DeFakto.bg DeFakto.bg
Мнозинството във ВСС трябва да подаде оставка поради некомпетентност или липса на морал
Наложително е министър председателят да отиде на разпит в прокуратурата с адвокат
Предварителната проверка по ЗСВ трябва да бъде обявена за противоконституционна и ликвидирана от закона
Лилия Христовска
Какъв е вашият коментар на решението на КС, което обяви правото на правосъдния министър да предлага предсрочно отсраняване от поста на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС, г-н Екимджиев?
Крайният резултат от решенито на Конституционният съд е удовлетворителен, защото с единодушие имаме едно прочитане с разбиране на чл. 130 в от Конституцията, според който министърът на правосъдието може да иска освобождаване на всички прокурори, следователи и съдии. Тоест, казусът пред КС се свиждаше до въпроса – прокурор ли е главният прокурор.
На фона на този добър и обнадеждаващ резултат за мен мен остава притеснителен факта, че на КС бяха необходими повече от шест месеца да даде този самоподразбиращ се и очевиден отговор, който произтича от брилянтно ясния текст на Конституцията. За сравнение – преди няколко месеца по повод делото за гражданството на Кирил Петков, същият КС в разгара на предизобрната кампания много чевръсто произнесе едно лековато решение по казус, който предполагаше много по задълбочено историческо и концептуално тълкуване и съобразяване на понятието „гражданство“ с общественото развите от 1991 г. досега. Така, че имаме една добра и лоша новина. В края на крайщата имаме категоричен отговор на един ясен въпрос.
Лошата новина е, че в съучастие с ВСС, конституционните съдии дадоха една шестмесечна отсрочка на Главния прокурор, време, в което той направи куп безобразия, даващи повод и за осъждане на държавата в Страбург и за завеждане на вътрешни дела срещу прокуратурата, което дискретитира самата идея за държавност и цялата институция на прокуратурата.
Оценка ли е решението на КС за компетентността на мнозинството във ВСС, което отхвърли предложението на министъра на правосъдието за отстраняване на Иван Гешев с аргуманта, че то нарушава разделението на властите?
Единодушното решение на Конституционния съд освети, че или членовете на ВСС не познават конституцията и следователно са некомпетни. Или че я познават, но са спрели съзнателно с нарушаването й искането на министъра на правосъдието. Това показва липсата на морални качества.
И в двата случая изходът е едни – мнозинството отхвърлило предложението на Янаки Стоилов да подаде оставка.
Как оценявате т. нар. призоваването на Кирил Петков и Лена Бориславова в прокуратурата, след срещата им с главния прокурор в МС?
Тъй като заговорихте за прокуратурата, ще отбележа завидния синхрон на Тримата тенори – Пеевски, Цацаров и Гешев, които упражняват натиск спрямо легитимно избраното правителство. Имам предвид тази милиционерска разработка, в която за съжаление по доста наивен начин си позволи да бъде вкаран Кирил Петков. Помислете си на база на общоизвестните факти какво се случва. Завчера Иван Гешев иска среща с премиера уж да обсъждат темата за специализираното правосъдие. Гешев знае предаварително позицията на Петков, който многократно публично е заявявал, че правителство не е доволно от разследаването по „тези и тези“ дела. Гешев знае, че това ще му бъде казано и на тази среща и като използва този повод, се връща в прокуратурата, за да докладва на свой подчинен прокурор от ВКС какво му е казал Кирли Петков.
И този услужлив и независим магистрат буквално за минути мълниеносно призовава за днес, 9 феврури, Кирил Петков и Лена Бориславова да дадат обяснения във връзка с публично достъпни факти, публикувани в медии. Факти, които са резултат от журналстически разследвания, разследвания на Антикорупционния фонд и т.н.
