DeFakto.bg DeFakto.bg
Иван Брегов, ИПИС бавни и уверени крачки през годините, както и преди сме имали поводи да отбележим:
- Първоначалният замисъл на Закона за съдебната власт от 2007 г. е след изтичане на мандата на членовете на ВСС те да се връщат на работа там, откъдето са дошли. Бил си окръжен съдия или прокурор в Габрово – отиваш отново там.
- С появата на ГЕРБ на парламентарната сцена през 2011 г. законът се променя двусмислено – след изтичане на мандата на членовете на ВСС, те се връщат на работа в съда или прокуратурата на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора. А това вече дава възможност, ако си бил примерен и послушен във вземането на решения (изборът на Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд от 2012 г. е тест за това), от окръжния съд в Габрово да отидеш в съда във Варна, например. Законът изглежда като да те пази от понижение, а всъщност е форма на поощрение.
- През 2016 г. нещата почти си идват на мястото – законът се връща към замисъла от 2007 г. – откъдето дошъл, там и отишъл. Но през 2017 г. предстои избор на председател на Върховния административен съд и тогавашното мнозинство (ГЕРБ-Патриоти) отново „укрепват“ съдебната независимост като отново приемат системата бонус-глас в устройствения съдебен закон. Така членовете на ВСС, на които именно малко след избора им изтича мандатът, получават възможността да се върнат на длъжността, заемана преди избора, или на равна по степен длъжност (равна по степен – от окръжно ниво във Варна – на окръжно ниво в който град си харесаш). По този начин с равна по степен длъжност могат да си останат в София на удобни позиции в по-ниско натоварените съдилища. А за председател на ВАС бе проведен неизненадващ избор правилният кандидат.
- И ето, годината е 2019-та, изборът на Гешев за главен прокурор тогава тъкмо предстои. Историята се повтаря – познатото мнозинство взима законодателната инициатива в свои ръце. Вижданията им стигат дотам, че членовете на съдебния съвет, след изтичане на мандата им, трябва да бъдат назначени на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока. Така послушните към партийните централи без обективно оценяване на професионални и нравствени качества взимат едната степен по-високо, а за защитавалите принципи и съдебна независимост остават длъжностите преди избора. Последваха две редакции на този текст през 2020 г., които запазиха това положение. Първата – приета без парламентарен дебат – бе по предложение на ДПС, с подкрепата на ГЕРБ- Патриоти. Втората видоизмени текста, но запази смисъла. Този текст бе атакуван пред Конституционния съд от Върховния касационен съд с искане за обявяване на противоконституционност. Така разпоредбата бе обявена за противокоституционна в частта равна по степен длъжност, с което се отне неправомерната миграция в съдилища и прокуратури от едно ниво, но в градове по избор. Остана да действа обаче опцията с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност.
Да видим дали коалиционното единство на ПП, БСП, ИТН и ДБ по тези въпроси ще издържи докрай и ще се стигне до ефективна отмяна на този компрометиран инструмент за влияние.
Тази гледна точка се защитава от съюза на съдиите, които са обявили кръстоносен поход срещу всички, които заемат някакво ръководна длъжност в съдебната система.Те са сложили на позорния стълб административните ръководители. На практика административният ръководител не смее да направи забележка на техен член, защото ще бъде обвинен във всички смъртни грехове. Злобата и завистта им се пренесе и върху членовете на ВСС и инспекторите в ИВСС. Мисля, че рамката, която очерта Конституционния съд е разумна и съобразена с обществения интерес.Никой не коментира или не иска да чуе, че хората които стават членове на ИВСС или стават инспектори вършат обществено полезна дейност.Докато са в тези органи техните колеги израстват кариерно,а членовете на ВСС и инспекторите от ИВСС са лишени от подобна възможност.Лишаването им от всякакви бонуси фактически превръща изпълнението на тяхната общественополезна дейност в наказание. Това е напълно безсмислено.В резултат на предложения за членове на ВСС и инспектори в ИВСС няма да се избират най- достойните, а хора, които ги мързи да си пишат делата и са от гр.София.По- добре да се съсредоточат върху ефективността от тяхната дейност. Факт е, че след въвеждането на исканите от съюза на съдиите преки избори беше избран ВСС, в който на практика не се налагат дисциплинарни наказания. Атанаска Дишева направи и невъзможното, за да попречи на всички предложения, които не са направени от близки на сърцето й хора.Това е открит лобизъм, но автори като тоя няма да му обърнат внимание.Службата за подкрепа на структурната реформа към ЕК предложи за инспектори в ИВСС да се избират не само магистрати, но и хора от други юридически професии.Магистратите са по- плахи в търсенето на отговорност и предявяването на претенции, защото се страхуват от негативни последици спрямо себе си след завръщането в съдебната система. Понеже съюза на съдиите реши да обезсмисли ИВСС, а автори като тоя са обикновени папагали, никой няма да се съобрази с тези препоръки.Всъщност този разговор е част от един по- голям разговор за смисъла на промените в съдебната власт, дали тя трябва да се променя според изискванията на обществото или според гледната точка на съюза на съдиите, която очаква все по- големи възнаграждения и други благинки, които да получава срещу все по- малко работа.