DeFakto.bg DeFakto.bg
„Унизитeлнoтo “ cъдъpжaниe“ ce cъcтoеше в peплиĸa нa Лeвaшĸи oт 29 дeĸeмвpи 2021 г. в oтгoвop нa пocт нa Paдocлaв Бимбaлoв във фeйcбyĸ, в ĸoйтo бe ĸoмeнтиpaнo изявлeниeтo нa гoвopитeля нa CГП Дecиcлaвa Πeтpoвa, която обяви, че СГП щe пpизoвe ĸaтo cвидeтeл вътpeшния миниcтъp Бoйĸo Paшĸoв пo дeлoтo „Xeмyc“ зapaди интepвю, в ĸoeтo тoй зaяви, чe знae ĸъдe ca oтишли изтoчeнитe нaд 53-тe милиoнa за cтpoитeлcтвoтo нa магистралата. B ĸoмeнтapa cи aдвoĸaт Лeвaшĸи написа: „Cнeжaнĸa нa пpoĸypвaтypaтa – нaпoмня ми нa eдин aнимaциoнeн пopнoгpaфcĸи филм oт мoятa млaдocт“ („пpoĸypвaтypa“ e изпoлзвaнa oт Бимбaлoв в пocтa, нa ĸoйтo oтгoвapя Лeвaшĸи).
B помощ нa BAдC прокурорите приложиха ĸoмeнтap oт „ΠИK“, ĸoйтo ĸpитиĸyвa „гaвpaтa“ нa aдвoĸaтa пo пoвoд пpecĸoнфepeницятa нa CГΠ. Имeннo в тeĸcтa нa ΠИK ce ĸaзвaше, чe ĸoмeнтapът нa Лeвaшĸи зacягa гoвopитeлĸaтa нa CГΠ Дecислава Πeтpoвa.
Прокурорите настояха за нeзaбaвнa peaĸция, а ВАдС отговори на желанието им: “ Законът за адвокатурата и Етичният кодекс на адвоката не регламентират личния живот на адвокатите“. Адвокатите припомнят, че: „Текстът, чрез който според АПБ е извършено дисциплинарно нарушение, няма връзка нито с осъществяването на адвокатската професия, нито с дейността на органите на адвокатурата, поради което за съдържанието му не може да се носи дисциплинарна отговорност по Етичния кодекс на адвоката“
В решението си ВАдС връща жеста с помощните материали и поднася на АПБ безценна практика на ЕСПЧ, според която „свободата на изразяване на мнение е една от основите на едно демократично общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек“ (виж по-долу)
В заключение казва: Дори текстът — предмет на сигнала, да съдържа негативно отношение към прокуратурата, съдържанието му следва да се обсъжда в светлината на широкото обществено обсъждане на проблемите в работата на прокуратурата, включващи и осъществяването на неправомерни действия от отделни нейни представители. А в този смисъл съдържанието му може да се определи и като „изразяване на гражданско мнение“ по въпроси от обществен интерес в контекста на сериозните критики срещу дейността на прокуратурата.
Публикуваме пълните мотиви на решението на ВАдС, които са добра илюстрация на професионална компетентност:
Органите на адвокатурата не контролират личния живот на адвокатите
Мотиви на решението по пр. № 2/2022 г. по описа на Висшия адвокатски съвет
Преписката е образувана по сигнал на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) за извършено нарушение от адвокат Стефан Левашки, резервен член на Висшия адвокатски съвет, по чл. 1, ал. 2, т. З и 4 от Етичния кодекс на адвоката, тъй като „вместо да работи, за да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на адвокатската професия със своето поведение, станало достояние на мнозина, той изразява по най-грозния начин крайно неуважение към обществото, съдебната власт и прокурорската професия”. Към сигнала е приложен лист, съдържащ два текста с посочени автори Snezhka Atanasova и Стефан Левашки. Под името Snezhka Atanasova се намира текст: „Много прозрачно! Прокурорката нарече Бойко Рашков доцент, а не министър, за да ХВЪРЛИ прах в очите на хората! Видиш ли, пред закона всички са равни… Да, ама не са!” Под името Стефан Левашки текстът е: „Снежанка на прокурватурата — напомня ми на един анимационен порнографски филм от моята младост!”Според сигнала адвокат Левашки е допуснал дисциплинарно нарушение, тъй като бил възприел „просташкия стил на коментиран от него пост, използва употребения там вулгарен каламбур с названието Прокуратура в словосъчетание с дума с крайно унизително съдържание”. Според сигнала адвокат Левашки правел унизителни сравнения „спрямо наш колега, официален представител на прокуратурата”. Твърди се, че с няколко фрази адвокат Левашки „като юрист и член на висшия орган на адвокатското съсловие си позволява да принизи техните (на прокурорите — б. моя) усилия до най-пошла изява на човешко поведение и показва отношение към представители на женския пол, несъвместимо с духа и ценностите на съвременното европейско общество”.
