DeFakto.bg DeFakto.bg
Отрицателно становище по законопроекта за промени в ЗСВ, с който се закрива спецправосъдието постъпи в Министерство на правосъдието от ръковдството на Специализираната прокуратура. Ръководителят й, Валентина Маджарова, излага съображения против законопроекта в две групи. В първата е атакувана процедурата за издаване на нормативни актове, а във втората – аргументи по съществото на законопроекта.
В първата част е посочено, че неспазването на реда и условията за издаване на един нормативен акт, обуславя неговата нищожност. „При нарушена процедура Спецпрокуратурата смята, че не е спазен реда и условията за по издаването на на един нормативен акт, а това прави нищожен целия нормативен акт. Такъв порочен нормативен акт не би могъл да породи правни последици, тъй като би бил противоконституционен“, е записаният извод.
Според Маджарова, няма обяснение за причините, които са наложили съкращаване на законоустановения срок от 30 на 14 дни за провеждане на обществени консултации[1]. Вносителят на законопроекта аргументира сериозното съкращаване на срока за обществено обсъждане наполовина – от 30 дни на 14 дни по следния начин : “ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдената власт, съдържащ уредба, свързана със закриването на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури, бе приет в зала на първо четене в 46-тото Народно събрание. Този проект е преминал обсъждане в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в зала на първо четене. Предлаганият проект на Министерството на правосъдието представлява концептуално продължение на тази тема, която вече е широко известна на обществеността и е преминала през посочените по-горе обсъждания. Въз основа на изложеното определения 14-дневен срок се явява достатъчен за продължаване на дискусията“.
Изложените съображения не отговарят на законовите изисквания и са концептуално погрешни, пише Маджарова.
Във втората част са отбелязани множество законодателни несъвършенства и други причини, които са пречка за спецпрокуратура. На финала е направен извода, че: Липсата на осезаем напредък по корупционните престъпления се дължи на остарялото наказателно законодателство и изключително формализирания наказателен процес, а истинската причина за желанието за закриване на специализираните структури може да е всяка друга, но не и липса на ефективност и ефикасност.[2]
Общото впечатление от изложението е, че причните за неблагополучията в спецпрокуратурата се коренят „някъде другаде“, а не в работата й. Но в критиките има и правдоподобни аргументи.
Публикуваме втората част от изложението без редакторска намеса, която обяснява защо целите на представения за обсъждане законопроект не могат да бъдат постигнати. Пълният текст на доклад тук.
Ръководителят на спецпрокуратурата Валентина Маджарова посочва:
Първо : автоматичното и механично прехвърляне на цялата компетентност на СпНС и СП на други съдилица и прокуратури, без предвидени в закона гаранции и без създаване на условия за тези органи да поемат този огромен обем от работа, а също така и без да разполагат с нужната специализация, за един сравнително некратък времеви период, би довело до спиране работата по този род дела.
Към момента Специализирана прокуратура и СпНС са органи на съдебната власт, които нямат аналог българската правосъдна система. Тяхната териториална компетентност обхваща територията на цялата страна, а родовата им компетенстност се отнася до престъпленията, извършени по Глава I от НК – “Престъпления против републиката“, престъпления извършени от организирани престъпни групи, корупция извършена от лица, заемащи висши публични длъжности. В предметната компетентност на Специализирана прокуратура са включени и делата за посочените по – горе престъпления, и когато са извършени в чужбина.
Един от основните доводи за създаването на Специализирана прокуратура през 2012г. беше идеята да се направи невъзможен натиска и опита за въздействие върху магистратите, занимаващи се реално с най – тежката престъпност. От създаването си през 2012 година със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ[3] до настоящият момент, специализираните юрисдикции са изминали дълъг и сложен път в процеса на своето утвърждаване, съпътстван с чести законодателни и кадрови промени.
