DeFakto.bg DeFakto.bg
ВСС ще направи всичко възможно да изключи част от случаите в предложението за отстраняване на главния прокурор
Бизнесменът Васил Божков може да даде показания от Дубай, заяви пред БНТ правосъдният министър Надежда Йорданова, която уточни, че това може да стане чрез т.нар. механизъм при условия на взаимност. За целта посредник това да се случи ще бъде министерството.
Коментарът ѝ дойде, след като спецпрокуратурата обяви, че не може да продължи делото срещу Божков, тъй като се укрива в чужбина. Междувременно стана ясно, че той е дал информация пред полицията и пред европрокуратурата по сигнала за изнудване срещу бившия премиер Борисов, пиарката Арнаудова и бившия финансов министър Горанов.
Йорданова обясни, че не само е възможно, но е и задължително да се направи разследване по твърденията на Божков. Според нея той може да бъде разпитан, въпреки че България няма договор за взаимопомощ с ОАЕ. По думите ѝ условията на взаимност са прилагани и при други съдебни дела.
„За да бъде разпитан Божков, до ОАЕ може да пътува българин. Може и на място някой да го разпита. В тези процедури Министерството на правосъдието може да е посредник, а искането трябва да дойде от орган на съдебната власт. Всичко зависи от прокуратурата„, подчерта Йорданова, като припомни, че разпитът с видеоконферентна връзка може да не се осъществи само ако пречи на разкриване на обективната истина.
Задължително трябва да бъде проведено разследване след изказването на Васил Божков, като бъдат изяснени всички факти обективно и по реда, предвиден по закона, каза тя. За да стигне едно дело до съд и да има присъда е важно да се спази процесуалния ред, каза още Йорданова. Вчера Божков отново повтори твърденията си, че е плащал на бившите управляващи Бойко Борисов, Владислав Горанов и пиарът Севделина Арнаудова, за да бъде оставен бизнесът му на спокойствие.
По думите ѝ събитията от миналата седмица с арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова е станало ясно, че е необходима реформа в прокуратурата, така че да се гарантира, че всеки един случай ще бъде разследван обективно, всестранно и бързо.
„Не може да се допуска двоен стандарт при определени казуси. Някои случаи 2, 3, дори 6 години да не бъдат разследвани по адекватен начин, а други да бъдат разследвани в рамките на 7 – 10 дни. Големият проблем е бавното разследване или не разследването въобще“, каза Йорданова.
Йорданова изрази надежда, че европейските делегирани прокурори ще стигнат докрай в разследването на случая.
„Те са професионалисти, подбрани са с много високи критерии и вярвам в тях. Те са фокусирани и са много наясно какви са проблемите и как да стигнат до ефективни присъди и съм убедена, че ще го направят“, заяви министрът.
По-късно СГП съобщи, че ще бъде отправена молба до отдeл „Meждyнapoдeн“ на ВКП, зa изпpaщaнe нa мoлбa зa пpaвнa пoмoщ дo Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa зa paзпит чpeз видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa нa Bacил Бoжĸoв в ĸaчecтвoтo мy нa cвидeтeл, ocнoвaнa нa пpинципa нa взaимнocт.
Процедурата за отстраняване на Гешев
Правосъдният министър коментира и процедурата по отстраняването от длъжност на Иван Гешев. “Очаквам на 4 април Пленумът на Висшия съдебен съвет да се произнесе по допустимостта на направеното от мен предложение за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. „Стана ясно, че ВСС ще направи всичко възможно да си намери оправдание да не гледа част от обстоятелствата, под претекста, че става дума за действия или бездействия, които са били извършени преди началото на мандата на Гешев”, каза Йорданова.
За нея това е неприемливо, защото в искането ѝ до ВСС има и обстоятелства, които са по времето на мандата на Гешев.
“Гешев нарече цялото предложение нищо. На това мога да отговоря: много е притеснително главният прокурор да нарича “нищо” влезли в сила присъди на Европейския съд по правата на човека и на български съд, както и неразследваните своевременно побои над протестиращи граждани”, коментира тя.
Правосъдният министър напомни, че според Плана за възстановяване и развитие на ЕС българската държава трябва да намери механизъм за разследване на главния прокурор. И увери, че се работи по конкретни разпоредби – когато има съмнения за престъпления от главния прокурор, да се избере чрез случаен подбор магистрат на висока позиция да води разследването,
като получи гаранции, че кариерното му развитие няма да зависи от главния прокурор. Самият главен прокурор временно бива отстраняван от длъжност, докато трае разследването срещу него.
Тя е убедена, че това предложение ще срещне подкрепа в парламента, позовавайки се на програми и позиции на всички партии.
България подкрепя разследването на Международния наказателен съд по ситуацията в Украйна
„България, наред с другите държави членки на Европейския съюз, приветства и подкрепя започналото разследване от Прокурора на Международния наказателен съд (МНС), което представлява важна съдебна стъпка в отговор на руската агресия срещу Украйна. В тази връзка Министерството на правосъдието инициира създаване на координационен механизъм за събиране и изпращане на информация и материали, които да подпомагат разследването“, съобщават оттам.
Това е било посланието на България по време на среща на групата на сходномислещите министри на правосъдието по отношение на сътрудничеството с МНС при разследване на хуманитарните престъпления в Украйна, в която участва онлайн заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. Срещата се е провела по инициатива на Обединеното кралство и е включвала всички 41 държави от ЕС и извън него, сезирали Прокурора на МНС на 1 март 2022 г. Основна тема на обсъжданията е била необходимостта от осигуряване на възможно най-ефективно събиране на доказателства.
След края на заседанието, което се проведе в Хага, министрите на правосъдието от ЕС, излязоха с общо изявление, в което се казва, че сезирането на МНС не е просто символично, а спомага за ускоряване на разследването, което от своя страна ще бъде от полза за установяване на факти и събиране на доказателства, които са в основата на борбата с безнаказаността.
„Франция, Холандия, Словения, България, Латвия, Полша, Литва, Люксембург, Испания, Швеция, Чехия, Хърватия, Гърция, Италия, Естония, Австрия, Ирландия, Германия, Финландия, Португалия, Словашката република, Малта, Дания, Белгия, Румъния и Кипър се ангажират да положат всички необходими усилия, за да обмислят увеличаване на подкрепата си за МНС, както финансово, така и по отношение на човешките ресурси“, се казва още в общото изявление.
