Последни новини
Home / Законът / Втори съдия търси защита от шефа на Пловдивския районен съд, ССБ настоява ВСС да спре тормоза над съдии

Втори съдия търси защита от шефа на Пловдивския районен съд, ССБ настоява ВСС да спре тормоза над съдии

Defakto.bg
Иван Калибацев, председател на Районен съд Пловдив

Нямам надежда, че някой може да ни помогне, казва  съдия Татяна Маслинкова

Съюзът на съдии в България отправя втори сигнал  до Съдийската колегия на ВСС за административен натиск  над  съдия от Пловдивския  районен съд.  Повод е поредно оплакване до ССБ, този път от съдия Татяна Маслинкова,  която е потърсила колегиална  защита от ССБ . Сигналът й придружени от доказателства упражняван  спрямо нея административен тормоз   от председателя Иван Калибацев“.  По същество съдия  Маслинкова потвърждава казаното по-рано от колегата й Деян Вътов .

Разликата е, че на нея са издадени 13 заповеди, с повечето от които Калибацев я задължава да дава писмени обяснения по  администрирането на делата, а  съдия Деян Вътов има три дисциплинарни производства.

Председателят със своите действия е доказал, че в Районен съд – Пловдив решава всичко еднолично. Никой от заместник председателите, които са трима, никога не е имал мнение различно от това на председателя. Общото събрание като орган на съда е сведено да има роля на публика на председателя и решения да не бъдат приемани. Ако нещо все пак се подложи на гласуване, от съдиите се иска да вдигат ръка, както председателя им каже“, пише до ССБ съдия Татяна Маслинкова.( цялото писмо най-долу)

На 10 март Cъюзът нa cъдиитe в Бългapия ce oбъpнa зa зaщитa  ĸъм Cъдийcĸaтa ĸoлeгия нa BCC зapaди „нaтиcĸ и  диcциплинapeн тopмoз“ oт пpeдceдaтeля нa PC- Πлoвдив Ивaн Kaлибaцeв нaд cъдия Деян Вътов oт cъщия cъд.

Πoвoдът също бе  cигнaл oт  cъдия Дeян Bътoв, oт ĸoйтo cтaна яcнo,  чe зapaди мнeниe, paзличнo oт тoвa нa Ивaн Kaлибaцeв пo въпpocи зa aдминиcтpиpaнe нa дeйнocттa в PC и въвeждaнeтo нa EИCC, пpeдceдaтeлят нa cъдa e  пpeдпpиeл пopeдицa oт диcциплинapни дeйcтвия, „ĸoитo цeлят oтмъщeниe и нaĸaзaниe зa изpaзeнoтo мнeниe„.  Образуваните му  диcциплинapни пpoизвoдcтвa caмo пpивиднo пpecлeдвaт зaĸoннa цeл и e видимo зa вceĸи paзyмeн нaблюдaтeл, чe дeйcтвитeлнaтa им цeл e нaĸaзaниe зa изpaзeнo oт cъдиятa мнeниe, заяви тогава  УC нa CCБ.  Oт фaĸтитe, oпиcaни oт cъдия Bътoв ce oчepтаха и  дpyги тeжĸи нapyшeния нa cлyжeбнитe зaдължeния, вĸлючитeлнo и нeпpaвoмepнo въздeйcтвиe пpи ocъщecтвявaнe нa пpaвopaздавателната му дейност.

„Тормозът над съдия Маслинкова започва също като при съдия Вътов –  след заявена в началото на 2020 г. критична позиция по повод високата натовареност в гражданската колегия и искане да се намери решение на проблема“, отбелязва ССБ и сочи, че  особените похвати на председателя на Районен съд Пловдив очертават системен проблем.

В повторното си обръщение  Съюзът на съдиите настоява  незабавно  Съдийската колегия да преустанови съучастието си в преследването на незаконни целиподчиняване на съдиите на административните ръководители на съдилищата, чрез привидно законни дисциплинарни производства, които посягат не само върху индивидуалните права на съдиите, но и върху цялостния правов ред в държавата.