Налице е очевидна злоупотреба на правомощия от страна на прокуратурата, но най- обезпокоително според мен, е че тази злоупотреба върви в един перфектен синхрон. По едно и също време Сотир Цацаров на два пъти настоятелно призовава правосъдния министър Надежда Йорданова по повод сигналите в министерството срещу главния прокурор, от друга страна, Гешевата прокуратура привиква заплашително премиера и началника на кабинета му, а в същото време, народният представител г-н Делян Пеевски, един от героите на списъка „Магнитски“, пусна един заплашителен пост, в който предупреждава Кирил Петков да внимава като се пързаля по стръмните снежни писти.
За какво говори това?
В последните десет години има само три случая, в които задкулисието е излизало толкова явно на преден план на сцената. Първият е от 2015 г. , когато Пеевски беше избран за шеф на ДАНС, вторият случай е от 2020 г. , когато Гешев с неговия башибозук, наречен Бюро за защита, нахлу в президенството и третият е сега, когато виждаме едни човек обявен за замесен в тежка корупция не от Арменския поп, а от американския департамент, буквално да задвижва любимите си марионетки – главният прокурор и шефът на КПКОНПИ, насочвайки ги срещу републиката и правителството на репуликата, което суверенът е излъчил.
Смятам, че това е нещо много опасно и непревзетите институции трябва да реагират. През 20 година, когато Гешев нахлу в президентството, гражданите, които сега подкрепят „Продължаваме промяната“, излязоха на площадите в защита на президента. Но на този етап, за мое съжаление, виждам, че президентът като че ли се снишава и това е неочаквана позиция за ролята, в която той се изживяваше през последните години.
Премиерът и началникът на кабинета му са призовани в прокуратурата не по НПК, а по Закона за съдебната власт. Има ли юридическа разлика и каква е тя?
Да, те са призовани по чл. 145 от Закон за съдебната власт – един остатък от Закона за прокуратурата, който съществуваше още в началото на 90-те години, от времето, когато прокуратурата беше използвана като железен юмрук по модела „Вишински“ за политическата доминация на партията. Същите тези текстове, в редуциран вид за съжаление са останали в закона. Твърдя, че това е един откровено противоконституционен текст, който дава възможност на всеки прокурор без ясни основания безброй път да привиква хора на разпити, като изрично не се посочва, че призованите имат право на адвокатска защита. А в Закона за съдебната власт не са записани никакви гаранции за защита на привиканите граждани, които нямат правата нито на обвиняеми, нито на свидетели, които детайлно са разписани в НПК.
От тази перспектива, това е една норма, която част по скоро трябва да бъде атакувана пред КС като противоречаща и на принципите на правовата държава, и на справедливия съдебен процес, и на правото на защита по конвенцията за човешките права. Тя е в противоречие и на поне две директиви на ЕС, свързани с правата на лицата в наказателното производство.
На практика през предвалителната проверка по чл. 145 от ЗСВ, прокуратурата може да разследа едно лице без за него да има нито законен повод, нито достатъчни данни за извършено престъпление по смисъла на НПК.
Донякъде е добре е, че е налице злоупотреба с власт точно спрямо премиера, за да бъдат предвидени поне две неща на законателно ниво – или този текст да бъде отменен или да бъде поискана отмяната като противоконституционен. И задължително в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да се предвиди отговорност на прокуратурата за нарушения при т.нар. предварителни проверки. Сега по ЗОДОВ прокуратурата отговаря само при повдигнато незаконно обвинение по НК. Но по чл. 145 от Закон за съдебната власт, в рамките на няколко месеца, всеки нормален гражданин може да бъде обект на жесток институционален тормоз без право на защита. Самите разпити може да не се протоколират, защото в закона това не е записано.
От тази гледна точка на ситуацията, премиерът, е най-добре да отиде с адвокат в прокуратурата, защото може да му бъдат задавани манипулативни въпроси без да бъде предупреден за възможността да не им отговоря. Само адвокат може да разпознае опасностите и да му даде съвет. Друга разумна тактика е, ако има изготвен писмен документ просто да го представи на прокурора, да каже че го поддържа и не би казал нищо друго без адвокат.
Това е разумната позиция в една гротесна ситуация, в която са поставени министър председателят Карил Петков и началникът на кабинета му Лена Бориславова.
