Последни новини
Home / Законът / СЮБ към новите управляващи: Лошо начало за 47-то НС е да върне практиката „законите да се четат отзад напред““

СЮБ към новите управляващи: Лошо начало за 47-то НС е да върне практиката „законите да се четат отзад напред““

Defakto.bg
Председателят на СЮБ Владислав Славов, бивш конституционен съдия

В   критично писмо  до председателя на Народното събрание Никола Минчев, премиера Кирил Петков и шефа на правната комисия Милен Матеев,  Съюзът на юристите в България (СЮБ) изразява неудовлетвореност от подновената практика чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г. да се променят редица закони.

Председателят на СЮБ Владислав Славов напомня, че преди година  организацията на юристите у нас призова в следващия парламент да влязат повече юристи, за да се прекратят недопустимите практики, наложени от предишното управление, закони да се променят чрез ПЗР на други, въпреки че нямат никаква връзка с обсъждания закон.

От СЮБ посочват, че 44-то НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред!  В края на мандата на 44-то Народно събрание – парламент с най-ниско обществено доверие (7.6% след промените от 1989 г.)

Съюзът на юристите в България призова всички политически партии и коалиции в кандидатските си листи за народни представители за следващите избори да включат по-голям брой юристи и то с реален юридически стаж, а не юристи по диплома.  Вероятно, обръщението ни донякъде е дало ефект, защото от 27 тогава сега юристите са 38, но пак не са достатъчно!, отбелязват от СЮБ.

Повод за критичното писмо е внесеният в НС проектозакон за държавния  бюджет, в който чрез  преходните и заключителни разпоредби се създава нова  Държавна агенция по вписванията, а съдиите по вписванията се заличават и влизат в нея като длъжностни лица.

„Ще бъде лошо начало законодателната дейност на 47-то НС да продължи с тази практика, опит за което вече наблюдаваме в Преходните и заключителни разпоредби на внесения в НС законопроект за Закон за бюджета на Р България за 2022 г.“, предупреждават от съюза. Конституционният съд в свое Решение по конституционно дело 13/1995 посочва, че „ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието „ЗАКОН“ те са гласувани от НС. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми, посочват юристите.

В петък на извънредно заседание на правната комисия за бюджета представителите на всички партии в управляващата коалиция обявиха, че внесените по този ред проекти, ще бъдат оттеглени и внесени като отделни  законопроекти, без да се избягва общественото им обсъждане.

 Писмото на СЮБ:

 

         В края на мандата на 44-то Народно събрание – парламент с най-ниско обществено доверие (7.6% след промените от 1989 г.) Съюзът на юристите в България след кратък анализ на дейността на НС призова всички политически партии и коалиции в кандидатските си листи за народни представители за следващите избори да включат по-голям брой юристи и то с реален юридически стаж, а не юристи по диплома. Вероятно, обръщението ни донякъде е дало ефект, защото от 27 тогава сега юристите са 38, но пак не са достатъчно!

Един от важните критични моменти в обръщението ни (изх. №38/28.01. 2021 г.) бе, че 44-то НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред!

Ще бъде лошо начало законодателната дейност на 47-то НС да продължи с тази практика, опит за което вече наблюдаваме в Преходните и заключителни разпоредби на внесения в НС законопроект за Закон за бюджета на Р България за 2022 г. Имаме предвид §23 и следващите с  промени в редица закони с цел създаването на мегаструктура Държавна агенция по вписванията без съответния анализ и обсъждане със заинтересовани държавни органи, институции и други организации, което  нарушава драстично принципите на законодателния процес вж. Закона за нормативните актове.

Не е ясно защо тихомълком и не прозрачно с тази противоконституционна законодателна схема се закриват Агенция по геодезия, картография и кадастър, Агенция по вписванията и Главна дирекция „ГРАО“.   Държим да отбележим, че в Решение №1/2020 г. на Конституционния съд на Р България е посочено, че за да бъдат конституционосъобразни, приеманите от НС актове, трябва да съответстват както на Конституцията на Р България, така и на останалите действащи закони, защото другото би противоречало пряко на чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Конституцията.

В конкретния случай особено значимо е, че тези промени се правят в закон с едногодишно действие! Конституционният съд в свое Решение по конституционно дело 13/1995 посочва, че „ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието „ЗАКОН“ те са гласувани от НС. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършват необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер.“ Затова с чл.81 от Закона за публичните финанси Министерският съвет е ограничен със законопроекта за държавния бюджет да предлага изменения и допълнения на други закони, когато не са свързани със съставянето, изпълнението и  отчитането на консолидираната фискална програма.

Разбира се, имаме още много аргументи срещу цялостната промяна в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Р България за 2022 г., но считаме, че изложеното е достатъчно МС на основание чл. 81 от Правилника за организация и дейността на НС да вземе решение за изтегляне на част от разпоредбите на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Р България – 2022 г. от НС.

 

С УВАЖЕНИЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     (ВЛ. СЛАВОВ)

About De Fakto

Проверете също

При 64,22 % активност приключи изборът на съдиите за членове на ВСС, предстои преброяване на гласовете

Изборът на шестима съдии от съдебната квота приключи,  обяви в 18 ч. Мина Топузова,  председател …

Съдиите не успяха да изберат нито един от 15-те кандидати за членове на ВСС, изборът продължава в неделя (кой колко гласове взе на първи тур)

Избирателна комисия  констатира, че нито едни от кандидатите не е получил повече от половината от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.