Последни новини
Home / Актуално / ССБ търси адекватна защита от СК за съдия от Пловдив, подложен на тормоз от председателя на съда

ССБ търси адекватна защита от СК за съдия от Пловдив, подложен на тормоз от председателя на съда

Defakto.bg
Иван Калибацев, председател на Пловдивския районенсъд

Съюзът на съдиите в България се обърна за защита  към Съдийската колегия на ВСС заради невероятен  случай на натиск и  дисциплинарен тормоз от председателя на РС- Пловдив Иван Калибацев над съдия от същия съд.  УС на ССБ е запознал със случая и председателя на ВКС и очаква адекватна проверка по случая.

Поводът е сигнал  от районния съдия  Деян Вътов, от който става ясно,  че заради мнение, различно от това на Иван Калибацев по въпроси за администриране на дейността в РС и въвеждането на ЕИСС, председателят на съда е  предприел поредица от дисциплинарни действия, „които целят отмъщение и наказание за изразеното мнение„.  Освен това, образуваните дисциплинарни производства само привидно преследват законна цел и е видимо за всеки разумен наблюдател, че действителната им цел е наказание за изразено от съдията мнение, сочи УС на ССБ. От фактите, описани от съдия Вътов се очертват и  други тежки нарушения на служебните задължения, включително и неправомерно въздействие при осъществяване на правораздавателната дейност, се казва в сигнала на ССБ.

За накърнената съдебна независимост  „отвътре“ чрез  ресурса на т. нар. съдебна номенклатура, ССБ алармира и  колегите си от нидерландската организация „Съдии за съдии“ (Judges for Judges).

Публикуваме пълния текст на обръщението на ССБ и сигналът на  съдия Деян Вътов – текстът е дълъг, но  показателен както за издевателствата, на които може да бъде подлаган един магистрат, който междувременно решава проблеми на гражданите,   така и за професионалното ежедневие на един съдия в европейска България. Интересно става, когато в една история за натиск се оказват замесени и известни на широката публика  лица.  

 

   ССБ : Използват се законни на пръв поглед средства с паралегална цел

Уважаеми членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,

Обръщаме се към Вас с настояване за своевременна и адекватна като внимание, загриженост и ефективност реакция за реална защита на индивидуалната съдийска независимост на наш колега, за преустановяване на зловредни административни практики, реализиращи всички рискове за недопустима злоупотреба с административните правомощия на председател на районен съд и за „заразяване“ на работната атмосфера в съда със страх и търпимост към безсмислено властово насилие.

Бяхме уведомени от съдия Деян Вътов от Районния съд Пловдив в сигнал, адресиран до Съюза на съдиите в България и председателя на Върховния касационен съд, за историята на оказвания върху него административен натиск, който без преувеличение може да бъде квалифициран като неприкрит тормоз.  Случаят, разбира се, изисква внимателна проверка от Ваша страна на всички многобройни аспекти на проблема.  В него се проектират въпросите за ролята на председателите на съдилища за укрепване на независимостта на всеки съдия; за способността на съдийската общност да противостои на властови аномалии, произтичащи от неудачни кадрови решения на Висшия съдебен съвет (ВСС); за изземването на правомощия на общото събрание на съда от председателя; за качеството на дисциплинарната практика на Съдийската колегия и за това дали е допустимо и търпимо да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу съдии по обвинения, които изначално не съдържат годен състав на дисциплинарно нарушение и дори да бъдат доказани, не биха могли да доведат до ангажиране на дисциплинарна отговорност.

Случаят на съдия Вътов обаче е ясно проследим от представените писмени материали и е достатъчно красноречив и без последваща проверка, за да се изведе стряскащата констатация, че в съд в голям български град, чиято история и култура стоят в самата сърцевина на националната ни история и култура, е възможно на съдиите да се внушава, че са чиновници, чиято професионална съдба и личен живот са в ръцете на административен началник, който освен със собствената си фактически хипертрофирала власт разполага и с ВСС като средство за терор. В такава среда въпросът дали можем да бъдем сигурни, че правата на гражданите срещу всеки властови произвол са защитени в дължимата пълнота, се превръща в реторичен.

Най-общо фактите могат да се сведат до следното: Съдия Деян Вътов е изразил мнение по въпросите за администриране на дейността в Районния съд Пловдив, с което се конфронтирал с установения в съда авторитарен стил на управление на председателя; в отговор на изразеното от съдията мнение председателят е предприел поредица от дисциплинарни действия, които целят отмъщение и наказание за изразеното мнение; образуваните дисциплинарни производства само привидно преследват законна цел и е видимо за всеки разумен наблюдател, че действителната им цел е наказание за изразено от съдията мнение.

Фактите, описани от съдия Деян Вътов, наред с данните за злоупотреба с правомощия от страна на председателя на съда Иван Калибацев, установяват и други тежки нарушения на служебните задължения, свързани с администриране на дейността в Районния съд – Пловдив, включително и неправомерно въздействие при осъществяване на правораздавателната дейност.

Настояваме, уважаеми членове на Съдийската колегия, да предприемете незабавни действия за изясняване на всички проблеми, посочени в сигнала на съдия Вътов (прилагаме го с писмените материали в подкрепа на изложените в него твърдения), и да предприемете съответните мерки, които да доведат до преустановяване на нарушенията спрямо съдия Деян Вътов.

Не за първи път ССБ поставя на вниманието на кадровия орган случаи на злоупотреба с дисциплинарна власт и с използване на законни на пръв поглед средства с паралегална цел. Липсата на реакция и предприемането на необходимите действия води до ескалация на нарушаването на правата на съдиите и до извращаване на базисни етични норми.

Доколкото случаят на съдия Вътов по ясен и лесен за разбиране начин, дори за наблюдатели, които не живеят в страната  ни, показва специфичния аспект на накърняване на съдебната независимост „отвътре“ чрез ресурса на т. нар. съдебна номенклатура, намираме за полезно да го споделим и с колегите от нидерландската организация „Съдии за съдии“ (Judges for Judges). От една страна, приемаме за полезно съдиите от всички държави да са добре информирани за различните девиации при управлението на съдебните власти. От друга страна, международната съдийска солидарност е мощен ресурс за справяне с недемократични практики в посттоталитарна държава, каквато е нашата.

Приложения: сигнал на съдия Деян Вътов, придружен с документи в подкрепа на твърденията му.

