Последни новини
Home / Законът / С четири особени мнения КС допусна питане на ВАС за спорове, изключени от aдминиcтpaтивнoтo пpaвoсъдие

С четири особени мнения КС допусна питане на ВАС за спорове, изключени от aдминиcтpaтивнoтo пpaвoсъдие

Defakto.bg
Съдия докладчик е Красимир Влахов

Конституционният съд допусна за разглеждане  искането на Пленума на Върховния административен съд за задължително тълкуване на въпрос, свързан с подведомствеността на редица спорове, изключени от административното правосъдие.  Конкретно ВАС пита: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?“

Искането на върховните съдии е подплатено с примери зa ceлeĸтивнo изĸлючвaнe нa cпeциaлизиpaнитe aдминиcтpaтивни cъдилищa oт peшaвaнeтo нa cпopoвe зa зaĸoннocттa нa aдминиcтpaтивни aĸтoвe  пo чл. 25, aл. 1 oт Зaĸoн зa тъpгoвcĸия peгиcтъp и peгиcтъpa нa юpидичecĸитe лицa c нecтoпaнcĸa цeл, чл. 7, aл. 5 и чл. 61, aл. 4 oт Зaĸoнa зa aдвoĸaтypaтa, чл. 24, aл. 7 oт Зaĸoн зa пaтeнтитe и peгиcтpaциятa нa пoлeзнитe мoдeли, чл. 67, aл. 2 и чл. 120, aл. 2 oт Зaĸoнa зa изпълнeниe нa нaĸaзaниятa и зaдъpжaнeтo пoд cтpaжa, чл. 29, aл. 1 oт Зaĸoнa зa ocoбeнитe зaлoзи, чл. 36, aл. 3 oт Зaĸoнa зa oпaзвaнe нa ceлcĸocтoпaнcĸoтo имyщecтвo и дp.

Седем от конституционните съдии приемат, че поставения въпрос е от компетентността на съда, а четирима остават на  особено мнение (виж по долу).

 Мнозинството възприема тезата, че  разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията не дават еднозначен отговор на поставеното тълкувателно питане, което е обусловило различно процедиране от страна на законодателя при определяне на подведомствеността на споровете за законност на актовете и действията на административните органи, пише в определението за допускане.  Приемат,  че исканото тълкуване е от значение  за начина, по който се осъществява законодателната власт в държавата по чл. 62, ал. 1 от Конституцията посредством дейността по приемане, изменяне, допълване и отменяне на законите от Народното събрание (чл. 84, т. 1 от Конституцията).

Един от  от възможните аспекти, в които се упражнява правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон, е свързан с  „устройството и правомощията на конституционно регламентираните органи на държавата“, какъвто именно е конкретният случай, пише в определението за допускане. Съдия докладчик по делото е Красимир Влахов.

За правно мнение по  делото са поканени  изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д-р Гергана Маринова, доц. д-р Екатерина Салкова, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Камелия Цолова, доц.д-р Таня Градинарова, доц. д-р Петър Бончовски, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Ганета Минкова и Стефка Стоева.

 Съдиите Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска и Соня Янкулова  обаче подписват  определението с особено мнение.

Из  особеното мнение  на четиримата съдии

КС няма консултативни функции, има риск от злоупотреба с конституционното правосъдие

 

….В искането по настоящото конституционно дело не са приведени убедителни примери, обосноваващи  правен интерес, тъй като заявеното от вносителя, че законодателят е процедирал по различен и непоследователен  начин при определяне на „подведомствеността на административноправните спорове“  не  е  потвърждение  за реален правен интерес от даване на задължително тълкуване на четирите разпоредби на Конституцията. Посочените в  от искането  примери за „селективно изключване на специализираните административни съдилища“ не обосновават такъв интерес.

