Последни новини
Home / Законът / На 10 март Пленумът на ВСС разглежда предложението на министър Йорданова за освобождаване на Гешев

На 10 март Пленумът на ВСС разглежда предложението на министър Йорданова за освобождаване на Гешев

Defakto.bg

Предложението на на правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев ще  бъде разгледано от Пленума на Висшия съдебен съвет следващия четвъртък, 10 март.   Това съобщава  пресцентърът на ВСС, а предложението на министър Йорданова е  единствена точка в дневния ред на заседанието.

Надежда  Йорданова внесе в сряда предложение за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев, което  съдържа  девет нови обстоятелства, които й дават основание да поиска оставката на главния прокурор. Това стана след като Конституционният съд обяви,че правосъднията министър има правощия да иска оствакиет на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които уронват престижа на съдебната власт

Новите случаи, представени от Йорданова са свързани с  пoлицeйcĸo нacилиe пo вpeмe нa пpoтecтитe пpeз лятoтo нa 2020 гoдинa, иcĸaнeтo зa cнeмaнe нa имyнитeтa нa Eлeнa Йoнчeвa, дeлoтo cpeщy Eвдoĸия и Hиĸoлaй Бaнeви, пopeдицaтa нa Aнтиĸopyпциoнния фoнд – „Oceмтe джyджeтa“,  cигнaлът oт бившия cъдpyжниĸ в „Жocи“ OOД Гeopги Цoлoв Гeopгиeв зa „oтĸpaдвaнeтo“ нa дpyжecтвoтo и пaлeж нa ceмeйнaтa мy ĸъщa, пyбличнo изpaзeнoтo cъмнeниe oт cтpaнa нa глaвния пpoĸypop зa възмoжнo мaнипyлиpaнe нa cиcтeмaтa зa cлyчaйнo paзпpeдeлeниe нa дeлaтa в cъдилищaтa, нeyвaжитeлнo, пoдигpaвaтeлнo и вpaждeбнo oтнoшeниe ĸъм нeпpaвитeлcтвeни opгaнизaции, oтдeлни личнocти и юpидичecĸи oбщнocти, ĸoитo изpaзявaт cтaнoвищa, oбcтoятeлcтвoтo, чe глaвния пpoĸypop e yтвъpдил yĸaзaния „пpи oбpaзyвaнe нa дocъдeбни пpoизвoдcтвa зa yмишлeни пpecтъплeния пo тpaнcпopтa дa ce пpeдпpиeмaт дeйcтвия зa иззeмвaнe нa пpeвoзнoтo cpeдcтвo ĸaтo вeщecтвeнo дoĸaзaтeлcтвo, ĸaĸтo и cлyчaят „Гeбpeв“.

В аргументите си за поисканата оставка на главния прокурор Иван Гешев,  Йорданова посочва, че  изискванията за заемане  за заемане на длъжноста  председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, включват: 1.способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт; 2. висока професионална компетентност,  да притежава задълбочени знания в областа на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности, 3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава,  4. да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колем, за търсене и носене на отговорност.

Тези стандарти трябва да се изпълняват през целия мандат от магистратите на посочените длъжности, посочва министърът. Като изброява девет случая на грубо погазване на закона, Йорданова казва:  С настоящото предложение поддържам, че са налице основанията по чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор – тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, казва Йорданова.

Днес ви запознаваме с юридическите мотиви на три от изложениете случая, без редакторска намеса.

1. Полицейското насилие

На 10.07.2020 г. вечерта, при протест срещу тогавашното правителство и главния прокурор, зад колоните на сградата на Министерски съвет се случват документирани от камери за видеонаблюдение и месеци по-късно добили широка публичност сцени на полицейско насилие срещу протестиращи граждани. Разкази на пострадали и очевидци за проявите на полицейско насилие стават известни чрез медиите още на следващия ден. [1] Впоследствие се появяват и видеозаписи, а не само разкази на свидетели-очевидци и пострадали, че е имало такова полицейско насилие спрямо граждани, които вече имат поставени белезници, не биха могли да използват физическа сила, но въпреки това са удряни от униформени полицаи с ритници, ръце и с палки, влачени, премествани грубо и захвърляни един върху друг, като по този начин са им причинявани травми и физическа болка и унижение. 3 [2][3]

На 11.07.2020 г. от официалния си профил в Интернет платформата „Туитър” главният прокурор публикува следното съобщение: „Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки на Черепа и други олигарси. Няма да позволим нарушаване на конституционно установения ред от лица от криминалния контингент. Благодаря на всички полицаи, които защитават гражданите. В съобщението си главният прокурор се изказва от името на представляваната от него институция „прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР”. Изявлението излъчва недвусмислено послание към прокурорите и е от особено значение за тези, които ще са пряко натоварени сы задачата да решават имало ли е по време на тези протести превишаване на правомощията от страна на полицаите.

