Последни новини
Home / Законът / Министърът за бащинията в прокуратурата: „Осемте джуджета“, случаят „Жоси“ и коронавирус в съдебната система

Министърът за бащинията в прокуратурата: „Осемте джуджета“, случаят „Жоси“ и коронавирус в съдебната система

Defakto.bg

На 10 март Пленумът на ВСС ще се произнесе по същество на внесеното  предложение на  правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочно прекратяване на мандата на главния пракурор Иван Гешев.  Искането е мотивирано с девет случая, които описват поведение несъвместимо с високите стандарти за заемане на една от най-високите длъжности в съдебната система.

Многозначително е, че  трети правосъден министър настоява за отстраняването на Иван Гешев – след проф. Янаки Стоилов и Иван Демерджиев за отстраняване на сегашния главен прокурор категорично се обяви и Надежда Йорданова.  Не голословно, за да мине в графата политически натиск, а с  факти.

От решението на ВСС ще проличи  дали членовете му също отговорят на изсикванията за висок морал и професонализъм, абсолютно необходими, за да кадруват и управляват третата власт в държавата, а в бъдеще и да правораздават.  Мнозинството има шанс да заличи усещането за пристрасност, и по лошо –  за слаба юридическа квалификация,  след единодушното решение на Конституционния съд, което обяви за несъстоятелна позицията на ВСС,  че правосъдният министър няма правомощие да поиска оставката на Главния  прокурор и председателите на върховните съдилища, когато уронват престижа на съдебната власт. Напротив,  сега трябва да се произнесе по всеки случай, предложен от министър Йорданова.

Вчера Дефакто публикува  три от случаите, които министър Йорданова  сочи в предложението си – за отношението на Гешев към полицейското насилие, акциите по случая „Йончева“, злепоставилите страната  пред ЕП и  недопустимото нарушение на презумпцията за невиновновност (и не само) в  случая „Баневи“.  И трите казуси  сами по себе си очертават  непонятно бездействие на един главен прокурор, което не може да остане незабелязано,  ако „съдниците“ имат точни мерки и теглилки.

Днес като продължение и по номерация предлагаме без редакторска намеса  нови три случая от предложението на министър Йорданова,  които напомнят  за бащинията,  в която е превърната част от българската прокуратура.

„Осемте джуджета“

4.  През 2020 г. Антикорупционният фонд излъчи поредица под заглавие „Осемте джуджета“. В поредицата се проследява как предполагаема мрежа за влияние в множество институции се намесва в правния спор между съсобствениците на група дружества за производство на асансьори Илия и Явор Златанови. В разследването се съдържат и коментират данни за това как в България се постига неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти, правят се опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи и представители на прокуратурата се разпореждат в нарушение на процесуалния ред с иззети веществени доказателства на голяма стойност около 35 кг. злато във вид на монети и кюлчета, което самата прокуратура оценява на над 4 милиона лева, и пари в брой, иззети по наблюдавано от Специализираната прокуратура досъдебно производство. Твърденията на Илия Златанов са, че след уговорка с прокурори е представил неистински фактури за придобиването му от чужбина и златото му е предадено на паркинга на специализираните съд и прокуратура в извънработно време, като след това е натоварено в автомобил на сълругата на бившия ръководител на Столичното следствие Петьо Петров и присвоено от нея.

На 08.07.2020 г. Специализираната прокуратура публикува съобщение, с което информира, че предходния ден е проведено претърсване и изземване от имот, собственост именно на Илия Златанов, като са иззети веществени доказателства, за част от които — монети от жълт метал, се казва, че ”съвпадат с върнатите на същото лице с постановления на прокурори при СП по-рано през годината по същото дело“, т.е. оборва твърденията на Златанов, че иззетото злато като веществено доказателство по-късно му е върнато от прокуратурата и присвоено от същите лица, съучаствали в отнемането на бизнеса му.

Главният прокурор използва тази новина, за да публикува туит от официалния си профил от същата дата 08.07.2020 г.[1], със следния текст:

Истината няма нюанси и бързо се установява. Очаквам т.нар. „Антикорупционен фонд“ да се извини на институцията Прокуратура на Република България, но това изисква достойнство. Знаем откъде идват хибридните атаки, те няма да спрат нашата работа в името на българските граждани!”

