DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдебни служители по вписванията нямат статута на съдии от правораздаването
Темата зa cъздaвaнe нa нoвa Aгeнция пo впиcвaниятa остава отворена за обществено обсъждане, тъй като след оттеглянето й от преходните и заключителни разпоредби на проекотзакона за държавния бюджет, идеята ще бъде подновена с нов законопроект. Управляващите не са се отказали от намерението да създадат Държавна агенция по вписванията, в която да се слеят Агенцията по вписванията, Агенцията по кадастъра, дирекция ГРАО в МРРБ и регистърът на особените залози. С тази промяна се предлага съдиите по вписванията да бъдат извадени от районните съдилища и преместени в новата агенция като длъжностни лица по вписванията. Те изразиха несъгласие с идеята, обявиха, че “ производството по вписване не трябва да е административно“, защото така се застрашава гражданския оборот.
Де Факто поиска да чуе мнението на дългогодишния върховен съдия Борислав Белазелков*, специалист по гражданско право и процес. Попитахме – за историята на регистърното производство у нас, за опасността предлаганите промени да засегнат гражданския оборот, поискахме разяснения за разликата между съдиите по вписванията и съдиите, които правораздват, както и оценката му за предлаганите промени.
Предлагаме неговия коментар, от който има какво да се научи.
Първият изцяло електронен регистър в България беше създаден със Закона за особените залози в сила от далечната 1997 г. От тогава се обсъждат възможностите за създаване на Централен електронен регистър, който да обедини всички съществуващи регистри (след тяхното дигитализиране), които съдържат правно релевантна информация за лицата и за имуществото, както и новите електронни регистри с такава информация. От това време съществуват идеите за извеждане на регистърните производства от съдилищата и придаването им към администрацията, при запазване на съществуващия съдебен контрол от общите съдилища спрямо отказите за вписване, тъй като неправилното водене на регистрите може да накърни ценности от най-висок порядък като свободната стопанска инициатива, правото на сдружаване, сигурността на гражданския оборот и др.
Воденето на регистрите е присъща дейност на администрацията.
Когато вписването в регистър има правно значение, то (вписването) съставлява благоприятен за молителя индивидуален административен акт. В зависимост от вида на вписваните актове или обстоятелства евентуален отказ от вписване би могло да засегне сериозно ценности от висок порядък. Когато законодателят иска да намали до минимум възможността такива ценности да бъдат засягани, той възлага воденето на регистъра на съдилищата в производство, което се нарича охранително, а благоприятния за молителя индивидуален административен акт се нарича охранителен акт. Съществена разлика между благоприятстващия индивидуален административен акт и т.нар. охранителен акт се проявява при обжалването пред съд на отказа за издаването им. При обжалването на отказа за издаването на благоприятстващ индивидуален административен акт съдът може да осъществи само контрол за законосъобразност, но не и контрол за целесъобразност, докато при обжалването на отказа за издаването на охранителен акт, дори да има място за преценка за целесъобразност, съдът може да осъществи пълен контрол и сам издава искания акт.
Традиция беше търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел да се водят от окръжни съдии, които правораздават – разглеждат дела и постановяват съдебни решения. Такава традиция няма по отношение на нотариалните книги, те винаги са били водени от съдебни служители – нотариусите в нотариалните служби към районните съдилища, а след като нотариусите станаха частни – от други съдебни служители, наречени съдии по вписванията.
Независимо от даденото им название, тези съдебни служители нямат статута на съдии, те не правораздават – не разглеждат дела и не постановяват съдебни решения.
Съдиите, които разглеждат дела, постановяват решения и водят регистри, в които се вписват обстоятелства и установяват фактите по вътрешно убеждение. Когато съдиите прилагат закона, няма място за вътрешно убеждение – законът е един за всички, затова Върховният касационен съд може да уеднаквява съдебната практика. Съдиите по вписванията не събират доказателства и не могат да преценяват факти по вътрешно убеждение. За да извършат или откажат вписване, те могат да правят само преценка за съответствие с изискванията на закона.
С приемането на Закона за търговски регистър (Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г.) търговската регистрация беше изведена от компетентността на окръжните съдилища и беше възложена на един административен орган – Агенцията по вписванията. Длъжностните лица по вписванията в тази агенция продължаха да правят това, което преди тях правеха окръжните съдии, без никакви сътресения, като за окръжните съдии остана възможността да контролират законосъобразността на постановените откази от администрацията в рамките на запазеното за общите съдилища охранително производство. Досега в продължение на повече от 14 години няма оплаквания за допуснати ограничения на свободната стопанска инициатива, правото на сдружаване и сигурността на гражданския оборот в резултат от действията на администрацията по воденето на търговския регистър нито се наблюдава увеличение на случаите на обжалване на откази за вписване в търговския регистър. Обратното извеждането на търговския регистър от окръжните съдилища и придаването му съм администрацията подобри и ускори вписванията, улесни достъпа до съдържащата с в регистъра правно релевантна информация и спомогна за уеднаквяване на съдебната практика.
