DeFakto.bg DeFakto.bg
Случаите „Гебрев“, „Под игото“ , указанията за отнемане превозните средства като веществени доказателства и още
„Ако заемащият длъжността главен прокурор с поведението си създава съмнения в обществото, че е независим, безпристрастен, професионално компетентен и почтен, тогава се руши доверието на гражданите към цялата прокуратура и се засяга авторитетът на съдебната власт“ – това казва правосъдният министър Надежда Йорданво в искането си Пленума на ВСС в предложението за предсрочно отстраняване от поста на главния прокурор Иван Иван Гешев. Искането ще бъде разгледано идния четвъртък.
„ Дeфaĸтo“ пyблиĸyвa шест от случаите, които се съдържат в предложението на министъра на правосъдието за прекратяване на мандата на Гешев, като аргумент за тeжĸo нapyшeниe или cиcтeмнo нeизпълнeниe нa cлyжeбнитe зaдължeния и накърняване на пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт. Те са свързани с a oтнoшeниeтo му ĸъм пoлицeйcĸoтo нacилиe, казусите „Йoнчeвa“ и “ Баневи“, „Осемте джуджета“ , случаят „Жоси“ и коронавируса в Темида. Все казуси, които разкриват пристрастия и професионална некомпетеност, недопустими за магистрат от такъв ранг, смята вносителят.
Днес като продължение и по номерация в предложението предлагаме без редакторска намеса нови три случая ( и не само) заедно с финалното обръщение на министъра на правосъдието към членовете на ВСС за наложителна „юридическа отговорност“ и отстраняване от поста на гл. прокурор.
Враждебно и подигравателно отношение към НПО
7. Главният прокурор Иван Гешев в редица свои публични изяви демонстрира пренебрежително, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности, които изразяват становища, различни от неговите професионални и лични позиции.
Посочвам като илюстративен случая с Българския Хелзински комитет, в контекста на изискванията към длъжноспа главен прокурор за прилагане на висок етичен стандарт и с принос за утвърждаване на правовата държава:
В началото на юли 2019 г. БХК съобщава, че по традиция изпраща годишния си доклад за правата на човека до много институции и медии, включително и до прокуратурата. Заедно с годишния доклад са изпратени и две други публикации нови издания за практиката по антидискриминационни дела и наръчник по антидискриминационно право. В отговор, заместник главният прокурор към този момент Иван Гешев изпраща издания на романа „Под игото” на Иван Вазов, като отбелязва глава двадесет и втора „Батареята на Зли дол“ и сборник разкази на Иордан Йовков, като отбелязва разказа за циганката Божура, който започва с описание на това как майката на Божура, Калуда, се възползва от състраданието на хората към дъщеря й, за да печели от търговията си. Подтекстът е въпрос на лично възприятие, но демонстрираното неуважение е очевидно за всички.
Публичните изяви на главния прокурор в тази насока продължават и показват устойчива тенденция и след избирането му на най-високата длъжност в прокуратурата.
Като пример трябва да се посочат и изявленията му по адрес на адвокатурата:
На 27.02.2020 година главният прокурор заявява, че „лица, които медиите наричате олигарси, и техните адвокати и говорители искат слаба и неработеща прокуратура“, определя като „наглост” даването на становище от адвокатурата в рамките на процедурата по консултациите при президента Румен Радев за промени в Конституцията.
Други примери в тази насока са и цитираните по-горе изявления и коментари на главния прокурор в публичните му изяви, по конкретни случаи.
Тези изявления на главния прокурор Иван Гешев изразяват пренебрежение към ценностите на правовата държава, за незачитане правото на защита на гражданите като конституционно защитена ценност и ролята на адвокатурата за това, както и липсата на уважение към различните разбирания и позиции в обществото. Те противоречат на установения в КЕПБМ принцип за вежливост, според който магистратът чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса. Поведението му е в разрез с определението за толерантност, дадено в ЕКПБМ, съгласно което толерантен е магистратът, който е открит и тьрпелив за изслушване и възриемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки. Намирам, че в описаните случаи заявените позиции на главния прокурор имат отрицателен ефект върху авторитета на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията.
