg DeFakto.bg
Струва ми се, че когато двама души се разделят по не особено цивилизован начин, заслепени от огорчение, обида, а понякога и омраза, те пренебрегват чувствата на децата си и много често ги използват като „оръжие“ срещу другия, забравяйки, че така ги нараняват.
Повод за тези думи е поредното решение на Европейския съд по правата на човека от 1 февруари по делото Pavlovi v. Bulgaria . В него той констатира нарушение на правото на неприкосновеност на семейния живот поради невъзможността да се изпълнят съдебните решения на националните съдилища за осъществяване на нормални контакти между родител и дете. По-особеният момент е, че в случая е установено нарушение и поради възпрепятстването на контакта на детето с неговите баба и дядо по бащина линия от страна на майката в продължение на години.
Европейският съд достига до извода, че макар и властите да са били ангажирани с настоящия случай през един продължителен период от време, те не са действали с особено старание и не са успели да предприемат всички мерки, за които е могло разумно да се очаква, че ще бъдат приложени, за да се осигури контакта между всички жалбоподатели и да се гарантира правото им на семеен живот. Пропуски са установени преди всичко в действията на социалните служби, но така също и в работата на съдебния изпълнител, прокуратурата , полицията и съда. ( виж по долу )
Подобни констатации не са нови. Не случайно това решение е постановено от комитет от трима съдии, тъй като става въпрос за т.н. повтарящи се нарушения.
През изминалите години Европейският съд неведнъж е достигал до такива заключения по сходни казуси по български дела: Mihailova v. Bulgaria (Application no. 35978/02), 12 January 2006; Bevacqua et S. c. Bulgarie (no 71127/01), 12 June 2008; Mincheva c. Bulgarie (requêtе no 21558/03), 2 septembre 2010; Lyubenova c. Bulgarie (Requête no 13786/04), 18 octobre 2011; Meirelles c. Bulgarie (requête no 66203/10), 18 décembre 2012; Aneva and Others v. Bulgaria (applications nos 66997/13, 77760/14 et 50240/15), 6 Avril 2017; X and Y v. Bulgaria(Application no. 23763/18) 6 February 2020.
В тези жалби са констатирани едни и същи пропуски от страна на властите и независимо, че първото решение е от 2006 г. вече повече от 15 години няма промяна в техните действия .
В повечето случаи става въпрос за злоупотреба от страна на единия родител (независимо дали са му предоставени или не родителските права), който възпрепятства всячески контактите на детето с другия, като пренебрегва съдебните решения за предоставяне на родителски права или за контакти между детето и другия родител. Но социалните служби само изготвят поредния доклад с констатации, не предприемат необходимите действия за нормализиране на отношенията между двамата родители и детето, не сигнализират прокуратурата за неизпълнение на съдебните решения; съдебните изпълнители не са достатъчно активни в налагането на парични санкции на виновния родител; прокуратурата често бездейства и е пасивна, а съдът най-много да констатира, че поради продължителното пребиваване на детето при единия родител (който го настройва срещу другия и е основният виновник за създаденото отчуждение), в негов интерес е да остане да живее с родителя – нарушител на закона или да не се вижда с другия.
Очевидно е крайно време този модел да бъде разчупен и да се предприемат ефективни мерки, за да не бъдат осакатявани детските души от най-ранна възраст заради пуническите войни между техните родители.
Из решението на Съда по делото Pavlovi v. Bulgaria
Жалбата пред Съда по човешките права е отстоявана от адв. Михаил Екимджиев и адв. Катина Бончева. Случаят е класическа раздяла на родители, които първоначално са се споразумели за контакта с детето, но след време майката спира да го води при бащата и неговите родители.
Те многократно са търсили съдействие от социалните служби, полицията и прокуратурата, за да осигурят правото им на виждане с детето. Бащата завежда дело за попечителство над детето, което е уважено от Софийския районен съд (СРС), който констатира, че детето е развило синдром на родителското отчуждение в резултат на поведението на майката. И нито една държавна служба не е напомнила ефикасно, че бившият съпруг, не е бивш родител, нито бабите и дядовците са бивши роднини – за сметка на децата.
Мотиви:
(….)
12. Съдът счита, че социалните служби биха могли и е трябвало да играят решаваща роля при конкретните обстоятелства. Съдът придава особено значение на заключенията на комисия към Държавната агенция за закрила на детето, която оценява работата им по случая и през юни 2016 г. установява следното: социалните служби са изготвили планове за действие и доклади, присъствали са в моменти, когато съдебният изпълнител се е опитал да предаде детето и са организирали срещи между социални
работници и психолози, и баща, майка и дете. Самите социални служби са забелязали между юни 2014 г. и ноември 2015 г., че майката смята за ненужно детето да остане при баща си и баба и дядо си, че тя често не е водила детето на среща със социални работници, че нежеланието й да насърчава срещите между баща и дъщеря е вредно за детето, че има сериозен риск детето да развие синдром на родителско отчуждение и че психологическата работа само с бащата е недостатъчна. Комисиятата заключава, че продължителното неефективно използване на инструментите, които социални служби имат на разположение и липсата на промяна в начина им на действие на социалните, въпреки липсата на напредък, са позволили на Л. да отложи прилагането на правата за контакт на първия жалбоподател и да задълбочи отчуждаването на детето от баща й. Социалните служби са чакали твърде дълго, за да издадат задължителни указания на Л. в лицето на нейния отказ да сътрудничи; не са сигнализирали на прокуратурата за отказа на Л. да изпълни съдебните решения. Пропуските са създали условия за нарушаване на правата на детето.
13. Съдът счита, че адекватните подготвителни мерки са били жизненоважни за гарантиране на автономното ангажиране на детето със ситуацията, независимо от решаващото влияние на Л.. Това е било критично в началото на процеса, преди отчуждението да се задълбочи, особено като се имат предвид конкретните констатации
на социалните служби: например в доклад от април 2015 г., че докато детето е отказвало да последва бащата, когато за кратко е останало насаме с него, то се е отпуснало и започнало свободно да говори с него; и в доклад от юни 2015 г., че работата само с бащата не е достатъчна и са необходими комплексни мерки, включващи майка и дете. Съответните органи обаче не успяват да осигурят ефективно навременна целенасочена подкрепа на детето, което е от решаващо значение за нея да приеме да прекарва време с баща си и баба и дядо си.14. По тази последна точка, предвид особено дългия период, през който Л. не е помагала на детето да посещава роднините си, и по същество е възпрепятствала контактите между жалбоподателите, тези мерки биха могли да включват принудителни действия. Въпреки това, прокуратурата не е разгледала като цяло многобройните
свързани оплаквания, подадени от възрастните жалбоподатели, и не е направила съответните заключения, съответно не е предприела адекватни и навременни действия. Трите наказателни производства, образувани в крайна сметка срещу Л. (виж параграф 11 по-горе), нямат ефект и Л. продължава да възпрепятства изпълнението и в двата случая. Въпреки че принудителни мерки в чувствителния контекст на отношенията с деца не са желателни, не трябва да се изключва използването на санкции при противоправно поведение от страна на родителя, който дължи принудително изпълнение (виж Cengiz Kılıç v. Турция , не. 16192/06 , § 131, 6 декември 2011 г. и Karadžić v. Хърватия , бр. 35030/04 , § 61, 15 декември 2005 г.). 15. Въпреки че властите остават въвлечени в ситуацията през целия период, за който става въпрос, няма индикации за това, че са действали с особено старание при разглеждане на случая.Накратко, властите не са предприели всички мерки, за които може разумно да се очаква да приложат правата на жалбоподателите за контакт.