Публично известните данни по случая обаче са противоречиви. Не е ясно дали същите са били предмет на разследване и анализ, доколкото пред обществото не са оповестени каквито и  да било обстоятелства в тази насока, няма данни как е приключила предварителната проверка за същите, нито за досъдебното производство водено срещу Златанови.

По време на изслушването си в правната комисия на парламента на 14.10.2021 г. главният прокурор Иван Гешев, на въпроси, свързани със случая също дава отговор, че не може да забрани на никого да сее пропаганда с политически и други мотиви, без да изяснява какво всъщност се случва с разследването.

С посланията си през социалните медии и изявления пред държавни институции главният прокурор отново демонстрира явна предубеденост относно изнесените данни за най-различни деяния, които съдържат признаците на престъпления, някои от които пряко засягащи длъжностни лица,  от представляваната от него институция, като директно ги неглижира, публично обявявайки ги за неистина. За илюстрация на казаното, в пълно съответствие с тази позиция, в интервю на 28.10.2021 г. административният ръководител на Специализираната прокуратура заявява, че „Осемте джуджета” е семейна драма“, без да уточнява на какъв етап са и приключили ли са производствата по случая.

В допълнение, по повод оспорване отнемането на лиценза на „Делта гард“ в производството пред Административен съд София град основен акцент за решаване на спора се оказва проявеното бездействие от прокуратурата и липсата на какъвто и да било контрол от горестоящите прокурори, в това число главния прокурор, което поведение е в пълно противоречие с активността му по други случаи, описани по-долу.  Въпреки че единият от съдружниците е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер самоуправство на 14.05.2019 г., предявяването на това обвинение е направено от прокуратурата в Бургас две години и половина по-късно, на 2.11.2021г., само З дни след като е отразено в Търговския регистьр, че този съдружник е прехвърлил дела си от дружеството на другия съдружник. 13

  • Фaĸcимилe oт дoĸyмeнти  в Tъpгoвcĸия peгиcтъp, ĸoитo пoĸaзвaт, чe бaщaтa нa гл. пpoĸypop e бил cъдpyжниĸ c дял във фиpмaтa „Жocи“. Зa тoвa тoй e пoдaл и пoдпиcaл мoлбa. Kaтo cъдpyжниĸ e yчacтвaл и в  oбщo cъбpaниe нa фиpмaтa.

Случаят „Жоси“

5. До министъра на правосъдието постъпи сигнал на 01.12.2021 г. от Георги Цолов Георгиев, бивш съдружник в „Жоси” ООД. Подателят на сигнала твърди, че са налице обосновани предположения за извършени към 2014 г. престъпления срещу него и имуществото му и то със знанието на г-н Иван Гешев — понастоящем главен прокурор на Република България. В сигнала си г-н Георгиев твърди още, че в резултат на посочените действия, дружеството му „Жоси” ООД е било „откраднато”, а семейната му къща, находяща се в село Драговищица запалена (вж. сигнала към приложението).

Подателят на сигнала твърди, че през 2014 г. е установил, че съдружникът му в „Жоси” ООД, г-н Симеон Присадашки, е организирал и водил т. нар. „сиво“ (двойно) счетоводство на дружеството, като по този начин същото е било „източвано“ и са били нанесени огромни щети за държавния бюджет. Твърди също, че неустановено лице е фалшифицирало негов подпис и по този начин е изтеглило заем от банка и задължило „Жоси” ООД, което е една от причините за фалита на дружеството.