Съдиите настояват още на следващото си редовно заседание, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да разгледа сигналите за вътрешен административен натиск върху съдия Деян Вътов и съдия Татяна Маслинкова.  Както и  да извърши задълбочена проверка за целия  управленски мандат на председателя на Районен съд Пловдив Иван Калибацев и неговите заместници и да заяви ясна позиция относно достатъчното данни, пораждащи съмнения за злоупотреба с административна власт.

 

Целият сигнал до Съдиийската колегия на ВСС: 

Уважаеми членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,

 

Съюзът на съдиите следи с тревога опитите  в съдебната система по перфиден начин да се подчини съдийската независимост и да се възпита страхопочитание към кадровия орган и административните ръководства на съответните органи.

След частичната съдебна реформа през 2016 г. на законодателно ниво се въведе принципът на съдийското самоуправление. В действителност обаче, чрез редица процедурни похвати с паралегални цели, съчетани с бързи законодателни промени „на тъмно“, произволни решения на кадровия орган и ad hoc практика на Върховния административен съд по дела, засягащи конкурсите, назначенията, командироването и дисциплинарната практика, в редица съдилища се постигна само една фасадна демокрация, зад която се прикриват нагласените назначения и номенклатурно-командното управление на съдилищата и осигуреното по  този начин въздействие върху индивидуалната съдийска независимост отвътре в системата.

Красноречив пример, илюстриращ обобщените констатации, е създадената и грижливо поддържана от административното ръководство на Районен съд Пловдив среда на власт и подчинение на съдиите от този орган.

На 10.03.2022 г. Ви призовахме да започнете спешни действия по проверка на данните, изнесени от съдия Деян Вътов, за системния тормоз на работното място, осъществяван от председателя на Районен съд Пловдив Иван Калибацев чрез злоупотреба с административни правомощия, както и за това, че по две конкретни съдебни производства е направен опит да му се окаже въздействие върху съдийската независимост  чрез административното ръководство на съда.

До момента съсловната организация не е уведомена за предприети действия по повод на искането ни.

Междувременно бяхме сезирани от друг съдия от Районен съд Пловдив – съдия Татяна Маслинкова, със сигнал, придружен от писмени доказателства, за осъществяван спрямо нея административен тормоз от председателя Иван Калибацев, който изцяло потвърждава изнесените данни от съдия Деян Вътов и сочи, че проблемът в този съд е системен. Осъществяваният тормоз над съдия Маслинкова започва също след заявена в началото на 2020 г. критична позиция по повод високата натовареност в гражданската колегия и искане да се намери решение на проблема.   Съдия Маслинкова е заплашвана с лишаване от допълнително материално стимулиране и дисциплинарни наказания, като за кратък период от време спрямо нея са издадени 13 заповеди на председателя, с повечето от които той я задължава да дава писмени обяснения по воденето и администрирането на делата.

Съдия Маслинкова, както и съдия Вътов, посочват конкретни съдебни производства, по които адвокати, недоволни от процесуалните действия/бездействия на съдиите, се оплакват на председателя, който започва проверки и инициира дисциплинарни производства. И в двата сигнала, получени от съдиите Вътов и Маслинкова, има достатъчно конкретни данни, които  изглеждат убедително като опит за въздействие върху съдийската им независимост след сезиране от определени адвокати/страни и последващото действие на председателя.

Конкретните факти, описани в приложените писма на засегнатите съдии, могат да бъдат обобщени така:

1.Спрямо съдия Деян Вътов е направен опит за оказване на натиск по следния начин:

  • В края на 2020 година съдия Вътов е извикан в кабинета на заместник председателя Александър Точевски, който поискал от съдия Деян Вътов да направи „услуга“ на представителя на страна по дело и да върне оригиналите на приети писмени доказателства.
  • През месец февруари 2021г., след като по конкретно дело за делба на картини на художника Златю Бояджиев пристига молба от адв. Иван Демерджиев, с която иска да бъдат назначени конкретни вещи лица, зам.-председателят Александър Точески извикал съдия Вътов в кабинета си и поискал от него да уважи молбата на адв. Иван Демерджиев; след като съдия Вътов е отказал да изпълни указанието на зам.-председателя Александър Точевски, председателят Иван Калибацев е инициирал дисциплинарно производство – ДД №6/2021 г., по сигнал на адв. Иван Демерджиев, в качеството му на зам.-министър на правосъдието.