С приемането на измененията и допълненията на Закона за търговския регистър ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 1.01.2018 г. по същия начин от компетентността на окръжните съдилища беше изведена и регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел. На длъжностните лица по вписванията беше възложено да правят това, което преди тях правеха окръжните съдии, като за последните също остана само възможността да контролират законосъобразността на постановените откази в рамките на запазеното за общите съдилища охранително производство. До сега в продължение на повече от 4 години няма оплаквания за допуснати ограничения на правото на сдружаване и сигурността на гражданския оборот в резултат от действията на администрацията по воденето на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел нито се наблюдава увеличение на случаите на обжалване на откази за вписване.
При извеждането на тези два регистъра от компетентността на окръжните съдилища на новоназначените длъжностни лица по вписванията беше възложена отговорната задача да проверяват осъществили ли са се в действителност заявените обстоятелства за вписване и да постановяват исканото вписване едва след като осъществяването на заявените обстоятелства е надлежно удостоверено.
Предложението за извеждане на воденето на нотариалните книги от компетентността на районните съдилища и придаването му към един бъдещ административен орган, правоприемник на съществуващата Агенция по висванията с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. е продължение на остро критикуваната в цялата правна общност законодателна практика, трайни обществени отношения в една област за бъдат уреждани с преходни разпоредби в закон, чийто предмет са обществени отношения в друга съвсем различна област. Тази „законодателна техника“ няма как да срещне подкрепа от когото и да било в правната общност.
Наложителността да бъде продължена работата по изграждането на бъдещия Централен електронен регистър, който да обедини правно релевантната информация за лицата и за имуществото по начин, че тя да се поддържа и да се черпи само от едно място (т.е. информацията за едно и също обстоятелство да е гарантирано актуална и никога да не се дублира), не е от порядък да бъде заобиколен надлежния законодателен ред за нейното постигане. Предимствата на предлаганата реформа могат да бъдат компрометирани само, ако тя не бъде въведена по надлежния начин със закон за учредяване на новата институция или закон за преобразуване на съответната съществуваща институция.
По съществото на предлаганите промени:
Те са продължение на една успешна практика на извеждане на задълженията по воденето и съхраняването на регистри от компетентността на съдилищата и придаването им към администрацията при запазване на възможността общите съдилища да контролират законосъобразността на постановените откази от администрацията в рамките на запазеното охранително производство.
Нотариалните книги (имотен регистър не съществува – в продължение на последните повече от 20 години той все още не е изграден и въведен в действие) се водят от съдебни служители в районния съд, наречени съдии по вписванията, които, както стана ясно , не са магистрати и не правораздават. Със закона за нотариусите (Обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г.) на тях беше възложеното да вършат това, което вършеше дежурният държавен нотариус в нотариалните служби към районните съдилища. Те не проверяват дали са се осъществили в действителност предявени за вписване обстоятелства нито постановяват вписването на обстоятелства. Към нотариалните книги са неприложими уредените в чл. 599 ГПК правила относно действието на вписването на обстоятелства: че вписаното обстоятелство се счита да съществува, макар това да не така; а невписаното – не съществува, макар в действителност то да съществува. В нотариалните книги се вписват актове, чиято валидност и евентуални пороци съдията по вписванията няма право да проверява. Той проверява само дали те подлежат на вписване и имат ли необходимата форма и съдържание.
Сигурността на вписванията в нотариалните книги няма как да бъде засегната от извеждането им от компететността на посочените съдебни служители в районния съд. Предлаганата реформа не се съпътства нито от предложения за промени в Правилника за вписванията, нито от предложения за промени в ГПК. За окръжните съдилища е запазена възможността да контролират законосъобразността на постановените откази за вписване в рамките на запазеното охранително производство. Сигурността на вписванията в нотариалните книги не само не се компрометира, но обратното – тя се осигурява в най-голяма степен от възможността трудовите правоотношения на съдиите по вписванията да преминат непроменени към бъдещата Държавна агенция по вписванията.
Разбира се, за действащите съдии по вписванията това една благоприятна възможност, а не принуда.
