DeFakto.bg DeFakto.bg
Организираната престъпност изчезна, но не защото е пречупена, а защото облече костюма на властта и влезе в черните джипове със служебни номера
(Предлагаме изказването на депутата от левицата Крум Зарков в дебата за закриване на специализираното правосъдие)
Въпросът за закриването на Специализираните съдилища като част от съдебната реформа е едно от основанията да може да съществува разнолика идеологическа коалиция, така и страстта и упоритостта, с която този съд се брани от опозицията и от други среди.Специализираният съд и прокуратура, работейки по същия процесуален и материален закон, както всички общи съдилища, би трябвало да са просто един инструмент за по-ефективното реализиране на наказателната ни политика. Те обаче се превърнаха в нещо друго. Те се превърнаха в един символ на начина, по който в България се упражнява власт – и то под най-бруталната форма – репресивната власт.
Затова и тяхното закриване стана неизбежно през годините, но нека си припомним какво доведе до тяхното откриване.
Още през 2011 г., когато те бяха създадени с определена цел, въпреки многото критики за създаването на такава институция. Но през 2017 г., когато всякаква идея за специализация беше отхвърлена с новите правомощия и компетентности, които получи, оттам нататък беше фактическо закриване на идеята за специализация по смисъла на разследване и по-ефективно преследване на организираните престъпни групи.
От тази трибуна ние предупреждавахме тогавашните вносители за неизбежния развой на събитията, които дори се развиха по по-главоломен начин нататък. Няколко пъти бяхме обвинени, че това е политическо решение. Как да бъде конституирана съдебната власт е политичеко решение. Това не може да бъде обвинение.
Няколко юридически аспекта бяха повдигнати, които си заслужават да се вземат предвид.
Единият е съдбата на магистратите, работещи в специализираните съдилища. Текстът е подобрен спрямо предишния вариант, г-жо министър, и той е беше подобрен след като беше публикуван за обществено обсъждане. За мен беше странно, че това сега е обект на критика (от депутати на ГЕРБ- СДС б.р.).
Въведен е ред, по който съответните специализирани магистрати ще заявяват своето желание къде да бъдат преназначени и критерии, по които ВСС да прецени, в случай, че има повече заявления за една разкрита длъжност. Разбира се, има и други писти, които биха могли да бъдат разглеждани, някои от тях се чуха – работна група трябва да ги изследва. Но това, което ми се струва абсолютно очевидно, че вносителите и мнозинството
правят видимо усилие, за да улеснят този преход
И аз много се надявам магистратите, на които в тази ситуация се налага да сменят своята месторабота, да не се подвеждат от приказките за заплахи, бойкот и нарочно бавене на делата. В решаването на практическите проблеми при преназначаването основателно роля ще играе не само законодателят, но и кадровият орган на съдебната власт – ВСС. А като отявлен защитник на специализираното правосъдие, той ще има възможност сега да се погриже за хората, които работят в него. Надявам се да го направят, а нашата работа е да направим текста възможно най – ясен.
Друга критика, която се чу е тази за висящите производства. Този въпрос е особено важен, защото се чуха обвинения, че това се прави, за да бъдат прекратени или забавени делата, по които спецсъдът работи. Неслучайно това бе и темата, която бе обект най-дълго на внимание и в министерството на правосъдието през последните месеци.
Това, което се предлага сега, изглежда разумно и логично. Прави се разделение на делата спрямо етапа, на който се намират. Тези, по които е проведено разпоредително заседание – стават подсъдни на Софийския градски съд. Съгласно принципът за несменяване на съдебния състав, ще се разглеждат от същите съдии при нужда, а ако не бъдат назначени в този съд, ще бъдат командировани до обявяване мотивите на присъдата. Делата, по които не е проведено разпоредително заседание се изпращат по компетентност със съответните съдилища, така, както е предвидено по общия ред. Уреден по същия начин е и въпросът със съдебните заседатели.
Тоест – противно на това, което се казва – е мислено. Като е предложен преход, който в максимална степен да гарантира, че там са налице условията за разглеждането на делото в съдебна фаза, то ще продължи без забавяне по-нататъшния си ход.
