DeFakto.bg DeFakto.bg
Надежда Йорданова трябва да внесе нови факти за отстраняването на главния прокурор, а ВСС, след грубата си грешка, да разгледа и предложението на Янаки Стоилов
Николай Николов, доктор по административно право
С решение №1 от 8.02.2022г. Конституционният съд (КС) на Република България даде задължително тълкуване на чл.130 в, ал.1, т.3 от Конституцията. Според тълкуването разпоредбата включва и възможността министърът на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет (ВСС) за предсрочно освобождаване на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор на основанията по чл.129, ал.3, т.5 КРБ – тежко нарушение , системно неизпълнение на служебните задължения или действия , накърняващи престижа на съдебната власт . Тълкуваната норма дава възможност правомощието на министъра на правосъдието да е в 5 алтернативни форми – да прави предложения до ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на всеки съдия, прокурор и следовател.
Повод за решението на КС бе квалифицирането като недопустимо и отказът да се разгледа по същество от мнозинството в пленума на ВСС на искане на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов , поради което служебният кабинет сезира КС с искане за задължително тълкуване.
Фактът, че решението е прието единодушно от състава ан КС подчертава допълнително грешката на мнозинството на ВСС. Истинската новина е, че тримата висши магистрати вече не са безконтролни.
Решението не е просто нова страница в продължилата десетилетия сага за ефективността на съдебната система и в частност способността на разследващите органи в нея да осъществяват ефективно разследване. То дава отговори на редица въпроси – принципната възможност на изпълнителната власт да влияе върху „тримата големи“ в съдебната на полето на чл.130 в, ал.1, т.3 КРБ, за баланса – съдебна – изпълнителна власт и развитието на очерталата се ситуация, поставено на вече много различен конституционен терен.
Решение на КС по казуса с това съдържание бе напълно очаквано в професионалните среди. Аргументацията на сформираното на 22.07.2021 г. мнозинство в пленума на ВСС (12 „за“ срещу 8 „против“), за приемане на решението, с което квалифицира искането като недопустимо
бе правен абсурд
Недопустимостта се свеждала до това, че министърът няма право да депозира искане за освобождаване на главния прокурор, тъй като главният прокурор не е магистрат, а административен ръководител на ВКП и прокуратурата като цяло. Така главният прокурор не попадал в приложното поле на разпоредбата на чл.130 в , ал.1, т.3 КРБ, тъй като в нея конституционният законодател говорел само за „съдии, прокурори и следователи“, но не и изрично за главен прокурор.
Съвсем основателно в мотивите на решението КС приема, че ако се приеме тази теза , то глава Шеста „Съдебна власт“ на Конституцията като цяло няма да бъде приложима по отношение на тримата висши магистрати.
Чест прави на служебното правителство, че потърси принципно, а не конюктурно разрешение на въпроса
като поиска задължително тълкуване не само по отношение на главния прокурор, но и на председателите на двата върховни съда. „ Тримата големи“ са преди всичко магистрати и после административни ръководители. Те имат преди всичко задължения на съдии, съответно прокурор. През 30 – те години действие на тази конституция видяхме много примери на упражняване на типични функции на магистрати от много председатели на ВКС и ВАС и главни прокурори. Няма никакво съмнение, че ако тримата висши магистрати в съдебната система не са част от нея няма да могат да упражняват пълноценно и функцията си на административни ръководители. Съвсем основателно в мотивите си КС се е позовал и на редица конкретни правомощия на министъра на правосъдието, предвидени в Закона за съдебната власт /ЗСВ/, основани на тълкуваната норма – право да предлага дисциплинарни наказания за матистрати /чл.312, ал.1, т.4/ и др.
Принципът на разделението на властите, който често се изтъква от различни представители на прокуратурата и следствието като щит срещу мними и реални намеси във функционирането на системата не е пречка за предвиденото в чл.130 в, ал.1, т.3 правомощие на министъра на правосъдието. Идеята на Монтескьо, изложена в знаменитата му книга „За духа на законите“ включва трите независими клона на властта да си взаимодействат и да се възпират взаимно. И двете могат да се получат само чрез наличие на определени пресечни точки на дейността им, регламентирани в Конституцията или закон, една от които е тълкуваната конституционна разпоредба. Това са механизми , които канализират взаимодействието и освобождават или отвеждат чрез съответна процедура възникнали стълкновения или напрежения между властите и обществото.