Реално, през целия си период на съществуване, Специализирана прокуратура e работила в условията на сериозен и хроничен кадрови дефицит, както за магистрати, така и за съдебни служители. Този проблем е намирал своето частично решение чрез механизма на командироване на магистрати, но това е давало временно и фрагментарно отражение на работата на прокуратурата. В България не е имало друга прокуратура, която да е функционирала при такъв тежък кадрови дефицит. Това неизбежно е довело до сериозна натовареност на прокурорите в СпП, до невъзможност за пътуване в страната, когато разследването предполага разследване на дейността на организирани престъпни групи (ОПГ) извън София, загуба на ежедневния контакт и взаимодействие с оперативните служби на МВР и ДАНС, загуба на ефективен контрол върху разследванията и т.н. Липсата на кадрова обезпеченост на структурата, водеща до висока натовареност на магистратите и служителите, при сега съществуващите регламенти работата по този род дела, прави работата по същите непривлекателна за магистратите, поради това, че освен че обемни (понакога в порядъка на стотици томове), тези села се отличават с висока фактическа и правна сложност, висок брой обвиняеми и свидетели, а заплащането и останалите условия на труд са като тези на всички останали магистрати в другите органи на съдебната власт. И ако до момента СпП търпи критики по отношение на качеството на работа и понякога необосновано дългата досъдебна фаза по някои от разследванията, то това се дължи единствено и само на кадровия недокомплект, но не и на други причини. Следователно, ако делата на Специализирана прокуратура бъдат прехвърлени на други органи на себната власт, така както това е предвидено в настоящия законопроект, ще се постигне същия ефект – недокомплект на заетия щат в тези органи, свръхнатовареност и липса на мотивация у магистратите. Като добавим и дългия период на откъсване от материята, имащ за своя последица липсата на специализация, то тогава се налага логичното заключение – тази трасформация, по обективни причини, не би довела до постигане на поставената цел.
През годините сериозен проблем в работата на Специализираната прокуратура предизвика поредната реформа в сектор „Сигурност“ и измененията в Закона за ДАНС и Закона за МВР, с които Дирекция БОП бе извадена от Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) и отново бе обособена като ГДБОП към МВР, която функционира в този си вид, начиная от 14.02.2015г. В годините тази служба бе натоварена от законодателя, като единствено компетентна да осъществява разследването по дела на Специализираната прокуратура. Значително по – късно във времето на практика се осъществи кадровото обезпечаване на ГДБОП. В резултат на осъществената реформа, отново се стигна до превъзлагане на дела – този път от ДАНС през ГДНП, а в последствие – на ГДБОП. Отново се изискваше време новите разследващи органи тепърва да се запознават с делата и да се ориентират в сложната наказателноправна материя. Това доведе до забавяне разследването по редица дела и се стигна до реализиране производствата по Глава 26 от НПК, както и процедури по изменяне на мерки за неотклонение, поради неритмичност в извършването на процесуално следствени действия по делата. Процеса на структуриране на ГДБОП и кадровото й укрепване през 2015г. предизвика и сериозни проблеми при осъществяването на оперативната работа и основната и дейност по разкриване и противодействия на организираната престъпност в България. През тези периоди в Специализираната прокуратура не са постъпвали достатъчен обем материали. Годните материали за започване на разследвания, в началото са били свързани със случаи на квартално разпространение на наркотични вещества; лихварство; компютърни престъпления. В резултат от това преструктуриране, за дълъг период от време е имало липса на докладвани разработки за дейности, катотрафик на хора, корупция, трафик на наркотици. Отсъствали са разработки от цели региони на страната като Варненска област, Бургаска област и др. Сред разработките са липсвали и такива за т.нар.“знакови лица“. Едва през 2016г. тази криза започна да се преодолява и в Специализираната прокуратура започнаха да постъпват и по – качествени разработки.
По аналогия, каквато в случая е напълно уместна, това ще се случи с неприключените досъдебни производства наблюдавани от СпП, както и с бъдещите новообразувани села.
Второ, тези магистрати, на които ще се възложи работата по делата от компетентността на специализираните магистратури, освен липсата на специализация, ще са и демотивирани да работят по тези дела, тъй като при липсата на каквито и да било основателни доводи за закриването на специализираните структури, наложените в обществото и в магистратската гилдия мнения са, че до закриването на специализираните структури се пристъпва тъкмо, защото е работено по конкретни наказателни производства (част от които отдавна се намират в съдебна фаза). Битува тезата, че има нежелание и страх от съществуването на силни и независими магистратури с национални и трансгранични компетенции, натоварени с противодействието на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Безпрецедентното закриване на органи на съдебната власт, афиширано като старт на съдебна реформа, при липсата на други аргументи за това, води до извод у магистратите в тези структури, че това е начин те да бъдат спрени да работят по конкретни наказателни производства. Възлагането на работата за престъпления по Глава I – „Престъпленията против републиката“ на районните съдилища, най -малко буди недоумение и е лишено от всякаква правна логика, предвид факта, че с оглед обществената опасност и спецификата на тези престъпления, същите до 2015г. са били подсъдни на окръжните съдилища, като първа инстанция.