Указанията на гл. прокурор за отнемане превозните средства като веществени доказателства
8. С прессъобщение от 12.05.2020 г. (https://prb.bg/bg/news/aktualno/42452-glavnijat-prokurorsezira-predstavitelite-na-i-157) Прокуратурата на Република България обявява, че главният прокурор е утвърдил указания „при образуване на досъдебни производства за умишлени престьпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство, и да се сезира компетентният съд за налагане на запор с оглед отнемането му в полза на държавата“, тъй като по сега действащия Наказателен кодекс (НК) „в полза на държавата се отнемат средствата за извършване на умишлени престъпления, собственост на дееца“.
Със Заповед № РД-О2-О6/11.О5.2О2О г. на основание чл. 138, т. 1 и 6 и чл. 136, ал. 5 ЗСВ главният прокурор е утвърдил Указания за подобряване на организацията на работа на Прокуратурата на Република България по прилагане на разпоредбите на чл. 53 НК и чл. 72 НПК по досъдебни производства, образувани за престъпления по транспорта. (вж. в приложение заповед и указания).
Според съдебната практика и доктрината чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е неприложим за отнемане в полза на държавата на моторни превозни средства във визираните в указанията случаи на престъпления против транспорта. Този текст от наказателния закон изисква отнемане в полза на държавата на „вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление„, т.е. средството на престъплението. Превозното средство при умишлените престъпления против транспорта обаче се явява техен предмет, а не средство за извършването им. Следователно и евентуалното отнемане на моторно превозно средство би било възможно единствено на основание буква „6” на същия член, който указва, че предмегьт на престьплението се отнема, само когато това е изрично посочено в особената част на НК, а такава изрична разmоредба при транспортните пресjтъпление не съществува 2 ” ( вж. например Гиртинов, Ант. „Наказателно право на Република България. Обща част“ стр. 109-112; Стойнов, Ал. „Наказателно право. Обща част“ стр. 151-152.)
С цитираните Указания главният прокурор, по силата на правомощието си по чл. 136, ал. 6 ЗСВ да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейноспа на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, всъщност свежда до всички прокурори своите разбирания за приложението на чл. 53, ал. 1, б. „6” НК и за понятието „средство на престьллението” които противоречат на българската наказателноправна теория и на дългогодишната съдебна практика.
При осъществяване на функционалните си правомощия главният прокурор е длъжен да дава указания, които са съобразени с материалния и процесуалния закон и не създават предпоставки за налагането на незаконосъобразни практики при разследването и правораздаването. Ето защо с издаването на заповедта и указанията по прилагане на посочените наказателноправни разпоредби главният прокурор е нарушил чл. 126, ал. 2 от Конституцията, съответно правилото на чл. 136, ал. 6 ЗСВ, което го задължава да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейноста на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Предвид правомощията, с които разполага главният прокурор в една силно централизирана институция и влиянието му върху ръководените от него около 1500 прокурори, издава нето на такива актове има сериозни отражения върху законосъобразното упражняване на правомощията им. Това се вижда например от Доклад за прилагането на закона и за дейноспа на Районна прокуратура Крумовград и на разследващите органи през 2020 година в който се съдържа обсъждане на приложението на цитираните указания и заповед на главния прокурор в Пловдивския апелативен район.
Също в тази насока може да се посочи конкретен пример: Прокурор от Районна прокуратура Смолян, Териториално отделение — Чепеларе, в съдебно заседание от 27.07.2020 г. по н.о.х.д. № 87/2020 г. на Районен съд -Чепеларе в хода на съдебните прения, заявява: „Изцяло поддържам обвинението повдигнато с обвинителния акт на Районна прокуратура гр.Смолян, Териториално отделение гр.Чепеларе срещу подсъдимия С.З.С. от гр. Смолян за извършено от него престъпление по чл. 3436, ал. З от НК (…) Предлагам да го признаете за виновен в извършване на това престъпление (…) Също така на основание заповед № РД-О2-О6/11.О5.2О20 г. на главния прокурор на Релублика България, с която са въведени указания за подобряване на организацията на работата на прокуратурата на Република България по прилагане на разлоредбите на чл. 53 и чл.72 НПК по досъдебни производства, образувани за престьпления против транспорта, предлагам на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК да отнемете в полза на държавата моторното превозно средство, а именно лек автомобил „Субару Легаци” с рег.№ което е собственост на подсъдимия.”