09.03.2022г. София

Управителният съвет на Съюза на съдиите в България

 


Сигнал от  съдия Деян Стоянов Вътов – съдия в РС- Пловдив

 Не мога да позволя  да тъпчат личното  ми достойнство и професионална независимост

Уважаеми госпожи и господа,

с настоящото се обръщам към Вас, за да изложа това, на което съм подложен в
качеството си на съдия, работещ в РС-Пловдив от страна на председателя на РС-
Пловдив.
В началото на месец юли 2020 г. бях назначен като съдия в РС-Пловдив, като
преди това бях младши съдия в ОС-Смолян. Тъй като професионалните ми интереси са
в областта на гражданското право, и по специално вещното право и гражданския
процес, а и предвид това, че съм докторант по Граждански процес в ПУ „Паисий
Хилендарски“, поисках да поема делбен състав. Съставът, на който бях определен за
титуляр по силата на едностранна заповед на председателя на РС-Пловдив, заварих с
огромна висящност от около 280 – 290 дела, без обявените от предишния титуляр за
решаване. Обемни и сложни, с график на насрочени заседания през цялото лято на
2020 година. Отне ми време и много усилия докато изобщо съумея да се запозная с
делата. Първите месеци работих без почивка, включително събота и неделя, както и
след работно време. Отпуски не съм ползвал. Това беше периодът непосредствено след
обявеното в страната извънредно положение, съдебната ваканция за 2020 г. бе
отменена, като се бяха се натрупали много дела за разглеждане.
Няколко месеца след назначаването ми като съдия в РС-Пловдив бе въведена
ЕИСС. Колеги от съда, начело със съдия Божидар Кърпачев, инициираха подписка за
несъгласие с въвеждането на ЕИСС, в която се подписах и аз, тъй като новата
деловодна програма блокираше възможността за нормална работа. Председателят на
съда Иван Калибацев остана недоволен от подписката, свика неформално общо
събрание по Viber, на което започна да обвинява подписалите се съдии в „преврат“,
държеше назидателен тон и поставяше въпроси, като напр. в качеството си на какви
сме участвали в подписката, като заяви, че той представлявал съда, а не ние. За моя
голяма изненада, повечето колеги, да не кажа всички, влязоха в обяснителен режим. Аз
си изказах мнението, обясних, че съм против въвеждането на програмата, като
разясних и защо, без да се конфронтирам, тъй като отскоро бях съдия в този съд.
Малко след това СК на ВСС взе решение временно да се преустанови
въвеждането на програмата и даде възможност на съдилищата да спрат образуването
на нови дела по нея, с оглед протеста на всички съдилища за недостатъците на ЕИСС.

Калибацев свика редовно общо събрание, на което искаше да сме обсъдели какви
проблеми срещаме при работата си с ЕИСС, при положение че генералният въпрос,
който стоеше тогава бе: „Защо изобщо да работим с нея ?” Събранието целеше да се
имитира някакво обсъждане, тъй като Калибацев много държеше програмата да остане.
Още в началото на събранието предложих включване на точка в дневния ред, с която
да гласуваме спиране на образуването на нови дела по ЕИСС. Калибацев се държеше
сякаш че такова предложение не е направено, респективно не го полагаше на
гласуване. Накрая, след близо едночасово обсъждане, и може би пет-шест искания от
моя страна, все пак гласувахме. Почти всички съдии гласуваха за спиране образуването
на нови дела по ЕИСС. Това вбеси председателя на РС-Пловдив.
Веднага след събранието, започна проверка спрямо мен, което ме изненада,
предвид това че само от няколко месеца работех в съда – твърде малко за да бъде
работата ми обект на проверка. Проверката не констатира нищо, но внесе едно
излишно за мен напрежение. Веднага след събранието беше забранено на съдебните
помощници да ми помагат, като пишат заповедни производства, което и без това рядко
правеха. Получих заповед по чл. 80, ал. 2 ЗСВ, че ми се изискват писмени обяснения за
забавени дела, изброени в списък, каквито обяснения отказах да дам. Забавени дела
всъщност нямах. Изброените дела бяха основно заповедни производства, образувани
по ЕИСС, които не бях изписал в тридневен срок, тъй като ЕИСС не позволяваше
обработването и на най-елементарното заповедно производство в обичайния за това
срок. Срещнах се лично с Иван Калибацев в опит да изясним нещата. Заявих, че няма
да давам обяснения, както и че забавени дела нямам. Исках да разбере, че няма да се
поддам на каквито и да било провокации, разясних, че и двамата знаем каква е
причината за проверката, както и че не се притеснявам от проверки, тъй като си гледам
добре работата.
Във връзка с тази проверка получих съответните заповеди: № 1599/23.09.2020г.,
№ 1613/29.09.2020 г. и № 1708/19.10.2020 г.
След проверката ръководството на РС-Пловдив започна да следи какво се
случва по дела на мой доклад и да търси пропуски. Подпитваха секретарката ми как
съм се държал в зала и поощряваха доносничеството спрямо мен, което не даде
резултат, тъй като нямаше какво да се донася. Тогавашната ми секретарка – Диана
Димитрова се премести в СРС.
Към онзи момент, а и взе още е така, реалната натовареност на гражданския
съдия в РС-Пловдив е изключително висока. Лично аз решавам по над 70 дела на месец
с краен съдебен акт. Високата натовареност се дължи на това, че броят на съдиите в
Гражданко отделение е приблизително равен на съдиите в Наказателно отделение.
Невъзможно е справянето с работа в рамките на работната седмица. Почти всяка
събота и неделя се работи било в съда, било от вкъщи. Въпреки наличието на голям
обем от дела и много работа, ръководството на съда правеше всичко по силите си да ме
затрудни допълнително. Считам, че адм. ръководител на РС-Пловдив приема
професионалните несъгласия лично и започва атака срещу съдията, който си е
позволил да изрази мнение по професионални въпроси, различно от неговото.
В периода от средата на 2020 г. до средата на 2021 г. нападките на Калибацев се
осъществяха най-вече на общи събрания, които се свикваха по Viber , където имаме
обща група на съдиите от Гражданско и Брачно отделение, съдиите от Наказателно
отделение не присъстваха на тези събрания. На събранията Иван Калибацев имаше,
според мен, унизително отношение към съдиите от гражданските отделения на РС-
Пловдив, като им се държеше сметка защо не работят с ЕИСС, не отбелязват
коефициенти за натовареност и др. подобни, както и защо имат забави, като се
неглижираха исканията и предложенията за каквато и да било оптимизация на

работата. Всяко мнение и/или предложение, мое или на друг колега, се отхвърляше от
Калибацев.

Считам, че в този период спрямо мен се направиха и опити за въздействие във
връзка с произнасяния по дела на мой доклад. В настоящото изложение ще коментирам
два подобни случая, тъй като за тях разполагам с доказателства – признания на зам.-
председателя на РС-Пловдив – съдия Александър Точевски, в качеството му на
свидетел по образувани спрямо мен административни и дисциплинарни производства.