Трето : истината е, че без промяна на наказателното законодателство, за което ние прокурорите отдавна апелираме, никой не е в състояние нито да оптимизира процеса по събиране на доказателства, нито да ускори съдебния процес, в неговата съдебна фаза. Освен това, следва да бъдат променени и редица закони – например ЗЕЕЗА, ЗЕЗР, от които зависи качеството на внасяните в съда дела и то не само делата, които наблюдава СпП. Така например, с решения на Съда на Европейския съюз по дела С-724/2019 г. и С-852/2019 г., отнасящи се до Европейската заповед за разследване, са направени констатации, че българската правна уредба не предвижда ефективни средства за защита по смисъла на чл. 13 ЕКПЧ, както по отношение на претърсването иизземването, така и по отношение на разпита на свидетел чрез видеоконферентна връзка, и докато не бъде отстранена тази слабост в националната правна уредба, компетентните органи в Република България не следва да издават ЕЗР. Нещо повече, действащия НПК не съдържа регламент, който да е съответен за събиране на годни доказателства при извършване на престъпления с предмет на престъпление, аналог на движимо и недвижимо имущество, като например биткойни. Не съществуват правила както за оглед на подобен род имущество, така и за налагане на запор на същото. Също така логически последователно би било, след извършената законодателна промяна в нормата на чл.276, ал.2 от НПК [4], да се обсъди подобна законодателна промяна и на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК.
Следва да се прецени опростяване на процедурата за отстраняване на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в ОА. Достатъчно би било, в случай на констатирана ОФГ от страна на съда, това да се протоколира в съдебния протокол от разпоредителното заседание и най-много, след изслушване на страните, да се посочи с определение на съда как следва да се чете съответния текст (дума, цифра, друго). След като се касае за очевидност на фактическата грешка, не е нужно тя да се изправя в самия обвинителен акт, още повече и при спазване на процедурата, която сега е предвидена в НПК.
При разследване на престъпления за организирана престъпност, когато като вид СРС се използва разследване чрез служител под прикритие, законово регламентираните срокове в НПК и ЗСРС са крайно недостатъчни. В рамките на максимално допустимият 6 – месечен срок, твърде често служителят под прикритие не може изобщо да се внедри, а ако успее, резултатът е незадоволителен. В тази връзка, предложението ни е сроковете, специално за служителя под прикритие, да започват да текат от момента на внедряването му или от момента на разрешението, но да са с по-голяма продължителност, така както е в повечето европейски държави.
Целесъобразно е ВДС да не се изготвят на хартия, а само на диск. Практиката до момента показва, че при експлоатирани СРС дори за кратък период от 1 месец, понякога отнема година време, изготвянето на ВДС. Това неминуемо забавя необосновано дълго досъдебната фаза на процеса. За тежки умишлени престъпления по Глава първа от НК, в хода на образувано досъдебно производство, максимално допустимият срок за прилагане на СРС да може да се удължава с още 6 месеца.
Предвид приемането на Закона за европейската заповед за разследване[5] е необходимо чл.25, ал.2 от НПК[6] да се съобрази с този закон, така че, да се даде възможност за спиране на наказателното производство на това основание и в случаи на ЕЗР.
Намирам за необходимо, да се предостави възможност на прокурора за събиране на доказателства, чрез искане до съда по реда на чл.159а от НПК, освен за разкриване на тежки умишлени престъпления и за престъпленията по чл. 319а – чл.319е от НК.
Следва да се прецизира разпоредбата на чл.381, ал.2 от НПК, така че за престъпления по чл.304, чл.304а, чл.304б от НК, да е възможно делата да се решават със споразумение. Това значително би ускорило работата по делата за корупция по високите етажи на властта, най-вече в случаите на усложнена престъпна дейност на повече от едно лица.
Следва да се предвиди възможност в хода на съдебното следствие за прочитане показанията на свидетел, дадени на досъдебното производство, когато свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован или е починал, като се допълни разпоредбата на чл.281, ал.4 НПК.
