DeFakto.bg DeFakto.bg
Аргументите, на които се основава предложението за отстраняване на главния прокурор са подробно изложени в писменото искане до ВСС. Те са девет групи обстоятелства и обхващат широк спектър – като се започне от осъдително решение спрямо България на ЕСПЧ, конкретни действия и бездействия, свързани с простестите, конкретни бездействия по знакови дела, противоречиви методически указания във връзка с прилагането на закона. Това напомни министър Надежда Йорданова преди влизане във ВСС, където започна заседание за предсрочното освобождаване на Иван Гешев.
„Очаквам дебат по същество и всеки един от членовете на ВСС да прояви професионализъм и да покаже професионална съвест, така че да приложи закона по най-добрия начин“, заяви Йорданова.
В отговор на въпрос министър Йорданова каза, че твърденията за „едно нищо“ по повод внесените от нея предложения, сериозно я притесняват. Тя попита дали влязло в сила ршенеие на ЕСПЧ е правно нищо? И посочи, че за това „правно нищо“ всички ние ще трябва да платим обезщетение.
Част от обстоятелствата, които са посочени са от информация, получена от МВР. Обстоятелствата са нови, различни от това, което се съдържаше в искането на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов, уточни Йорданова.
Според Йорданова двете искания теоретично могат да се включат в един дневен ред, но това са отделни предложения и всяко трябва да бъде разгледано отделно.
„Ако Пленумът на ВСС не установи обстоятелства, които да водят до предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, предстои след това да разгледа предложението на Янаки Стоилов. Освен това неведнъж съм казвала, че сме внесли онези бстоятелства, по които са приключили проверките. Но това не означава, че ние сме спрели работа. Има още обстоятелства, по които работим“, заяви Надежда Йорданова, говори пред журналисти преди заседанието на ВСС.
По-рано преди влизане във ВСС Иван Гешев определи искането за отстраняването му като
„едно нищо„.
„Ще кажа, че това е механичен сбор от манипулативни и неверни политически твърдения и субективни също манипулативни оценки. В действията на някои държавни органи виждам наченки, което не съм виждал от детството си преди 89 година в действията на държавни органи“, каза Гешев.
Според него искането за отсраняването му едва ли представлява интерес за обществото. По думите му сериозните въпроси са цените на тока, икономическата и социалната криза.
“Виждате какво се случва в Украйна. Не мисля че този въпрос представлява интерес за българските граждани. Не знам как да коментирам искането за отстраняване на главен прокурор на страна членка на ЕС, затова че е изпратил книги на класици като Вазов и Йовков“, заяви Гешев.
Той призова институциите „да работят в интерес на българските граждани, а не да се занимават с политически атаки към други държавни институции.“
Гешев ще сезира Конституционния съд заради намаления бюджет на съдебната власт и на прокуратурата
На 24 февруари парламентът окончателно прие бюджета на съдебната власт за 2022 г., като оряза с 20 млн. лв. бюджета на прокуратурата. В подкрепа на предложението гласуваха 114 депутати, 80 бяха „против“, а двама гласуваха „въздържал се“.
Темата бе обсъждана преди това и от Висшия съдебен съвет, а главният прокурор Иван Гешев обяви, че целта е да бъде санкциониран той самият и че се прави опит за противопоставяне на БАН и държавното обвинение. Предложението за по-малък бюджет за прокуратурата е на председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански, като орязаната сума от 20 млн. лв. е предвидено да отиде за БАН.
След окончателното гласуване предвидените разходи за Висшия съдебен съвет са 47 341 600 лв., за Върховния касационен съд – 24 223 200 лв., Върховния административен съд – 29 139 500 лв. За прокуратурата са предвидени 332 794 000 лв., за съдилища – 488 074 900 лв., а за Инспектората към Висшия съдебен съвет – 11 389 000 лв. Резервът за непредвидени и неотложни разходи е 900 000 лв.