Искането не е уважено от районния съд, но е видно как участващият в делото прокурор се позовава на първо място на методическите указания на главния прокурор и едва след това на закона, което е недопустимо (вж. в приложение присъдата).
В същото прессъобщение от 12.05.2020 г, Прокуратурата на Република България обявява, че главният прокурор е сезирал председателя на Народното събрание, председателите на всички парламентарни групи и министър-председателя, с експертно предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в частта му за престъпления по транспорта, в т.ч. превозното средство да бъде отнемано независимо от собствеността му.
Тази законодателна инициатива е предприета от главния прокурор при наличието на осъдителни решения от ЕСПЧ за нарушение член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ по делата 0nsped Paket Servisi SaN. Ve ПС, А.$. срещу България и Dumagas Transport S.A. срещу България по които моторни превозни средства, собственост на чуждестранни юридически лица, са отнемани от националните ни съдилища без изтькване на доводи за пропорционалност по силата на аналогична действаща разпоредба в НК за отнемане на вещи от трети добросъвестни лица в наказателни производства за квалифицирана митническа контрабанда, както и при висящо пред Съда на Европейския съюз дело С-393/19 по преюдициално запитване от Алелативен съд – Пловдив със сходен предмет.Обръщам внимание, че и двете решения са влезли в сила достатъчно време преди главният прокурор да направи предложение за изменение на НК, поради което следва да е запознат с тях.
В светлината на изложените обстоятелства, свързани с функциите на главния прокурор по ръководство и надзор, трябва да отбележа, че той застъпва различни тези относно правомощията си по чл. 136, ал. 6 и чл. 138, т. 6 ЗСВ, в зависимост от конкретния случай, например:
По време на изслушването си пред правната комисия на Парламента на 14.10.2021 г. главният прокурор определя методическите указания като „нещо сходно с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд— общи указания към всички прокурори за правилно прилагане на закона“
По повод осъществяваната дейност по мониторинг върху проблемите на съдебната власт в България от групата за наблюдение на демокрацията и върховенството на закона в Европейския парламент, по повод изслушването му от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 17.01.2022 г. главният прокурор заявява в писмен отговор36 : „Функциите на главния прокурор, включително упражняването на правомощията за надзор за законност и методическо ръководство, не могат да оказват влияние върху всеки прокурор при вземането на решение по конкретно наказателно производство.“
В точка указания“, параграф З на писмения отговор главният прокурор Иван Гешев е дал пример именно със Заповед № РД-О2-О6/11.О5.2020 г., опитвайки се да обясни на европейските депутати, че тази заповед няма задължителен характер. Незадължителна заповед е правен non-sens и очевидно е, че в действителност прокурорите са я спазвали при участието си в наказателния процес.
Казусът Емилиян Гебрев
9. В края на м. април 2015 г. спрямо трима български граждани е извършено отравяне, което реално застрашава живота им. Един пострадалите Емилиян Гебрев оръжеен производител, управител и едноличен собственик на „Емко“ ЕООД, твърди, че е заявил в свидетелските си показания, че това е опит за убийство с най-вероятен мотив за престъплението неговото намерение да придобие русенското дружество „Дунарит“. В множество интервюта пред медии Емилиян Гебрев многократно заявява в продължение на години, че не изключва версията това да е професионална разработка на чужди служби.
Във връзка с този случай е образувано досъдебно производство. След около година то е прекратено, защото не е намерен извършител.
По повод на воденото досъдебно производство главният прокурор Сотир Цацаров е направил изказване, че се работи по версия за отравяне от фосфоросъдържащо съединение, открито в рукола, която Гебрев консумирал непосредствено преди отравянето. Споменал и кафе машина, в която евентуално би могла да е сложена отровата.
Двете възможности обаче са отречени от самия пострадал Емилиян Гебрев, който е декларирал пред интернет медията „Свободна Европа“, че към 2015 г. нито е консумирал рукола, нито кафе. Още повече, че заедно с него са отровени синът му Христо и производственият директор на дружеството му „Емко“ Валентин Тахчиев, а тримата нито са консумирали едни и същи неща преди това, нито са били на едно и също място. Освен това достъпът до въпросната кафе машина не е бил ограничен, а други отровени няма.
