DeFakto.bg DeFakto.bg
Нашумелият спор по командироването на Евгения Блъскова в Брюксел с бившия министър на културата Велислав Минеков е прекратен от Административен съд – София заради невнесена държавна такса от жалбоподателката.
Това се вижда от определение на съдия Цветанка Паунова от 25.02.2022 г. Като причина за случилото се, защитата на Блъскова сочи изчезнало съобщението с указанията на съда за задължението, което въпреки мащабното издирване в офиса на адвокатите, било открито едва след като е изтекъл законния срок за внасяне на таксата.
От показанията по делото се разбира, че причината за „изчезване на „призовката“ може да е и чистачката на офиса.
Съдът остава непреклонен – обичайните житейски случки не са сред основанията на закона, които могат да възстановяват едно погасеното право.
Предисторията
Миналата година нашумя спора на Евгения Блъскова, снаха на главния редактор на „Труд“ Петьо Блъсков и бившият културен министър Велислав Минеков, който със заповед от 18 август 2021 г. прекрати предсрочно командировката й в Брюксел., като спря парите за наем и командировъчните, които министерството заплаща в подобни случаи. Пред АССГ Блъскова заведе жалба срещу предсрочното си освобождаване. Тя е командирована в Брюксел на 1 март 2017 година на дипломатическа позиция „съветник“ на Министерството на културата към Постоянното представителство на България в ЕС в Брюксел. Повод е българското председателство на Съвета на ЕС, а назначението е мотивирано с „дългогодишен професионален опит в областта на медиите“.
От съдебните документи по казуса се вижда, че Минеков е поискал предварително допускане на изпълнението на заповедта си. Посочва, че в съгласуваното командироване с Външно министрество, са отправени препоръки, които не са спазени, а именно: не е била посочена посочена крайна дата на командироването, която следвало да бъде не по-късно от 30.09.2018 г. Според министъра, в нарушение на това условие по-късно с няколко заповеди командироването на Блъскова е удължено с още четири години до 19.12.2021 г. „Образователният ценз, недостатъчният опит и знания на г-жа Блъскова в тази област създават предпоставки за сериозни пропуски, водещи до накърняване на държавните интереси, и пораждат рискове от компроментиране на интересите на държавата“, казва министърът на културата.
Съдът отхвърля искането му за предварително изпълнение с аргумента, че става дума за доводи, които засягат заседанието по „съществото на спора“, където трябва да се разгледат и решат всички поставени правни проблеми. По искане на Блъскова на 7 октомври 2021 г. обаче спира изпълението на заповедта за предсрочното й освобождаване до разрешаване на същинския спор.
Аха, делото да мине за разглеждане по същество и хоп – непредвидено препятствие
За да започне съдебното производство, страните трябва да внесат държавна такса. С разпореждане на съда от 13.09.2021 г. на жалбоподателя Евгения Блъскова е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе 10 (десет) лв. държавна такса по сметка на Административен съд София-град и да представи платежен документ в съда. В разпореждането изрично се посочва, че при неизпълнение в срок на дадените указания, съдебното производство ще бъде прекратено.
Съобщението на съда било връчено на секретаря на адвокатското дружество на 20.09.2021г. От тази дата е започнал да тече 7-дневния срок за внасяне на държавна такса, който е изтекъл на 27.09.2021 г. „Жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда в дадения му срок, поради което с определение № 7432 от 05.10.2021 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 от АПК„, решава съдът.
Възражението
В жалба до съда за възстановяване на срока, адвокатът на Блъскова посочва, че „Пропускът да се внесе дължимата държавна такса се дължи на особени непредвидени обстоятелства“. Защитникът сочи, че съобщението с дадените указания никога не е достигало до него, нито до някой от останалите упълномощени колеги от кантората. Потвърждава, че на 20.09.2021г. призовката е получена от Д. Г. – „офис менажер“ в дружеството, лице, което не е сред пълномощниците по делото и което не е изпълнило задължението си да го предаде на адвоката. Като причина сочи, че същия ден служителката получила новина за смъртта на близък член на семейството й, поради което се е наложило да си тръгне от работа. Адвокатът подчертава, че на 20.09.2021г. Г. не е сканирала и изпратила нито едно съобщение до адвокатите в кантората, защото „не е била на себе си“ заради настъпилата в семейството кончина. Отбелязва, че такъв инцидент не се е случвал нито веднъж до момента в 16-годишната му практика.