Една малка услуга за юрисконсулта

Някъде в към края на 2020 г., не помня точно кога, бях извикан в кабинета на
Точевски, който поиска по мое разпореждане да се изнесе прието по дело писмено
доказателство, което да предоставя на ищеца, който щял да го върне преди следващото
по делото открито съдебно заседание. Ставаше въпрос за един тефтер, в който
служители на ВиК отразяват консумирана питейна вода срещу подписи на клиента,
т.нар. „карнети“, които по своята правна природа са разписки за обема на доставените
ВиК услуги. Този тефтер бе приложен в оригинал по делото, тъй като се оспорваше
истинността на документа. С молба по делото юрисконсулта на ВиК бе поискал да
върна тефтера, за да се отчете потреблението на ВиК услуги в една сграда за
следващия месец, а аз с разпореждане бях отказал, ясно по какви съображения.
Недопустимо е прието в оригинал по делото писмено доказателство да се върне на
страната, която заявява, че иска да дописва нещо в документа, след което възнамерява
да го върне по делото. Точевски заяви, че юрисконсулта на ВиК му се обадил с искане
да преразгледам това свое произнасяне и ме помоли да направя тази „услуга“. Отказах,
като обясних, че изобщо не е редно да ми дава указания как следва да се произнасям по
искания на страните. Обясних, че с това му поведение ме дискредитира в очите на
страните, както и че намирам същото за неуместно. Този случай не е толкова
фрапиращ, доколкото въпросното дело, по спомен, бе с малък материален интерес, но е
показателен от гледна точка на това какво е отношението към съдиите от страна на
ръководството на РС-Пловдив. Страна, която не е доволна от произнасяне на съда
телефонира на зам.-председателя, за да извика съдията, от когото се очаква да
преразгледа случая. Разказаното по-горе бе изтъкнато от г-н Точевски в качеството му
на свидетел по адм.д. № 1226/2021 г. на Адм.С – Пловдив, за да се покажат моите
личностни недостатъци, т.е. че съм неотстъпчив, и изобщо човек с труден характер,
след като не искам да направя услуга на „колега“, какъвто според Точевски бил
юрисконсулта на ВиК.

Идва и по-лошо – дело с голям материален интерес

Вторият случай е доста по-притеснителен, тъй като се касае до дело с голям
материален интерес, а именно делба на картини и други вещи между наследниците на
Златю и Георги Бояджиеви. По това дело бях определен за докладчик по силата на
заповедта, с която бях определен за титуляр на IV гр. с-в. на РС-Пловдив. Същото е на
етап втора фаза на съдебната делба, като до делба са допуснати някъде около 360
предмета, основно картини, като първоначалната им оценка възлизаше на над 7 000
000 лева. Това дело бе насрочено от предходния съдия-докладчик Димитрина Тенева в
открито съдебно заседание през началото на месец юли 2020 г., точно когато постъпих
в съда, като буквално след няколко дни трябваше да разгледам делото в открито
съдебно заседание. Предходният съдия-докладчик бе допуснал повторна експертиза за
оценка на допуснатите до делба картини и формиране на дялове съобразно квотите на
съделителите. Вещите лица, които бяха назначени по тази повторна експертиза,
отказаха да участват в нея, поради което отложих делото с ново насрочване за друга
дата, без да посоча конкретна, защото знаех, че ще има трудности с намирането на
вещи лица. Помолих страните да ми посочат вещи лица, като ги уверих, че ако с обща
молба се съгласят определено лице да бъде вещо лице, то именно това вещо лице ще
бъде назначено по делото, за да няма оспорвания, и тъй като експертизата е ключова за

изхода на делото. В списъка на вещите лица на ОС-Пловдив специалисти в тази област
не фигурираха. Започна издирване на вещи лица и писане на писма до Съюза на
художниците, а вещи лица нямаше. Накъде през октомври 2020 г. епидемията от
коронавирус се разрасна. Бях възложил на секретаря на състава да телефонира и да
търси кандидати за вещи лица, но опитите не дадоха резултат. Бях посъветван да
издирвам вещи лица както намеря за добре, като този съвет ми дадоха колеги с повече
стаж, разглеждащи делби.
Направи ми впечатление, че това дело често се изнася от деловодството без мое
знание, като същото, поне два пъти съм виждал, че се намира в кабинета на зам.-
председателите на РС-Пловдив, които го четяха. Очевидно проверяваха нещо, но аз
отдавах това им поведение на възникналия конфликт във връзка с ЕИСС и на стремежа
да ми се изискват нови обяснения за забава и др. подобни.

Изненада

Адвокат на една от страните беше Иван Демерджиев, който изобщо не ми бе
познат като име. Аз не съм от гр. Пловдив, поради което и в първите месеци не
познавах по имена и физиономии нито един адвокат от АК-Пловдив. През месец
февруари 2021г. по делото пристигна молба от адв. Демерджиев, с която същият
уведомяваше съда, че е провел разговор с две вещи лица и иска точно те бъдат
назначени по делото, като делото се насрочи в открито заседание. Непосредствено след
това зам.-председателят Александър Точески ми се обади да отида в кабинета му, като
поиска от мен тази молба да бъде уважена.  Същият познаваше съдържанието на
молбата и в какво се състои искането. Отказах да я уважа, тъй като приех това
действие за вмешателство. Оттам насетне посочените в молбата вещи лица изобщо
отпаднаха като вариант, предвид обстоятелството, че след като една от страните
използва ръководството на съда за подобни цели, то очевидно искането ѝ не може да се
уважи.  Не мога да кредитирам експертиза, изготвена от вещи лица, определени по
такъв начин. Междувременно бях установил контакт с лицензиран оценител на
картини, който е собственик и на аукционна къща. След като прочетох по-добре делото
установих, че някаква част от допуснатите до делба картини се дублират, а други
изобщо липсват, което е установено и от вещото лице, извършило оценката по
оспорената експертиза. С намерения от мен оценител на картини размених електронна
кореспонденция от служебния си e-mail адрес, в която му посочих броя картини и
техните заглавия, като приложих списък, а той ми върна съобщение каква сума иска за
възнаграждение. Насрочих делото в открито заседание и предявих тази
кореспонденция на страните и техните адвокати, за да се запознаят с нея и да вземат
отношение. Това вещото лице искаше за оценка по 50 лева на вещ, като в противен
случай заяви, че не му се работи по толкова сложна и обемна експертиза. Съдебното
заседание се проведе в края на месец март 2021 г. В заседанието представих водената с
това вещо лице кореспонденция на страните. Извън протокола ги напътих към
спогодба, като разясних способите за извършване на делба и предимствата на
спогодбата. Това бе второто заседание по това дело, в което участвам и исках да се
ориентирам относно позициите на отделните страни. На част от страните
възнаграждението за вещо лице им се стори високо, на друга ниско, като им
предоставих възможност да помислят дали искат назначаването на това вещо лице в
срок до следващо открито съдебно заседание, което насрочих за месец май. През май
съделителите завиха, че не оспорват предходната оценка, с оглед спестяване на
съдебни разноски, като изразиха становище по способите за извършване на делба.
Както посочих, тъй като вещо лице по допуснатата предходна експертиза, бе
констатирало дублиране на картини, допуснах преразпит на това вещо лице, като
отсрочих делото за месец юли. По-надолу в изложението ще се върна отново на тези