Независимостта на съдебната власт като пряка функция на принципа на разделение на властите не бива да се хиперболизира. Съдебната власт не може да съществува сама за себе си. Тя функционира пълноценно според способността й да си взаимодейства с останалите две. Блестящото с резкия си тон решение на мнозинството във ВСС от 22 юли 2021г., което обяви за недопустимо, основано на конституцията искане няма нищо общо със съдържанието на конституционния принцип. Решението на мнозинството на ВСС показа желание за търсене и намиране на всякакви процедурни пречки да се проведе разследване относно поставени на вниманието на ВСС факти относно дейността на висш магистрат. Самото искане не предпоставя изхода от проверката, която ВСС трябваше да проведе. Знаменателен бе отказът да бъде проведена проверка с очевидно неконституционни аргументи.
Най-съществената последица от решението е,
че вече има солиден конституционно предвиден механизъм, изпробван в практиката, за външен контрол на главния прокурор, както и на председателите на ВКС и ВАС
В последните няколко години върви дебат кой и как да проверява главния прокурор за евентуано , извършени от него престъпления, но законодателно решение до момента не е намерено. След тълкувателното решение на КС чл.130 в, , ал.1, т. 3, във връзка с чл.129, ал.3, т.5 КРБ са способът за проверка и контрол на главния прокурор на полето на административната и дисциплинарна отговорност , каквото са трите алтернативни форми на простъпки по чл.129, ал.3, т.5 – тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължениея или действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Верно е, че тук не се търси наказателна отговорност , но формите на дисциплинарна и административна са по-лесно доказуеми в сравнение с първата.
Тази процедура е баласирана и съобразена с принципа на разделение на властите, защото дава възможност на министъра само да сезира кадровия орган на съдебната власт, който разглежда искането и ако го намери за основателно предлага на президента на републиката освобождаване на съответното лице. Така при условията на т.нар. споделена отговорност освобождаването на тримата висши магистрати на основание чл.130 в, ал.1, т.5 е възложено на три отделни органа, принадлежащи към различни власти.
Какво е практическото развитие на казуса
Министърът на правосъдието вече изказа намерението си във връзка с тълкувателното решение да внесе ново искане до ВСС, което обаче трябва да обхваща нови различни от първото факти, за да няма съвпадение в предмена на двете производства. ВСС няма да има право да откаже разглеждане и ще следва да се произнесе по същество във връзка с тези факти – дали е налице някоя от трите алтернативи по чл.129, ал.3, т.5. Решение за предложение до президента за предсрочно освобождаване се приема с квалифицирано мнозинство.
Изключително важно е въведените в новото искане нови факти да са сериозни и солидна база за проверка.
Висящото дело пред Шесто отделение на ВАС относно законосъобразността на решението на ВСС от 22 юли 2021г., което в момента е спряно ще следва да бъде възобновено като ВАС ще следва да отмени същото и да го върне за произнасяне по същество на ВСС. Делото ще се разгледа само в една съдебна инстанция, тъй като съгласно чл.36 ЗСВ решението на тричленния състав не подлежи на касационно обжалване. По този начин пред ВСС ще има две висящи производства по чл.130 в, ал.1, т.3, образувани от двама различни министри за различни факти, по които ще дължи произнасяне с решение по същество.
Решението на КС овеществява груба грешка на мнозинството на ВСС. Това дава обществена легитимност на законодателната власт чрез изменения в ЗСВ да промени структурата на ВСС , което да е основание за избор на нова легислатура на органа.
Същественият въпрос, който би дал устойчиво разрешение на проблема за обективни и задълбочени проверки е – какви механизми да бъдат въведени при самия избор на членове на ВСС, така че разглеждането на тези искания да бъде максимално обективно и безпристрастно, предвид зависимостите на част от гласуващите магистрати от техните началници в съдебната система. Невъзможно е да се промени съотношението в двете колегии на ВСС, тъй като то е конституционно закрепено – съдийската колегия включва 14 членове , от които 6 избрани от Народното събрание, а прокурорската – 11, от които избрани – 5.
Отварянето на съвета може да се постигне чрез включване в квотата от 11 члена, излъчвана от парламента на представители на академичните среди и неправителствени организации чрез изменения в ЗСВ.
Изключително важно е действията , които предстои да видим на този терен да бъдат на принципна основа. Съдебната реформа може да бъде трайна само с разумни и стабили действия и ходове, подичинени на целта за работеща съдебна система.