И после дошла чистачката
Като доказателство за твърденията на защитата, съдът допуска разпит на служителката Г. която потвърждава, че през месец септември е получила „призовката“, но не била на себе си, адвокат Й. не бил в офиса по това време, а на нея й се наложило да си тръгне по-рано, „тъй като тези дни вуйчо й починал и малко й се губели нещата“. Разказва, че явно е пропуснала да сканира въпросната призовка, тъй като в кантората имат практика да сканират и да изпращат на адвокатите призовките, за да знаят със сигурност, че са ги видели. Свидетелката заявява, че този ден е оставила съобщението на компютъра на адвоката, като пояснява, че „адв. Й. си затваря компютъра и тя оставя призовките отгоре“.
Според свидетелката, вероятно, след това е дошла чистачката, разтворила е вратите и е станало силно течение. Сочи, че са установили, че в кантората става много лошо течение, когато са отворени вратите, и всичко се разпилява. Смята, че най-вероятно се е случило именно това, защото са преровили целия офис и предполага, че чистачката е видяла призовката и я е сложила под една кутия с глобус в кабинета на адв. Й..
В крайна сметка, след като са преровили всичко, призовката е намерена именно под кутията.
Съдът: Това не са особени и непредвидени обстоятелства
В случая е налице редовно връчване на съобщението на служител от кантората, при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК, постановява най-напред съдът. Отхвърля като неоснователни доводите на защитата, че служителката, получила съобщението, не е сред пълномощниците по делото, както и че е получила съобщението „със задължение да предаде“, но това задължение така и не е изпълнено. „Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ГПК допуска връчване на всяко лице от кантората, което работи или сътрудничи на адвоката, а не непременно на пълномощника на страната“, отбелязва съдът. А предвид факта, че съобщението е връчено в кантора е неприложима е нормата на чл. 46, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, според която адресатът /когато съобщението е получено от друго лице/ може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването, в смисъл, че „другото лице“ не е изпълнило задължението си да предаде съобщението/призовката на адресата.
Съдът посочва, че възстановяване на пропуснат законен или определен от съда срок, може да се поиска, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на „особени непредвидени обстоятелства“, които не е могла да преодолее. Тези особени непредвидени обстоятелства обаче трябва да се тълкуват стриктно (stricto sensu), посочва съдията, като се позовава на Определение № 1302 от 2.02.2021 г. на ВАС.
„Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили да се изпълни в срок съответното процесуално действие.. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона са само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока за изпълнение на указанията, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие“.
Посочените в молбата за възстановяване на срока причини нямат характер на особени непредвидени обстоятелства, е записано в мотивите.
На практика пропускането на срока за отстраняване на констатираната нередовност на жалбата и внасяне на дължимата държавна такса се дължи на субективен фактор – пропускът на служител от кантората да сканира и изпрати по имейл съобщението на упълномощения адвокат съобразно утвърдените правила за работа в адвокатското дружество.
„Не могат да се приемат за непредвидени обстоятелства, още по-малко за особени, останалите причини и предположения, изтъкнати от свидетеля, а именно че най-вероятно е оставила съобщението върху компютъра на адв. Й., но след това вероятно е дошла чистачката, разтворила е вратите, станало е течение, всички документи са се разпилели и най-вероятно чистачката е сложила съобщението под една кутия с глобус в кабинета на адв. Й., където, след много търсене, в крайна сметка то е открито. Всички изброени обстоятелства касаят организацията на работа в адвокатското дружество и степента на нейната ефективност, която да гарантира сигурно отразяване/предаване на връчени съдебни съобщения, но не могат да се приемат за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.“
И съдът оставя без уважение жалбата на Евгения Блъскова – по делото не са представени безспорни доказателства за настъпили особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, довели до пропускане на срока за изпълнение на дадените от съда указания за внасяне на дължимата държавна такса.
На практика това означава, че делото не може да мине в следващата си фаза – разглеждане по същество, което трябва да установи дали министърът на културата Велислав Минеков като работодател законосъобразно е прекратил командировката на Евгения Блъскова в Брюксел, имала ли е ценз за това и какви важни задачи е изпълнявала пет години там. Някои медии изчислиха, че за „нищоправене“ за пет години „българските данъкоплатци са платили за командировъчни на Евгения Блъскова близо 160 хиляди евро„, отделно от заплатата, която й е плащало министерството.
И какво от това – малко ли са патриотите, които се отдават на родината зад граница, „изнасят“ даже и половинките си, за да й служат усърдно, а подобно себеотрицание не е без пари. Вероятно и Блъскова е оправдала дългогодишния професионален опит в областта на медиите, инак управлението на Борисов едва ли би раздавало общите пари, като на наши „калинки“. Немислимо.
Определението на съда може да бъде оспорено с частна жалба пред ВАС. Ако това стане и хипотетично съдът даде право на дамата да си внесе държавната такса, не е ясно какъв предмет по съществото на делото биха обсъждали съдиите – срокът на командироването отдавна е изтекъл.