Четвърто : то се свежда до най важното – обективна оценка на съществуващото фактическо положение, а именно :
През 2021 г. прокурорите от Специализирана прокуратура са наблюдавали общо 1478 бр. ДП [7]
От наблюдаваните досъдебни производства 292 бр. са за корупционни престъпления или престъпления с възможен корупционен мотив[8] Ръстът на тази категория досъдебни производства се обяснява, от една страна, с подобреното взаимодействие на Специализираната прокуратура с контролните органи (АДФИ, НАП, Агенция „Митници“) и оперативните служби (ДАНС, МВР, КПКОНПИ), съществувало до средата на 2021г., а от друга и основно – с по-високата ефективност в работа на прокурорите и следователите в Специализирана прокуратура, дължащо се на постигнатата специализация и натрупания опит.
През 2021 г. от наблюдаваните 292 бр. досъдебни производства, са решени 114 бр..25 бр. ДП от тях са внесени в съд. Предадените на съд лица за корупция са 66 бр. Осъдени за корупция, с влязъл в сила съдебен акт, са 16 бр. лица. Оправданите са 8 бр.
През 2020 г. от наблюдаваните 271 бр. досъдебни производства, решени са 91 бр. 17бр. от тях са внесени в съд. Предадените на съд
лица за корупция са били 56 бр. Осъдени за корупция, с влязъл в сила съдебен акт през 2020г. са 5 бр. лица. Оправдано е 1 лице.
През 2019г. от наблюдаваните 205 бр. досъдебни производства, решени са 40 бр..От тях 14 бр. ДП са внесени в съд. Предадените на съд лица за корупция са били 44 бр. Осъдено за корупция с влязъл в сила съдебен акт през 2019г. е 1 лице; оправдани няма.
Наблюдава се сериозно увеличение на престъпленията по чл.321, с цел извършване на данъчни престъпления – 175 бр. (при 80 бр. за 2020г.) и пране на пари -70 бр.( при 64 бр. през 2020г.). Запазен е ръстът на делата за организирани престъпни групи, с цел извършване на престъпления, свързани със средства от Еврофондове – 13 бр. (през 2020 г. – 15бр.).
През 2021г. предадените на съд лица за данъчни престъпления е 49 бр., осъдените с влязъл в сила съдебен акт са 14 (6 бр. за 2020г.), едно лице е оправдано.
За пране на пари на съд са предадени 15, през 2020 г.за такива престъпления на съд са били предадени 10 лица.
За престъпления свързани с евросредства на съд са предадени 10 лица, докато през 2020 г. само 1 лице е било предадено на съд. Положителната тенденция е в резултат на ефективното взаимодействие между Прокуратурата на Република България и всички правоохранителни и контролни органи по превенция на този род престъпни деяния.
Общо осъдените с влязъл в сила акт лица през 2021 г е 193 бр.,като едва 14 лица са оправдани за престъпление по чл.321 от НК.
През 2020г. осъдените с влязъл в сила акт са били 191 бр.,оправданите по чл.321 от НК отново са били 14 бр.
В периода 2010-2011 г. в обществото интензивно се обсъждаше създаването на специализираните магистратури по примера на напредналите европейски държави. През 2011г. бе постигнат компромис – специализираните магистратури бяха създадени и заработиха на 1 януари 2012 г., но оправомощени да противодействат само на организираната престъпност, не и на корупцията. Така продължи почти половината от живота на тези институции.
Призивите „за“ закриването на тези структури се подеха и активизираха след разширяването на компетенциите им, по отношение на корупцията. Тези призиви достигнаха връхната си точка, след като Специализираната прокуратура „посегна“ на недосегаеми до тогава лица, разполагащи със значителен финансов ресурс, възможности и влияние, на кметове на общини (издигнати за поста или подкрепени от партии), на ръководители на държавни агенции, членове на Министерския съвет, депутати. Тук отново следва да се отбележи, че специализираните органи на съдебната власт не издаваме окончателни присъди, така че да се твърди, че работата ни застрашава върховенството на правото е лишено от всякаква правна логика. Фактите сочат, че е обратното – работата на специализираните органи на съдебната власт е в интерес на върховенството на правото. Голяма част от оправданите лица за корупция са по обвинителни актове изготвени, внесени, а и поддържани от обвинители от други органи на съдебната власт. Ако приемем, че идеята на законопроекта не е „справяне“ с конкретни магистрати, то тогава се налага извод, че може би следва внасяне на законопроект за закриване и на други органи на съдебната власт (например такива, в които работят или са работили магистратите, работили по делата с оправдателни присъди). Във всяко едно демократично общество обаче, тъкмо оправдателните присъди са едно от реалните свидетелства за върховенството на правото.
