Ръководството на ВАдС отчете работата си на годишното Общо събрание на адвокатите. Снимки: Лилия Йотова
МС: Приетото решение цели по-голям контрол по всеки отделен казус
Общото събрание на адвокатите отново настоява за увеличението на нормативно признатите разходи за защитниците от 25 на 40 %
Близо 10 часа продължи Общото събрание на адвокатите от страната, което прие над 10 решения и две тежки декларации в защита на професията.
Сред тях са препоръка до Висшия адвокатски съвет да приеме решение, с което да се увеличат сумите на делегираните месечни вноски от бюджета на ВАдвС за адвокатските колегии от 10% на 20%; да се създаде адвокатски електронен форум за обмяна на информация между адвокатите, с възможност за предложения и поставяне на въпроси към следващо общо събрание; да се преразгледат договорите с фирмата за изготвяне на адвокатски карти като се настоява за съкращаване на сроковете за изпълнение на адвокатските карти и при несъобразяване с това условие, да се проведе конкурс за нов изпълнител.
Приетите две декларации показват настойчивост и сериозна съпротива, която не е здравословно управляващите да не провидят.
Първата отново е свързана с искането за увеличението на нормативно признатите разходи за адвокатите от 25 на 40 % . „Общото събрание (ОС) на адвокатите от страната обръща, внимание на законодателната и изпълнителната власт за тежкото социално и икономическо положение на българските адвокати, включително за безпрецедентния отлив от професията, посочват защитниците.
Предупреждават за продължаването на тази тенденция и през настоящата година и настояват да се вземат конкретни мерки за подкрепа на българските адвокати, които не получиха никакво подпомагане от държавата от началото на ковид пандемията досега, включително чрез увеличаване на процента на нормативно признатите разходи“, заявяват адвокатите от страната в призива си към управляващите.
Втората декларация е забележителна с протеста на гилдията срещу откровеното признание на властта, че ще подбира “ по списък“ „доверени“ адвокатски кантори, които да работа в услуга на правителството. Адвокатите напомнят, че подобно решение компрометира професията им, защото поставя под съмнение ролята на адвокатурата и нейните органи да бъдат естествена опозиция на действия на всяка една власт. Самият факт, че такъв списък може да се съставя предварително и без оглед на конкретните правни услуги, за които ще се предприема ангажирането на адвокати от държавните органи, ограничава възможността на останалите адвокати и адвокатски кантори, които не фигурират в списъка, да предложат правни услуги с не по-ниско качество и при по-добри конкурентни условия, се казва в декларацията.
(Пълният текст по -долу)
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ние, делегатите от Общото събрание на адвокатите от страната, изразяваме своето притеснение от обявената в медии информация за намерения на Министерски съвет да състави списък с адвокатски кантори, които да дават правни съвети на правителството в определени случаи.
Въпреки че намираме за добра тенденция държавата да използва потенциала на адвокатурата в работата на законодателната и изпълнителната власт, обявената в медиите информация, че е създадена от Министерски съвет комисия, която да извърши подбор на адвокатски кантори, които да бъдат включени в списък на подбрани консултанти на държавата, по същество това ограничава потенциала на адвокатурата.
Нещо повече – изготвянето на подобен списък с „доверени“ на властта адвокатски кантори би било сериозен удар върху свободата и независимостта на адвокатурата, тъй като поставя под съмнение ролята на адвокатурата и нейните органи да бъдат естествена опозиция на действия на всяка една власт.
От най-високата трибуна на българската адвокатура си струва да припомним фундаменталния принцип на адвокатската професия – че свободната и независима адвокатура е същностна гаранция за опазване законността и правата на човека, особено когато те са противопоставени на силата на държавната власт или на отделни части от обществото.
Предварителното съставяне на подобен списък ще постави и други въпроси: дали подборът не нарушава правилата на Закона за защита на конкуренцията и Закона за обществените поръчки, от обхвата на който са изключени само част от правните услуги. Самият факт, че такъв списък може да се съставя предварително и без оглед на конкретните правни услуги, за които ще се предприема ангажирането на адвокати от държавните органи, ограничава възможността на останалите адвокати и адвокатски кантори, които не фигурират в списъка, да предложат правни услуги с не по-ниско качество и при по-добри конкурентни условия. И това поражда въпрос дали предварителното подбиране на адвокатски кантори, до които да бъде ограничен изборът за бъдещо консултиране на държавата, не представлява недопустима държавна помощ, поставяща в зависимост цялата адвокатура?
Като вярваме в почтените намерения на Правителството, призоваваме да бъде потърсен друг подходящ способ за ангажиране потенциала на адвокатурата в защита на държавния интерес, но в рамките на открита и прозрачна процедура, с активно участие на адвокатурата, без предварително подготвени от Правителството списъци на адвокатски кантори, съставени по неясни критерии. Защото подобен подход поставя в опасност свободата и независимостта на адвокатурата, а с това и върховенството на правото.
Министерски съвет: Досега подборът на правни кантори е извършван при нулева прозрачност, вече ще има контрол
След публикуваната декларация на Общото събрание на адвокатите от МС бе изпратено съобщение, в което се казва: „Във връзка с публикациите повод приетото на 24 февруари 2022 г. решение на Министерския съвет за създаване на комисия за подбор на адвокатски кантори, които да предоставят правни съвети във връзка с установени злоупотреби и случаи на неправомерно разходване на публични средствa с голяма обществена значимост, бихме желали да уточним следното:
Правните услуги, свързани с процесуално представителство и относимите правни съвети, са изключени от приложното поле на Закона за обществените поръчки (чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗОП)
Подборът на правни кантори и адвокати от страна на държавните институции през последните години е извършван в почти всички случаи в рамките на отделните администрации, без условия на конкурентност и при нулева прозрачност, като често са правни услуги са предоставяни от едни и същи консултанти;
С приетото решение на Министерския съвет чрез създаването междуведомствена комисия се цели осигуряване на по-голям контрол между институциите и подобряване на обективността на подбора за всеки отделен казус от обществена значимост;
В този контекст е и заложеният в правителственото решение контрол от Главния инспекторат на Министерския съвет върху дейността на комисията.
Важно е да се уточни, че така създадената комисия ще извършва самостоятелен подбор за всеки отделен казус поотделно и когато възникне необходимост. Обратно на изразените притеснения в общественото пространство, правителството няма да състави предварителен списък, по който да се възлагат всички бъдещи задания.