събития, за да обясня какво последва от тях.  Тук искам да подчертая, че ръководството
на съда оказа върху мен въздействие, което тогава, а и сега оценявам като натиск.
Към месец март 2021 г. вече бях получил серия от заповеди, с които ми се искат
обяснения и бяха осъществени поне два опита за вмешателство по мои произнасяния.
ЕИСС беше въведена през декември 2020 г. по силата на едностранна заповед на
Калибацев, който отказа да изпълни решението на общото събрание на РС-Пловдив за
спиране на програмата.

На 26.03.2021 г. бе свикано поредното неофициално събрание на съдиите от
Гражданско и Брачно отделение. Предния, или по-предния ден, бях извикан в кабината
на председателя, като на срещата присъстваха и неговите заместници – Славова и
Точевски. На въпросната среща бяха иззети дела на мой доклад. Не разбрах много
добре предмета на срещата. Питаха ме защо все съм вървял срещу течението, ако съм
искал демокрация да съм вървял в СРС и други подобни. Основен въпрос беше също и
защо като постановявам актове по ЕИСС не отбелязвам коефициент на натовареност,
което се изтъкна, че ще е много лошо за мен при бъдеща атестация. Обясних, че при
този обем на работа се опитвам да се съсредоточа върху същинската съдийската
работа, тъй като в противен случай няма да мога се справя. Отделно обясних, че в края
на краищата нито съм статистик, нито деловодител. Подчертах, че нямам просрочени
актове и че съм успял да сваля висящността на състава, в сравнение с тази на която съм
го поел.
На проведеното на 26.03.2021 г. събрание, бях решил, че е по-хубаво да мълча и
да не вземам отношение, тъй като отново съм в полезрението на ръководството, а не
исках да имам излишни проблеми. Не съумях да запазя мълчание. Целта на събранието
беше председателят на съда да се скара на съдиите от гражданските отделения, като им
изиска обяснения защо имат ненаписани дела, подчертавайки своето великодушие, как
се е опитвал да прикрива забавите. Поводът да взема отношение беше това, че
Калибацев си позволи да се обърне към моя колежка и приятел – съдия Анна Дъбова, с
думите: „Млъкни, бе!“, което е недопустимо обръщение. Заявих, че така не може, а той
ми отвърна, че с мен никой не разговарял. Това даде повод и други колеги да вземат
отношение. Събранието не се разви по желания от Калибацев начин. Повдигнахме
теми защо съдебните помощници се ползват само от някои съдии, при положение, че
всички сме наясно, че пишат дела предимно за зам. председателя Диляна Славова,
както и защо вместо да получим похвала за свършената работа постоянно търпим
критики.  Отказахме да изготвяме справки за върнатите, без основание по мнение на
Калибацев, от въззивната инстанция дела за администриране, каквото беше искането
на Калибацев, защото според него въззивният съд си увеличавал бройката дела,
връщайки дела за администриране. Аз лично изтъкнах, че няма да водя никаква
статистика, тъй като нито съм доносник, нито пък ми влиза в работата да контролирам
въззивната инстанция. Калибацев ни заплаши, че щял да въведе печати, с които
деловодителите да удостоверят датата, на която са ни докладвали определено дело, за
да може още по-стриктно да ни следи.
Спрямо Иван Калибацев назря негативно мнение от страна на част от колегите,
което бе осезаемо към онзи момент.
След събранието, още същия ден, или на следващия, получих заповед №
523/26.03.2021 г., че отново ми се изискват обяснения за забавени дела, които дела не
са насрочени в рамките на установените времеви стандарти, приети със заповед на
председателя. Тук следва да се посочи, че в РС-Пловдив действат приети еднолично
от председателя на съда времеви стандарти, според които срокът за насрочване на
дело, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, е 5-дневен. Този срок не се
спазва от нито един съдия, който изготвя проект за доклад по делото.

Искам да изтъкна също, че в РС-Пловдив се заседава по график, който замества заседателния ден, който всеки съдия в натоварен съд следва да има, за да може да си направи добра организацма желание да си насрочи всички дела с изтекъл срок за отговор, няма график, с който да му се определи заседателен ден. Графикът обикновено не е изготвен. По този начин се цели съдиите да си претрупват залите и да са винаги в неизпълнение, като при необходимост на определен съдия може да се инициира
проверка. Именно от такива проверки се страхуват и част от колегите.

От една стана, в РС-Пловдив действат времеви стандарти, които въвеждат непостижими срокове за насрочване на делата, от друга,
дори и съдията да илед като получих първата заповед, обяснения не дадох, тъй като по чл. 80, ал.  ЗСВ не съм длъжен да се обяснявам на председателя.
Последва втора заповед № 603/07.04.2021 г., с която отново ми се изискват обяснения. Този път, защо съм отсрочил дело за делба (№ 11 639/2018 г.) от проведеното съдебно заседание през месец април за месец октомври, за когато нямало
график. На нея също не дадох обяснения. Отказът ми да давам обяснения много ядоса Иван Калибацев.
Получих третата, и най-унизителна от всички до този момент заповеди, а именно заповед № 663/19.04.2021. С нея отново на основание чл. 80, ал. 2 ЗСВ, председателят на съда ми заповядва, че насрочва среща, която следва да се проведе на
20.04.2021г. от 14.00 часа, в заседателна зала № 1, на която среща ще присъстват той и ръководите на Гражданско и Брачно отделение, като срещата ще бъде протоколирана от секретар. С тази заповед практически ме призоваха на съд. Представете си, трима
съдии – председател и двамата му заместници, както и секретар, стоят най – отгоре в съдебна зала, а аз, който също съм съдия, им се обяснявам, все едно че съм обвиняем.

