DeFakto.bg DeFakto.bg
В критично писмо до председателя на Народното събрание Никола Минчев, премиера Кирил Петков и шефа на правната комисия Милен Матеев, Съюзът на юристите в България (СЮБ) изразява неудовлетвореност от подновената практика чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г. да се променят редица закони.
Председателят на СЮБ Владислав Славов напомня, че преди година организацията на юристите у нас призова в следващия парламент да влязат повече юристи, за да се прекратят недопустимите практики, наложени от предишното управление, закони да се променят чрез ПЗР на други, въпреки че нямат никаква връзка с обсъждания закон.
От СЮБ посочват, че 44-то НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред! В края на мандата на 44-то Народно събрание – парламент с най-ниско обществено доверие (7.6% след промените от 1989 г.)
Съюзът на юристите в България призова всички политически партии и коалиции в кандидатските си листи за народни представители за следващите избори да включат по-голям брой юристи и то с реален юридически стаж, а не юристи по диплома. Вероятно, обръщението ни донякъде е дало ефект, защото от 27 тогава сега юристите са 38, но пак не са достатъчно!, отбелязват от СЮБ.
Повод за критичното писмо е внесеният в НС проектозакон за държавния бюджет, в който чрез преходните и заключителни разпоредби се създава нова Държавна агенция по вписванията, а съдиите по вписванията се заличават и влизат в нея като длъжностни лица.
„Ще бъде лошо начало законодателната дейност на 47-то НС да продължи с тази практика, опит за което вече наблюдаваме в Преходните и заключителни разпоредби на внесения в НС законопроект за Закон за бюджета на Р България за 2022 г.“, предупреждават от съюза. Конституционният съд в свое Решение по конституционно дело 13/1995 посочва, че „ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието „ЗАКОН“ те са гласувани от НС. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми, посочват юристите.
В петък на извънредно заседание на правната комисия за бюджета представителите на всички партии в управляващата коалиция обявиха, че внесените по този ред проекти, ще бъдат оттеглени и внесени като отделни законопроекти, без да се избягва общественото им обсъждане.
Писмото на СЮБ:
В края на мандата на 44-то Народно събрание – парламент с най-ниско обществено доверие (7.6% след промените от 1989 г.) Съюзът на юристите в България след кратък анализ на дейността на НС призова всички политически партии и коалиции в кандидатските си листи за народни представители за следващите избори да включат по-голям брой юристи и то с реален юридически стаж, а не юристи по диплома. Вероятно, обръщението ни донякъде е дало ефект, защото от 27 тогава сега юристите са 38, но пак не са достатъчно!
Един от важните критични моменти в обръщението ни (изх. №38/28.01. 2021 г.) бе, че 44-то НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред!
Ще бъде лошо начало законодателната дейност на 47-то НС да продължи с тази практика, опит за което вече наблюдаваме в Преходните и заключителни разпоредби на внесения в НС законопроект за Закон за бюджета на Р България за 2022 г. Имаме предвид §23 и следващите с промени в редица закони с цел създаването на мегаструктура Държавна агенция по вписванията без съответния анализ и обсъждане със заинтересовани държавни органи, институции и други организации, което нарушава драстично принципите на законодателния процес вж. Закона за нормативните актове.
Не е ясно защо тихомълком и не прозрачно с тази противоконституционна законодателна схема се закриват Агенция по геодезия, картография и кадастър, Агенция по вписванията и Главна дирекция „ГРАО“. Държим да отбележим, че в Решение №1/2020 г. на Конституционния съд на Р България е посочено, че за да бъдат конституционосъобразни, приеманите от НС актове, трябва да съответстват както на Конституцията на Р България, така и на останалите действащи закони, защото другото би противоречало пряко на чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Конституцията.
В конкретния случай особено значимо е, че тези промени се правят в закон с едногодишно действие! Конституционният съд в свое Решение по конституционно дело 13/1995 посочва, че „ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието „ЗАКОН“ те са гласувани от НС. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършват необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер.“ Затова с чл.81 от Закона за публичните финанси Министерският съвет е ограничен със законопроекта за държавния бюджет да предлага изменения и допълнения на други закони, когато не са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма.
Разбира се, имаме още много аргументи срещу цялостната промяна в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Р България за 2022 г., но считаме, че изложеното е достатъчно МС на основание чл. 81 от Правилника за организация и дейността на НС да вземе решение за изтегляне на част от разпоредбите на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Р България – 2022 г. от НС.
С УВАЖЕНИЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(ВЛ. СЛАВОВ)