Във връзка с проблемите му със съдружника му, г-н Георгиев потърсил помощ от г-н Стоимен Гешев – баща на настоящия главен прокурор, с искане за разрешаване на проблема. За решаване на възникналата ситуация, подателят на сигнала се свързал с адвокат Велемир Атанасов, който му бил препоръчан от г-н Иван Гешев като негов доверен адвокат. Последният посъветвал г-н Георгиев да изключи от дружеството настоящия си съдружник и на негово място приеме за съдружник г-н Стоимен Гешев, чието дялово участие да бъде 20 % от капитала на дружеството.  Според представените към сигнала писмени документи е предприето прехвърляне на 2 (два) % от дяловете на капитала на търговското дружество „Жоси” ООД на г-н Стоимен Гешев. От представените документи не става ясна нито причината именно Стоимен Гешев да бъде приет за съдружник на Георги Цолов Георгиев, нито как е определена пазарната стойност на 296 от капитала на „Жоси” ООД. Към посљпилия сигнал от г-н Георгиев в подкрепа на това твърдение са представени документи, приложени към предложението, които са достъпни в делото на юридическото лице в публичния Търговски регистьр и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Според подателя на сигнала, предвид предприетите действия по прехвърляне единствено на 2 % от дяловете на „Жоси” ООД, вместо предварително уговорените 20 %, спрямо него са осъществени неправомерни действия и бездействия, описани подробно в сигнала. Подателят на сигнала заявява, че е готов да потвърди изнесените обстоятелства пред компетентните институции.

Подателят на сигнала в интервю в предаването „Честно казано“ по телевизия „Евроком“, в гр.София, на 20.03.2019 г. изнася същите твърдения. За тях бившият му съдружник Симеон Присадашки е подал частна тьжба до Софийския районен съд.

Към настоящия момент е налице влязла в сила на 10.11.2021г. оправдателна присъда по внчхд № 2249/2021г. на СГС, НК, lV въззивен състав14 по обвинение повдигнато с тъжба за престьплението „клевета“, вменено на г-н Георгиев за изявленията му по отношение на тъжителя във връзка със случилото се с тьрговско дружество „Жоси ООД.  Установените по делото обстоятелства индицират за сериозна степен на достоверност на подадения сигнал. В мотивите към оправдателната присъдата на въззивната инстанция, съдът е посочил следното: „Твърденията на подс. Георгиев и дадени от него обяснения не са голословни, а са подкрепени от част от събраните по делото доказателства, в това число и относно обстоятелството, че в процесното дружество действително е имало злоупотреби – неправилно документиране, водене на двойно счетоводство, укриването на печалби и данъци, а така също и редица други неправомерни действия, които не са били своевременно разследвани, но за които има достатьчно индиции и доказателства, че са се случвали. Разбира се в случая следва да бъде направено ясното разграничение между това едно престъпление или неправомерно действие да бъде доказано по надлежния за това ред с понасянето на съответната отговорност и това да са налице макар и ограничени доказателства за подобни прояви, които не са достатьчни за търсенето на наказателна отговорност, но са законосъобразна база за изявленията, които са били направени.“

Релевантно за случая е, че от приложените по партидата на дружеството документи, след като на Стоимен Гешев са прехвърлени два процента от дяловетена дружеството, Георги Цолов Георгиев и Стоимен Гешев като съдружници в „Жоси” ООД са предприели действия по управление на дружеството. Тези документи носят подпис на Стоимен Гешев в качеството му на съдружник в „Жоси” ООД.

В тази връзка, искам да подчертая, че съобщението на Прокуратурата на Република България, ръководена от главния прокурор, направено на 10.02.2022г. в право на отговор до една от националните ни телевизии , че неговият баща никога не е имал дял в „Жоси“ ООД и съответно никога не е бил съдружник не отговаря на действителните факти, съгласно документите по партидата на дружеството в Търговския регистьр.

По партидата на дружеството „Жоси” ООД, ЕИК 831271363 в Търговския регистьр към Агенция по вписванията документи, които са налични и достьпни, се виждат следните документи: Протокол от извънредно общо събрание на „Жоси” ООД от 11.08.2014 г.; Решение на Георги Цолов Георгиев, единствен останал съдружник в „Жоси” ООД, ЕИК 831271363, гр. София, България от 14.08.2014 г.; Протокол от извънредно общо събрание на „Жоси” ООД от 18.08.2014 г. и Дружествен договор на „жоси“ оод от 18.08.2014 г.

От намиращия се по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията Протокол от извънредно общо събрание на „Жоси” ООД от 11.08.2014 г. се установява, че подателят на сигнала – Георги Георгиев, е пристъпил към изключването на съдружника си в „Жоси“ ООД Симеон Присадашки и освобождаването на същия като управител на дружеството, като на събранието е присъствал и адвокат Велимир Атанасов от САК.