В това унижение отказах да участвам

След като не отидох на срещата, на 27.04.2021 г., ми връчиха нови две заповеди.
Първата № 762/27.04.2021 г., че председателят на съда отменя своя предходна заповед
№ 642/14.04.2021 г., с която ми е разрешено ползването на 4 дни платен годишен
отпуск, с довод, че имам 22 броя ненасрочени дела. Втората № 761/27.04.2021 г., че ми
се обръща внимание по реда на чл. 327 ЗСВ за нарушения в срочността и движението
на делата.
След като получих последните две заповеди у мен окончателно се оформи
разбирането, че спрямо председателя на РС-Пловдив следва да се предприемат
институционални действия. Това разбиране се споделяше и от други колеги, които
искаха да сезираме ВСС, за отношението на Иван Калибацев, което бе повече от
смущаващо.
Така и направихме. Аз реших да подам свой личен сигнал до СК на ВСС и
председателя на ОС-Пловдив, в който сигнал описах подробно изложеното тук, с
изключение на оказания ми натиск по посочените по-горе две дела, тъй като за
последното нямах доказателства, с такива се сдобих впоследствие.
В личния си сигнал до СК на ВСС и председателя на ОС-Пловдив, изложих
подробни съображения, че се притеснявам от заповедта, с която по еднолично решение
на г-н Калибацев бе отменен вече разрешеният ми платен годишен отпуск и то един
ден преди неговото начало. По личния ми сигнал действия предприе единствено
председателят на ОС-Пловдив, който инициира проверка пред Етичната комисия на
ОС-Пловдив, относно репликите на Калибацев по адрес на съдия Анна Дъбова. Бях
изслушан от Етичната комисия, която в крайна сметка прие, че не било доказано, че г-н
Калибацев казал на съдия Анна Дъбова да млъкне, тъй като той твърдял, че не помни
да е казвал подобно нещо. Съставът на Етичната комисия дори не разпита съдия
Дъбова, нито който и да било друг съдия, а репликата бе казана пред голям кръг съдии.

СК на ВСС не ми е известно до момента да е предприела действия по този
сигнал.
Шестима съдии: аз – Деян Вътов, Христо Иванов, Татяна Маслинкова, Анна
Дъбова, Людмила Митрева и Мария Дългичева, с която живеем на съпружески начала,
само толкова се осмелиха да застанат с имената си, депозирахме общ сигнал до СК на
ВСС, ИВСС и председателя на ОС-Пловдив, с който очертахме нашите притеснения.
Сигналът бе твърде мек, в сравнение с това, което се случваше в действителност по
това време. Съшият бе публикуван и в сайта lex.bg. Събитията не помня точно кога се
развиха като дати, бяха през месеците май – юни.
Исканията, около които се обединихме, бяха продиктувани от това, че ни дойде
в повече отношението на г-н Калибацев, който свикваше събрания едва ли не за да ни
се кара, държейки назидателен тон и укорявайки ни във връзка с ЕИСС. От друга
страна, гражданските съдии изнемогвахме от работа. Малко бяха съдиите, които си
позволяваха да опонират на поведението на Иван Калибацев. И винаги, когато някои от
малцината поставеше въпрос за организацията на работата в РС-Пловдив, спрямо него
се изсипваше порой от критика и започваха проверки. Неведнъж съм ставал свидетел
на това как Калибацев твърде грозно се разправя със съдия Татяна Маслинкова по
общи събрания и, разбира се, съм се противопоставял на това поведение. Подходът на
Калибацев е избирателен, като той, вече съм убеден в това, използва целия властови
ресурс на институцията, която „управлява“, за да се саморазправи с конкретен съдия,
който не му отдава необходимото раболепие. Когато говоря за раболепие, не
преувеличавам.

  „Ефективно“  управление на съда 

Калибацев използва следната, не много сложна, но ефективна система
на управление на съда.

На първо място с решение на Общото събрание на РС-Пловдив, има такова решение, което се опитахме да отменим, но без успех, в полза на Калибацев са делегирани правомощията да определя  кой съдия в кое отделение на съда ще бъде разпределен и какви дела по материя, вид и процент на натовареност ще разглежда. Това решение само по себе си противоречи на разпоредбите на ЗСВ,
касаещи правомощията на Общото събрание, но е факт. Калибацев излишно увеличава бройката на реално работещите съдии в Наказателно отделение. Така половината от съдиите в РС-Пловдив – гражданските, са изключително натоварени, разглеждайки около 75 % от делата в съда, а останалата половина не са.

За сметка на това от наказателните съдии се очаква подкрепа. Наказателните съдии са поставени в зависимо
положение, тъй като винаги някой от тях може да бъде преместен в Гражданското
отделение по заповед на председателя, без санкция на Общото събрание, което по
закон следва да взема решения по тези въпроси. Същевременно в самото Гражданско и
Брачно отделение има съдии, които имат привилегии: ползват помощници, бавят дела,
разглеждат по-лека материя, получават по-опитни секретари и пр. Тези съдии също
подкрепят Калибацев или поне не му се противопоставят. Постъплението на дела в
гражданските отделения е огромно.

Има и една трета категория съдии, тези които открито се противопоставят на Калибацев по служебни въпроси.

Те са обект на тормоз.

Аз съм съдията, който най-много се е противопоставял на Иван Калибацев,
респективно служа за назидателен пример на останалите. Спрямо мен се предприеха
доста действия. Искам да изтъкна, че всичко изложено по-горе не е толкова
елементарно, колкото звучи на пръв поглед. Не става въпрос само за натовареност и
личностни сблъсъци, а за лостове на влияние. Спрямо съдебната администрация
Калибацев използва същия подход. Професионалните качества не са от особено
значение, важна е верността към председателя. Ако определен служител не се
подчинява на исканията на ръководството, дори и те да са в противоречие с моралните
му разбирания, то същият рискува да бъде отстранен от длъжност, което се случва.
Иван Калибацев се опитва да създава напрежение и различни лагери вътре в самия

колектив, както и да настройва съдиите от РС-Пловдив против съдиите от ОС-
Пловдив, преследвайки свои цели. Постоянно и то по един изключително елементарен
начин сравнява кой какви заплати получавал и каква натовареност имал, опитвайки се
да събере негативно мнение против съдиите от ОС-Пловдив.
Калибацев, след като разбра за двата сигнала, както и за подадената от мен
жалба против заповедта за обръщане на внимание, предприе следните действия:

На обшия ни сигнал реагира с контраподписка в негова подкрепа, която
представи пред СК на ВСС, ведно с писмени критики, спрямо всеки един от
подписалите се съдии – персонално.