…В искането на вносителявидно от посочените примери,  всъщност се оспорва тази  законодателна позиция,  намерила израз в различни закони, уреждащи най-вече правна материя, засягаща преобладаващо търговски правоотношения, индустриална и интелектуална собственост, особени залози, т.е. все материя, имаща уредба  и в правото на Европейския съюз. Примери за това са: създаване и вписване на промени в статута на юридическите лица и търговците, учредяване на особени залози, прекратяване на секретни патенти, интелектуална собственост и авторски права, вписване на адвокати,  на адвокатски сдружения, включително и с членове на адвокатски сдружения от страни членки на Европейския съюз и др. Повечето от тези сочени законодателни разрешения изрично съдържат указание, че редът за упражняване на правата на гражданите и юридическите лица е този по ГПК (от съществено значение с оглед на предмета на доказване и допустимите процесуални средства в производството, както и за  възможността на страните за  обжалване на съдебния акт пред още една инстанция, и като цяло –  с оглед на гарантиране на правата на гражданите)

..Поддържаната теза от вносителя, че това е непоследователен и вътрешнопротиворечив, дори произволен подход на законодателя при определяне на подведомствеността на спорове за законност на актове и действия на административните органи, и че  отстраняването на този „порочен“, според него,  подход, следва да  ангажира тълкувателната компетентност на Конституционния съд, не може да бъде споделена и не следва искането да бъде допуснато за разглеждане по същество.

….При обосноваване на допустимостта на искането по настоящото  дело, мнозинството не отчете в дължимата степен утвърдената практика на Конституционния съд, че  Съдът не може чрез задължително тълкуване  на Основния закон да се намесва в законодателната преценка по целесъобразност, осъществявана от представителното учреждение, като стоящонай-близко до, и изразяващо най – непосредствено волята на титуляра на държавната власт. (В този смисъл Определение № 4 от 14.08.2007 г. по к. д. № 9/2007 г., Определение № 1 от 26.01.2006 г. по к. д. № 10/2005 г.). Гаранция за това дали правните актове на Народното събрание ще са съобразени с Конституцията, е конституционното правосъдие – законите и другите  актове на Народното събрание подлежат на контрол от Конституционния съд.

Конституционният съд в Определение № 8 от 22.11.2016 г. по к. д. № 17/2016 г.). е  категоричен, че задължителното тълкуване „е необходимо само тогава, когато зададеният въпрос се отнася до реално съществуващ и конкретно обоснован проблем, произхождащ от твърдяна неяснота на конституционната разпоредба, и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел. Задължителното тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси“.  В този смисъл е утвърдената  практика на Съда, намерила израз и в  Определение № 3 от 17.09.2015 г. по к. д. № 7/2015 г., Решение № 11 от 1994 г. по к. д. № 16/1994 г. и др.

   В настоящия случай не е обоснован значим конституционен проблем, не се сочи на противоречиво разбиране за разглеждане на споровете за законност на актовете и действията на административните органи от съдилищата и на противоречиво прилагане  на чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията. Поради това поддържаното от мнозинството съдии определение се отклонява от обсъдената по-горе последователната практика на Конституционния съд да не бъде упражнявана консултативна функция от конституционната юрисдикция – извод, от който в това конституционно производство, Съдът няма основание да се отклони.

          Предназначението на  конституционното правосъдие е да утвърди конституционното измерение в ежедневното управление преди всичко чрез контрола за конституционност върху посочените от конституционния законодател актове на Народното събрание и президента. Да се допусне обаче упражняването на тълкувателното правомощие на Конституционния съд при искане, както то е направено  по настоящото конституционно дело, като се вземе предвид специфичния политикоправен контекст на неговото обособяване в самостоятелно правомощие, крие значителен риск от превръщане на Конституционния съд в позитивен законодател и злоупотреба с конституционното правосъдие, като гарант на основополагащи ценности и принципи, закрепени в Конституцията, явяваща се върховен закон в обществото и правовата държава, казват четиримата.

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.