Прекъсването на близо четири годишното мълчание на българската прокуратура по повод разследването на мистериозното отравяне вероятно е било предизвикано от разкритията на британския сайт „Белингкат“ за евентуалната връзка със случая на агент на руското ГРУ, заподозрян и за опита за покушение на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, Великобритания. Оказва се, че има достатьчно данни водещи до обосновано предположение, че поне един офицер от военното разузнаване на Русия (ГРУ) е участвал и в двата опита за убийство — на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, Великобритания и на Емилиян Гебрев и другите двама български граждани в София.
Веднага след това е проведена среща на 11.02.2019r. между посланика на Великобритания Ема Хопкинс и българския министър-лредседател Бойко Борисов, след което отново е започнала работа по досъдебното производство.
Установена е и връзка между взривовете на оръжейни складове в Чехия през 2014 г. и взривовете на оръжейни складовете в България, част от които са на дружества на Емилиян Гебрев.41
Има достатьчно данни, които водят до обосновано предположение също, че вероятно най-малко един офицер от ГРУ е участвал както във взривовете на склад в Чехия, така и поне в един от опитите за убийство на Емилиян Гебрев.
Към настоящия момент има привлечени като обвиняеми трима руски граждани, с много висока степен на вероятност офицери от ГРУ, за опит за убийство на трима български граждани на българска територия. Досъдебно производство обаче е спряно и не е внесен обвинителен акт в съда с мотиви, че тримата обвиняеми не са на българска територия. Не е направено официално искане за екстрадиция до Руската федерация.
Намирам, че в случая е налице двоен стандарт и необоснована избирателност в ръководената от главния прокурор Иван Гешев българска прокуратура по отношение на делата за атентата на летището до Сарафово, при който загинаха 1 български и 5 израелски граждани и по делото за опита за убийство на Емилиян Гебрев и още двама български граждани, в гр.София.
По първото дело е бил внесен обвинителен акт, въпреки че от самото начало е гледано задочно срещу двама подсъдими ливански граждани Мелиад Фарах и Хасан ел-Хадж Хасан, които живеят на неустановено място извън България. Към настоящия момент делото се разглежда на втора съдебна инстанция в АСНС [1]
Българската прокуратура обаче не внася обвинителен акт в съда (случаят „Гебрев“) с оправданието, че тези подсъдими не се намират на територията на България и дори не е поискала екстрадицията им от Русия. Вместо това спира досъдебното производство на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 244, ал. 1, т. 1 от НПК, чл.25, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК.
Производството е от висок обществен интерес, тъй като засяга националната сигурност на страната. Предвид правомощията на главния прокурор, предвидени в чл. 126, ал. 2 от Конституцията и чл. 138, т. 1, 6 и 7 ЗСВ, считам, че с бездействието си главният прокурор е повлиял това досъдебно производство да се движи бавно, да не се извършват необходимите действия по разследване и да не се внесе обвинителен акт в съда срещу тримата обвиняеми.
Налице е бездействие за издаване на методически указания за принципен и законосъобразен подход по такъв вид дела, които се отнасят до обвиняеми за престъпления, които застрашават националната сигурност на България, които са чужди граждани и не се намират на територията на Република България. Впоследствие главният прокурор не е упражнил властта си, за да осъществи контрол и установи пропуски в дейноста, като по този начин е показал одобрителното си отношение към работата на наблюдаващия прокурор по конкретно досъдебно производство, което е широко известно на обществото благодарение на множество медийни публикации и интервюта на един от пострадалите.
В тази връзка следва да бъде поставен въпроса и какви са критериите, въз основа на които главният прокурор взема решение кога да инициира дисциплинарно производство и кога да командирова или награди прокурор .