Действията на ръководство срещу съдия Деян Вътов са очевиден опит да се въздейства върху независимостта на съдията. Последващите настоявания той да се отведе от разглеждането на делото  биха могли да се третират като  опит да се „избират“ удобни съдии, които вероятно биха послушали указанията на председателя. Вместо председателят на съда да се противопостави решително на това, той услужливо упражнява административна репресия, прераснала в иницииране на дисциплинарно производство за налагане на най-тежкото наказание на съдия Вътов – освобождаване от длъжност (дисциплинарно дело №6/2021 г.).

В допълнение към представените вече доказателства  с предходния ни сигнал, представяме на вниманието Ви извлечение от протокола от открито съдебно заседание на  Административен съд Пловдив в производството по адм.д.№1226/2021 г., образувано по жалба на съдия Деян Вътов срещу Заповед на председателя Иван Калибацев по чл. 327 (1) ЗСВ. В открито съдебно заседане на 24.09.2021г.  Зам.-председателят Александър Точевски, разпитан като свидетел по делото, признава твърденията на съдия Вътов.

  2.  Спрямо съдия Татяна Маслинкова е оказан натиск по делата, посочени в молба на адв. Албена Пискова от 06.04.2021 г., с която иска от съдействие от председателя Иван Калибацев да бъдат администрирани две конкретни дела с ясното съзнание за нередността на това искане: „Независимо, че описаните действия от мен са действия на право на водене и администриране на процеса по вътрешно убеждение на съда..“

Въз основа на тази „молба за съдействие“ Иван Калибацев в същия ден е направил деловодна справка за срочността на състава на съдия Маслинкова и със Заповед №602 от 07.04.2021 г. е изискал от нея писмени обяснения по оплакванията на адв. Пискова и още 14 производства, посочени в справката.

Достатъчно е да се посочи, че на разположение на страните е институтът на определяне на срок при бавност, уреден в глава Деветнадесета на ГПК, който предвижда независима съдийска преценка за това дали има необосновано забавяне при извършването на дадено действие.

В края на сигнала си съдия Маслинкова изказва мнение, което е показателно за цялостното (не)доверие на съдийската общност в органите, които би следвало да бранят съдийската независимост.

3. Вместо Съдийската колегия към ВСС, въз основа на данните, изнесени в първото предложение  за дисциплинарно наказание от председателя на Районен съд Пловдив, да предприеме действия за защита на съдийската независимост на съдия Деян Вътов, активно се включва в по-нататъшните действия за неговото „дисциплиниране“ и подчиняване“, като образува три недопустими дисциплинарни производства срещу съдията.

Очевидна е невъзможността фактите, въз основа на които са направени и трите предложения за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на съдия Деян Вътов, да ангажират дисциплинарната му отговорност, въпреки което са образувани следните дисциплинарни производства:

ДД №3/2021 г. –  за това, че съдия Вътов не се явил на работа в два поредни дни, за които преди това е имал заповед, с която е било разрешено ползването на платен годишен отпуск, но с нова заповед разрешението е отменено едностранно от председателя само ден преди да започне ползването на отпуска.

ДД №6/2021 г. – за това, че съдия Вътов е забавил производството по делото, вкл., че не се е отвел своевременно от разглеждане на дело, както и че „изнесъл“ информация по дело на експерт, който не е бил назначен за вещо лице и е обявил на страните как ще се произнесе, обсъждайки с тях възможните способи за извършване на съдебна делба.

