DeFakto.bg DeFakto.bg
Вече 30 години правим съдебна реформа, и сме недоволни от резултата, защото пропускаме най-важното, че тя трябва да започне от юридическото образование. Усилията на Съюза на юристите в България, Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) и редица правни НПО, както и на съдебната власт в тази посока досега не срещат подкрепа от изпълнителната и законодателната власти.
Това се казва в писмо на Съюза на юристите в България до министъра на правосъдие Надежда Йорданова и образователният министър Николай Денков. То е подписано от председателя на СЮБ Владислав Славов и е по повод обсъжданата реформа на висшето образование. В обръщението до министрите от Съюза напомнят “ брадясалите“ през годините предложения за промени в юридическото образование, правени многократно. Едно от тях е да се намали броя на юридическите факултети и лимитирано намаляване приема на студенти по право, включително и в частните вузове (всички предложения виж по-долу).
От СЮБ предлагат да се сформира работна група за изготвяне на нормативни промени засягащи юридическото образование.
Пълният текст на писмото на СЮБ, което започва с учтива форма на обръщение „Уважаема и Уважаеми министри“:
Започналото обсъждане на висшето образование ни дава повод за пореден път да поставим пред ръководените от вас министерства проблемите и крайната необходимост от съществени промени в юридическото образование.
Ще Ви припомним акад. Денков, че Вие участвахте като служебен министър в поредната проведена от Съюза на юристите в България (СЮБ) през месец ноември 2015 година кръгла маса по проблемите на юридическото образование, на която проф. Огнян Герджиков започна изказването си с думите „Уважаеми колеги, произвеждаме брак.“, а Вие изразихте надежда скоро да приложите нова методика за държавно финансиране на вузовете на основата на качество, а не на количество студенти, което за жалост все още не се е случило.
Вече 30 години правим съдебна реформа, и сме недоволни от резултата, защото пропускаме най-важното, че тя трябва да започне от юридическото образование. Усилията на Съюза на юристите в България, Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) и редица правни НПО, както и на съдебната власт в тази посока досега не срещат подкрепа от изпълнителната и законодателната власти.
Ще си позволим да припомним също, че СЮБ многократно заявява, че съществуващите 9 юридически факултета (някои с филиали!!) са много за страната ни. Още в края на 90-те години на миналия век в МОН при министър Д. Димитров беше изработен проект на ПМС за преобразуване (обединяване) на съществуващите юридически факултети и свеждането им до не повече от пет, който остана само на хартия. И сега тази промяна е наложителна особено с оглед на количеството и качеството (знанията) на завършващите студенти.
През споменатите години има два международни одита на юридическото ни образование с доста негативни оценки. За качеството на обучението по право при бездействието на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), за сега единственият обективен източник са изпитите за придобиване на адвокатски права. Провеждат се от ВАдвС и участват около 1400 млади юристи годишно с успеваемост 25-30%. Има факултети с нулева успеваемост и абсурди – юристи с отлични дипломи не издържат изпита. Информацията за тези изпити е публична и се предоставя от ВАдвС.
Ще маркираме само няколко от брадясалите през годините предложения за промени в юридическото образование, които сме правили многократно:
Намаляване броя на юридическите факултети и лимитирано намаляване приема на студенти по право, включително и в частните вузове;
Писменият анонимен държавен изпит да се провежда на национално ниво с оценители конституционни съдии и висши магистрати. При успеваемост под 50% на съответния юридически факултет да се отнема акредитацията. Подобна практика има в Румъния. За сведение дори в бившия Съветски съюз, държавният изпит по право се е провеждал във ВУЗ, различен от този, който студентът е завършил семестриално. За съжаление този „челен опит“ не сме могли да пренесем в НРБ, по обективни причини – имахме само един юридически факултет!
Следва да се въведе централизиран тестов приемен изпит. С оглед нивото на средното ни образование някои кандидати не трябва да бъдат заблуждавани, че могат да завършват специалност право, а от друга страна субсидията на съответния ВУЗ не трябва да е обвързана от броя на студентите.
Съществено значение за промяна на модела на юридическото образование е завишаване изискванията спрямо подготовката, знанията и качествата на преподавателите в юридическите факултети. Законът за висшето образование определя това задължение на държавата и на съответните ВУЗ, но се нуждае от детайлизиране в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист.
С оглед изложеното, в рамките на обсъжданата от вас реформа, предлагаме да се сформира работна група за изготвяне на нормативни промени засягащи юридическото образование.
С УВАЖЕНИЕ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(ВЛ. СЛАВОВ)