Например, на 17.12.2020 г. главният прокурор на Иван Гешев е наградил на официална церемония в Съдебната палата с отличие „Служебна благодарност” за проявен висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения прокурора Илиян Рангелов от отдел 01 „Специализиран” във ВКП
Прокурорът Илиян Равгелов е наблюдаващ досъдебното производство за „тримата убиЙци на Делян Пеевски“, образувано през юни 2014 г., за което главният прокурор сотир Цацаров заявява покъсно в интервю пред медиите, че е било грешка арестуването на тримата граждани и привличането им като обвиняеми за извършено от тях престьпление опит за убийство. Въпреки това обаче главният прокурор Сотир Цацаров командирова наблюдаващия по това досъдебно производство прокурор Илиян Рангелов във ВКП, прескачайки апелативното ниво на прокуратурата (Заповед № РД07-1171/08.12.2017 г.)52 . Част от причините, изтъкнати в мотивите на заповедта на главния прокурор за командироването именно на този прокурор са, че той притежава необходимия професионален стаж и опит, и има доказан професионализъм. Тази констатация на тогавашния главен прокурор е в пълно противоречие от заявеното от самия него за работата на същия прокурор по досъдебното производство отнасящо се до така наречения случай с опит за убийство на депутата от ДПС Дилян Пеевски. А последвалата награда от главния прокурор Гешев е в нарушение на т. 8.1 и 8.3 от КЕПБМ.
Посочените действия и бездействия се осъществяват при наличие на Програма за сътрудничество между Прокуратурата на Република България и Прокуратурата на Руската федерация за периода 2017 2019 г., подписано на 18.09.2017 г. в Съдебната палата главният прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров се срещна с генералния прокурор на Руската федерация г-н Юрий Чайка. В обхвата на програмата е противодействие на тероризма, борба с радикализацията и насилствения екстремизъм, както и противодействие на транснационалната организирана престъпност са темите, по които прокурорите на двете държави ще обменят практически опит. Справка на страницата на Генералната прокуратура на РФ показва, че – с изключение на Унгария други страни от ЕС не осъществяват подобни контакти в последните няколко години. Линията на много близко сърудничество между българската и руската прокуратура и черпене на челен опит продължи и при приемника на главния прокурор Цацаров — Иван Гешев. Руската федерация, е една от държавите с най-много осъдителни решения на ЕСПЧ. На 25.02.2022 г. Съветът на Европа чрез Комитета на министрите взе решение, с което замразява временно представителството на Русия в Комитета на минстрите и Парламентарната асамблея на организацията.
Отново считам, че това буди безпокойство с оглед действията на днешната руска прокуратура, изразяващи пренебрежителното й отношение към правата на човека и нарушенията на правата на човека от страна на Иван Гешев и на ръководената от него прокуратура (вече подробно обсъдено в предложението), а и също поради множество публични изказвания и интервюта пред медии на г-н Иван Гешев, в които той си позволява да показва открито своите политически пристрастия и предпочитания, да дава политически оценки, да прави опити за политически и икономически анализи.
Не на последно място ло значение следва да посоча и следното. През последните години в България абсолютно необезпокоявано развиват дейност паравоенни организации, които се обучават от руски военни инструктори Такива са Българско Народно Опълчение „Шипка” и Военният съюз „Васил Левски”. Какво четем на тяхната интернет страница:
„Когато престъпниците са се превърнали във власт, а държавата в престъпник, правото да бъде съдия принадлежи на всеки български гражданин!“
Част от целите и задачите: „Арест, следствие, съд и затвор за цялата престъпната политическа върхушка ограбила и разпродала на безценица българските национални богатства на чужденци без категоричното, предварително ясно изразено съгласие и решение на народа. Конфискация и връщане във хазната на всичко откраднато и награбено от тази престъпна политическа сган и връщане на всички субсидии и държавното имущество получени от техните партийни ръководства. Връщане на цялата власт, стратегически отрасли и природни ресурси на страната под контрола на народа като единствен пряк върховен суверен и разпоредител със власпа и ресурсите на страната.
Въвеждане на временно извънредно положение и изпълнение на военно мобилизационният план за стабилизиране на страната и стартиране на новото ускорено българско национално възраждане“.
Изложените обстоятелства са в нарушение на основни принципи на правовата държава и пряко застрашават обществения ред и националната ни сигурност. Това са поредните обстоятелства, спрямо които настоящият главен прокурор Иван Гешев бездейства.
Уважаеми госпожи и господа членове на Висшия съдебен съвет,
Изложените факти сочат, че главният прокурор не показва способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, не демонстрира висока професионална компетентност, задълбочени знания в областта на правото, изявена независимост и воля за налагане на законноспа, с принос за утвърждаване на правовата държава, в съответствие със законовите изисквания за длъжността. Действията му имат отрицателно въздействие върху независимостта и безпристрастноспа на прокуратурата при упражняване на функциите по разследване и разкриване на престьпните деяния и компрометират ролята на прокуратурата в съдебното следствие за приключването му със законосъобразен правен резултат, поради което намирам, че същите обосновават приложението на основанията по чл. 129, ал. З, т. 5 КРБ за освобождаването му от заеманата длъжност.