С това свое публично изявление главният прокурор демонстрира явна предубеденост, че определени действия на дадени длъжностни лица при охрана на протест срещу самия него са законосъобразни преди ръководената от него институция безпристрастно и обективно да е предприела действия за да изясни всички релевантни обстоятелства и данни за полицейско насилие. То е в пряко нарушение на основните принципи за независимост и безпристрастност, които следва да гарантират условия за провеждане на независимо и обективно разследване и поставя под съмнение дали прокурорите ще вземат по-различно решение от вече зададеното за институцията от ръководителя й.

Не са известни данни за това какви реални действия по разследване е предприела прокуратурата за упражненото полицейско насилие, както за събитията от 10.07.2020г., така и за следващите протести – аналогичен и многократно коментиран в публичното пространство е случаят с журналиста Димитър Кенаров, върху кого също е упражнено полицейско насилие на 02.09.2020 година.  Нещо повече, през м. август 2021 г. Народното събрание прие решение да покани главния прокурор, който да представи данни за предприети мерки във връзка с станалите известни и предизвикали възмущение кадри с полицейско насилие. Главният прокурор първоначално отказа да се яви пред Народното събрание и представи доклад по темата, с доводи, че няма такива правомощия и това е в противоречие с принципа на разделение на властите, а прокуратурата се аргументира, че „не се води статистика по признак „досъдебни производства срещу протестиращи граждани”.

Посочените действия и бездействия на главния прокурор демонстрират конюнктурно разбиране и прилагане на принципа за разделение на властите и независимост на съдебната власт, поставят под съмнение безпристрастноспа и почтеноспа на съдебната власт, създават в обществото впечатление за отсъствие на воля за обективно разследване на деяния, които са пряно свързани с личността на главния прокурор. Ето защо приемам, че неговото поведение не отговаря на изискванията за заемане на длъжноспа главен прокурор и уронва престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията.

2. Случаят Елена Йончева

С решение на Европейския парламент от 15.02.2022 г. относно искане за снемане на имунитета на Елена Иончева  7 е прието за достоверно твърдението й, че е била жертва на fumus persecutionis, т.е. че са налице конкретни елементи, които указват намерение чрез наказателното производство да се навреди на политическата й дейност, включително на дейноспа й като член на Европейския парламент (ЕЛ).

Обстоятелствата по случая са следните: Елена Иончева е единственият български евродепутат в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ИВЕ) в ЕП и известен критик на българските власти в тази сфера. През ноември 2018 г, главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Елена Йончева, тогава депутат от БСП, Йончева доброволно се отказа от имунитета си.

През януари 2019 г. прокуратурата й повдигна обвинение за гране на пари. Според обвинението през юни 2012 г. управляваното от Йончева дружество ”Офроуд“ ООД е получило финансови средства от КТБ чрез офшорната компания ”Далий трейдинг лимитид“, което представлява гране на присвоени от собственика на банката Цветан Василев средства.

Елена Йончева влезе в ЕП като водач на листата на БСП през май 2019 г., а в края на ноември 2019 г. главният прокурор Сотир Цацаров поиска и имунитета й като евродепутат. Искането не е опеглено, т.е. изложените в него фактическите и правни основания са възприети и е продължено поддържането му от настоящия главен прокурор.

Същевременно Елена Йончева подаде жалба срещу българските власти в ЕСПЧ, който трябва да прецени дали делото за гране на пари срещу нея е единствено с цел да я репресира. Съдът прие, че делото е с приоритет, тьй като може да има специално въздействие. Към настоящия момент все още не е налице произнасяне на Съда в Страсбург.