От отразеното в Решение на Георги Цолов Георгиев, единствен останал съдружник в „Жоси“ ООД, ЕИК 831271363, гр. София, България, от 14.08.2014 г. се установява, че Георги Георгиев е пристъпил към уреждане на последиците от изключването на съдружника си Симеон Плисадашки, като е намалил капитала на „Жоси“ ООД с 2500 лв. и едновременно с това е увеличил капитала на дружеството със сумата от 5000 лв. чрез издаване на нови сто дяла с номинална стойност от по 50 лева всеки, от които 98 дяла са записани от Георги Цолов Георгиев, а 2 дяла – от бащата на главния прокурор Иван Гешев Стоимен Гешев, за което е посочено последният да е внесъл сумата от 100 лв.

От представените документи не става ясна нито причината именно Стоимен Гешев да бъде приет за съдружник на Георги Цолов Георгиев, нито как е определена пазарната стойност на 296 от капитала на „Жоси“ ООД и съответства ли същата на сумата от 100 лв., която се сочи да е внесена от Стоимен Гешев по повод на придобиването на дяловете.

От приложения по партидата на дружеството Протокол от извънредно общо събрание на „Жоси” ООД от 18.08.2014 г. и Дружествен договор на „Жоси” 00Д от 18.08.2014 г. се установява, че Георги Цолов Георгиев и Стоимен Тодоров Гешев като съдружници в „Жоси“ ООД променят адрес на управление на дружеството, избират управител и приемат нов дружествен договор. Всички изброени документи носят подпис на Стоимен Тодоров Гешев.

В трайната практика на Върховния касационен съд, (напр. Решение N9690 от ОЗ. 12.2008 г., лот.д. №349/2008 г. на ll то; Решение №135 от 09.11.2009 г., по т, д. №184/ 2009 г. на т.о., Решение от 15.04.2011 г., по т.д.№ 526/2001 г. на т.о.; Решение от11.09.2009, по т.д.№4З9/2ОО8 г. на т.о., Решение №1ОО от  г., по т.д. N9799/2009 г.; Решение N286/01.09.2017 по дело №1068/2016 на ВКС, ТК, ll т.о. и мн. др.), е прието, че взетите от общото събрание на съдружниците в ООД решения, подлежащи на вписване в Търговския регисљр, имат незабавно действие във върешните отношения на дружеството, чрез неговите органи и съдружниците. Тоест от вземане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.14О Търговския закон (ТЗ), конститутивният ефект на което, включително в хипотезата на чл.14О, ал.4 ТЗ (в това число и решението за приемане на нов съдружник) е ло отношение на трети лица. В този смисъл, през 2014 г. бащата на прокурор Иван Гешев е станал съдружник в „Жоси” ООД, независимо от вписване на решението в тьрговския регистър.

На следващо място, въпреки многобройните сигнали и интервюта на Георги Цолов Георгиев, не е известно да са предприети някакви конкретни действия по установяване на твърдените от него обстоятелства от разследващите органи, така че да потвърдят или опровергаят неговите твърдения за съпричастност на главния прокурор към описаните по-горе събития.

Посочените действия и бездействия на главния прокурор във връзка с оповестените данни в сигнала са в противоречие с принципите и нормите, залегнали в Кодекса за етично поведение на българските магистрати за независимост и безпристрастност, справедливост, почтеност и благоприличие, както и правилата, произтичащи от тези принципи по т, 1.1 5, 4.2, 5.3 —8, т. 8.6 и 9.4. Тези обстоятелства са предмет на множество коментари и обсъждания в обществото, включително в Народното събрание, поради което главният прокурор дължи ясни и категорични отговори в лично качество, а не чрез представляваната от него институция.  Самото институционално въвличане на прокуратурата чрез изразената позиция, цитирана по-горе, от главния прокурор е в нарушение на правилата за етично поведение и има негативен ефект в обществото.

