Последни новини
Home / Законът / Европейският парламент отказа да свали имунитета на Елена Йончева заради „маскирано“ обвинение

Европейският парламент отказа да свали имунитета на Елена Йончева заради „маскирано“ обвинение

Defakto.bg
Елена Йончева

В тайно  гласуване Европейският парламент отхвърли с голямо мнозинство  искането за сваляне на имунитета на евродепутата Елена Йончева, съобщи БТА. От  693-ма евродепутати – 418 са гласували срещу сваляне на имунитета, 264-ма  „за“,  а 11 са се въздържали.

 Йончева е била защитена от доклад на Правната комисия на ЕП, представен от  крайнодесния френския евродепутат Жил Льобретон, който обосновава тезата, че искането на българската прокуратура няма юридическа основа и преследва  паралегални цели.   Докладчикът посочва главния дефект на искането, отправено от българската прокуратурата, като преследване „зад димна завеса“,  което означава някой  да бъде преследван със замаскирани цели, в случая политически.   „От доклада личи, че прокуратурата е преследвала политически цели, а не както твърди „снемане на имунитета на Елена Йончева във връзка с разследване за престъпление по член 253, параграф 5 във връзка с параграф 1 от Наказателния кодекс (изпиране на пари)“.

Льобретон  отбелязва и друг дефект в позицията на главния прокурор: „досъдебното производство е започнато срещу нея (Йончева) едва на 31 август 2018 г., т.е. в момент, когато нейната политическа ангажираност вече е станала добре известна, докато твърдяното нарушение е станало през 2010 г., както и че подобно забавяне на действията не е обосновано по убедителен начин“.  Това означава, че прокуратурата не се е стремила да приложи закона срещу извършено престъпление, а е имал за цел да удари политическо лице, което се е изявило като опонент на тогавашната власт.

Цитирани са и „документите, предоставени на Европейския съд по правата на човека, които разкриват, че телефонен разговор относно образуването на наказателно производство срещу Елена Йончева е бил публикуван на 12 юни 2020 г. от  български електронни медии, и (…) експертен доклад, приложен към преписката, стига до извода, че един от гласовете е този на българския министър-председател“.

Всичко това, а и други изброени факти пораждат според докладчика „сериозни подоздрения относно евентуално намерение да се навреди на политическата дейност на Елена Йончева, и по-специално на нейната дейност като член на Европейския парламент, като в този случай фактът, че производството е образувано преди избирането ѝ за член на ЕП не е достатъчен, за да разсее подозрението“. Крайният извод в документа е, „че в настоящия случай може да се предположи наличието на fumus persecutionis“.  Поради което Европарламентът  отказва да снеме имунитета на Елена Йончева.

 

Обвинението за пране на пари

 

На 19 януари 2019 г. Елена Йончева бе обвинена в пране на пари.  Първият юрист  по  случая „Йончева“, който аргументира тезата за  паралегално обвинение, повдигнато на български депутат и гражданин, бе адвокат Михаил Екимджиев.  В жалба до Съда по човешките права в Страсбург той посочи, че целта на обвинението не е да  се докаже реално престъпление, а да бъде изолирана Йончева от обществения и политически живот.

Повдигането на обвинения със скрити цели е  нарушение на  Европейската конвенция за защита на правата на човека, която не допуска ограниченията на човешките права и свободи да се прилагат с цел,  различна от тази за която са  предвидени, посочи Екимджиев.

До обвинението за „пране на пари“ и  поисканият имунитет на евродепутата  Елена Йончева, се стигна след   сигнал на депутата Делян Добрев, осветен от  нея в аферата „Кумгейт“ и още двама активисти на  ГЕРБ.  През ноември 2018 г. главният прокурор Сотир Цацаров инициира процедура по сваляне на имунитета на Йончева и още петима депутати, като по-късно наследникът му Иван Гешев не оттегли искането.

Сигналът от ГЕРБ бе подаден в отговор на заканата на Йончева да продължи да се занимава с публично появилите се твърдения, че премиерът Бойко Борисов има връзка с купена къща в Барселона.

За разлика от видимото бездействие на държавното обивнение по сигналите на  опозиционния депутат, прокуратурата откликна експедитивно на  сигнала на управляващите депутати.

В  хода на предизборната кампания за Европейски парламент, на 11. 01.2019 г.  Йончева бе привлечена от Специализираната прокуратура като обвиняема, че в качеството си на длъжностно лице – управител на „Офроуд“ ООД, през 2012 г.  е получила от КТБ  АД  333 000 евро и е спомогнала да бъде преобразувано това имущество в лично, като е знаела, че то е придобито чрез престъпление – длъжностно присвоява…

 Прокуратурата разпростарни новината чрез специално  прессъобщение, но не си  направи труда да посочи поне едно даказателство откъде  Йончева е знаела, че получените по публични договори суми за закупуване на  телевизионна техника,  са „мръсни“.  Не се  разбра и дали хилядите български  граждани, в това число и мастити  политици, получавали под различни форми средства  от КТБ, са бъдещи обвиняеми,  като са ползвали услугите й,  без да  предвидят  фалита на  фаворизираната от държавата банка по онова време..

На фона на поискания имунитет, е добре да се знае, че  прокуратурата в България и по-конкретно главният прокурор разполагат с неограничена и безконтролна власт, позволяваща им, когато поискат, да обвинят всекиго, в каквото поискат, каза още Екимджиев в жалбата до Съда в Страсбург.

„Главният прокурор de facto не може да бъде разследван за престъпления от общ характер, тъй като може да отменя всички актове на всички останали прокурори, които са му йерархично и дисциплинарно подчинени. Този проблем на българското право е констатиран от ЕСПЧ още в Решението от 5 ноември 2009 г., Колеви срещу България (жалба № 1108/02).  Въпреки настояването на органите по Конвенцията, до момента българските власти не са направили нищо за неговото преодоляване“, каза адвокатът. И още : Той( гл. прокурор б.р.)  не е застрашен от неблагоприятни последици , дори ако инициираното от него  снемане на депутатския имунитет на Йончева и наказателното разследване срещу нея  са злоумишлени.  В частност няма практически способ той да бъде обвинен и разследван за злоупотреба с власт и/или за престъпление срещу правосъдието за действията си срещу г-жа Йончева. Въпреки откровената злоупотреба на  Прокуратурата с това обвинение, до изтичането на абсолютната погасителна давност за престъплението ( в случая тя е 22 г.и 6 м.)  в което Йончева  е обвинена, тя не разполага с надеждно средство за защита в досъдебното производство.

„Имунитетът ми остава, защото преследването срещу мен в България е политически мотивирано и това стана ясно в Европейския парламент. Аргументите на европейските депутати са ясни и те трябва да се отчетат от българските власти. Наказателните производства не трябва да се използват като политически бухалки – не трябва да има и минимум съмнение в това. Нужни са реформи и гаранции за безпристрастност и политическа неутралност„, заяви  Елена Йончева, цитирана в прессъобщение от офиса й за решението на Европейския парламент.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.