„Правосъдие за всеки“ до МП: Спецправосъдието не постигна целта си, неефективно и с ниско качество на правораздване

Обратно на становищата на  прокурорските органи, които са единодушни срещу закриването на специализираното правосъдие и  без забележки  за работата му,  юристите от сдружение  „Правосъдие за всеки“ изразяват пълна подкрепа за законопроекта в становище до министър Надежда Йорданова.  Оттам са категорични, че специализираното правосъдие е неефективно,  с ниско качество на правораздаване и не постигна целта заради, която беше създадено. За разлика от Върховна касационна прокуратура, „Правосъдие за всеки“  напълно подкрепя  предложението за премахване на т .нар. “кариерни бонуси”.

Сдружението предлага между първо и второ четене, законопроектът за промени в Закона за съдебната власт  да бъде допълнен с въвеждане на съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства.

Становището:

Уважаема г-жо министър,
В срока за обществено обсъждане Ви изпращаме своето становище във връзка с публикувания на правителствения портал strategy.bg Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Така предложеният Проект на закон следва да бъде подкрепен поради следните съображения:

1. Неефективност на специализираното правосъдие

От изготвения от Министерство на правосъдието и предоставен на народните представители от 46-тото Народно събрание „Анализ на получената информация за дейността на специализираните прокуратура и съд“1 е видно, че- Сериозен е делът на делата, по които подсъдимите са били оправдани за предявените им обвинения за престъпления по чл. 321 от НК още от първоинстанционния съд (СНС) , а тези които са осъдени са признати за виновни за извършени от тях престъпления от
компетентността на общите съдилища – районен и окръжен съд, а не по текстове от компетентност на специализирания наказателен съд.
– Установеният значителен ръст в отправените до СНС и АСНС искания (14066) и дадените от тези съдилища разрешения (11936) за прилагане на СРС по ЗСРС не кореспондира с ръст в развиващите се пред тези инстанции досъдебни производства и съдебни следствия, увенчали се с неутрализирането на тежка престъпност или разкриване на корупция по високите етажи на властта.
– Същото се отнася и до ръста в кадровото обезпечение на СП (и следствения отдел към нея)2, съответно на АСП. Увеличаването на броя „специализирани магистрати“ не кореспондира с увеличаване на работната натовареност и постигането на успехи от тези структури.
– Големият брой сключени споразумения, с които завършват делата, обезсмислят целта, заради която са създадени специализираните съдилища . Това е така, защото тези съдилища и прокуратури би следвало да гледат дела за престъпления, за чието извършване са предвидени по-тежки наказания.  Същевременно обаче чрез споразуменията значително се намаляват сроковете на наказанията, които осъдените лица получават, което обстоятелство поставя под въпрос осъществяваната от специализираните съдилища и прокуратури генерална превенция спрямо извършването на тежки престъпления.

Застъпеното в становището на КПКОНПИ  сравнително съпоставяне на данни за приключили със споразумения НОХД спрямо тези, решени с присъда в СГС и СНС през 2019 г. и 2020 г., сочещо как процентното съотношение за двете съдилища почти не се различавало, от което следвало заключението, че ефективността на двете съдилища била една и съща, е всъщност още едно доказателство за неоправдани обществения очаквания и най-вече ниската ефективност на СНС, АСНС, СП и АСП и несъществуващата от обективна страна необходимост за тяхното съществуване.

2. Ниско качество на специализираното правораздаване

(Щатна численост към 2012 г. – 22 бр.; от 2013 г.до 2016г.–34 бр.;2017г.–48 бр.; 2018г.–63 бр.; 2019г.–89 бр. 2020г. – 110 бр.; 2021 г. – 125 бр.)

От изготвения от Министерство на правосъдието и предоставен на народните представители от 46-тото Народно събрание „Анализ на получената информация за дейността на специализираните прокуратура и съд“  също така е видно, че 52 % от всички разгледани от АСНС ВНОХД са били обект на инстанционен контрол от страна на ВКС, от които над една трета не са „издържали“ касационната проверка. Това е категорична негативна оценка за качеството както на изготвените от специализираната прокуратура обвинителни актове, така и за качеството на постановените от СНС и АСНС съдeбни актове.

3. Непостигната цел на специализираното правосъдие

От обсъденото по предходните 2 точки може да се направи извод, че за периода 2012-2021 г. не е постигната основната цел, за която бяха създадени СНС, АСНС и съответно СП и АСП, а именно – да се осигури тясна специализация на съдиите и прокурорите чрез разглеждане само на определен вид дела, за да придобият
по-задълбочени познания, да натрупат практически опит и така да се повиши качеството и бързината на правораздавателната дейност срещу тежките престъпления, организираните престъпни групи, проявите на тероризъм и особено актуалната корупция по високите етажи на властта.
Отделно от това намираме, че не е налице нужната специализация в съответната материя на самите магистрати, работещи в специализираните съдилища и прокуратури, като никакъв подбор в такъв смисъл не е правен при назначаването на същите. Част от магистратите в СпНС и СППр са с малък опит и недостатъчна компетентност, което важи особено за прокурорите в тези структури, а в СпАпНС има и бивши членове на ВСС, попаднали там по силата на т.нар. “кариерни бонуси”, което е абсурдно за такъв тип структури.
В този смисъл напълно подкрепяме и предложението за премахване на т .нар. “кариерни бонуси” с изложените мотиви към законопроекта, а именно: „Кариерните бонуси“ за членовете на ВСС, за главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС, както и за административните ръководители и техните заместници създават привилегия за съответните магистрати, която им предоставя несправедливо преимущество за кариерно израстване пред останалите магистрати. От друга страна, лицата, които не са заемали длъжности в системата на съдебната власт преди избора им за членове на ВСС, главен инспектор и инспектори от Инспектората към ВСС, не
разполагат с такава възможност за „кариерно израстване“, поради това те също са поставени в непривилигировано положение в сравнение с лицата по чл. 28 ЗСВ, главният инспектор и инспекторите….
Премахва се възможността след освобождаване от съответната длъжност да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт.”
Напълно споделяме изводите на съставителите на законопроекта, изложени в мотивната му част относно така наречената специализация на Правосъдието, а именно: “От друга страна, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава принципа за независимост на съда, а от тук и принципа на правовата държава. Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на
Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя подход на специализацията, която се основава върху не изчерпателно и избирателно изваждане на част от престъпленията по отношение на категория субекти, упражняващи различни публични функции, е силно проблематично от гледна точка на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за специализираното правосъдие ясно определят, че всяка необоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата чрез отделяне на специализирани съдилища от общите, доколкото допуска различна от
общата мярка на правораздаване, представлява опасност за върховенството на правото.”
Време е Правосъдието да се завърне в конвенционалните съдилища, които са конституционно уредени и, към които могат да се създават специализирани отдели с тясна специализация на съдии и прокурори в съответната материя.
С оглед на гореизложеното от „Правосъдие за всеки“ считаме, че така предложения проект за ЗИД на ЗСВ следва да бъде внесен за разглеждане в 47-то Народно събрание, където на свой ред да получи подкрепата на избраните в същото народни представители, като се извърши прецизиране на някои от предложените текстове между първо и второ четене на законопроекта, по които ще изкажем допълнителностановище.

Предлагаме на народните представители в рамките на процедурата между първо и второ четене да предвидят въвеждането на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство от Прокуратурата, когато има пострадали или щета от евентуално извършеното престъпление.

11.02.2022 г. С уважение адв. Велислав Величков –
председател на сдружение „Правосъдие за всеки“