ДД №2/2022 г. – за това, че съдия Вътов на различни дати в периода м.09.2021 г. – м. 01.2022 г. не се явил на работа или не бил на работа през целия ден, като основният упрек е за това, че съдия Вътов се е явил самоволно в заседанията пред дисциплинарния състав по ДД 3/2021 г. и ДД № 6/2021 г. , без да е бил командирован за това от председателя на съда Иван Калибацев.

Предвид изложените факти, Съюзът на съдиите, воден от разбирането, че засягането  на индивидуалната независимост на съдията е посегателство върху цялостния правов ред в държавата,

НАПОМНЯ, че вътрешният натиск, който по принцип административните ръководители биха могли да оказват върху съдийската независимост, е повод за задаване на редица наднационални стандарти, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека[1].  Достатъчно е да се напомнят позорните констатации в Решението на ЕСПЧ от 19 октомври 2021 г., в което България е осъдена за нарушение на чл.18 по делото Мирослава Тодорова срещу България, в които е изобличено упражняването на дисциплинарните правомощия на ВСС не за подобряване на организацията и функционирането на съдебната система, а за назидание и институционална саморазправа със съдия Тодорова. На официалната страница на ВСС са качени всички становища на КСЕС, включително последното от 2021 година – Становище №24, посветено на Развитието на съдебните съвети на съдебната власт и ролята им в независимите и безпристрастни съдебни системи. Време е с ефективни действия да покажете на цялото общество, че това не са клиширани фрази, които „висят“ на сайта на ВСС, а действително активно работите за повишаване на професионализма, прозрачността и етиката в съдебната власт, така че да превърнете правилата на хартия в култура на зачитане на независимостта на съдебната власт (§ 3 от становището и препращането към България).

НАСТОЯВА Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет незабавно да преустанови съучастието си в преследването на незаконни цели – подчиняване на съдиите на административните ръководители на съдилищата, чрез привидно законни дисциплинарни производства, по който начин се посяга не само върху индивидуалните права на съдиите, но и върху цялостния правов ред в държавата, като се засяга достъпа на гражданите до независими съдии, чиято независимост в пълна мяра трябва да бъде осигурена и от всякакви влияние вътре в рамките на съдебната система.

НАСТОЯВА незабавно, още в следващото си редовно заседание, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да разгледа сигналите за опит да се окаже вътрешен административен натиск върху съдия Деян Вътов и съдия Татяна Маслинктова на основание чл. 5 от Механизма за действие на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда, както и да изрази незабавно публична институционална подкрепа към съдиите Деян Вътов и Татяна Маслинкова, включително като заяви същата публично, писмено уведоми административното ръководство на съда,  както и да сезира Висшия адвокатски съвет и Адвокатската колегия – Пловдив за  търсеното от тях съдействие от административното ръководство на съда.

НАСТОЯВА Съдийската колегия да извърши задълбочена проверка за целия управленски мандат на председателя на Районен съд Пловдив Иван Калибацев и неговите заместници и да заяви ясна позиция относно достатъчното данни, пораждащи съмнения за:

Злоупотреба с административна власт от страна на председателя;

  1. Изземване на правомощия от общото събрание;
  2. Преследване на незаконни цели при упражняване на привидно законни правомощия;
  3. Лошо управление на органа на съдебна власт и нерешаване на системните организационни проблеми, особено на тези с натовареността.

Като се позоваваме на съображения §24 – §30 от Становище №23 (2020) относно ролята на сдруженията на съдиите в подкрепа на независимостта на съдебната власт, НАСТОЯВАМЕ да бъдем своевременно уведомени за предприетите от Вас действия.

Приложение: Сигнал от съдия Татяна Маслинкова от Районен съд Пловдив, заедно с писмените доказателства към него.

 28.03.2022г.      

 Съдия Татяна Маслинкова до ССБ: Нямам надежда, че някой може да ни помогне.

Уважаеми госпожи и господа,

прочетох написаното от съдия Деян Вътов, когото напълно подкрепям. Считам за свой професионален и нравствен дълг да посоча, накратко, какво се случи лично с мен, без да преповтарям написаното от колегата Вътов, което в пълнота отразява тормозът, на който той е подложен и на който тормоз лично аз съм свидетел.