        Във връзка с описаните случаи в т. 4 и 5 искам да подчертая следното: Европейският съд по правата на човека е приел по серия осъдителни решения (по делата Маринова и други срещу България 17 и Бойканов срещу България 18 19), че оплакващият се от корупционно поведение или противоправни действия на държавни органи гражданин не може да бъде поставен в обективно невъзможно положение да доказва държавната корупция, за да не бъде обвинен в клевета или набедяване.  Същевременно обстоятелството, че гражданите, които сигнализират за държавна корупция или злоупотреба с власт, не разполагат с инструментариум и властнически ресурс за да установят верноспа на твърденията си, не означава, че е допустимо компетентните власти да бездействат. Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от България, установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимоспа на съда, да вземат мерки за укрепване на честноста и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите, включително чрез въвеждане на съответни правила за поведение на членовете на съдебната власт.

Специфичното приложение на това изискване по отношение на административните длъжности в съдебната власт означава всяко съмнение, довело до реално увреждане на авторитета на правосъдието и на базовото функциониране на правовата държава или да бъде опровергано по несъмнен за обществото начин или замесеният административен ръководител да бъде освободен. Това е така, тьй като разколебаването на доверието в служебното положение на висшите административни длъжности води до недоверие към цялата институционална система. Съгласно чл. 129, ал. 2 от Конституцията във връзка с чл. 170, ал. 5 ЗСВ тези изисквания в пълна мяра са валидни за главния прокурор.

Намирам, че поведението на главния прокурор под формата на действия, бездействия и публични изказвания по казусите по т. 4 и 5, е в нарушение на професионалните и разследващи органи упражняват правомощията само въз  основа на закона и водени от вътрешното си убеждение, което несъмнено уронва авторитета на съдебната власт и изпълва фактическия състав на чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията.

Коронавирус в съдебната система

6.На 03.04.2020 г. главният прокурор в интервю за БНТ и Нова телевизия  публично изразява съмнения за възможно манипулиране на системата за случайно разлределение на делата в съдилищата, като я сравнява с корона вирус и заявява, че ако тези съмнения се потвърдят, би се оказало, че през последните години в България не е имало правосъдие.

По време на интервюто главният прокурор казва: „Ако се окаже, че това, което в lT одита се констатира, е истина, това ще е скандал, съпоставим с коронавируса в здравната система. Това ще е коронавирус в съдебната система.“

Ако първоначалните констатации са верни, това означава, че в последните 5 години не сме имали правосъдие.

Всеки, който има електронен подпис, може да влезе в тази система и да прави абсолютно всичко. От това, което чета, означава, че един човек с лаптоп в Разград може да разпредели при наличие на електронен подпис което и да е дело, в който и да е съд, да манипулира данни по какъвто иска начин, да трие данни, да не оставя следи, да отбелязва, че определени съдии са в отпуск, да разпределя състави, да създава нови съдилища. Съдия с такъв достьп от, примерно, Варна, може да разпредели дело във ВКС, в бургаски съд и къде ли още не.“

Тези изявления на главния прокурор ерозират доверието в съдебната система, внушават на обществото, че в съда няма гаранции за спазване на принципа на случайното разпределение на делата, съответно, че делата се разглеждат от независим съд в справедлив съдебен процес. Същевременно изказаното мнение не почива на конкретни факти, не е основано на данни от извършена проверка или проведено разследване от компетентните органи. На поставените от главния прокурор в интервюто „много интересни въпроси” ло темата за случайното разпределение и към настоящия момент прокуратурата не е дала очакваните в обществото отговори. Известно е, че по случая е образувано досъдебно производство след шумно огласените съмнения за нарушаване на правилата за случайно разпределение, но не е известно на обществото на какъв етап е разследването и установени ли са действително такива тежки нарушения, за каквито изказва мнение главният прокурор.

Считам, че публично демонстрираното немотивирано, негативно отношение към този високо чувствителен в обществото въпрос от главния прокурор, обективира поведение, което е в несъответствие с изискванията за придържане и налагане на висок професионален и етичен стандарт и уронва престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията.

Утре  – за отношението главния прокурор към неправителствените организации, указанията на Гешев, случаят „Гебрев“ 

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.