Подходът на Калибацев винаги е един и същ, а именно при липса на смислени аргументи срещу доводите на опонента, критикува
неговата личност. В така наречената контраподписка, доколкото знам от доклад на
ИВСС, са участвали осемнадесет съдии, чиито имената не са ми известни, тъй като
нито един от тях не застана със своето име пред станалите си колеги.
По този ни сигнал, както споменах, бе изготвен доклад от ИВСС, който доклад,
излезе със заключение, че нередности в РС-Пловдив не са констатирани, макар да се
отчиташе високата натовареност на съдиите от гражданските отделения. Докладът бе
сбор от статистически данни, като смея да твърдия, че проверката на ИВСС не засегна
същината на поставените в сигнала въпроси, не събра доказателства и не анализира в
цялост всички факти и обстоятелства. Същата се извърши проформа.
Непосредствено след като депозирахме общ сигнал, част от съдиите от РС-
Пловдив решихме да свикаме Общо събрание, с приет от нас дневен ред, за да вземем
решение по въпросите, които се опивахме да поставим за обсъждане – за графици,
съдебни помощници и разпределението по отделения. Събрахме необходимия кворум,
като двадесет и двама съдии свикахме общо събрание. След като събрахме подписи и
поставихме обявление, Калибацев издаде заповед, с която свика контрасъбрание по
същите въпроси, като включи нашите и други точки в дневния ред. Една от тези други
точки касаеше лично мен, тъй като вече бях обжалвал наложеното ми със заповед на
председателя на РС-Пловдив, обръщане на внимание, като по образувано адм. дело №
1226/2021 г. на Адм.С – Пловдив бях изискал справка за това какъв срок останалите
съдии насрочват дела и какви забави имат. Калибацев държеше да информира за това
съдиите, като така създаде негативно мнение спрямо мен, че едва ли не съм целял да
дискредитирам другите.
Общото събрание, което свика Калибацев, се проведе през края на месец юни
2021 г., като в продължение на една седмица върху съдиите се оказваше натиск, чрез
посещения по кабинети от страна на заместниците на председателя. Така се стигна до
положението, че част от същите съдии, които бяха подписали дневния ред и
свикването на общото събрание, гласуваха, че точките на дневния ред са недопустими,
тъй като не са от компетентността на общото събрание, а на председателя на съда. Това
бе най-масовото събрание, на което съм присъствал, тъй като на него се явиха колеги,
които не познавах, командировани в други съдилища и пр. Подкрепата за Калибацев бе
с мнозинство.
Преди това събрание по предложение на Калибацев спрямо мен бе образувано
дисциплинарно дело № 3/2021 г. на СК на ВСС. Предмет на това производство е
предложение на адм. ръководител за дисциплинарното ми освобождаване от длъжност,
тъй като не съм се явил два поредни дни на работа, с което съм нарушил Кодекса на
труда. Става въпрос за дните около Великден 2021, за които имах разрешен платен
годишен отпуск, но Калибацев отмени своя заповед, с която ми бе разрешено
ползването на платен годишен отпуск един ден преди да започне фактическото му
ползване.

Аз вече бях уведомил СК на ВСС, че ще имам проблеми с тази заповед в моя
личен сигнал, но никога не съм и допускал, че ще бъде поискано дисциплинарното ми
освобождаване от длъжност. Останах дълбоко изненадан, че СК на ВСС изобщо
образува дисциплинарно дело. Дадох си ясна сметка обаче, че с това дисциплинарно
дело се цели да бъда сплашен.

Фактите, че спрямо мен е образувано дисциплинарно дело и за какво се отнася
то, станаха известени на съдиите от РС-Пловдив. По-голямата част от съдиите, които
си позволяваха да коментират негативно председателя на РС-Пловдив, престанаха да
го правят, тъй като се стреснаха. 

Част от тях ме посъветваха да съм търпелив, че щяло да премине, че трябвало да бъда гъвкав и да се стремя да не давам поводи на
Калибацев да ми образува дисциплинарни производства. Воден от тези съвети, реших да процедирам по този начин, като се въоръжа с търпение. Депозирах становище по дисциплинарното дело, опитах да предявя и иск, с който да установя недействителност
на заповедта на председателя на РС-Пловдив, с която ми бе отменен вече разрешения отпуск. За всеки безпристрастен наблюдател е видно, че да се отмени разрешен отпуск на магистрат без негово съгласие и то един ден преди неговото начало, като след това
да се организира следеното му в кои дни ще посети сградата на съда, а след това да се инициира дисциплинарно производство за нарушение на Кодекса на труда, който закон изобщо не се прилага за дисциплинарната отговорност на магистратите, е меко казано
тенденциозно поведение.

И пак изненадата 

Образуването на едно дисциплинарно производство обаче не задоволи
председателя на РС-Пловдив.

След като бе образувано дисциплинарно дело № 3/2021 г. на СК на ВСС, спрямо
мен бе образувано второ по ред д.д. № 6/2021 г. на СК на ВСС. Неговият предмет е
следният:
Отново се иска да бъде дисциплинарно освободен от длъжност, но този път за
забави по едно конкретно дело и нарушение на Етичния кодекс.

Става въпрос за делото с картините, наследство от Златю и Георги Бояджиеви, същото това, по което бях
извикан в кабинета на зам. – председателя на РС-Пловдив с искане да назнача
посочените от адв. Демерджиев вещи лица, с които същият сам заявяваше, че е провел
личен разговор. Това дисциплинарно дело е образувано по искане на председателя на
РС-Пловдив, въз основа на сигнал на адв. Демерджиев, в качеството му на зам.-
министър на правосъдието, който сигнал е депозиран на 28.06.2021 г. до председателя
на РС-Пловдив и ИВСС за проверка.  Основаният упрек на зам.-министъра Демерджиев
е това, че като съм оставил молбата му без уважение, съм създал убеждение у страните,
че вещото лице, с което съм провел кореспонденция, която съм предявил на страните в
откритото съдебно заседание, се явявало незаобиколим фактор пред решаване на
делото в срок. Отделно, че като съм изпратил списък с вещите, които ще се оценяват,
съм изнесъл информация в полза на лице, което не е страна по делото, както и че съм
обявил на страните как ще се произнеса, коментирайки в съдебно заседание
възможните способи по извършване на делба и напътвайки ги към спогодба.