Изложеното в сигнала и в приложения към него лист, съдържащ два текста с автори Snezhka Atanasova и Стефан Левашки, не установява извършването на дисциплинарно нарушение от адвокат Стефан Левашки.
Независимо от обстоятелството, че по преписката не е доказано авторството на текста, Законът за адвокатурата и Етичният кодекс на адвоката съдържат изисквания към дейността на лицата, упражняващи адвокатска професия, но само относно действията им, извършени в това тяхно качество. В чл. 1, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката, който АПБ счита, че е нарушен, изрично е посочено, че правните и етични задължения на адвоката са въведени с оглед осъществяването на посочените в ал. 1 на Етичния кодекс функции — „да служи на интереси на правосъдието и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава”
Според приложената към сигнала „разпечатка” автор на текста е „Стефан Левашки”, лице, чиято професия не е посочена. Твърди се, че текста е от Фейсбук, представлява коментар на пост на друго лице, като нито от съдържанието, нито от мястото на публикация може да се извод за професията на автора. Публикацията не е във връзка с осъществяване на адвокатска дейност. Текстът, от когото и да е написан, представлява „кореспонденция”, елемент от гарантираното право на личен живот по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Законът за адвокатурата и Етичният кодекс на адвоката не регламентират личния живот на адвокатите, той не може да бъде контролиран от органите на адвокатурата. За действия, извършени от лица, упражняващи адвокатска професия, когато не са свързани с оказване на правно съдействие и защита на правата и законните интереси на физическите и юридическите лица или с качеството им на членове на органите на адвокатурата, отговорност се носи по общите правила на гражданските закони и по Наказателния кодекс.
Текстът, чрез който според АПБ е извършено дисциплинарно нарушение, няма връзка нито с осъществяването на адвокатската професия, нито с дейността на органите на адвокатурата, поради което за съдържанието му не може да се носи дисциплинарна отговорност по Етичния кодекс на адвоката.
Независимо от това в приложения лист, съдържащ текстовете на „Snezhka Atanasova” и „Стефан Левашки”, не са налице каквито и да било данни, които да направят възможна проверката на достоверността на приложената „разпечатка от коментар на Стефан Левашки”, както се твърди в сигнала. Този лист не съдържа никакви белези, които да установяват авторството, информационната среда, в която се твърди, че е направен коментарът, и датата, на която текста е публикуван, за да се прецени приложението на чл. 134 от Закона за адвокатурата.
Цитираният по-горе текст има характеристиката на мнение и не съдържа факти или обстоятелства, които да обосновават оплакванията в сигнала. В текста не е индивидуализирано нито едно физическо лице, към което да е насочена цитираната фраза. Освен в сигнала на АПБ нито в първия текст — на Snezhka Atanasova, нито в текста, публикуван под името Стефан Левашки, се споменава говорителка на която и да е прокуратура. Нещо повече, последователността на двата текста, приложени към сигнала, не изключва името „Снежанка” да е свързано с името на автора на първия текст в приложения лист — „Snezhka”
В текста „Снежанка на прокурватурата напомня ми на един анимационен порнографски филм от моята младост!” авторът е използвал вече употребено (според текста на сигнала) от друго лице словосъчетание и е споделил асоциациите си, с това се изчерпва съдържанието му. В текста не е изложено нито едно от посочените в сигнала обстоятелства. А отговорността за неприлично отнасяне не може да се обосновава със собствения на авторите на сигнала прочит и с техните съждения, нито да се извежда на базата на предположения, асоциации или интерпретации.
Дори да се приеме, че текстът изразява отрицателно мнение към работата на прокуратурата или към женския пол, „несъвместимо с духа и ценностите на съвременното европейско общество”, изказването на мнение е защитено право на всеки гражданин както от чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, така и от ЕКПЧ, като съдържанието на мнението няма значение поради изискванията за плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество“ (вж. делото Мурат Вурал срещу Турция).
В решението по делото Handyside У. Uk Съдът в Страсбург посочва, че „свободата на изразяване на мнение е една от основите на едно демократично общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. Съгласно чл. 10, S 2 тя се прилага не само за информация или идеи, които намират благоприятен прием или на които се гледа като на безобидни или с безразличие, но също и за такива, които засягат, шокират или смущават държавата или част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. Това означава, наред с останалото, че всяка „формалност”, „условие“, „ограничение“ или санкция, наложени в тази сфера, трябва да са пропорционални на преследваната легитимна цел“. Поради това всички форми на свободното слово, независимо колко са неприятни или ужасни, са включени в обхвата на защитата по чл. 10, S 2 от ЕКПЧ и чл. 39 от Конституцията на Република България. Това е и стандарта, според решение № 7/1996 г. на Конституционния съд на Република България по кд. № 1/1996 г.
Според Конституцията на Република България и ЕКПЧ свободното изразяване на мнение може да бъде ограничено само в предвидени в закона случаи и, когато това е необходимо, „в интерес на едно демократично общество“. Ограниченията и в двата текста са в защита на националната и обществена сигурност, а не на чувството на благоприличие и/или в сферата на правилата на поведение в обществото. Поради това изказването на мнение, което буди възмущение и негодувание, без да засяга националната и обществена сигурност, не надхвърля свободата на изразяване.
Изказаното мнение не може , да се определи и като насочено единствено към уронване престижа на институцията и принизяване на дейността на прокурорите. Дори текстът — предмет на сигнала, да съдържа негативно отношение към прокуратурата, съдържанието му следва да се обсъжда в светлината на широкото обществено обсъждане на проблемите в работата на прокуратурата, включващи и осъществяването на неправомерни действия от отделни нейни представители.
В този смисъл съдържанието на текста може да се определи и като „изразяване на гражданско мнение“ по въпроси от обществен интерес в контекста на сериозните критики срещу дейността на прокуратурата.
Председател д-р Ивайло Дерменджиев
Опасни сравнения
„Caмo c няĸoлĸo дyми, cтaнaли дocтoяниe нa знaчитeлeн бpoй xopa, aдвoĸaт Лeвaшĸи дoĸaзвa, чe и пpeз 21 вeĸ вce oщe e жив и дeeн дyxът нa гepoя нa Aлeĸo Koнcтaнтинoв, oлицeтвopявaщ нaй- тъмнaтa cтpaнa в бългapcĸaтa нapoдoпcиxoлoгия“ – написаха в сигнала си до ВАдС от Асоциацията на прокурорите.
Звучи тежко..
Интересно е, обаче, че един от прототипите на Алековия „Бай Ганьо“, е небезизвестният прокурор Ганьо Чолаков. Преди да се образова Чолаков е отгледан и издържан от митрополит Климент, известен със светското си име Васил Друмев, два пъти министър председател на България. Когато духовникът изпада в политическа немилост, обвинението срещу него поддържа именно прокурорът Ганьо Чолаков, издействал на своя благодетел принудително заточение. Примери за тъмната ни страна, дал Бог.
Но внимателно с обобщенията, че е конфузно е да се окажеш овъртолен с образи, героично отвоювали насмешка и презрение.