Съдия съм в Районен съд – Пловдив от 2006г. Работех в наказателна колегия. Бях в майчинство за отглеждане на децата ми. След завръщането ми на работа, председател на съда беше Иван Калибацев. В брачно отделение съм съдия от 2014 г. като получих състав на съдия Спасова, която взе наказателен състав. Още в първите дни ми бяха разпределени по 30 заповедни производства на ден. Което беше необичайно висока цифра. Забелязах в протоколите за разпределение, че трикратно броят на моите дела е свалян с по 10 дела под този на останалите, което водеше до разпределяне на следващите дела на мен до изравняването ми. Попитах зам. председателя Точевски, председател на брачна колегия, защо това е така, но не получих смислен отговор. Очевидно случайното разпределение на делата не беше от значение за ръководството.

В началото на 2020г. след приемане на годишния отчет за 2019г. аз, както и още няколко колеги от гражданско отделение на общо събрание изразихме пред председателя притесненията си относно високата натовареност в гражданска колегия. По онова време председателят ни упрекваше, че на изборите за ВСС не сме гласували за посочените от него кандидати, а сме избрали, такива, които не се интересуват от нашите проблеми. Поискахме щом не можем да разчитаме на ВСС, да потърсим решение на проблема в рамките на нашия съд. Към онзи момент имаше двама колеги в наказателно отделение, които искаха да се преместят в гражданско отделение и при очевидната нужда от тях, аз лично не виждах причина това да не се случи. Въпреки изразеното мнение за натовареността в гражданско отделение, председателят не прие нормално нашето недоволство, не пожела да търси решение на проблема, нито да го признае като такъв. Като вместо това ни атакува обвинявайки ни, че не идваме на работа, не насрочваме заседания, пишем по осем акта месечно. Според зам. председателя Славова моето държание е било грозно.

От този момент нататък председателя ме заплашва с лишаване от ДМС, дисциплинарни наказания. Имам издадени 13 заповеди лично до мен, в повечето от които ме задължава да давам обяснения. Системното му поведение е несправедливо. Не е еднакво към всички колеги. Има съдии с много забавени дела, които нямат нито една заповед. Отношението на председателя е неколегиално. Още на втората заповед опитах да обясня, че можем да разговаряме и подобна писмена форма на заповеди и обяснения не е необходима между нас. Но заповедите не спряха и не вярвам да спрат. Целта на председателя е да ме атакува и унижи. Което намирам да е злоупотреба с правомощията му и да е извън регламентираните му права по ЗСВ.

Председателят Иван Калибацев не счита, че общото събрание следва да има правомощията, дадени му по ЗСВ. Веднага след разширяване на компетентността на ОС от законодателя, бе свикано от Калибацев общо събрание, на което тези правомощия му бяха делегирани. На това общо събрание имаше изказване, че тази делегация няма действие, като противоречаща на закона. От тогава и до настоящия момент председателят не признава Общото събрание да има каквито и да е правомощия или компетентност.

При въвеждането на ЕИСС масово съдиите в Районен съд – Пловдив не желаеха да работят със системата. Беше въведена по решение на ВСС през август 2020г. След кратка работа със системата и недоволство от цялата страна, ВСС даде възможност съдилищата да решат дали да я използват. На събрание по този повод председателят многократно заяви желанието си да не гласуваме по този въпрос и да не вземем решение. Благодарение на съдия Вътов, успяхме да направим и приемем искане това да бъде гласувано. Само 5 съдии бяха за ползването на ЕИСС. Въпреки очевидното мнение на всички съдии, председателят заяви и в протокола беше отразено, че негово е правомощието да реши, като ние имаме само съвещателен глас. Все пак ЕИСС беше спряна до 15 декември 2020г. Когато беше еднолично въведена от председателя без обсъждане или мотиви. Няколко дни по-късно ВСС посочи дата за въвеждане на системата в нашия съд през април 2021 г. От това събрание нататък жертва на отмъщението на председателя е вече и съдия Вътов. Съдия Вътов има повече заповеди и от мен, в които е посочено задължение да дава обяснение; има обжалвано по съдебен ред „Обръщане на внимание”; три искания пред ВСС да бъде уволнен; беше лишен от ДМС за 2021г.