С решението от 15.02.2022 г. мнозинството от депутатите се обединяват около заключението, че досъдебното производство срещу Елена Йончева е образувано едва на 31.08.2018 г., т.е. в момент, когато нейната политическа ангажираност вече е добре известна, докато предполагаемото престьпление е започнало през 2010 г., както и че подобно забавяне на действията не е обосновано по убедителен начин; обръщат внимание на обстоятелството, че досъдебното производство е образувано след сигнал от двама депутати, които са политически опоненти на Елена йончева.  В мотивите за отказа на Европейския парламент от 15.02.2022 г. се отбелязва, че обвиненията срещу Йончева изглеждат политически мотивирани. Като друг много сериозен аргумент за решението на депутатите от ЕП са документите, предоставени на ЕСПЧ, във връзка със запис на телефонен разговор относно образуването на наказателно производство срещу Елена Йончева, публикуван на 12.06.2020 г. от няколко български електронни медии, за който в експертен доклад, приложен към делото, се стига до заключението, че един от гласовете е този на българския министър-председател към онзи момент Бойко Борисов.

По време на развитието на описаните по-горе събития настоящият главен прокурор Иван Гешев заема последователно длъжностите заместник на главния прокурор при ВКП и главен прокурор. От известните в публичното пространство данни може да се заключи, че нито в качеството му заместник на главния прокурор при ВКП, нито в качеството на главен прокурор е предприел необходимите действия по обективното разследване на обстоятелствата, както във връзка с обвинението срещу Елена Йончева, така и за тези, породили съмнение в депутати от ЕП за политически мотиви на искането за снемане на имунитета й, които да доведат до ясни и обосновани изводи от страна на прокуратурата и да бъдат представени пред българското общество.

Главният прокурор не е изразил публично позиция по решението на Европейския парламент от 15.02.2022 г. и особено по отношение на изключително смущаващите констатации за започване на наказателното преследване срещу Елена Иончева по политически мотивирани съображения, които несъмнено рушат доверието не само в разследващите органи, но и в независимоспа на съдебната власт.  Това се потвърждава от публично известните даннни за проведените няколко срещи на членове на комисията LIBE  с главния прокурор Иван Гешев и споделените след тях впечатления и притеснения от евродепутатите за върховенството на правото в България.

Проявеното бездействие по случая от главния прокурор е в нарушение на принципите за независимост и безпристрастност, дефинирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Независимостта е предпоставка за утвърждаване върховенството на закона и гаранция за защита на основните човешки права и конституционни ценности. При упражняване на правомощията си магистраты е длъжен да се подчинява само на закона и вырешното си убеждение, да не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина. Безпристрастноспа изисква магистратът да уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци вы основа на раса, произход етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Намирам, че тези изисквания не са спазени от главния прокурор и бездействието му има негативен ефект върху авторитета на съдебната власт.

3.Случаят Баневи

Евгения и Николай Баневи

С решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Баневи срещу България, № 25658/19 от 12.10.2021 годин“, което е влязло в сила на 12.01.2022 годи на, България е осъдена за нарушено право по член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека и основните  свободи (ЕКПЧ) — право на справедлив процес и конкретно заради изявление на 28.10.2018 година на прокурор Иван Гешев (към онзи момент заместник на главния прокурор при ВНП) и на прокурор Мария Дойчева.

За предложението по чл. 175, ал. 5 ЗСВ (предсрочно освобождаване б.р. )са релевантни следните фактически обстоятелства, приети за доказани от ЕСПЧ по делото Баневи срещу Бългория:

Във връзка с воденото наказателно разследване срещу двамата жалбоподатели и ареста им, настоящият главен прокурор е направил изявления и е отговарял на въпроси на журналисти пред Специализираната прокуратура в София, които са подробно цитирани в решението на ЕСПЧ .

В параграфи 146, 147 и 148 от решението ЕСПЧ сочи, че презумпцията за невиност, залегнала в член б, параграф 2, е един от елементите на справедливия наказателен процес, ИЗИСКВаН от член 6, параграф 1, както и, че член 6, параграф 2 не може да полречи на органите да информират общественоспа за текущите наказателни разследвания. От друга страна, той изисква от тях да направят това с цялата дискретност и всички резерви, които изисква зачитането на презумпцията за невинност.

