Прокуратурата е осъдена да плати 150 000 лева обезщетение за незаконно обвинение на ирански гражданин

Иранецът Вахид М. Н,  който бе разследван 3,5  и държан под арест  две години като „наркотрафикант“,  осъди прокуратурата за нанесени  морални вреди от незаконно обвинение и задържане под стража.   Окончателно решение на  АС- Пловдив, потвърди решението на Хасковския окръжен съд,  че прокуратурата дължи 150 000 лева обезщетение на 32 – годишния  Вахид М. Н. за неимуществени  вреди от нарушение на закона и  човешките му права.

Фактите

На 24 април 2017 г. иранският гражданин, осъществявал международен превоз за Полша, бе задържан на ГКПП „Капитан Андреево“,  по съобщение на прокуратурата, с рекордна пратка  наркотици в консервни кутии, и  привлечен като обвиняем от Окръжната прокуратура – Хасково. Иранецът бе предоставил за проверка документи, според които е превозвал консервни кутии с подправка за паниране на пилета.  При инспекцията става ясно, че съдържанието в част от кутиите е по-тъмно и с различна плътност. Установява се, че в 468 консерви се съдържа кафяво прахообразно вещество, което при извършен полеви наркотест е реагирало на хероин.

Повдигнатото обвинение бе по чл. 242 ал.4 вр.ал2 от НК за  трафик през границата на 214 кг хероин на стойност 13 914 550 лева, а товарният автомобол на водача заедно с полуремарке, мобилен телефон и пр. – иззети.  32-годишният обвиняеми иранец – бе задържан под стража.  По-късно, след „прецизиране“ на  обвинителния акт, стойността на инкриминирания наркотик бе преоразмерена  на малко под 6 млн. лв.

Две години по-късно, на 12 април 2019 г. повдигнатото обвинение бе порязано от оправдателна присъда на Хасковския окръжен.  Съдът призна Вахид  за невинен по предявеното обвинение и го освободи  от ареста с „подписка“.  Иранецът легално на  23 април 2019 г. напуска България.

Проблемите му обаче бяха  далече от окончателен финал.

По протест на прокуратурата Пловдивският Апелативен съд отмени  оправдателната присъда,  иранецът бе признат за виновен и осъден на 13 години лишаване от свобода, глоба от 150 000, а в полза на държавата –  отнети автомобилът  и полуремаркето за транспортиране на стоките.  Постановено бе  отново  задържане под стража, а чрез  Министерството на правосъдието, на  26 ноември 2019 г. до иранските власти  е изпратена молба за екстрадиция Вахид.

Прави впечатление, че молбата за екстрадиция е изпратена след  произнасяне на ВКС, който десетина  дни по -рано, на 11 ноември  2019 г. е отменил осъдителната присъда и  и делото е върнато за разглеждане на друг състав на АС – Пловдив.

На 29 юни 2020 г. новият състав  на АС Пловдив потвърждава оправдателната присъда на Хасковския окръжен съд от 12. 4. 2019 г.  Решението не е обжалвано и постановената по нохд № 264/2018 г. оправдателна присъда № 19/12.04.2019 г. е влязла в сила на 01.10.2020 г.

На 24.03.2021 г. на оправдания собственик са  върнати товарния автомобил заедно полуремаркето,  контактен ключ и  задържаните мобилен телефон с поставена в него симкарта и още 16 броя сим карти.  Наредено е  иранските власти да бъдат уведомени за отпадналата необходимост от  издирване,  задържане и екстрадиция,  които както изглежда не са се и канели да я изпълнят. 

Или,  обща продължителност на наказателното производство срещу иранеца е  три години и пет месеца, а най тежка мярка на процесуална принуда „задържане под стража“ е била  с продължителност две години.

Делото по ЗОДОВ

Вахид М. Н.,  завежда дело за вреди  по ЗОДОВ, като казва,  че преживянато в България буквално му е преобърнало живота –  намирал се в чужда държава, без близки и познати, които да му оказват морална подкрепа.  Поради отнемането на мобилния му телефон не можел дори и да се чува с тях. В исковата си молба сочи, че е бил поставен в невъзможност да осъществява професията си заради  задържането на автомобила и полуремаркето, като дори и след тяхното връщане не е можел да намери работа в Иран като шофьор – тъй като причината за задържането му в ългария станала известна на работодателите в Иран и въпреки оправдателната присъда бил смятан от тях за наркотрафикант. Отказвали да го наемат дори и за вътрешни курсове на територията на родината му . От  наказателно преследване претърпял и двугодишният престой в ареста,  претърпял изключителни  неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент за обезщетяване е  определя на  480 000 лева.

