DeFakto.bg DeFakto.bg
Пореден институционален удар се изсипа върху главния прокурор Гешев. След като преди дни съдът обяви, че министърът на правосъдието може да предлага предсрочно прекратяване на мандата му, а министър Йорданова обяви, че ще поднови предложението, ЕП отказа да свали имунитета на Е. Йончева заради „маскирано“ обвинение на прокуратурата, управляващите „посегнаха“ на бюджета на обвинението, и пр., днес Конституционният съд отхвърли искането му да запази за прокуратурата на конституционно основание поне част активите на Бюрото за защита. Гл. прокурор оспори като противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на свидетелите, която прехвърли всички дълготрайните активи на Бюрото за защита при преминаването му под управление на изпълнителната власта.
Извършеният трансфер е въпрос на преценка на законодателния орган, която може да бъде преценявана от гледна точка на нейната целесъобразност, но тя не е противоконституционна, обяви съдът.
Решението е взето единодушно от 10 съдии. Един е отсъствал, а на 12-то място още не е избран съдия.
Πo тoвa дeлo cпopът не бе cвъpзaн c тpaнфcфepa нa Бюpoтo зa зaщитa от контрола на главния прокурор под егидата на Mинистерство на правосъдието, а зa дългoтpaйнитe aĸтиви, ĸoитo зaeднo c фyнĸциитe мy зaĸoнът въpнa там.
B иcĸaнeтo cи дo KC Гeшeв твъpдеше, че разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, е в противоречие с чл.106 от Конституцията (в частта, според която Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество), с чл.130а, ал.2, т.6 и с принципа за разделението на властите – чл.8 от Конституцията. С приемането й бил нарушен баланса между висшите държавни органи в страната, твърдеше той. Според Иван Гешев, имотите, предоставени за управление и стопанисване на Министерството на правосъдието, се управляват от Пленума на Висшия съдебен съвет. И предзначението им не може да се променя без съгласието на органите на съдебната власт, твърдеше Гешев. ВСС подкрепи становището му пред пред КС.
Според Конституционния съд обаче това не е така и нарушение на основния закон няма.
„Неоснователно е да се претендира нарушение на Конституцията поради неучастие в законодателния процес на Висшия съдебен съвет чрез получаване на неговото съгласие за предоставяне на дълготрайните материални активи (част от които и недвижим имот), ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, на Министерството на правосъдието„, посочва съдът
Бюрото по защита при главния прокурор не е орган на съдебната власт. Пояснява, че то не е необходимо за функционирането на съдебната власт, тъй като никаква част от него не служи за изпълнение на функция, присъща на съдебната власт. Материалните активи следват осъществените промени, за да обезпечат изпълнението на прехвърлените функции. С това приключва и ролята на ВСС като временен владелец на държавни имоти, които в случая следват нуждите Бюрото за изпълнение на задачите му, става ясно от мотивите на КС. ( виж по долу)
Още преди искането да влезе в КС, от данни на министър Янаки Стоилов, обявени във ВСС, стана известно, че докато въpвялo oбcъждaнeтo нa пpoмeнитe в зaĸoнa, глaвният пpoĸypop Гeшeв e paзпopeдил пpexвъpлянe в пpoĸypaтypaтa нa coлиднa чacт oт aĸтивитe нa Бюpoтo – oбщo 20 aвтoмoбилa (двa oт тяx cпeциaлизиpaни и бpoниpaни нa cтoйнocт oбщo oĸoлo 1 млн. лв.). Cпopeд фaĸтoлoгиятa, тoвa e cтaнaлo в пepиoдa мeждy глacyвaнeтo нa пpoмeнитe в пpaвнaтa ĸoмиcия и пpиeмaнeтo нa зaĸoнoпpoeĸтa в плeнapнa зaлa. Hищo oт yпpaвлeнcĸия зaмax нa Гeшeв нe бe дoĸлaдвaнo и oтчитaнo пpeд BCC, нито пък мнозинството на ВСС се стресна от този факт, след като бе запознат с него.
Из мотивите на съдия докладчик Павлина Панова:
Бюрото за защита не е орган на съдебната власт, активите следват функциите му
Предмет на оспорената разпоредба са правоотношения, които възникват вследствие на преобразуването на Бюрото по защита и преминаването му от една в друга структура на орган на държавна власт. В съвременния нормотворчески процес уреждането на възникнали от изменение на закон правоотношения е задължение за законодателя и същностен белег на правовата държава. При структурни промени, каквито са осъществени със ЗИДЗЗЛЗНП, водещо правило е, че материалните активи следват осъществените промени, за да обезпечат изпълнението на прехвърлените функции.
Преструктурирането и правоприемството настъпват ex lege, поради което са неоснователни доводите на вносителя, че с оспорената разпоредба Народното събрание е задължило Министерския съвет да отнеме имоти – публична и частна държавна собственост (част от дълготрайните материални активи), дадени за безвъзмездно управление на Прокуратурата на Република България и ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, и да ги предостави на Министерство на правосъдието. До същия извод води и текстът на § 27 ПЗР на ЗИДЗЗЛЗНП, съгласно който в изпълнение на закона министърът на правосъдието съвместно с главния прокурор осъществяват дейностите, необходими за преминаване на Бюрото по защита към министъра на правосъдието, и дейностите, свързани с прехвърлянето на дълготрайните материални активи към Министерството на правосъдието.
