Прокуратурата: Централизираното спецправосъдие се бори с корупцията и мафията. Как, е въпросът?!

Defakto.bg Премахването на специализираното правосъдие не съответства на обществения интерес и на очакванията на гражданите за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност, но несъмнено би съответствало на интересите на организираната престъпност – това посочва  в становище на Прокуратурата на Република България (ПРБ) относно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), внесен в 47-ото Народно събрание.

Съществуването на съд и прокуратура със специализирана компетентност на територията на цялата държава, но със седалище в столицата, е доказало своята необходимост с оглед на резултатите по наказателни производства за организирана престъпност и корупционни престъпления не само на централно ниво, но и срещу органите на местна власт и местно самоуправление. Функционирането на централни структури за преследване и наказване на извършители на този вид престъпления е гаранция за безпристрастно изпълнение на служебните задължения, извън всякакви „местни обвързаности“. 

Според ПРБ разрушаването на действащия в момента централизиран модел по делата за организирана престъпност ще окаже пряко влияние върху тяхната ефективност и ще възвърне отдавна изоставен модел, доказал своята непригодност. При него борбата с организираната престъпност и с корупцията ще се води там, където са сферите на влияние на настоящите и бъдещи обвиняеми или подсъдими, без да има повече географско разделяне между мястото на наказателното производство и района, в който действа организираната престъпна група и без да може да се осигури неутралност на съдиите и съдебните заседатели.

Становището на ПРБ  е разпространено до медиите, ден след като Главният прокурор отправи покана до министъра на правосъдието Надежда Йорданова  и съпредседателят на ДБ Христо Иванов за публичен дебат по темата. Това става и на  фона на очевидното нежелание на обвинителната власт да разследва липсите в бюджета на над 560 милиона и на подкупи за над 60 млн. лева, раздавани  на бивши управляващи, според свидетелствата на самия им „приносител“- В. Божков.

Въпросът е, с какво помогна централизираният модел на спецправосъдие за  „обективно, всестранно и пълно“  разследване на сигнала за тежка корупция по високите етажи на властта,  след като най-напред попадна в „спеца“?

След задържането на Борисов, Горанов и Арнаудова, от прокуратурата, включително и от  специализираната,  ни заливат с обяснения как не може случаят да бъде разследван,  как законът пречи и какви грешки е сторило МВР,  вместо най-неотложното –   да  бръкне  и разнищи професионално  казуса, който е учебникарски пример за разследване по данни на  самоуличил се обвиняем. По думите му  плащал 20% от печалбата си „на конкретни лица“ такса „помагане“, на обща стойност 67 млн. лв.  Надявахме са прокуратурата да прояви същия  хъс, с който повдигна 19 обвинения на Божков, и му запорира имот чак във Франция!

Но подобие на случая с  АМ „Хемус“, където също изчезнаха едни над 57 милиона, а  разследването „затихна“,  прокуратурата предпочита  борба за надмощие над  МВР, вместо над крадците на обществени пари.   И в цялата суматоха пропусна най-важното –  авторитетът на едно специално правосъдие (и не само) се гради с реални резултати срещу корупцията, а не с добре подредени размисли,  отдалечени от действителността.

Стана   клише да се напомня „онова“ чекмеджето с пачките, кюлчета, „издирваната“   Мата Хари, „Осемте джуджета“.  И още и още.

Тъй че, когато прокуратурата говори за обществени интереси, се питаме какво разбира тя от тях, ако забелязва с премрежен поглед любимите си високопоставени нарушители и не посяга да върне на хората присвоеното от тях.  Пък може и да не може, въпрос на професионализъм е.

( Цялото  становището тук)