Познавайки в детайли работата на прокурорите от специализирана прокуратура, считам че такъв явен обрат в наказателно правната политика на държавата, който да налага пълното закриване на специализирана прокуратура, не е налице. Това е така, защото проблемите, които съществуват и които пречат за по-голяма ефективност в борбата с корупцията, като цяло, се дължат на изключително формалния наказателен процес. Дължат се и на недостатъчно дългия период от време, в който специализираните магистратури са компетентни да разследват и наказват корупция по висшите етажи на властта ( съгласно от посочената по горе кратка статистика за четири години, броят на осъдените за корупция лица е увеличен неколкократно).
Пето : Представения за обсъждане законопроект не съдържа каквито и да било правила, относно активните Европейски заповеди за разследване и Молби за правна помощ, приети за изпълнение и в процес на изпълнение от прокурори и следователи в Специализирана прокуратура. Това не само, че би създало хаос и конкуренция между множество, привидно компетентни прокуратури, но би осуетило и събирането на годни доказателства по делата на чуждестранните партньори. В законопроекта не съществува и регламент, кой ще поеме делатата на Европейската прокуратура, които към момента се разследват от следователите от Следствения отдел към Специализираната прокуратура.
Специализираната прокуратура до момента играе ролята на важен фактор в общоевропейската система за противодействие на международната организирана престъпност. Тя е органът, който координира работата по международни разследвания с прокурорски и полицейски органи чрез Българското бюро в Евроджъст, а на българска територия планира, координира, ръководи и осъществява надзор на действията на българските разследващи и полицейски органи. До 1/5 от дейността на прокурорите в СпП е достигала годишно работата в съвместни екипи за разследване и по изпълнение на Европейски заповеди за разследване – действия, които изискват висока компетентност, организация, бързина, капацитет и опит. Закриването на Специализираната прокуратурасъс сигурност ще блокира за дълго българското участие по международни разследвания.
Шесто : Представения на вниманието ни законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ в частта, отнасяща се до закриване на специализираните органи на съдебната власт, противоречи на разпоредби на Конвенцията на ООН за трансграничната организирана престъпност[9], в сила от 29.09.2003г. за Република България. В т.2. на чл.9 от Конвенцията се предвижда „ Всяка държава – страна по конвенцията, следва да предприеме мерки за гарантиране на ефективното функциониране на съответните й органи по предотвратяване, разкриване и наказване на корупцията сред длъжностните лица, включително осигуряване на необходимата самостоятелност на тези органи, за да се избегне нежелателно влияние върху техните действия.“. С настоящият законопроект се предвижда в бъдеще за всички престъпления, извършени от лица заемащи висщи публични позиции, разследването да се извършва от разследващи полицаи. Разследващите полицаи са служители на МВР, т.е. функционално принадлежат към изпълнителната власт. До момента, делата за корупция по висшите етажи на властта по закон задължително се разследват от следователи (чл.194, ал.1, т.2а от НПК). Следователите, като магистрати, разполагат с необходимата по смисъла на конвенцията, самостоятелност и независимост. Ратифицирайки Конвенцията, на основание чл.31, т.1. Р България поема задържението : “Държавите – страни по конвенцията, се стремят да разработват и оценяват национални проекти и да създават и прилагат най-добрите практики и стандарти, насочени към предотвратяване на транснационалната организирана престъпност.“. С фактическо децентрализиране на компетентността за противодействие на организираната престъпност, така както това предвижда обсъждания законопроект, е невъзможно България да изпълни цитираната разпоредба. Най-малко, в законопроекта не се съдържат нито идеи, нито предложения, как това би могло да бъде постигнато. В предложения законопроект липсват каквито и да е гаранции , така че, да се приеме че Българската държава ще се съобрази и с разпоредбата на чл.34, която гласи : „Прилагане на конвенцията т.1. Всяка държава – страна по конвенцията, предприема необходимите мерки, включително законодателни и административни, в съответствие с основните принципи на своето вътрешно законодателство така, че да гарантира спазването на задълженията си по тази конвенция.