DeFakto.bg DeFakto.bg
Апелативният спецнаказателен съд отмени „подписката“ и върна „гаранцията“ й от 40 000 лв
След близо пет месеца АСНС потвърди решението на спецсъда за прекратяване и връщане в спецпрокуратурата на делото срещу Лиляна Деянова – ЛиЛана, брат й Александър и още петима души. Въззивният съд потвърждава, че делото не е готово за съдебно разглеждане заради допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемите,.
Съдиите Галя Георгиева, Румяна Илиева и Даниела Врачева обаче възстановяват отменената „парична гаранция“ на седемте обвиняеми, която първоинстнационият съд замени с „подписка“. Така Мартин Димитров и Лиляна Деянова остават с 40 000 лв. гаранция, Александър Деянов с 50 000 лв. (той не я плати в знак на протест, но прокуратурата не се задейства срещу това), Петър Марчоков – 10 000 лв., Александър Ангелов и Максим Ботев – по 5000 лв., Ася Йочева – 1000 лв.
За всеки един от тях е отменена и „забраната за напускане на пределите на Републиката“. Второинстанционният съд приема, че доброто процесуално поведение на обвиняемите „не може да се определи от явяването им в три съдебни заседания и само от това явяване да се черпи извод за липса на каквито и да е опасности“, „подсъдимите не са лишени от право на придвижване“, а „обвинението е за престъпление, свързано със средства на европейските фондове“.
АСНС гледа делото по частен протест на прокуратурата срещу решението на спецсъда за прекратяване на делото, като твърди, че определенето е необосновано и незаконосъобразно. Спецпрокуратурата обвини седмината, че като организирана престъпна група, незаконно са усвоявали европейски средства по програма „Иновации и конкурентоспособност“. Обвинението е за над 2,7 млн. лева в периода от 2016 до 25 април 2020 г.
В края на септември спецсъдът върна на прокуратурата делото заради сериозни пропуски в обвинителния акт, който прокуратурата шумно представи преди това. Дори разпространи клип за илюстрация, в който директно свързва ЛиЛана с обвиняеми я бизнесмен Васил Божков. Внушението бе, че в хода на разследването са били открити „доказателства за свързаност между участниците в престъпното сдружение и друг български гражданин, на който към момента по друго дело са предявени 19 обвинения“.
Проблемът на обвинението е, че и съставът на АСНС приема, че обвинителният акт, внесен от спецпрокуратурата, не отговаря на законовите изисквания за съдържанието му. Например, не е ясно какво точно е обвинен един от подсъдимите – Петър Марчоков, тъй като прокуратурата не е посочила никакви факти за негови действия, които да го правят част от престъпната група. В обвинителиня акт на едно място е разменено името му с друг обвиняем. Пред съда прокурорът твърди, че става дума за очевидна фактическа грешка, която лесно може да се отстрани.
АСНС обаче намира тази грешка за съществено процесуално нарушение, която не е трябвало да съществува в обвинителния акт при внасянето му в съда. Съдът посочва още, че „липсата на конкретика по отношение на участието на Марчоков в организираната престъпна група следва да бъде отстранено чрез излагане на факти, относими към неговата дейност като участник в ОПГ,отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт“.
Това се отнася и за останалите обвиняеми, пишат съдиите. Освен декларираното им участие в ОПГ за извършване на престъпление, в обвинителния никъде не са изложени факти за посредствено извършителство на участници в ОПГ, сочи съдът. Напомня, че тъй като обвинението е за участие в организирана престъпна група по чл.321 ал.3 НК, прокурорът трябва да посочи ясно с кои свои действия всеки от подсъдимите е действал като извършител и в какво се изразява дейността му, за да ясно какво стои зад изписаните текстове на НК. Това е и част от задължението на органите на досъдебното производство да спазват правата на обвиняемите.
Съдът отбелязва разликата между обстоятелственат част на обвинителния акт и диспозитива му. „В случая както в постановленията за привличане, така в последствие и в диапозитивите на обвинителния акт и в обстоятелствената му част са посочени само имената на търговските дружества, но не и поименно лицата имащи качество на длъжностни лица, участници в тази група, като се посочи от какви правно релевантни факти се извежда легалното определение за всеки от тях, че е длъжностно лице, а също и да се посочат и доказателствените източници в подкрепа на това квалифициращо обстоятелство“.
В определението си апелативните спецнаказателни съдии дават посока на обвинителния акт към Европейската прокуратура.
В указания до спецпрокуратурата те казва, че: Обвиненията на подсъдимите са за престъпления, за които Европейската прокуратура има компетенции да изземе делото.
След връщането на делото, Специализираната прокуратура „задължително и приоритетно трябва да уведоми Европейската прокуратура и да даде информация на същата за проведеното разследване“, пише в определението. Едва след отговор от Кьовеши дали ще го изземе, спецпрокуратурата заедно с поправените пропуски, трябва да внесе нов обвинителен акт в съда, е заключението на АСНС.
