DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет представи анализ за работата на спецобвинението от създаването му през 2012 до 2020 г. Резюме на анализа презентира Калина Чапкънова, ВСС и говорител на ПК колегия, участваха и представителите на работната група Ваня Илиева и Паулина Недялкова – прокурори във Върховна касационна прокуратура, и Валентина Маджарова – административен ръководител на Специализираната прокуратура и др.
Шефката на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова определи работа на спецструктурите като ефективна и ефикасна. „На всички нас тук е ясно, че правото и политиката са тясно свързани, то няма и друга възможност да не са. Аз вярвам, че България е правова държава и се надявам, че всъщност не правото ще служи на политиката, а обратното – политиката трябва да служи на правото.“
На представянето бяха коментирани статистически данни за новообразуваните, наблюдавани и решени прокурорски преписки, а дейността по досъдебните производства бе показана по три направления – организирана престъпност, престъпления против републиката и корупционни престъпления.
Маджарова отчете, че през миналата 2021 г. на съд за корупция са били предадени 66 души, а 16 са били осъдените, „въпреки остарялото законодателство„. Сред тях има зам.-министър на околната среда и кметове на общини.
Общо за периода 2012 – 2020 за корупционни престъпления са осъдени 29 души и само един е оправдан, е посочено в резюмето на анализа. Не става ясно обаче в коя графа влизат оправданите в същия период бивши министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, обвинени от спецобвинението в престъпление по служба, свързано с приватизацията и умишлена безстопанственост. Оправдани бяха и бившия министър и зам.-министър Даниел Митов и Христо Ангеличин по обвинения за престъпление по служба и безстопанственост.
За осем години делата за организирана престъпност са били 898, осъдени са 1157 човека, 83-ма са оправдани.
15 души са дадени на съд за престъпления срещу републиката по осем дела.
„От статистическите данни е видно, че броят се е увеличил основно от страна на Специализираната прокуратура, като в началото на периода тя е направила 568, което е било 21,9% от общия брой““, пише в анализа. През 2020 г. направените искания за използване на СРС са били 1438, което е 72,4% от общия брой за годината. От началото до края на периода увеличението е повече от 2,5 пъти. Съдът е уважил 8261 от всичките 9168, което е 89,9% от направените искания.
Общият брой на отказите за прилагане на СРС за 2012 до 2020 г. е 1603, което е само 8,7%.
През 2016 г. броят на предложенията за задържане под стража стига до 293, като съдът е наложил арест на 177 души. А през 2017 г. спецпрокуратурата е поискала задържане на 269 души, а уважените са 212. На следващата година – 2018 г., са внесени 284 искания, а изпълнени са 201. През 2019 г. са 302 искания, съдът е задържал 198 души. През 2020 г. внесените искания са 229, от които да уважени 158. Или, като цяло спецсъдът удовлетворява исканията за задържане под стража, но в анализа няма оценка на този факт.
Според работната група взаимоедйствието между двете специализирани прокуратури е добре изградено, отбелязана е трайна тенденция за натовареност, значително е увеличен обемът на процесуално-следствените действия с участието на прокурор, изградено е доверие с партньорските структури от и извън Европейския съюз.
Досега становища срещу закриването на спецправосъдието обявиха всички специализирани структури и ВКП, а КПКОНПИ отказа да съгласува законопроекта на управляващите.
По един от силно критикуваните въпроси за голямото число на споразуменията, които сключва спецпрокуратурата, комисията „Цацаров“ обяви, че присъди по споразумения издава не само специализирания наказателен съд, а и СГС и то в еднакви мащаби за 2019 и 2020 г. Πpoцeнтнoтo cъoтнoшeниe нa пpиcъдитe ĸъм cпopaзyмeниятa ca ĸaĸтo cлeдвa: в CГC зa 2019 г. – 41,6/58,4%, зa 2020 г. – 34,6/65,4%; в CпHC зa 2019 г. – 35,8/64,2% и зa 2020 г. – 36,9/63,1 %.
Това според КПКОНПИ, „oбopвa apгyмeнтa нa внocитeля нa зaĸoнoпpoeĸтa, зa нeeфeĸтивнocттa нa cпeциaлизиpaнoтo пpaвocъдиe“.
Но според юристите, които опонират на тази теза, тъкмо уеднаквените мащаби сочат необходимост от закриване на спецправосъдието, защото със споразумения делата в Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa пpиĸлючвaт основно с нaĸaзaниe дo тpи гoдини, а това обезсмисля необходмостта от специализирано правосъдие за организирана престъпност и корупция.
Анализът за работата на спецобвинението ще бъде обсъден утре и на заседанието на Висшия съдебен съвет. Утре заседанието на ВСС ще бъде под редседателството на правосъдния министър Надежда Йорданова, която е автор на проектозакона за съдебната власт, който предвижда закриването на специализирания съд и прокуратура.