С оглед тези базисни правила за спазването на презумпцията за невиновност и приложението на правото на свободно изразяване, в рамките на наказателното производство, от страна на прокурорите и съда, ЕСПЧ анализира изявленията на прокурорите Иван Гешев и Мария Дойчева. В решението си Съдът казва: „Вярно е, че двамата прокурори са говорили относно наказателното разследване и са дали подробности за предприетите действия по разследване, за повдигнатите срещу жалбоподателите обвинения и въздействието на тяхната дейност върху обществото. Съдът обаче счита, че изявленията на двамата прокурори са надхвърлили обикновеното предоставяне на информация за наказателното разследване. По-специално, много небалансирания начин, по който описват версиите, по които работят разследващите, използването на термини като „престъпна приватизация“, „източване” или „обезкостяване”, за да опишат събитията, довели до прекратяване на дейноспа на въпросните дружества, и техните много категорични изводи за фактите, които са предмет на въпросното разследване, предават идеята, че двамата жалбоподатели са извършители на престъпленията, за които прокуратурата ги обвинява. Следователно тези твърдения, взети като ЦЯЛО, подкопават презумпцията за невинност на жалбоподателите.”

Във връзка с това нарушение и с констатираното по същото дело нарушение на член 13, във връзка с член 6 от ЕКПЧ България е осъдена да заплати на жалбоподателите 19 800 евро. Това обезщетение ще се заплати от българската държава, т.е. от нейните данъкоплатци, но в случая СЪЩеСТВеНИЯТ, значимият проблем е във въпросите, които поставя решението на Съда в Страсбург относно професионалните и нравствени качества на главния прокурор. Съществената вреда, нанесена на българската държава и общество, е в това, че Съдът установява грубо незачитане на основни човешки права, допуснато от прокурор в качеството му на административен ръководител, който към настоящия момент стои начело на прокуратурата. Както посочих, структурно и прокуратурата е централизирана, строго йерархична институция, която по силата на Конституцията разполага с правомощия за наказателно преследване на гражданите. Поради това примеры на главния прокурор пред останалите прокурори за неглижиране на човешките права е натоварен с изключително отрицателно въздействие и потенциал да нанесе тежки поражения върху професионалната култура и етика на прокурорите и следователите, а и на други държавни органи, разполагащи с репресивни функции. Обръщам внимание, че този ефект е видим и се потвърждава от решението на ЕСПЧ по отношение на поведението на наблюдаващия прокурор Мария Дойчева от Специализираната прокуратура, чиито изявления са в пълен синхрон с тези на главния прокурор Иван Гешев.

Трябва да подчертая, че след обявяване и влизане в сила на решението на ЕСПЧ от главния прокурор не са последвали каквито и да било действия и изявления, както и коригиращи мерки, насочени към преодоляване на негативните последици в професионален и етичен аспект в системата на прокуратурата като част от независимата съдебна власт, призвана да налага и спазва стандартите на правовата държава. Поведението на главния прокурор има отрицателен ефект и върху обществените выприятия и оценки за спазване на базовите стандарти на правовата държава от органите, представляващи съдебната власт.

Действията и бездействията на главния прокурор в този казус сочат, че той не отговаря на изискванията за заемане на длъжноспа, дефинирани в чл. 170, ал. 5, т. 1 ЗСВ — способност за налагане на висок етичен стандарт; т. 2 висока професионална компетентност, ръководни и административни умения; т. З — изявена независимост, воля за налагане на законноспа и с принос за утвърждаване на правовата държава; т. 4 — за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност. Поведението му е в несъответствие и с основните принципи за независимост и безпристрастност, залегнали в Кодекса за етично поведение на българските магистрати [конкретно по т. 1.1 и 1.4 и т. 2.1], съгласно които независимостта е предпоставка за утвърждаване върховенството на закона и гаранция за защита на основните човешки права и конституционни ценности, а безпристрастноспа е еднакво относима към актовете на магистратите по прилагането на материалното и процесуално право и произтича от правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин.

Поради това намирам, че поведението на главния прокурор има негативен ефект върху авторитета на съдебната власт в обществото като стожер на правовата държава и осъществява фактическия състав на чл. 129, ал. З, т. 5 КРБ — накърнява престижа на съдебната власт, което представлява основание за освобождаването му от длъжност по чл.175, ал. 5 ЗСВ.

Утре очаквайте юридическата обосновка на правосъдния министър по казусите „Осемте джуджета“ и  „Жоси” ООД. 

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.