“. Законопроектът, освен това, поставя под въпрос изпълнението на разпоредбата на чл.6, т.2 от Конвенцията на ООН срещу корупцията, в сила от 20.10.2006г. за РБ [10] – “Всяка държава – страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на правната й система предоставя на органа или органите, посочени в ал. 1 на този член, необходимата независимост за ефективно и освободено от неправомерен натиск изпълнение на техните функции. Материалните ресурси и специализираният персонал, както и обучението, което може да изисква този персонал, необходими за изпълнение на техните функции, следва да бъдат надлежно предоставени“. В чл.36 на същата Конвенция е прието, че „Специализирани органи – Всяка държава – страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на правната й система гарантира съществуването на орган или органи или лица, специализирани в борбата с корупцията чрез правоприлагане. На този орган или органи или лица се гарантира независимост в съответствие с основните принципи на правната система на съответната държава – страна по конвенцията, за да могат да изпълняват функциите си ефективно и без оказване на неправомерно влияние. Тези лица или персоналът на този орган или на тези органи трябва да са подходящо обучени и да притежават средства за изпълнение на техните задачи.“.
Познавайки в детайли работата на прокурорите от специализирана прокуратура, считам че такъв явен обрат в наказателно правната политика на държавата, който да налага пълното закриване на специализирана прокуратура, не е налице. Това е така, защото проблемите, които съществуват и които пречат за по-голяма ефективност в борбата с корупцията, като цяло, се дължат на изключително формалния наказателен процес и на безвъзвратно остарелия Наказателен кодекс. Дължат се и на недостатъчно дългия период от време, в който специализираните магистратури са упражнявали, възложената им компетентност по разкриване, разследване и наказване корупция по висшите етажи на властта ( съгласно от посочената по горе кратка статистика за четири години, броят на осъдените за корупция лица е увеличен неколкократно).
Поради това категорично считам, че липсата на осезаем напредък по корупционните престъпления се дължи на остарялото наказателно законодателство и изключително формализирания наказателен процес, а истинската причина за желанието за закриване на специализираните структури може да е всяка друга, но не и липса на ефективност и ефикасност.
С УВАЖЕНИЕ, Валентина Маджарова
[1] чл.26 ЗНА –ал.4 (Нова – ДВ, бр. 34/2016г., в сила от 4.11.2016 г.) Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.
[2] Ефективността в най-общия смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел. Ефективността е свързана с целесъобразността на действията. Чрез нея се дава отговор на въпроса, дали се вършат „правилните“ неща. Тя не отчита разходите (енергия, труд, финансови средства), а само постигането на целта. Колкото степента на постигане на една цел е по-висока, толкова по-ефективни са действията и мероприятията.
[3] обн.ДВ, бр.1/04.01.2011 г., в сила от 04.01.2012 г.
[4] изм. ДВ,бр.7/2019 г
[5] в сила от февруари 2018 г.
[6] в сила от 05.11.2017 г
[7] при 1431 бр. през 2020г.; 1089 бр. през 2019 г. и 919 бр. през 2018г.
[8] през 2020г. те са били 271бр.; през 2019 г. са били 205 бр., а през 2018 г. – 130 бр.
[9] ратифицирана на 12.04.2001г със закон, приет от 38-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 42/27.04.2001 г. , изд. от МВР, обн. ДВ, бр. 98/ 6.12.2005 г., в сила за Република България от 29.09.2003 г.
[10] Ратифицирана на 3.08.2006 г със закон, приет от 40-то Народно събрание. обн. ДВ, бр. 66/15.11.2006 г., изд. от Министерството на правосъдието, обн., ДВ бр. 89/3.11.2006 г., в сила за Република България от 20.10.2006 г.
[11] Ефективността в най-общия смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел. Ефективността е свързана с целесъобразността на действията. Чрез нея се дава отговор на въпроса, дали се вършат „правилните“ неща. Тя не отчита разходите (енергия, труд, финансови средства), а само постигането на целта. Колкото степента на постигане на една цел е по-висока, толкова по-ефективни са действията и мероприятията.