Ако те не желаят да продължат работата си при новия работодател, могат да напуснат по свое желание и да получат всички обезщетения, които им се дължат по Закона за съдебната власт, а за новия работодател остава задължението да назначи необходимия брой длъжностни лица по вписванията, които да заменят нежелаещите да продължат работата си съдии по вписванията. Това ще е много по-лека задача от тази, която беше възложената на Агенцията по вписванията, която трябваше да обучи новите длъжностни лица да вършат равно добре и равно ефективно това, което вършеха много по-високо квалифицираните окръжни съдии при воденето на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Що се отнася до бъдещия имотен регистър, неговото придаване към бъдещия Централен електронен регистър винаги е стояло като крайна цел.
Проблемът е, че по различни причини през последните повече от 20 години този регистър не беше изграден от съдиите по вписванията, на които Законът за кадастъра и имотния регистър (Обн. ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) беше възложил тази задача и съответно регистърът не е въведен в действие в нито един съдебен район от министъра на правосъдието.
Задачата по изграждането на бъдещия имотен регистър следва да се поеме от бъдещата Държавна агенция по вписванията, която поема и воденето и съхраняването на кадастралната карта с кадастралните регистри. Новата институция следва да намери и предложи правилния начин за структуриране и изграждане на имотния регистър и да предложи на законодателя да уреди нейното участие във воденето и съхранението му. Съгласно действащата Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър (обн., ДВ, бр. 39 от 10.05.2005 г., изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.) до измененията от 2020 г. имотният регистър трябваше да се води на хартия, след това – на хартия и електронен носител. Това вече ще направи възможно и неговото включване в бъдещия Централен електронен регистър.
* Борислав Белазелков е дългoгoдишeн гpaждaнcĸи cъдия във BKC, пpeдceдaтeл e нa Чeтвъpтo ГO. След 22 г. работа във ВКС, а преди това в СРС и СГС, миналата година бе пенсиониран с aдмиpaции зa пpoфecиoнaлизмa и пpинoca мy ĸъм paзвитиeтo нa пpaвoтo.
Белазелков е известен като активен участник в изработването на множество законопроекти, сред които Закон срещу изпирането на мръсни пари, Закон за нотариусите, Закон за особените залози, Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, Закон за юридическите лица с нестопанска цел, Закон за електронния документ и електронния подпис, Закон за търговския регистър, Граждански процесуален кодекс и др.
Специалист по гражданско и гражданско-процесуално право с богат опит и в административното и търговското правораздаване. От 1999 до 2008 г. бе арбитър към Арбитражния съд при Българската Стопанска Камара.
Съдия Белазелков бе нaчeлo и нa Cъюзa нa cъдиитe в България. Зa изĸлючитeлни заслуги към cъдeбнaтa влacт от Cъдийcĸaтa ĸoлeгия нa BCC единодушно предложи cъдия Бeлaзeлĸoв да бъде удостоен от президента с opдeн „Cтapa плaнинa“ .
Стремежът към креслото в Конституционния съд дава крилаааа. Сега сериозно, да станеш от ДСИ съдия във ВКС, това е морално:) Да пишеш глупости от кариеризъм на стари години, сигурно е морално. Да организираш курсове за кандидат нотариуси, при явен конфликт на интереси е морално:) Тъкмо правната общност си отдъхна, че с пенсионирането на този човек, ще спрат екзотиките в решенията на ВКС, и хоп той пак изгря:) Абе морал и професионализъм лъхат от този човек 🙂
Слаба и повърхностна аргументация на уж голям юрист. Показва непознаване в дълбочина на същността на вписванията в имотен регистър. Още повече при започване на процедура по създаване на имотен регистър и извършване на вписванията по ЗКИР работата на съдиите по вписванията ще е по-трудоемка и отговорна. Тогава вече подписите им ще стоят под съответната партида и за да не се вписват глупости и за да не се правят дублиращи партиди на имоти ще трябва да ми се увеличат правомощията. Защото при прилагането на ЗКИР те трябва да изследват дали актът на праводателя е вписан, за да извършат вписването – чл.80.
А имотен регистър без изграден кадастър за цялата е малко опасно. И сега дублиращите партиди се създават най вече точна на имоти без кадастър, защото всеки си ги описва както си ще – нотариусът констатира едно, ЧСИ-то отишъл на място и видял друго и накрая в регистъра хоп две партиди за един имот.
Вместо да се коментира как да се създадат условия за работа, която да гарантира коректно попълване на този имотен регистър са тръгнали да обясняват къде било мястото на съдията по вписванията.
Някой да уведоми пенсионера Белазелков, че имотен регистър винаги, от самото му създаване, е бил задължение на изпълнителната власт и на администрацията. Той винаги е бил в Агенция по вписванията и администрацията там е имала задължение да го създаде, с което задължение очевидно не се справя. Съдиите по вписванията никога не са имали такова задължение по закон и регистърът никога не е бил в съда. Написаното от пенсионирания Белазелков не само, че е неистина, но то е и откровена манипулация на обществото.