Началото на месец юли имах съдебно заседание по това дело, като вече новият адвокат на
страните, представлявани от Демерджиев, поиска отвод, с довод, че спрямо мен е
подаден сигнал. Не знаех какво е съдържанието на сигнала и го изисках от
председателя на РС-Пловдив, а той не ми го предостави. След това през месец август
спрямо мен бе образувано посочено д.д. № 6/2021 г. на СК на ВСС, в което
председателят на РС-Пловдив изтъква, че не съм се отвел в срок. Основания за отвод
нямах, но реших да се отведа, по съвет на защитника ми по д.д. № 6/2021г. СК на ВСС,
което направих проведеното през месец октомври в открито съдебно заседание. Всички

останали съделители се противопоставиха на искането за отвод. Считам, че самото д.д.
№ 6/2021 г. на СК на ВСС е образувано именно с оглед това да се отведа от
разглеждане на това дело. По него бе направен опит да ми се окаже влияние, с оглед
произнасяне, което е част от правораздавателната компетентност на съда, а именно
искане да назнача посочени от една от страните вещи лица, което отказах да направя,
въпреки че такива указания получих от зам.-председателя на РС-Пловдив.
След като двете дисциплинарни производства № 3/2021 г. и № 6/2021 г. спрямо
мен бяха образувани, същите бяха насрочени за заседания на дисциплинарните
състави. На тези заседания, проведени на 29.09.2021 г. и 26.01.2022 г. присъствах
лично и с упълномощен от мен процесуален представител. И на двете открити
заседания Калибацев се опитваше да ми държи сметка защо присъствам, без да
ползвам платен годишен отпуск. Според него явявайки се на дисциплинарни
производства, образувани по негови искания, съм нарушавал разпоредбите на КТ, по-
конкретно чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ.

   Трето дело 

Така по искане на Иван Калибацев спрямо мен бе образувано трето поред д.д.
№2/2022 г. по описа на СК на ВСС, с искане да бъда дисциплинарно освободен от
длъжност, тъй като „самоволно се явявам на дисциплинарни производства“, без да
ползвам отпуск и без да съм командирован. Намирам тези доводи за неиздържани, тъй
като право на всеки магистрат, гарантирано от ЗСВ, е да се явява, за да бъде изслушан
по образувано против него дисциплинарно производство, което право очевидно не е
зачетено от председателя на РС-Пловдив, който изтъква, че не съм бил командирован.
Изобщо няма да коментирам дали института на командироването е приложим в случая.
По това д.д. ще депозирам своите писмени възражения и ще се защитавам.
Следва да изтъкна също, че имам съмнения, че д.д. № 2/2022 г. на СК на ВСС е
образувано и за това, че си позволих да обжалвам заповед на председателя на РС-
Пловдив, с която бях лишен от допълнително трудово възнаграждение. Във връзка с
това бих искал да подчертая, че в средата на месец декември 2022 г. Калибацев свика
по Viber събрание във фоайето на РС-Пловдив, на което обяви, че някои служители
няма да получат допълнително трудово възнаграждение, като сумите, определени за
тях, ще бъдат преразпределени на останалите съдии и служители. Доколкото ми е
известно председателите на съдилища нямат подобни правомощия да преразпределят
подобни суми, тъй като са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, т.е. ако
магистрат не получи ДМС, сумите следва да се върнат в бюджета на съдебната власт, а
в случая Калибацев се разпореди с тези суми като със свои лични средства.
Отношението на Иван Калибацев към мен се изразява в един тенденциозен
институционален натиск и за мен няма съмнение, че това отношение е лично
отношение, продиктувано от мненията, които изказвам по професионални въпроси във
връзка с ЕИСС и неправилното разпределение на съдиите по отделения. Калибацев е
иззел функциите на Общото събрание на РС-Пловдив, като всякаква форма на
съдийско самоуправление е изключена. За това положение е виновен колкото самият
председател на РС-Пловдив , толкова и магистратите, работещи в РС-Пловдив, не
всички разбира се, които са се поддали на собствените си страхове.
Иван Калибацев не търпи никакво чуждо мнение и счита, че неговата воля
следва да бъде наложена върху всички. Същият проявява изключителна активност в
следенето на определени магистрати, като дори в предложението си за образуване на
д.д. № 2/2022 г. на СК на ВСС, заявява, че е решил да ме „следи“.
Калибацев, създавайки една небалансирана натовареност между отделните
магистрати и изземвайки правомощията на Общото събрание на РС-Пловдив по
определяне на това кой съдия каква материя ще разглежда и колко ще бъде натоварен,
на практика е овладял Общото събрание на РС-Пловдив, което използва не по

предназначение. Чрез него създава конфликти и с горната съдебна инстанция – ОС-
Пловдив, обличайки своите възгледи като решения на Общото събрание на РС-
Пловдив.
Ако съдия не гласува по искания от Калибацев начин, спрямо него започва
проверка и задължително му се изискват обяснения за нещо и то със заповед на
председателя. За конкретен пример бих искал да посоча това, че на 10.03.2022 г.
Калибацев свика общо събрание, за да запознае съдиите от РС-Пловдив със становища
на председателите на АС-Пловдив и ОС-Пловдив във връзка с искания за
откомандироване на съдии, командировани в ОС-Пловдив. Случаят е известен на
всички съдии от РС-Пловдив, тъй като е бил коментиран не веднъж от Иван Калибацев
на формални и неформални общи събрания. Става въпрос за това, че Калибацев, по
негови думи, изрази негативно становище съдия Дафина Арабаджиева да бъде
командирова в ОС-Пловдив, тъй като искаше да бъде командирован друг съдия с
повече стаж, не знам кой, не е споделял име. Калибацев бе силно подразнен, че
командирован бе съдия Арабаджиева, която е с отлични професионални качества по
моя преценка. Сега вероятно иска точно нейното откомандироване, тъй като не може
да преглътне, че мнението му не е зачетено. В РС-Пловдив натовареността на
гражданските съдии действително е изключително висока за сметка на наказателните,
но това се дължи на неправилни управленски решения на Калибацев, а не на други
фактори. Откакто съм съдия в този съд установих, че е невъзможно да се вземат
рационални решения, а опитите ми да повдигна определени въпроси доведоха до
институционална саморазправа от страна на председателя на РС-Пловдив с мен.
Аз съм съдия с малък стаж в системата, в която съм влязъл с конкурс, не съм
част, и нямам амбиции да бъда част, от някаква съдийска номенклатура. Имам обаче
претенции да бъда независим и достоен съдия, като именно това председателят на РС-
Пловдив се стреми да ми отнеме.