На отчетното събрание в началото на 2021г. поисках правила за равен и справедлив достъп до съдебните помощници, тъй като стана достояние на всички съдии, че зам. Председателя Славова, която е с 50% натовареност, има написани за нея стотици актове от съдебните помощници през 2020г. при наличие на цифри близки до нулата за други съдии в гражданска колегия. На това искане Калибацев отговори, че правила има и ще ги изпрати на домашния ми адрес. Правила няма и към настоящия момент година по-късно. Това е видно и от акта за извършената проверка от Инспектората на ВСС, където единствено е установено, че съдебните помощници имат длъжностна характеристика.

На общо събрание през 2021г. предложих за обсъждане няколко въпроса: Правила за достъп до съдебните помощници; Графици на заседанията за по-дълъг период от време; Обсъждане на натовареността в колегиите. Председателят закри събранието и не бе обсъдено нищо. Организирах общо събрание по същите въпроси, за което получих подкрепа от повече от 22 съдии, но 22 бяха достатъчно и с тяхната подкрепа общо събрание за първи път свикано от съдии следваше да се проведе на 21.06.2021г. Председателя свика общо събрание на 18.06.2021г. като в дневния ред на неговото контра събрание включи всички точки от моето, след което ги обяви за недопустими и реални решения на общото събрание не бяха взети по нито един от въпросите, внесени да бъдат обсъдени от 22 съдии.

 Председателят със своите действия е доказал, че в Районен съд – Пловдив решава всичко еднолично. Никой от заместник председателите, които са трима, никога не е имал мнение различно от това на председателя. Общото събрание като орган на съда е сведено да има роля на публика на председателя и решения да не бъдат приемани. Ако нещо все пак се подложи на гласуване, от съдиите се иска да вдигат ръка, както председателя им каже.

Натовареността на съдиите в Районен съд – Пловдив се приема от председателя като повод за гордост, а не като проблем, за който следва да се търси решение. Въведени са от председателя времеви стандарти в гражданско отделение, които са невъзможни за изпълнение с оглед броя на постъпващите дела и натовареността на съставите. Приоритет при правораздаването е единствено краткият срок на произнасяне на съдията докладчик, като качеството е на заден план. Председателят при разговори със съдиите препоръчва: „насрочи делото с един ред”; „напиши го това дело, махай го”. Не се предоставя на съдиите възможност по своя преценка да отделят повече време при насрочване на делата, да направят подробен доклад, който би бил в съответствие със закона, както и би улеснил провеждането на съдебното заседание, както и страните при събиране на доказателствата. Въпросните времеви стандарти не съдържат дата на приемането им. Също така не ми е известно подобни стандарти да са въведени в наказателно отделение. Отношението на председателя е различно към съдиите от двете колегии. Нещо, което се споделя от съдии, които са присъствали на събрания във формата само съдии от наказателна колегия. Това е видно и от действията на председателя при разпределяне на съставите по материя. Също така и при издаването на заповеди към конкретни съдии. От тези заповеди аз имам 13 броя. Не съм чула за съдия в наказателно, който да има и една такава. След подадения сигнал от шест съдии до ВСС случайно председателя свика общо събрание по време на тридневната проверка на представители на Инспектората. На това общо събрание на 15.09.2021г. предложи пет свободни съдийски щата да останат в наказателна колегия. Липсваше каквато и да е информация относно натовареност, постъпления, каквито и да е съображения за реалната необходимост от тези състави в наказателна колегия. Председателят поиска те да бъдат нещо като буфер, тъй като било възможно някой от командированите съдии от наказателна колегия да се завърне, както и някой от наказателните съдии, които ползват майчинство можело да се завърне. В тази връзка предложението на председателя бе ОС при реално заети 21 щата в наказателна колегия да гласува те да са 26. Моето предложение бе при реално заети 21 щата, ОС да гласува 21 щата за наказателна колегия, като свободните щатове от наказателна колегия преминат в гражданска колегия. Дори не изложих никакви аргументи, като смятах, че натовареността в гражданско отделение е очевидна за всички, включително и за колегите от наказателна колегия. Всички масово гласуваха за предложението на председателя. Съдия Вътов напусна събранието. Аз не можах да повярвам. Дълго време се опитвах да разбера причина съдиите в гражданска колегия да искат пет свободни щата да останат в наказателна колегия. Единственото обяснение до което достигнах е, че това е предложението на председателя и те гласуват според неговото искане. Това се потвърди и в разговор със съдия, с която сме близки. На въпроса ми „Ако председателят беше предложил 21 щата за наказателна колегия, а аз бях предложила 26 щата, за кое щеше да гласуваш?”, колежката ми отговори „за 21”.