Престижът на съдебната власт е изведен като конституционна ценност в чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията. Накърняването на престижа на съдебната власт изрично е посочено от конституционния законодател като едно от основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател (така Решение № 2 от 21.02.2019 г. на Конституционния съд по к. д. № 2/2018 г.). Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да изпълняват конституционните и законовите си задължения, такива са и обществените очаквания към тях (Решение № 1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд по к, д, № 6/2016 г.). В съдебната практика на Върховния административен съд трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата — поддържането и възстановяването на установения правен ред. В най•голяма степен спазването професионалните и етични стандарти важи за председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.
Конституцията, в чл. 126, ал. 2, е оправомощила главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейноспа на всички прокурори, а задължение на прокуратурата е да следи за спазване на законноспа в страната чл. 127. Правомощията на главния прокурор определят и завишените изисквания и етични стандарти към поведението му, тьй като той може да влияе върху дейността на всички прокурори, определя цялостния облик на прокуратурата и носи най-голяма отговорност за нейния авторитет в обществото. Ето защо, ако главният прокурор не отговаря на тези високи изисквания, държавата не би могла да реализира ефективно наказателната си политика. Ако заемащият длъжността главен прокурор с поведението си създава съмнения в обществото, че е независим, безпристрастен, професионално компетентен и почтен, тогава се руши доверието на гражданите към цялата прокуратура и се засяга авторитетът на съдебната власт. Без доверието на обществото всяка власт е обречена, защото губи легитимност и се отдалечава от разбирането на гражданите за съдебна власт, която защитава независимо и безпристрастно правата и законните им интереси.
С решение № 1 от 08.02.2022 г, по кд. № 17/2021 г. Конституционният съд прие, че разпоредбата на чл. 130в от Конституцията включва и възможността министрът на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията,
На следващо място съдът сочи, че „във връзка с разпоредбата на чл.129, ал.2 от Конституцията важат и основанията за освобождаване от длъжност по чл.129, ал.З, т. 2, З, 4 и 5 за тримата висши магистрати и в частност отговорноспа по т. 5.“
Поддържам, че изложените в настоящото предложение обстоятелства обосноват извод, че са налице осъществени действия и допуснати бездействия от главния прокурор, които представляват основания по чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията за освобождаването му от заеманата длъжност. В решение № 1 от 08.02.2022 г. по кд. № 17/2021 г. Конституционният съд сочи, че провиненията, предвидени в чл. 129, ал. З, т. 5 от Конституцията са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно, защото са извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители. Тази отговорност на главния прокурор е дефинирана от Конституционния съд като „юридическа отговорност“ и произтича от специфичния статус на административните ръководители, които са най-високо стоящи в съдебната власт. Лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията са призвани да отстояват и гарантират независимостта, отчетността и авторитета на съдебната власт, поради което следва през целия си мандат да спазват изискванията за длъжността, която заемат и да не допускат уронване на престижа на съдебната власт. Ето защо ангажирането на отговорноспа им за неизпълнение на тези задължения не е обвързано с определени законови срокове, в които министърът на правосъдието да сезира компетентния да разгледа предложението орган. Процедурата по чл. 175, ал. 5 ЗСВ за реализиране на тази юридическа отговорност по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. З, т. 5 от Конституцията изисква да се извърши преценка на обстоятелствата, изложени в предложението, от Пленума на Висшия съдебен съвет и ако реши, че са налице основания, да направи предложение до президента за освобождаването на главния прокурор от заеманата длъжност.
Ето защо, на основание чл. 175, ал. 5 във връзка с чл. 173 ал. З ЗСВ, в качеството си на министър на правосъдието на Република България правя предложение пленумът на ВСС да се произнесе за наличието на обстоятелства по чл. 129, ал. З, т, 5 от Конституцията за предсрочно освобождаване на Иван Стоименов Гешев от поста главен прокурор на Релублика България.
П.П. Пълен текст на предложението заедно с източници, доказателства и позовавания тук.