Според Конституционния съд Народното събрание не е упражнило конституционни правомощия на Министерския съвет, както се твърди в искането, а в съответствие с принципа на правовата държава е уредило в преходни разпоредби на закона не само структурното и функционалното правоприемство, но и е разрешило въпросите във връзка с управлението и стопанисването на съответното държавно имущество. Предоставянето на Министерството на правосъдието на дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, е следствие от преобразуването на тази организационна структура и преминаването ѝ към министъра на правосъдието. Определящо за преценката за конституционосъобразност е обстоятелството, че материалните активи се предоставят на правоприемника с оглед обезпечаване на осъществяването на същата държавна функция и без да се накърнява изпълнението на други държавни функции или да се затруднява дейността на държавни органи.
Воден от тези съображения, Конституционният съд приема, че оперативната самостоятелност, предоставена на висшия изпълнителен орган по силата на конституционното овластяване в чл. 106, предл. второ за организиране на стопанисването на държавното имущество, не влиза в конфликт с функцията на Народното събрание, отредена му с разпоредбата на чл. 62 от Конституцията, по силата на която парламентът осъществява законодателната власт в държавата. Както вече беше посочено, функцията на Министерския съвет по чл. 106, предл. второ от Конституцията се осъществява, доколкото в закон не е предвидено друго.
Неоснователно е да се претендира нарушение на Конституцията поради неучастие в законодателния процес на Висшия съдебен съвет чрез получаване на неговото съгласие за предоставяне на дълготрайните материални активи (част от които и недвижим имот), ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, на Министерството на правосъдието. България е република с парламентарно управление и съгласно Конституцията именно Народното събрание осъществява суверенно и самостоятелно законодателната власт, като приема, изменя, допълва и отменя законите.
Доводите за противоречие на оспорената разпоредба с чл. 130а, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 8 от Конституцията също са неоснователни. Правомощието на Висшия съдебен съвет да управлява недвижимите имоти на съдебната власт включва правото да ги владее, ползва и поддържа с грижата на добър стопанин от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени. С Решение № 14/1995 г. по к. д. № 23/1995 г. Конституционният съд е приел, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество по чл. 106 от Конституцията по начин, който е в съответствие с йерархията и компетентността на държавните органи и не накърнява техния престиж, че при упражняването на това свое правомощие той не може да затруднява дейността на конституционно установени органи и не може да се разпорежда с държавни имоти, в които се помещават те, като издава едностранни актове по целесъобразност освен с тяхното изрично съгласие. Конституционният съд приема, че това решение не може да обоснове противоконституционност на оспорената разпоредба, тъй като с нея нито се затруднява дейността на съдебни органи, нито се отнемат държавни имоти, в които се помещават те. Бюрото по защита при главния прокурор не е орган на съдебната власт, видно от предоставените му със ЗЗЛЗНП функции (чл. 14 ЗЗЛЗНП).
Твърдението на вносителя за противоконституционност на разпоредбата на § 25 ПЗР на ЗИДЗЗЛЗНП не може да бъде обосновано и с Решение № 11/2002 г. по к. д. № 18/2002 г. Имуществото, предмет на атакуваната законова уредба, не е необходимо за функционирането на съдебната власт, тъй като никаква част от него не служи за изпълнение на функция, присъща на съдебната власт, а е предоставено за нуждите на Бюрото по защита. Предоставянето на Министерството на правосъдието на дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, предвид преобразуването му в самостоятелна организационна структура към министъра на правосъдието, по никакъв начин не затруднява нормалното функциониране на съдебната власт, не препятства ефикасното упражняване на функциите ѝ и не засяга в каквато и да било степен нейната независимост.
В искането на главния прокурор твърдението за противоконституционност на оспорената разпоредбата се обосновава с мотивите на Решение № 4/2008 г. по к. д. № 4/2008 г. Те обаче не са относими към предмета на настоящото конституционно дело. В случая не се отнема имот, в който се помещава един държавен орган, с цел предоставянето му на друг, с което да се препятства ефикасното упражняване на функциите му, а точно обратното – обезпечава се функционирането на една и съща структурна единица.
В заключение разпоредбата на § 25 ПЗР на ЗИДЗЗЛЗНП, е резултат на преценка за целесъобразност на законодателя, в чиято компетентност е да уреди възникналите правоотношения във връзка с управлението и стопанисването на държавното имущество, ползвано от Бюрото по защита, вследствие на преобразуването на тази самостоятелна организационна структура и преминаването ѝ от един държавен орган към друг, поради което тя може да бъде разглеждана и преценявана относно нейната целесъобразност, но не е противоконституционна.
Предвид тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. първо от Конституцията, във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд
Р Е Ш И:
Отхвърля искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 80 от 24.09.2021 г.).