В резюме какво се случи с мен:

По моя инициатива през септември 2020 г. бе взето решение на Общото
събрание на РС-Пловдив за спиране разпределението на дела по ЕИСС. Веднага
получих серия от заповеди и започна проверка.
На проведено неформално събрание на 26.03.2021 г. направих остра забележка
на председателя на РС-Пловдив по повод това, че същият каза на съдия Анна Дъбова
да млъкне, когато тя се изказваше. Веднага започна проверка, изискаха ми се
обяснения за забави. Тъй като отказах да дам обяснения ми бе заповядано да давам
устни обяснения в съдебна зала пред ръководството на РС-Пловдив и секретар, с оглед
това да бъда унижен. Едностранно ми бе отменен разрешен платен годишен отпуск, а
със заповед ми бе обърнато внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ.
След като обжалвах заповедта за обръщане на внимание, която, впрочем, е
отменена на първа инстанция, и сигнализирах за тези обстоятелства компетентните
органи: СК на ВСС, ИВСС и председателя на ОС-Пловдив, както и след като участвах
в общ сигнал, спрямо мен бе образувано д.д. № 3/2021 г. на СК на ВСС, за неявяване на
работа, с което се иска да бъда дисциплинарно освободен от длъжност.
След като отказах да назнача конкретни вещи лица по дело с голям материален
интерес, за което бях извикан в кабинета на зам.-председателя на РС-Пловдив, а
адвокатът по това дело стана зам.-министър и служебен министър на правосъдието,
спрямо мен бе образувано д.д. № 6/2021 г. на СК на ВСС, с което също се иска да бъда
дисциплинарно освободен от длъжност. Последното доведе до отвода ми по
въпросното дело и преразпределянето му на друг съдия.
След като обжалвах заповед на председателя на РС-Пловдив, с която ми бе
отказано допълнително трудово възнаграждение и продължих да отстоявам възгледите

си по професионални въпроси, изискващи решения на Общото събрание на РС-
Пловдив, спрямо мен бе образувано д.д. № 2/2022 г. на СК на ВСС, отново с искане да
бъда освободен от длъжност, защото „самоволно“ се явявам в откритите съдебни
заседания по образуваните против мен дисциплинарни производства, като по този
начин „не зачитам никакви правила и норми“.
Считам, че самият факт, че спрямо мен са образувани три дисциплинарни и
едно квазидисциплинарно производство, при положение, че средно на месец решавам с
краен съдебен акт по над седемдесет граждански дела, видно от статистиката, и с оглед
това че съм делбен състав, при това без да имам забавени съдебни решения, е напълно
достатъчен да обоснове това, че председателят на РС-Пловдив използва правомощията
си по ЗСВ за преследване на паралегални цели, които нямат общо целта на
дисциплинарната отговорност на магистратите.
Подобни действия, но в по-мека форма, се предприемат и спрямо други
магистрати, като визирам съдия Христо Иванов и съдия Татяна Маслинкова, те също
могат да дадат доста информация.
Невъзможно е да опиша в детайли абсолютно целия тормоз, на който съм
подложен, тъй като изложението би станало много дълго, а и вече се уморих да пиша
обяснения и становища. Калибацев успя да превърне съдийската професията, към
която целенасочено се стремях с целия си ентусиазъм и знания, от професионален
идеал в бреме, което вече трудно понасям. Искам да изтъкна, че обосновано може да се
предположи, че целият модел на т.нар. „управление“ на РС-Пловдив се пренася и в
правораздавателната дейност на съдиите от РС-Пловдив. Контролът, въведен от
председателя на РС-Пловдив, не е характерен за съдийското съсловие, което следва да
се отличава със своята независимост, която е гарант за законност и справедливост.
Именно тези идеи са чужди на председателя на РС-Пловдив, от което произтича и
моят професионален сблъсък с него.
Очаквам, когато написаното тук стане достояние на Иван Калибацев, същият
или да свика общо събрание, на което да настройва останалите съдии спрямо мен,
и/или да ми образува ново дисциплинарно производство, както и да организира нещо
като контраподписка или друго подобно действие, с което да направи опит за
внушения спрямо мен и професионалните ми качества.
В тази връзка искам да изтъкна, че аз нямам пряка професионална изгода от
това да се конфронтирам с председателя на РС-Пловдив, нито желая да ставам
председател на РС-Пловдив, нито имам необходимия за това стаж, нито пък бих могъл
да получа някакъв кариерен бонус. Най-вероятно ще бъде привлечен по поредното
дисциплинарно производство за някакво друго нарушение, което дори не мога си
представя в какво би могло да се изразява.  Ако ли не, най-вероятно подобни действия
ще се предприемат спрямо съдия Мария Дългичева, с която сме семейство. В
качеството си на съдия обаче, аз не мога да търпя подобно грубо потъпкване на
личното ми достойнство и професионална независимост.
Като доказателства за изложените от мен твърдения прилагам следните
документи:
I. Заповеди с номера: № 1599/23.09.2020г., № 1613/29.09.2020 г. и № 1708/19.10.2020 г. – тях получих след гласуването за спиране на ЕИСС.
II. Заповед № 523/26.03.2021 г., заповед № 603 от 07.04.2021 г. и заповед № 663/19.04.2021., с последната ми се заповядва да се явя пред ръководството на съда за дам устни обяснения в съдебна зала, пред секретар.
III. Заповед № 762/27.04.2021 г., с която се отменя заповед №  642/14.04.2021г., с която ми е разрешено ползването на 4 дни платен
годишен отпуск, за което е образувано д.д. № 3/2021 г. на СК на ВСС и заповед № 761/27.04.2021 г., че ми се обръща внимание по реда на чл. 327 ЗСВ
IV. Предложение за образуване на д.д. № 3/2021 г. на СК на ВСС, ведно с моето становище, като към предложението са приложени докладни записки и др. подобни – как Калибацев следи дали спазвам работното
време.
V. Предложение за образуване на д.д. № 6/2021 г. на СК на ВСС, ведно с
моето становище, към предложението е приложен и сигналът на зам.-
министъра, тогава, Демерджиев.
VI. Протокол от съдебно заседание по адм.д. № 1226/2021 г., с което зам.-
председателя на РС-Пловдив, обяснява как ме е извикал в неговия
кабинет. Искам да отбележа, че г-н Точевски бе разпитан и като
свидетел по д.д. № 6/2021 г. на СК на ВСС, като препотвърди своите
показания и даде по-подробни. Учудващо е за мен как ръководството на
РС-Пловдив счита, че не е станало нищо нередно.
VII. Предложение за образуване на д.д. № 2/2022 г. на СК на ВСС, по него
становище още не съм депозирал.
VIII. Заповед № 408 от 02.03.2022 г., с която Калибацев свиква Общо
събрание във връзка с командироването на съдии от РС-Пловдив.

С уважение, съдия Деян Вътов

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Един коментар

  1. Бай Щил

    Такива хора са „ракът“ на системата. Главата му трябва да „падне“. Независимостта на съдиите би следвало да е неприкосновена, за да правораздават по вътрешни убеждения и знания. Натискът в/у съдиите не би следвало да съществува, но както пияната му глава ( на Калибацев) обича да се изразява:

    „АЗ!, съм и бащата и майката на районен съд Пловдив.“

    Евала Калибацка, бе ти и майка и бащица, пясъкът в часовника изтича … време е да си харчиш „честно“ изкараните парички и да направиш място на кадърните кадри да движат нещата.
    Калибацев – вън от съдебната система, егоцентрична, бедна душица си, да знаеш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.