Свидетел по делото е преводачът на Вахид по наказателното дело, който казва, че  обвиняемият е   изпитвал силен страх дори,  когато се върнал в България, за да си получи камиона, макар да знаел, че оправдателната присъда вече е окончателна и процесът срещу него приключен.  По време на наказателния период го е виждал го да  да плаче, определя го като самотен,  притеснен и уплашен през целия период на задържането.

Опре ли въпросът до финансова отговорност дори за незаконни обвинения, представата за човешките права, законност и справедливост отстъпва място на сръчно сглобените аргументи с единствена цел да  не се платят едни пари, независимо през какво е преведен преди това обвиняемият.

Прокуратурата, която не спори за оправдателната присъда,  твърди,  че размерът на обезщетението трябва да бъде намален заради  „разумния срок на незаконното наказателно преследване“, както и че липсват доказателства, че тъкмо поради наказателното дело иранецът е останал без работа в Иран, както и че не е отчетен общият критерий за справедливост – икономическата обстановка в страната и покупателната способност на населението за периода на увреждането.

Аргумените на съда: 

Апелативният съд – Пловдив  приема, че  наказателното производство се е  развило и  приключило в разумен срок.  Но  отбелязва:  Срещу ищеца е възбудено и поддържано наказателно производство за процесното тежко умишлено престъпление, за което е той е оправдан с влязла в сила присъда. “ Всяко незаконно преследване и в частност процесното нарушава основни човешки права на личността и причинява обичайните за всеки подложен на такова преследване човек вреди, за които дори не е необходимо нарочно доказване“.

Приема за неоснователни  възраженията на прокуратурата, като посочва, че:   Ищецът – млад човек на 32 години и с чисто съдебно минало, e обвинен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 години до 20 години. Наказателното производство се е развило в срок от 3 години и 5 месеца, като 2 години от този срок той е изтърпявал мярка за процесуална принуда „задържане под стража“.

„Макар и производството да не е надхвърлило разумния срок, за продължителен период са нарушени основни човешки права и свободи на ищеца – правото му на лична свобода и неприкосновеност, на сигурност, на свободно придвижване, на чест, достойнство и добро име, правото му на личен живот, правото му на труд. Като чужд гражданин, транзитно преминаващ през Б., в рамките на тези две години той е бил задържан в напълно непозната за него държава, лишен от семейство, приятели и социален кръг, с които не е могъл да поддържа връзка дори и по телефона – който му е бил отнет. Намирал се е в пълна изолация. Изпитвал е чувства на силен емоционален дискомфорт – унижение, срам, страх от неоснователно осъждане, обреченост и липса на бъдеще, неудовлетвореност, непримиримост към проявената несправедливост, уронено достойнство, добро име и престиж, изолация.

Страхът от осъждане е бил интензивен, основателен и продължителен, като чувствата на обреченост и несигурност за по нататъшната му съдба е засилено и задълбочено поради постановяваните от различните съдебни инстанции противоречиви съдебни актове . Засегната в значителна степен е професионалната му реализация за период и след приключване на наказателното производство – автомобила и ремаркето, с които е осъществявал дейността си като шофьор са му били отнети и върнати фактически през м. март 2021 г.

Така за период от почти четири години е бил лишен от възможността да упражнява професията си на шофьор и принуден да се ангажира с трудова дейност, различна от желаната и осъществявана от него до преди наказателното производство.  Несъмнено обвинението е станало достояние на близките му, на социалния му и приятелски кръг и на работодателите му в Иран  – предвид невъзможността му да се завърне в родината си вследствие продължителния период на задържането му в България., както и изпратената в Иран  молба за екстрадиция във връзка с постановеното лишаване от свобода за период от 13 години с присъдата по нохд № 372/2019 г. на АС –П, отбелязва още съдът по ЗОДОВ.

Приема също, че  обезщетението, определено от  първостепенния съд  е справедливо и няма основания за неговото намаляване.  „Доколкото приложимото в случая право е българското критерият икономически стандарт на живот в страната е релевантен, но следва също така да се държи сметка и че ищецът е чужд гражданин, който не живее и не работи в Б.. Ето защо и предвид данните за средногодишната работна заплата в страната за периода на увреждането ( 12 448 лв. за 2017 г.; 13 755 лв. за 2018 г., 15 283 лв. за 2019 г. и 17 239 лв. за 2020 г.) настоящия съд намира че този критерий не обосновава извод за намаляване присъдения размер обезвреда за претърпените неимуществени вреди в конкретния случай“.

Решението

Апелативният съд потвърждава обжалваното решение, според което:  ПРБ трябва да заплати на Вахид  М. Н., сумата 150 000 лв.,  представляваща обезщетение за претърпени от него  неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение , за което е оправдан с влязла в сила на 01.10.2020. Сумата се дължи заедно със законнта лихва, считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане.