DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд обяви за противоконституционен 15-годишния мораториум за придобиване по давност на собственост на държавни и общински имоти. Решението е прието единодушно с 11 гласа, а съдия докладчик е Константин Пенчев. За противоконституционни са обявени § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Решението е по искане на Висшия адвокатски съвет, който се противопостави на пocлeдoвaтeлнoтo yдължaвaнe нa мopaтopиyмa чpeз oбщo 7 зaĸoнoпpoeĸтa c пoвeчe от 16 гoдини, пpeз ĸoитo дъpжaвaтa и oбщинитe нe изпълнявaт зaĸoнoвитe cи зaдължeния пo cтoпaниcвaнe и yпpaвлeниe нa имoтитe им c гpижaтa нa дoбpия cтoпaнин. Адвокатите обосноваха тезата, че е неколкократното спиране от законодателя на придобивната давност по отношение на имотите – частна общинска собственост и придаването на обратно действие на спирането на давността, е резултат от липсата на ясна законодателна концепция за решаването на този сериозен обществен проблем. А що се отнася до обратното действие на последния мораториум, ВАдС казва, че така се накърняват вече придобити права на собственост в противоречие на въздигнатата в основно начало нейна неприкосновеност. „ Така на практика се осъществява принудителното им отчуждаване без предварително и равностойно обезщетяване“.
В решението си съдът посочва, че „когато със закон е предоставена възможност на гражданите да придобият по давност определена категория вещи […] не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава.“
Съдът отбелязва, че обявянето на обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила.
Що се отнася до придаденото обратно действие на последното по време удължаване на срока на мораториума ( в атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС№ ), КС казва, че дори тогава, когато се приема, че материалният граждански закон по изключение може да има обратна сила, това не следва да се приложи за основните конституционни права, каквото е правото на собственост .
Мораториумът беше въведен през 1996 г. и оттогава непрекъснато се удължаваше. За последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г., а на практика над 15 години държавата удължава мораториума с мотива, че още не е приключил процесът по регистриране и актуване на имотите ѝ, както и този на общинската собственост. Πpeз 2020 г. неговия обхват беше разширен и защитата от придобиване по давност беше дадена и на училищни имоти. Така в момента разпоредбата (§1 от ЗДЗС) гласи: „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование“.
В решението си Конституционният съда посочва:
Видно от мотивите към проекта на Закона за допълнение на Закона за собствеността (№ 602-01-40 от 29 май 2006 г., 40-то НС), мораториумът е замислен като временна мярка. В действителност обаче в резултат от многократното удължаване на срока на неговото действие, забраната за придобиване по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост на практика прераства в едно постоянно правно положение. По този начин се накърнява доверието в законодателството присъщо на правовата държава, тъй като за правните субекти е невъзможно да предвидят с достатъчно висока степен на сигурност и обозримост докога ще действа мораториумът и дали направеното с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) изменение в оспорената разпоредба ще бъде последното удължаване във времето на спирането на срока на придобивната давност.
Конституционният съд констатира несъразмерност на оспорената уредба и с оглед законовите срокове за придобиване на собственост при давностно владение – периодът на спиране на давностния срок многократно надвишава най-дългия възможен срок на давностно владение, което законът изисква, за да се придобие право на собственост върху владения имот. В рамките на прекомерно дългия срок на предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум, на владелците на имоти – частна държавна или общинска собственост е наложено да търпят безсрочно бездействието на държавата и общините, които не са стимулирани да предприемат необходимите действия за изпълнение на вменените им по закон задължения да стопанисват и управляват собствеността си с грижата на добър стопанин. Последователно е разбирането на Конституционния съд, според което всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (Решение № 6/2013 г. по к. д. № 5/2013 г.; Решение № 3 от 2021 г. по к. д. № 11/2020 г.; Решение № 11 от 2021 г. по к. д. № 7/2021 г.). Обстоятелството, че през продължителен период от време държавата и общините не са предприели действия по установяване, регистриране и актуване на притежаваните от тях имоти, не може да бъде основание за съществена промяна на правния режим на основни права и затова такова ограничение е конституционно нетърпимо.
С оглед изложеното Конституционният съд приема, че разпоредбата на § 1, ал.1 ЗДЗС следва да бъде обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.17, ал.1 и чл.4 от Конституцията.
Цялото решението на КС тук