Закриването на специализирания съд съвсем не е лесна работа
и мисля, че подходът, който е предприет, го доказва. Съществуват множество хипотези и различни варианти, при които могат да възникнат проблеми. Тези хипотези вече бяха обсъждани и ще продължат да бъдат обсъждани до степен, в която да бъдат затворени максимално. Но всички тези аргументи, които се изтъкват тук, че едва ли не нищо не е направено, не могат да скрият големия въпрос: Има ли нужда страната ни от специализирано правосъдие в този си вариант.
Тук аргументите на опозицията са в две посоки. Първо се казва, че без специализирания съд не може да се съдят ефективно организираните престъпни групи. И още: „не може да се съдят големи бандити в малки населени места„. По същество това е аргументът, който доведе и до създаването на тези съдилища. Той не може да бъде отхвърлен с лека ръка, тъй като за съжаление реалностите в нашата страна са такива, каквито са.
Но уважаеми колеги, когато един престъпник, ръководител на организирана престъпна група влияе на един окръжен съд по собственото си дело, това означава, че може да влияе по всички дела.
И когато констатираме това като проблем, трябва да вземем мерки. Следователно, ако възникне проблем по отношение на свободата и независимостта на окръжните съдилища, този проблем трябва да бъде решен по друг начин, и той седи на дневния ред. Той седи на дневен ред за всеки административен орган, който е поставен във фактическа зависимост от някой, който е много богат, много страшен и т.н., на много места в страната ни. Но създаването на този специализиран съд се оказа неефективен.
Другият аргумент беше, че се изисква специализация за тези дела, за да бъдат ефективно разследвани. От самото си създаване на този съд, тази специализация не беше много добре направена. Първоначалният замисъл беше, че престъпността ще бъде престъпление по чл.321 от организирана престъпна група, както и престъпленията, извършени по поръчение или изпълнение на решение на такава престъпна група. Въпросът е, че последните са най-разнородни – специализация в тесен смисъл много трудно може да се намери; много са разнородни пистите, по който се работи. Разбирам, че може би трябва да има такива специализация, защото тези посегателства се характеризират с висока сложност.
Но става дума за специализация при разследването, при разкриването им и събирането на годни доказателства
И оттук всъщност и грешното прочитане на препоръките на Европейската комисия по този въпрос. ЕК няколко пъти препоръчва специализацията заради по-голяма ефективност, но не и създаването на такава структура. Естествено, тя не ѝ се противопоставя, това е наш вътрешен въпрос, но онази специализация, за която се говори, не е тази, която се случи. Нямате нужда от специализиран съд. И когато през 2017 г. този съд беше натоварен с компетентност intuito personae („с оглед на личността“) , а по-късно и с делата на европейската прокуратура, тогава се разбра, че за никаква специализация по разследването на престъпна група не става дума, а за един съд, който се харесваше на властта и прокурорите.
Защо се харесваше? Тук анализите са интересни. Колегите от ПП споменаха специалните разузнавателни средства. Но мерките за неотклонение очертаха ясната разлика в действието на този съд спрямо другите съдилища. Дори и малкия брой производства, стигнали до осъдителна присъда накрая, можем да впишем в общата рамка, но по мерките за отклонение няма вписване.
И понеже много често се говори за „бухалка“, ще ви предложа моята дефиниция на въпроса – кога един орган се превръща в бухалка – когато на практика временните му мерки са по-важни от постоянните. Когато е страшно задържането, а не присъдата.
Такъв е и случаят с КПКОНПИ, където обезпечението е по страшно от отнемането. Европейската комисия многократно се е произнасяла, а Механизмът за сътрудничество и проверка не е паднал по една проста причина – че колкото и да препоръчват ЕК и ЕП, няма политическо съгласие и разбиране, че България се е справила с корупцията. А няма такова разбиране, защото тя още не е.
За организираната престъпност се казва, че сме й били пречупили гръбнака. Но не защото е ликвидирана, а защото се сля с властта, облече се в костюма на властта, престана да ходи с черни джипове с лепенки, но започна да ходи с черни джипове със служебни номера.
И това Специализираният съд го проспа – нарочно или не, няма значение – трябва да бъде закрит.