Председателят не информира съдиите относно решенията си. Никога не е споделил за предприетите от него действия срещу съдия Вътов. За случващото се знаем само от Вътов. Същото се случи и при решението му да прекрати командировките на съдия Таня Букова и съдия Дафина Арабаджиева. След внасяне на искането му във ВСС, свика събрание, поради постъпилите становища на председателите на Апелативен съд – Пловдив и Окръжен съд – Пловдив. Събранието бе проведено на 10.03.2022г. на това събрание колеги се изказаха против искането за прекратяване на командироването. Споделено бе мнението, че това е положително за професионалното развитие на колегите. Аз предложих ОС да гласува становище към председателя да оттегли искането. Зам. председателя Точевски заяви, че това е недопустимо, тъй като не било включено в дневния ред. Дневният ред включваше именно обсъждане на прекратяване на командироването на двама съдии.

Председателят, който водеше ОС, не реагира по абсолютно никакъв начин. Все едно не присъствам в залата и не съм направила предложение за гласуване на становище на ОС. Премина към следващата точка от дневния ред. Бяха обсъждани други невключени в дневния ред въпроси като помещения в сградата на съдебната палата, пари за дрехи. Командировани са немалко съдии от Районен съд – Пловдив. Двама съдии са командировани в Административен съд – Пловдив, петима са командировани в Окръжен съд – Пловдив. Председателят на Окръжен съд – Пловдив лично сподели, че ще има нужда и от още командировани. Има съдия командирован в Районен съд – Първомай. При толкова много командировани липсва обективен критерий за искането на председателя относно прекратяване на командировката само на съдиите Дафина Арабаджиева и Таня Букова. Председателят не е дал съгласието си при командироването на съдия Арабаджиева, което вероятно е наранило егото му. От всички командировани съдии точно съдия Арабаджиева и съдия Букова са се подписали за свикване на общото събрание по инициатива на 22 съдии. Други командировани съдии не са се подписали за свикването на събранието. Като допускам по този начин да съм станала причина да си навлекат отмъщението на председателя. Това събрание въпреки желанието ми и подкрепата на колегите не доведе до абсолютно нищо. Освен проблеми.

Нямам надежда, че някой може да ни помогне. Инспекторатът към ВСС не откри нарушения след подаден от нас сигнал. Етичната комисия към Окръжен съд – Пловдив също. Ние нямаме възможностите, които председателят има срещу нас. Не можем да издаваме заповеди. Не можем да налагаме дисциплинарни наказания. Засега защита сме намирали единствено по съдебен ред пред други съдилища. Вероятно и занапред това ни предстои. Моите планове са такива.

 

С уважение,

съдия Татяна Маслинкова

About De Fakto

Проверете също

Омбудсманът алармира: Недопустимо е хора с увреждания да си плащат за достъпна среда  

  Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до социалния министър в оставка Георги Гьоков, в което …

Министър Асена Сербезова съди прокуратурата за 70 000 лв. заради незаконно обвинение

Здравната министърка в оставка проф. Асена Сербезова е завела дело за обезщетение срещу прокуратурата по …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.