DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд не допусна касационно преразглеждане на обезщетението от 100 000 лв. , присъдено на бившия кмет на Белово Веселин Найденов, който м.г. осъди прокуратурата за незаконно обвинение, продължило над 10 г. Заедно с обезщетението прокуратурата остава дължник и за изплащане на законната лихва за морални вреди от януари 2016 г. до окончателното й плащане.
Обезщетението за неимущестмени вреди в размер от 100 бона, най-напред бе присъдено от Окръжен съд – Пазарджик, чието решение м.г. бе потвърдено от Пловдивския апелативен съд. Апелативният съд прие, че 100 000 лв. е „най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от Найденов“ – влошеното психическо здраве, личните и професионални притеснения в качеството на съпруг и родител, на кмет, на политическо лице и на адвокат, финансовите затруднения, широкото медийно отразяване на делото. Съдиите отхвърлиха претенция до пълния размер от 500 000 лв., поискан от бившия кмет.
Става дума за злополучното обвинение срещу бившия кмет, тръгнало от 20 юли 2003 г. и продължило до 15 януари 2014 г. за ощетяване на община Белово с 250 000 лева след неизгодна продажба на 4000 дружествени дяла от капитала на общинската фирма “Белтранс” на “Беллес ИК” на 11 март 2001 година, които са 80% от капитала на дружеството, което се оказа, че не е престъплние.
За този период в Пазарджишкия окръжен съд са образувани 6 дела от общ характер, като три пъти делото е прекратявано и връщано на Окръжната прокуратура за отстраняване на съществени нарушения. Освен това, три пъти е връщано от Апелативния съд за ново преразглеждане. След внасяне на обвинителния акт срещу Веселин Найденов за осми път Окръжният съд изпрати делото до Върховния касационен съд за определяне на компетентен съд. Производствата са прекратени през 2013 г., защото обвиненията срещу Найденов не попадат в категория „престъпление“.
Жалби пред ВКС
След решението на Апелативен съд -Пловдив жалби за касационно преразглеждане подадоха и бившият кмет Найденов, който смята, че за преобърнатия му живот прокуратурата дължи по-голямо обезщетение, а ПРБ – рутинно оспорва всяко обезщетение, присъдено за незаконни действия на нейните служители.
За да убедят ВКС, че решението на Апелативен съд Пловдив трябва да бъде преразгледано, и две страни поставят въпроси, които смятат, че са от значение за правото и приложението на закона, свързано със справедливостта при определянае на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди. Разликата е, че едната страна претендира по високо обезщетение за вреди, настъпили от незаконно обвинение, прекратено поради липса на престъпление, а другата – че присъденото обезщететение е прекомерно. Акцентират върху отделни аспекти по приложението на закона за определяне на неимуществените вреди по справедливост от съда.
Защитата на бившият кмет Найденов поставя общо пет въпроси за отражението на незаконното обвинение върху обществения и върху професионалния живот на лица, упражняващи определени професии (магистрати, адвокати и др.), при които очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазването на законите са изключително завишени, а по тази причина незаконните обвинения нанасят по-тежки вреди на пострадалите. Пита – длъжен ли е съдът да постанови мотиви и да присъди паричен еквивалент на всяка от доказаните последици от незаконното обвинение, както и трябва ли да даде оценка на негативните преживявания на ищеца, породени не само от действия и актове на прокуратурата, но и на негативните му преживявания от постановени срещу него осъдителни присъди в хода на прекратеното наказателно производство и др. В този контекст защитата е категорична, че размерът на определеното обезщетение е несправедливи и заслужава преразглеждане.
На свой ред Прокуратурата пита при определяне на размера на обезщетението трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата и др.
И двете страни излагат становища, че потвърдителното решение на Пловдивския апелативен съд не е съобразено с практиката на ВКС и Тълкувателните му становища по въпроса .
ВКС: Въпросите не са от значение за правото, имат отговори в практиката
На 9 март 2022 г. съдебен състав на ВКС с председател Албена Бонева с определение даде подробни разяснения на всички въпроси за критериите, които включва преценката на съда при определяне по „справедливост” на обезщететенията за неимуществени вреди. Като се позовава на трайната съдебна практика, съдът изброява разнообразието от обстоятелства, които във всеки отделен случай влияят на размера на обезщетението за засегнатата чест и достойнство в случаите на незаконно обвинение.
„По всеки казус, с оглед обстоятелствата по делото, съдът следва да се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест“, посочва съставът.
Съдът посочва, че макар да е длъжен да вземе предвид всички конкретни, установени по делото, обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. „В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай„.
Решението отбелязва, че обезщетението „не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца, поради което не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди“.
Съставът е категоричен,че при определянето на обезщетениеот от 100 000 лв. в случая и отхвърлянето му за разликата до пълния му предявен такъв от 500 000 лв., апелативният съд се е съобразил именно с трайно установената практика по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД.
И още: Следва да се отбележи, че несъгласието на страните (в случая – и на двете насрещни страни по делото) със съображенията и правните изводи на съда, предвид които той по свое вътрешно убеждение е определил този справедлив размер на обезщетението, само по себе си не съставлява основание за допускане на касационното обжалване, след като са възприети и са спазени горните принципни разрешения относно критериите при прилагането на принципа за справедливост, и то в случая – още с постановяването на първоинстанционното решение по делото.
В тази връзка следва да се има предвид и че макар ответната ПРБ да поддържа, че определеният и от двете съдебни инстанции размер на обезщетението, бил завишен, същата не сочи какъв размер според нея би бил справедлив в случая, а от друга страна – при завеждането на исковата молба по делото самият ищец е оценявал претърпените от него процесни неимуществени вреди на сумата 100 000 лв., като едва впоследствие е увеличил петкратно размера на иска си“.
Практика на ВКС е дала еднозначни разрешения на всички поставени от двете страни по делото правни въпроси по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което поставените в изложението на ищеца не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, посочват съдиите.
В заключение съдът съдът напомня, че самото осъждане на ПРБ, като процесуален субституент на държавата да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди, произтекли от съответното незаконно обвинение.
Определението на съда е окончателно.
